Решение по дело №417/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 135
Дата: 4 юли 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20217130700417
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

 

                                                №…….

 

                                                гр. Ловеч, 04.07.2022 г.

 

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм.дело № 417/2021 г., за да се  произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда  на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 и чл. 192, ал.2 от   Закона за устройство на територията (ЗУТ).        

 Образувано е  по жалба от   Г.Р. Колев, ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** чрез пълномощник срещу мълчалив Отказ на Кмета на Община Троян да издаде заповед за преминаване до поземлен имот (ПИ) с идентификатор 03486.108.78 в с. Бели Осъм, община Троян, който е тяхна собственост, съгласно представен нотариален акт. Твърдят, че са подали молба на 28.09.2021 г. до Кмета на община Троян, с която са поискали от него да бъде издадена Заповед за учредяване право на преминаване до този ПИ на основание чл. 192 от ЗУТ, като са предложили преминаването да е през досега съществуващ ПИ с идентификатор 03486.108.71, собственост на К. Б. К. от гр. Троян. Това се налагало, защото техния собствен ПИ няма лице и не граничи с уличната мрежа на с. Бели Осъм. До имота се е преминавало през имота на К. К., но след Решение на Троянския районен съд и проведено изпълнително производство двамата жалбоподатели вече не можели да преминават до собствения си ПИ. Посочват, че са поканили К.Б.К.с нотариална покана да сключат Договор за учредяване на право на преминаване по чл. 192 от ЗУТ, но същият е отказал категорично с нотариална покана да направи това и е помолил Кмета на община Троян да не издава заповед, защото имал инвестиционни намерения.

Според жалбоподателите по тяхната молба е формиран мълчалив отказ, тъй като срока за произнасяне е изтекъл на 12.10.2021 г., а срока за оспорване е едномесечен и изтича на 12.11. 2021 г. На 05.11.2021 г. Кметът на община Троян изрично е отказал да издаде поисканата от тях заповед. Затова считат, че по отношение на последвалия изричен отказ намира приложение чл. 58, ал.3 от АПК. По тези съображения жалбоподателите искат да бъде отменен мълчаливия отказ на Кмета на община Троян и да бъде върната преписката за издаване на исканата заповед. Претендират присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателите чрез пълномощник поддържат жалбата. Представили са писмено становище чрез пълномощник по същество на правния спор.

Ответникът по делото – Кметът на община Троян в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като недоказана и необоснована.

         От доказателствата по делото се установява, че двамата жалбоподатели са подали до Кмета на община Троян молба с вх. № ССЕВ-532/28.09.2021 г. чрез пълномощник с искане за започване на административно производство на основание чл. 26 от АПК и издаване на Заповед на основание чл. 192 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване до ПИ с с идентификатор 03486.108.78 в с. Бели Осъм, община Троян. Към молбата са приложени: 1. два нотариални акта, легитимиращи ги като собственици на този ПИ; 2. справка № 52675/11.08.2020 г. от Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 06.07.2020 г. – 11.08.-2020 г. за лицето К. Б.К., от която е видно, че същият е собственик на ПИ с 03486.108.71; 3.Постановление от 09.07.2020 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Троян за възлагане на К.Б.К.на  ПИ  03486.108.71 в с. Бели Осъм; 4.Нотариална покана от двамата жалбоподатели до К. К. за сключване на нотариално заверен договор, по силата на който той възмездно да им учреди право на преминаване до собствения им ПИ 03486.108.78 в с. Бели Осъм; 5. Разписка за връчване на поканата на К.; 6.Нотариална покана от К. К. до Кмета на община Троян и до двамата жалбоподатели, в която е посочено, че той не желае да сключи с тях договор, с който да учреди в тяхна полза право на преминаване през собствения му ПИ 03486.108.71. В поканата е отразено още, че К. има сериозни инвестиционни намерения по отношение на този имот и евентуалното му обременяване с някакво право на преминаване през него в полза на сем. Калеви ще затрудни или даже ще направи невъзможно пълноценното му ползване. Освен това с тази покана К. е поискал от Кмета на община Троян да не бъде издаване заповед за преминаване през имота му, ако това бъде поискано от сем. К., защото лицето на имота му откъм ул.”Дочо Чакъров” е минимално и обременяване на имота с право на преминаване в полза на трети лица ще го направи реално неизползваем за застрояването, което предвижда.

         Във връзка с подадената молба от двамата жалбоподатели, Кметът на община Троян с Писмо № ССЕВ – 532 (1)/05.11.2021 г. ги е уведомил, че имот с идентификатор 03486.108.71 е собственост на К. К. съгласно нот.акт. № 100/20.07.2015 г. на Служба по вписванията гр. Троян и Постановление за възлагане от съдебен изпълнител № 142/30.07.2020 г. След справка в деловодната система на община Троян е установено, че К. К. е подал  заявление с вх. № ГА-04-68/29.10.2021 г. за допускане изработването на проекти за изменение на подробни устройствени планове за имоти 03486.103.71 и 03486.108.72, кв. 108 с. Бели Осъм. Заявлението е разгледано на Общински експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) на 20.10.2021 г. и има положително становище. На основание на горното, Кметът на община Троян е посочил в писмото, че няма да бъде започната процедура по молбата на двамата жалбоподатели за учредяване на право на преминаване през имот с идентификатор 03486.108.71 по кадастралната карта на с. Бели Осъм. Писмото е връчено на жалбоподателите по пощата на 11.11.2021 г., което е видно от приложените известия за доставяне.

         По искане на жалбоподателите са допуснати до разпит в съдебно заседание двама свидетели.

         Свидетелят Н.М.Н. заявява, че притежава съседен имот на този на жалбоподателите. До имота на жалбоподателите е можело да се мине през имота на К. К., но той го е закупил на търг и заградил, поради което вече не може да се минава оттам. Според свидетеля от друго място не може да се стигне до имота на жалбоподателите, тъй като от едната страна е реката, а от юг има голям скат и поточе. В имота на жалбоподателите е имало къща за гости и те редовно са посрещали гости, но след като К. е сложил ограда всичко е приключило.

         Свидетелят А.П.В.  живее на около 200 – 300 метра от имота на жалбоподателите. Посочва, че е имало път през съседен имот, който е бил постлан с траверси и по него се е стигало до имота на жалбоподателите, където е имало къща за гости. След като К. е направил ограда, няма откъде да се мине. Според свидетеля до имота на жалбоподателите не може да се мине от друго място.

         За изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателите е допусната съдебно-техническа експертиза. Депозираното от вещото лице – архитект заключение не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал.

По делото ответникът е представил преписката по издаване на обжалвания административен акт, както и скици на поземлени имоти с идентификатори 03486.108.71, 03486.108.78 и на съседните им такива; заверени копия от техническо задание по чл.125 от ЗУТ за изработване на подробен устройствен план за регулация и застрояване за частично изменение на застроителния и регулационен план на парцел III-71,72, кв.108 (поземлен имот № 03486.108.71 и 03486.108.72) по регулационния план на с. Бели Осъм, общ. Троян; препис-извлечение от протокол №19/20.10.2021г., в който е обективирано решение №2 на ОЕСУТ при община Троян и др.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирани страни с правен интерес от оспорването. В съответствие с константната практика на ВАС по приложението на чл.58, ал.3 от АПК, ако е оспорен мълчалив отказ по искане за издаване на административен акт и последва изрично произнасяне на административния орган, както е в случая, жалбата следва да се приеме и да й се даде ход като жалба и срещу изричния отказ.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по същество.

Писмо с изх. № ССЕВ – 532 (1)/05.11.2021 г.  на Кмета на община Троян е издадено от компетентния за това орган, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл.192, ал.2 от ЗУТ. Материалната и териториалната компетентност на издателя на акта не се оспорва от страните, а и съдът не констатира допуснати нарушения в тази връзка. Компетентността на органа да издава заповеди, съответно да постановява откази за издаване на заповеди по чл.192, ал.2 от ЗУТ произтича от същата разпоредба, с оглед на което процесният отказ, обективиран в посоченото писмо на Кмета на община Троян е издаден от компетентен административен орган (АО).

Обжалвания административен акт е издаден при неспазване на установената форма и при наличие на съществени нарушения на административно производствените правила. В случая са налице основанията за незаконосъобразност, визирани в чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган като релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на обжалвания акт, а налице ли са посочените в обжалвания отказ фактически обстоятелства и правилно ли са квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на регламентирано в закона административно правомощие при прилагането на съответната нормативна разпоредба. Следователно материалната законосъобразност на административния акт се преценява в рамките на неговото фактическо и юридическо формулирано съдържание.

В настоящия случай, в обективирания в писмо с изх. № ССЕВ-532/1/05.11.2021г. изричен отказ на Кмета на община Троян липсва посочване на каквито и да било правни основания за издаването на същия. АО се е обосновал единствено с обстоятелството, че в общинска администрация има подадено заявление за допускане изработването на проекти за изменение на подробни устройствени планове за имоти 03486.103.71 и 03486.108.72, кв. 108, с. Бели Осъм, като това заявление е получило положително становище при разглеждането му от ОЕСУТ.

Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Това означава,  че императивното изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

 АО не е посочил правни основания за издаването на оспорения отказ, а изложените фактически такива са крайно лаконични. В уведомителното писмо на Кмета на община Троян няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за отказ за издаване на исканата заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ. Нещо повече – след като е бил сезиран с една молба, инкорпорираща две искания с правно основание чл.192, ал.2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през чужд имот и на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот, не става ясно дали същите са разглеждани едновременно или поотделно, както и дали лаконичните мотиви на отказа се отнасят и за двете процедури, или  само за  една от тях.

По този начин АО е допуснал съществено нарушение на изискването за форма по чл.59, ал.2 от АПК, доколкото има мотиви, но същите не са изчерпателни и с предвиденото законово съдържание. За да се счита изпълнено това изискване, след като оспореният акт съдържа отказ за започване на процедура по молбата на сем. К. за учредяване на право на преминаване, то е следвало в мотивите му да се съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираните материалноправни предпоставки по чл.192, ал.2 от ЗУТ за така постановения отказ.

По аргумент от Тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. по тълкувателно дело № 4/2002г. на Върховния административен съд и Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд, актът се приема за мотивиран, ако конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ документ, т.е. ако могат да бъдат изведени от административната преписка. Следователно неизлагането на мотиви в самия административен акт не винаги съставлява съществено нарушение и не винаги актът се приема за немотивиран, но в случая от представените по делото доказателства липсват каквито и да било действия от страна на кмета да е възложил разглеждането на молбата на съответните експерти от ОЕСУТ или общинската администрация, което компетентно становище да приеме и което да бъде извлечено за мотив на постановения отказ. Цитираното от него в отказа решение на ОЕСУТ не касае молбата на К., а само допускане на изработване на изменение на ПУП-ПРЗ, т.е. дори не е имало и приет и одобрен ПУП-ПРЗ, на който да се позове административният орган.

Изискването за мотивиране на административните актове, в т.ч. чрез излагане на правни и фактически основания, обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. АО следва да изложи мотиви за постановения отказ, за да може съдът да провери и установи дали са налице или не основанията за издаване на искания акт, съответно законосъобразен ли е отказът. В случая АО не е посочил правни основания за издаването на оспорения отказ, а изложените фактически такива са крайно лаконични, поради което съдът е в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност.

При постановяването на изричния отказ, обективиран в посоченото писмо на Кмета на община Троян са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателите. Съществено нарушение на административно производствените правила е това нарушение, което създава вероятност за неистинност или непълнота на установените факти, от значение за разпоредените с акта правни последици.

В депозираната от сем. К.молба от 28.09.2021г. до Кмета на община Троян, по повод на която е постановен обжалвания изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № ССЕВ-532/1/05.11.2021г. се съдържа искане за издаване на заповед  по чл.192, ал.2 от ЗУТ.

Съгласно чл. 192, ал.1 от ЗУТ, право на преминаване през чужд ПИ се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите.

В ал.2 е регламентирано, че когато не е постигнато съгласие между собствениците на ПИ и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди ПИ се учредява със заповед на Кмета на общината.

Доколкото учредяването на сервитутното право върху имоти частна собственост на физически и юридически лица в хипотезата на чл.192, ал.2 от ЗУТ – по административен ред и с акт на АО, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, законът регламентира условията, при които е допустима административна намеса, като изключение от принципа за договорно уреждане на отношенията. Тези условия съставляват нормативно предвидените материалноправни предпоставки, с наличието на които законът свързва упражняването на правомощието по чл.192, ал.2 от ЗУТ, за учредяване по административен ред и със заповед на кмета на общината на право на преминаване през чужди ПИ а именно: 1. да не е постигнато съгласие между лицето, в чиято полза се учредява сервитута и собствениците на имотите, през които ще се осъществи прокарването; 2. друго техническо решение за учредяване на право на преминаване да е явно икономически нецелесъобразно; 3. с правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на ПИ, да се препятства установеният начин на трайно ползване на ПИ и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1(чл. 192, ал.4 от ЗУТ).

По подадената от жалбоподателите молба няма данни да е било образувано административно производство за проверка на условията по чл.192, ал.4 от ЗУТ. По какъв начин и с какви средства ще бъде извършена тази проверка не е регламентирано в ЗУТ. В този случай избора е предоставен на АО.

АО не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да издаде акта, след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Липсват каквито и да е било установявания за съществуването на материалноправните предпоставки, с които законът свързва издаването на заповед, съответно отказ от кмета на общината за учредяване право на преминаване през чужди ПИ в хипотезата на чл.192, ал.2 от ЗУТ. Всъщност административният орган изобщо не е изследвал въпроса налице ли са условията за упражняване на административната намеса – имало ли е друго техническо решение, което да е явно икономически нецелесъобразно, както и дали с правото на преминаване ще се влошат условията за застрояване на ПИ или ще се препятства установения начин за трайно ползване на ПИ и дали ще се засегнат разрешени строежи или съществуващи сгради.  Като не е изследвал всички посочени по-горе обстоятелства, Кметът на община Троян е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила и на материалния закон.

Посочването в  обжалвания отказ, че ОЕСУТ гр. Троян е дал положително становище за допускане изработването на проекти за изменение на ПУП за имоти 03486.108.71 и 03486.108.72 е бланкетно и не е достатъчно, за да установи липсата на предпоставките за исканото учредяване.Липсват установявания за съществуването или липсата на материалноправните предпоставки, с които законът свързва издаването на заповед, съответно отказ от кмета на общината за учредяване право на преминаване през чужд ПИ по смисъла на чл. 192, ал.2 от ЗУТ.

В изготвеното заключение на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е отразено, че достъпа до ПИ на жалбоподателите № 03486.108.78 е прекъснат, поради поставена метална порта, която е заключена от собственика на имоти № 03486.108.71 и № 03486.108.72. В предложението за изменение на ПУП-ПРЗ за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за тези два ПИ не се предвижда път за достъп до ПИ на жалбоподателите, нито лице за същия. Вещото лице е направило предложения за учредяване на право на преминаване, като според него единствената възможност е четирите ПИ да бъдат урегулирани в съсобствен УПИ, тъй като всеки ПИ от тях няма един или двата заедно от изискващите се размери за лице и повърхност по чл. 19, ал.1, т.5.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, защото го намира за професионално и обективно изготвено. То допринася за изясняване на фактическата обстановка и не противоречи на доказателствата по делото, а освен това не е оспорено от страните.

Съдът няма основания да не бъдат кредитирани показанията на разпитаните в съдебно заседание двама свидетели. Те са съседи на имота на двамата жалбоподатели и техните показания допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Техните показания не си противоречат, както и не противоречат на останалите доказателства по делото.

Следва да се посочи, че събраните в хода на съдебното производство данни не могат да послужат като средство за отстраняване на порока във формата на административния акт. Това е така, тъй като е недопустимо да се извършва допълване на мотивите на административния акт чрез доказателствени действия в съдебното производство. Последните трябва да бъдат реализирани само и единствено в рамките на предмета на доказване. Този предмет е очертан от разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, според която АО и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Цитираната разпоредба ограничава съдебното установяване при проверката за материална законосъобразност само до онези обстоятелства, които са обективирани във фактическото основание на оспорения административен акт. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледна точка на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, още повече такива, които са установени за първи път от съда, както и излагане на мотиви от съдът по един немотивиран от АО акт. Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо. Докато правната квалификация на оспореното правомощие от съда е възможна и дължима при изложени фактически основания, дори ако правните не са посочени (както е в случая), обратното не е вярно. Задължението по чл.59, ал.2, т.4, предл.1 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма. Неизпълнението му съставлява отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. В подкрепа на изложеното е и трайно установената практика на ВАС –  Решение № 4263/13.04.2020г. по адм. д. № 9766/2018г., Решение № 4269/13.04.2020г. по адм. д. № 389/2020г., Решение № 10580/08.07.2019г. по адм. д. № 9900/2018г., Решение № 5193/26.04.2017г. по адм. д. № 7212/2016г., Решение № 9406/09.10.2007г. по адм. д. № 6720/2007г. и др.

При постановяването на изричния отказ, обективиран в писмо с изх. № ССЕВ-532/1/05.11.2021г. на Кмета на община Троян са допуснати и други съществени нарушения на административно производствените правила, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателите. Освен да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, АО е следвало да събере съответните доказателства (чл.36, ал.1 от АПК) с цел правилно формулиране на своя административен акт.

Изискванията на чл.59 от АПК са задължителни, тъй като касаят определянето на вида на акта, обема на правата или задълженията, адресата/адресатите и т. н. Липсата на определени реквизити практически препятства както защитата на засегнатото лице и възможността му да разбере разпоредените с акта последици, така и провеждането на съдебния контрол. Спазването на административно производствените правила също е задължително, тъй като обезпечава правото на защита и упражняване на останалите права на страната.

 Липсата на фактически и правни основания освен формата засяга негативно и административната процедура по постановяване на акта, като прави невъзможно извършването на адекватна преценка от съда за материалната законосъобразност на оспорения акт и съответствието му с целта на закона. Допуснатите от АО нарушения на административно производствените правила и на изискванията за форма са толкова съществени, че правят безпредметно обсъждането на съответствието на акта с материалния закон, защото е недопустимо съдът да замества мотивите на АО или да излага мотиви вместо него.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, а оспорения изричен отказ за незаконосъобразен, постановен в нарушение на изискванията за форма и при съществени нарушения на административно производствените правила, което налага неговата отмяна.

Преписката следва да се изпрати на Кмета на община Троян, който да се произнесе по молба с вх. № ССЕВ-532/28.09.2021 г. на двамата жалбоподатели чрез пълномощник с искане за започване на административно производство на основание чл. 26 от АПК и издаване на Заповед на основание чл. 192 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през имот  с идентификатор 03486.108.71 в с. Бели Осъм, община Троян с издаването на писмен акт при спазване на законовите изисквания за форма и на приложимите административно производствени правила по ЗУТ и АПК, след като обсъди събраните доказателства, а при необходимост изиска допълнителни такива и постанови акта си при излагане на конкретни и относими фактически и правни основания в съответствие с наличието или липсата на материалноправните предпоставки по чл.192, ал.2 от ЗУТ.

При този изход на производството следва да се присъдят на жалбоподателите направените от тях разноски по делото, които са заявени в представения от пълномощника им списък на разноските в общ размер от 2300 лева, които са своевременно поискани и доказани – 2000 лева адвокатско възнаграждение, изплатени изцяло и в брой съгласно представените Договори за правна защита и съдействие от 10.11.2021 г. и 23.03.2022 г. и 300 лв. депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.

Ответникът не е направил възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде присъдено в пълния му размер.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2, предл.второ и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изричен отказ на Кмета на община Троян да започне процедура за учредяване на право на преминаване през имот с идентификатор 03486.108.71 по кадастралната карта на с. Бели Осъм, община Троян, обективиран в писмо с изх. № ССЕВ-532/1/05.11.2021 г.

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на община Троян за ново произнасяне по молба с вх. № ССЕВ-532/28.09.2021г. на Г.Р.К. и С.С.К. при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Троян с ЕИК ********* и адрес гр. Троян, пл. „Възраждане“ №1 да заплати на Г.Р.К. с ЕГН **********  и С.С.К. с ЕГН **********,***, сумата от 2300 (две хиляди  и триста) лева, представляваща направените разноски по делото, от които 2000 (две хиляди) лева адвокатско възнаграждение съгласно представените Договори за правна защита и съдействие от 10.11.2021 г. и 23.03.2022 г., и 300 (триста) лева депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.

Решението  може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните.

 

                                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: