Решение по дело №743/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 април 2020 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20197060700743
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

96
гр. Велико Търново, 08.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
                                              
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова

при участието на секретаря С.М.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова, изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 743 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 203 от АПК вр. с чл. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на „ПЛИРА 99-3“ ЕООД, гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 84, представлявано от Р. Д.Б., чрез *** ***, против Национална агенция по приходите, гр. София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, с която се иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1350 лв. – обезщетение за дължими лихви за забава. Изложени са твърдения, че първото искане за възстановяване на недължимо платени суми е направено с вх. № 23641/04.11.2015г. при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен по Протокол № 050900231606-4 за сумата в размер на 4071лв. Второто  искане е направено с вх. № 23642/04.11.2015г. по Протокол № 0015410 за сумата в размер на 4163лв. Третото искане е направено с вх. № 23295/19.11.2015г. по Протокол № 050900240649-4 за сумата в размер на 3880.80лв. Четвъртото искане е направено с вх. № 25924/01.12.2015г. по Протокол № 050900248096-7 за сумата в размер на 3877.55лв. Поради това посочената в протокола дата 08.09.2016г., като дата на първото искане за възстановяване на недължимите обезпечения била невярна, като лихвите следвало да бъдат изчислени от датите на съответните искания.

С оглед изложеното се претендира имуществена вреда под формата на пропусната полза в размер на законната лихва за периода съгласно допуснатото на основание чл. 214, ал. 1, изр. последно от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК изменение в размера на иска, като при запазване на основанието, същият е увеличен на 1430,97 лева.  По отношение на възражението за погасяване по давност считам, че не е основателно, тъй като става въпрос за непозволено увреждане, а не за претенции за лихви. В случая се касаело за непозволеното увреждане, макар че претендираната сума представлява неплатени в срок лихви върху задържаното обезпечение. Относно възражението, че обезпечението важи за 6 месеца, счита, че не е основателно, тъй като законовата разпоредба е, че 6 месеца се отнасяла единствено за банковата гаранция. В случая нямало банкова гаранция, а внесени в брой суми. Направена е съответната проверка и запорът на вещите е вдигнат. Претендират се разноски по списък.

 

Ответната страна – чрез ***. К.счита иска за изцяло недопустим, алтернативно оспорва същия като неоснователен и недоказан. Поддържа депозирания писмен отговор вх. № 606/12.02.2020г., където са изложени подробни съображения относно неоснователността и недопустимостта на иска. Конкретната дата, от която ТД на НАП Велико Търново дължи изплащането на лихви била посочена в отговора на исковата молба и тя е 08.09.2016 година. Всички други искания на „Плира 99-З“ ЕООД са от подадени преждевременно, като в случая е налице едно неправилно упражнено право несвоевременно такова, което не може да породи правни последици по възстановяването на сумите.

 

Представителят на ВТОП изразява становището за основателна и доказаност на иска. Безспорно било, че по делото са внесени посочените обезпечения на конкретните дати и са възстановено на 30.09.2016 година, като спорът се свежда за периода, през който се дължат лихви върху платените като обезпечени суми, в тази връзка намира неоснователно твърдението на ответника, че това е времето след  датата на тяхното изрично искане но направено 6-месечен срок, за който е направено обезпечението. В случая през целия период, през който ищецът е бил лишен от възможността да ползва внесените като обезпечение суми не по собствена воля е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи в размер на законовата лихва и именно поради характера на тези вреди счита за неоснователно възражението за изтекла давност. По тези съображения предлага да се уважи исковата молба в претендирания размер по експертиза, като се прихванат платените лихви от страна на ответника.

 

 

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Плира 99 - 3“ ЕООД е извършило превоз на стоки с висок фискален риск, поради което от страна на НАП е осъществен предвидения в закона фискален контрол. Превозът е на различни количества картофи – стоки с висок фискален риск, за което са предприети действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в протоколи, приложени като доказателства по делото. От твърденията в исковата молба е видно, че имуществена щета се претендира във връзка с твърдени незаконосъобразно предприети обезпечителни действия от НАП и невъзстановяването със законната лихва от датата на поканите на внесените като обезпечение суми във връзка с действия по обезпечение на доказателствата, при което делото е родово подсъдно на административните съдилища. В този смисъл Решение № 13025 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5415/2018 г., III о.; Решение № 9530 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2018 г., III о. и др.

Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете за обезщетяване на вреди, причинени на гражданите от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност се разглеждат по реда на Административно - процесуалния кодекс (АПК), като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от същия закон. Съгласно последният, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

С допълнение към исковата молба вх. № 5491/30.12.2019г. ищецът уточнява, че сочи мястото на увреждането за избраната от него местна подсъдност. Като уточнява и юридическото лице по смисъла на чл. 205 от АПК, а именно Национална агенция по приходите, гр. София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52.

В Решение № 13025 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5415/2018 г., III о., е посочено, че надлежния ред за разглеждане на претенцията на дружеството е по чл. 128 - 132 ДОПК. Особеното производство, уредено в чл. 128 - 132 ДОПК (Глава ХVІ, раздел І на ДОПК), има за свой предмет и регулация правата на прихващане и възстановяване на суми, както и процесуалния ред за реализирането им, когато предметът на вземането е породено от основание за връщане (възстановяване) на суми "за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите". С други думи, предмет на производството са суми, имащи характер на публични вземания и подлежащи на възстановяване.

Съгласно чл. 17, ал. 6 от ДОПК, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

В тази връзка и доколкото предмет на иска е обезщетяване (възстановяване) на вредите от незаконни действия на орган по приходите, допуснати по повод и при изпълнение дейността му, които иск по аргумент от чл. 17, ал. 6 от ДОПК подлежи на реализиране на реда на ЗОДОВ, съдът намира, че чл. 128, ал. 1 от ДОПК не включва в материалния си обхват регулация на отношения свързани с правото на възстановяване на суми като обезщетение поради непозволено увреждане, а единствено правата, породени от форми на непозволено обогатяване на държавата свързани с публични вземания, съгласно нормите на данъчното и осигурителното законодателство.

Във връзка с искане за възстановяване на лихви върху задържано обезпечение по чл. 121а, ал. 1 от ДОПК от „Плира 99-3“ ЕООД с вх. № 5600/15.04.2019г., направено по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, до ТД на НАП Велико Търново, е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, в следствие на което е издаден Протокол № П-04001519076469-073-001/25.07.2019г. на главен експерт по приходите при ТД на НАП Велико Търново, с който е направен изричен отказ за плащане на лихвите.

За периодите от 27.10.2015г. до 03.10.2016г., от 02.11.2015г. до 03.10.2016г., от 17.11.2015г. до 03.10.2016г. и от 28.11.2015г. до 03.10.2016г. внесените обезпечения в общ размер 15 992.39лв. са възстановени на „Плира 99-3“ ЕООД на 30.09.2016г., като за забавата е възстановена законна лихва в размер на 97.74лв., изчислена за периода от 08.09.2016г., посочена като дата на подаване на първото искане от ищеца с вх. № 15149 за възстановяване на недължимо платени суми, до датата на възстановяване сумата по обезпечението 29.09.2019г.

Първото искане за възстановяване на недължимо платени суми е направено с вх. № 23641/04.11.2015г. при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен по Протокол № 050900231606-4 за сумата в размер на 4071лв. Второто  искане е направено с вх. № 23642/04.11.2015г. по Протокол № 0015410 за сумата в размер на 4163лв. Третото искане е направено с вх. № 23295/19.11.2015г. по Протокол № 050900240649-4 за сумата в размер на 3880.80лв. Четвъртото искане е направено с вх. № 25924/01.12.2015г. по Протокол № 050900248096-7 за сумата в размер на 3877.55лв.

Протоколите, ведно с действията не са отменени като незаконосъобразни.

Не се спори, че сумите по обезпечението са възстановени на 30.09.2019г. във връзка с направено искане за това от „Плира 99 – 3“ ЕООД с вх. № 15149/08.09.2016г.

Като писмени доказателства по настоящото дело са приети заверен препис от Протокол № П-04001519076469-073-001/25.07.2019 г., заверен препис от Искане за възстановяване на недължимо платени суми с вх. № 23641/04.11.2015 г., заверен препис от Искане с вх. № 23642/04.11.2015 г., заверен препис от Искане с вх. № 24925/19.11.2015 г., заверен препис от Искане с вх. № 25924/01.12.2015 г., препис от исковата молба с приложенията за ответната страна, както и приложените към отговора на исковата молба по опис писмени доказателства под опис на стр. 58 и 59 от делото

На основание чл. 171, ал. 5 от АПК е уважено доказателственото искане на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дължимите лихви за забава по Протокол № 050900231606-4 за сумата в размер на 4071.00лв., Протокол № 0015410 за сумата в размер на 4163.04лв., Протокол № 050900240649-4 за сумата в размер на 3880.80лв. и Протокол № 050900248096 за сумата в размер на 3877.55лв., от датата на подаване на исканията, до датата на възстановяване на сумите. Заключението на експерта е, че изчислената лихва за забава върху посочените суми обезпечения за периода от датата на подадените искания за възстановяване пред ТД на НАП до датата на възстановяване от ТД на НАП на 30.09.2016г. възлиза общо на 1430.97лв.

По искане на ищеца, с протоколно определение от 25.02.2020г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е допуснато изменение в цената на иска, като същият е увеличен от 1350лв. на 1430.97лв.

За да се уважи исковата претенция следва да е изпълнен фактическият състав за това - да се установи твърдяна имуществена вреда, която да е в пряка причинна връзка с отменените като незаконосъобразни действия.

Безспорно сумата в общ размер от 15 992,39 лв. е внесена на основание обезпечаване на доказателствата, обективирани в протоколи. В действителност лицето само е предприело посочената стъпка с цел да бъде освободена задържаната стока и съответно да бъде реализирана на пазара по-бързо. Не доказва, нито се твърди действията по обезпечаване да са отменени като незаконосъобразни. Издадените протоколи за обезпечаване на доказателства, във връзка с превоза на стоки с висок фискален риск не са оспорвани, както по административен, така и по съдебен ред от страна на „Плира 99 – 3“ ЕООД. Не са налице и незаконосъобразни действия или бездействия. Предоставените обезпечения по протоколите са възстановени в пълен размер с платежна нареждане от 30.09.2016г., във връзка с направено искане за това вх. № 15149/08.09.2016г. Начислени са лихви за забава в размер на 97.74лв., с които са погасени задължения на ищеца, за което действие има изрично искане и съгласие от страна на дружеството с вх. № 34292#5/18.01.2017г.

Обезпеченията са вдигнати на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК след потвърждаване за внасянето на сумите по наложените обезпечения. Не е налице изменение в имуществената сфера на ищеца, което да е настъпило като последица от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на длъжностни лица, действащи при или по повод административна дейност. Единственото твърдение е, че неправилно е определен момента на изчисляване на лихвата за забава при връщане на паричното обезпечение, предоставена по реда на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК.

При налагане на мерки за обезпечаване на доказателства забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а стоките се освобождават след предоставяне на обезпечение в пари или безусловна неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца. Исканията за възстановяване на платените обезпечения по посочените четири протокола, на които се позовава ищеца, са направени непосредствено след датата на внасянето им, а са направени на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК за срок не по-малък от шест месеца. Конкретната дата, от която ТД на НАП Велико Търново дължи изплащането на лихви е 08.09.2016 година. Всички други искания на „Плира 99-З“ ЕООД са подадени преждевременно. Самите обезпечения по въпросните протоколи са направени на основание чл. 121, ал. 3 от ДОПК, съгласно който обезпеченията се представят независимо дали са под формата на банкова гаранция или като парични такива, преведени по специална сметка на ТД на НАП Велико Търново за срок не по-малко от 6 месеца. Същото е посочено и във всеки един от протоколите, издадени от органите на фискален контрол и въз основа на които протоколи са представени съответните гаранции от ищеца в настоящото дело. Следва да бъде отчитан характерът на самите обезпечения и това каква е целта на закона. Не се касае до механично пресмятане на данъчния резултат за конкретния период, в който е станал превоза на стоките с висок фискален риск. Самото отразяване на ДДС с издаването на протоколите и вписването на фактурите в дневниците за покупките и дневниците за продажбите, съответно на купувача и продавача по сделките е свързано с определени срокове, заложени в ЗДДС, още повече органите по приходите са длъжни в случаите, когато установяват основания за това да извършат нарочни проверки, евентуално ревизии за установяване на действия данъчен резултат и това дали реално данък от превоза на съответната стока и нейната продажба е бил внесен в държавната хазна. Именно това предопределя законосъобразност на поведението на администрацията в този шестмесечен период за предоставяне на паричната гаранция.

Съгласно чл. 129, ал. 6 ДОПК само недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите, какъвто не е настоящият случай, с оглед събраните по делото доказателства.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Такива са поискани своевременно и се дължат от ответника в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба от наредбата по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. В казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано.

 

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ искова молба на „ПЛИРА 99-3“ ЕООД, гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 84, представлявано от Р. Д.Б., чрез *** ***, против Национална агенция по приходите, гр. София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, за присъждане на сумата 1430.97лв., представляваща обезщетение за лихви за забава.

ОСЪЖДА ПЛИРА 99-3“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 84, да плати на НАП София разноски в размер на 100 /сто/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: