Решение по дело №987/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба, подадена от И. Р. Т. с [ЕГН], с адрес в ***, [улица], чрез адв. М. В. от ВТАК, с посочен служебен адрес ***, [улица], ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1329053/ 13.12.2024 г., издадена от Н. Х. Д. – младши автоконтрольор в РУ - Елена към ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 2а, буква „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества и техните аналози за срок от 6 месеца до 1 година, като са отнети и 2 броя регистрационни табели с № [рег. номер].

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалния закон. Намира, че преди издаване на заповедта не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Навежда доводи, че органът не е съобразил, че след като положителната проба от техническо средства за употреба на наркотични вещества е оспорена, същата не може да послужи като годно правно основание за издаване на процесната ЗППАМ и определящ е резултатът от химичния анализ, който и към момента на подаване на жалбата не бил представен от компетентната институция. В тази връзка се позовава на чл. 23, ал. 1 от Наредба №1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Счита че не е безспорно доказано соченото от административния орган деяние – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Като допълнително основание за отмяна на оспорената заповед посочва липсата на индивидуализация на ППС по отношение на което е приложена ПАМ. С тези доводи се иска заповедта на младши автоконтрольор при РУ- Елена да бъде отменена. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез упълномощения адвокат поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълнително изтъква че резултатът от химическото изследване на кръвната проба е определящ за издаване на ЗППАМ. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – младши автоконтрольор в РУ - Елена към ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище с вх. № 1737/ 17.04.2025 г., в което излага съображения за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски.

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 13.12.2024 г., около 11:47 часа, в гр. Елена, на [улица], И. Т. управлявал товарен автомобил „Фиат Добло“ с рег. № [рег. номер], негова собственост, когато е бил спрян за проверка от служители на РУ – Елена. При извършена проверка на водача с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен номер ARME-0011, е бил отчетен положителен резултат за употреба на амфетамин. На водача е бил издаден талон за изследване с бланков номер № 256681 от 13.12.2024 г. /съдържа се в преписката/ и връчени седем броя стикери Серия А № 069333 и е бил съпроводен до ФСМП – гр. Елена, където доброволно дал кръвна проба и урина за химичен анализ. За извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е бил съставен АУАН № GA1277715/ 13.12.2024 година. За констатираното от органа нарушение е изготвена и докладна записка до Началника на РУ-Елена, а от директора на ОД на МВР – гр. Велико Търново с писмо рег. № 366р-28386/ 13.12.2024г., е възложено да се извърши химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на наркотични вещества или техни аналози, на лице с висше образование, професионална квалификация „Химик“ в НИК при МВР -София. Междувременно, въз основа на установеното с АУАН серия GA 1277715/ 13.12.2024 г., от Н. Х. Д. на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ - Елена към ОД на МВР – Велико Търново, е издадена процесната Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1329053/ 13.12.2024 г., с която на И. Р. Т. на основание чл. 171, т. 2а, буква „б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца до 1 година по отношение на собствения му товарен автомобил „Фиат Добло“ с рег. № [рег. номер] за това, че управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Със същата заповед за прилагане на ПАМ са отнети 2 броя регистрационни табели с № [рег. номер]. Заповедта е връчена на адресата й на 12.12.2024 г., видно от съдържащата се в нея разписка. Жалбата е подадена директно пред АСВТ на дата 17.12.2024 г., съгласно дадения от деловодството на съда входящ номер.

По делото са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената с писмо вх. № 37/06.01.2025 г. от началника на РУ – Елена административна преписка, доказателствата, представени с жалбата и тези, приложени към молба вх. № 1013/05.03.2025 г. от пълномощника на жалбоподателя.

На основание чл. 186 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от началника на РУ – гр. Елена при ОД на МВР - гр. Велико Търново са изискани и допълнително представени с писмо вх. № 1051/ 07.03.2025 г., резултатите от лабораторния анализ на пробите, взети от И. Р. Т.. Според приложената Експертна справка № 25/ТКХ-141 от 17.02.2025 г. на Националния институт по криминалистика при МВР, в предоставената за изследване кръвна проба и урина от лицето И. Р. Т., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, вкл. не е установено и наличие на наркотични вещества от амфетаминов тип, респективно на техните метаболити.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

 

Във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания и при извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е валиден административен акт, издаден от компетентен за това орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според представената Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ - в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от приложената Заповед УРИ: 366з-2605/ 28.06.2022 г., директорът на ОД на МВР – гр. В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 3 от цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Конкретно в т. 1.8 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените са посочени полицейските инспектори в „Пътен контрол“, група „Охранителна полиция“ в РУ – Елена при ОДМВР – Велико Търново – за цялата територия, обслужвана от съответното РУ на МВР. Видно от представеното удостоверение УРИ:260000-6336/ 27.12.2024 г. на началника на РУ – гр. Елена, младши инспектор Н. Х. Д. е назначен на длъжност младши автоконтрольор в „Пътен контрол“, група „Охранителна полиция“ в управлението и е на тази длъжност от 28.07.2014 година. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на нормативно определените му правомощия.

 

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В разпоредителната част на същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която отговаря на описаната фактическа обстановка. В тази връзка, неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за неяснота в диспозитива на оспорения акт, тъй като в него не е индивидуализирано превозното средство, по отношение на което се прилага мярката. Вярно е, че в диспозитива на заповедта не са изрично цитирани ППС и неговият регистрационен номер, но в случая това не е съществен порок, който да обуславя незаконосъобразност на приложената ПАМ, нито води до невъзможност за жалбоподателят да разбере разпореденото от органа. Видно от мотивите на акта, в тях точно е посочено кое е моторното превозно средство, какъв е регистрационният му номер, а в диспозитива на заповедта е посочено, че са иззети регистрационни табели с номер [рег. номер], което елиминира всякакво съмнение относно автомобила, чиято регистрация се прекратява със ЗППАМ.

Независимо от горното, настоящият състав намира, че заповедта е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, посочен като правно основание за постановяване на оспорената ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че И. Т. е управлявал собственото му МПС след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено след изследване с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“ с фабричен номер ARME-0011. Следователно, правното основание за издаване на процесната заповед е управлението на МПС след употреба на наркотично вещество, което следва да бъде доказано по предвидения за това ред. Действително, необходимата предпоставка за налагане на процесната ПАМ към момента на издаване на заповедта е била налице, тъй като по надлежния ред е констатирано от контролните органи управлението на МПС от жалбоподателя под въздействието на наркотични вещества – обстоятелство, установено към този момент с техническо средство. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. Такъв АУАН е съставен на И. Т., като същият му е надлежно връчен. Съдът констатира, че актът е и редовно съставен – от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от Закона за движението по пътищата.

За опровергаване на резултатите от полевия тест, с жалбата е представен резултат за извършено изследване на проба от урина за наличие на наркотични вещества (по шест показателя) от 14.12.2024 г. в частна медицинска лаборатория, но същото не е извършено в медицинско заведение, предвидено в Наредба № 1/ 19.07.2017 г., нито може да се приеме с категоричност, че предоставеният материал за изследване е именно на жалбоподателя, при което съдът намира, че резултатите от това лабораторно изследване не могат да бъдат кредитирани.

Въпреки това, от Т. са били оспорени показанията на техническото средство, което е наложило провеждане на процедурата по провеждане на химическо изследване на биологичен материал. За такова медицинско изследване от органа е издадено съответно направление – талон за изследване /л. 20 от делото/, като от съдържащите се в приложените по делото доказателства данни се установява, а и не се оспорва от страните, че биологичен материал – кръв и урина са били дадени от жалбоподателя на 13.12.2024 г. във ФСМП - Елена. Видно от приложеното по делото писмо рег. № 366р-28386/ 13.12.2024 г. на директора на ОД на МВР – гр. Велико Търново /л. 62 от делото/ е, че посочените биологични материали – кръв и урина, са били изпратени на НИК - МВР за провеждане на химическо изследване за установяване на наркотични вещества или техни аналози, от лице с професионална квалификация „Химик“. Тези резултати от официалната медицинска експертиза не са били готови към датата на издаване на оспорената заповед и към момента на подаване на жалбата срещу ЗППАМ, но са налични към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи, което е възпроизведено и в нормата на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., съгласно която „При химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв“. От представената по делото експертна справка от вещи лица при НИК-МВР се установява, че в кръвната проба и в пробата от урина на жалбоподателя не са открити наркотични вещества, т.е. според изследването на кръвната проба и урина жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в деня на проверката и съответно на съставяне на АУАН. След като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство, като даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, и в случая жалбородателят се е възползвал от тази възможност, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство.

В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже пред съда наличието на извършено административно нарушение, за преустановяването на което е издадена принудителната административна мярка. По делото безспорно е представен редовно съставен АУАН, който се ползва с предвидената от закона доказателствена сила, но лицето разполага с всички процесуални средства за нейното оборване. В конкретния случай това е и сторено посредством проведеното изследване на кръвната проба и урина, при което се установява твърдението на жалбоподателя за липса на употреба на наркотични вещества от негова страна към момента на извършената му проверка. Събраните по делото доказателства установяват липсата на условията, с възникването на които относимата правна норма в случаи като процесния, свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се в прекратяване на регистрацията на МПС. Ето защо, съдът намира, че не са налице материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Предвид това издадената ЗППАМ следва да се отмени като незаконосъобразна.

 

Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е съобразено, че водачът е дал биологични проби /кръв и урина/ за изследване, а именно резултатът от назначеното химико-токсикологично лабораторно изследване, по аргумент от законовата разпоредба и тази на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. на МЗ и МВР, е определящ за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на процесната принудителна мярка.

 

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ, като незаконосъобразна – постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответстваща на целта на закона, следва да бъде отменена.

 

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, основателна е претенцията на жалбоподателя и на адв. В. за присъждане на разноски по делото. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 16.12.2024 г. е вписана уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1,т. 3 от Закона за адвокатурата. При това положение Областна дирекция на МВР – Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за държавна такса в размер на 10,00 лв., а на адв. М. В. - адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване като ориентир разпоредбата чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

Отменя по жалба на И. Р. Т. с [ЕГН], адрес ***, [улица], Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1329053/ 13.12.2024 г., издадена от Н. Х. Д. – младши автоконтрольор в Районно управление – гр. Елена към ОД на МВР – гр. Велико Търново.

 

Осъжда Областна дирекция на МВР - гр. Велико Търново с административен адрес гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, да заплати на И. Р. Т. с [ЕГН], адрес ***, [улица], разноски по делото в размер на 10,00 /десет/ лева.

 

Осъжда Областна дирекция на МВР - гр. Велико Търново с административен адрес гр. Велико Търново, [улица], да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. М. В. от ВТАК с ЛНА **********, служебен адрес ***, [улица], ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.