Решение по дело №2702/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „ФОР-МОКО“ ЕООД, с [ЕИК], представлявано от Е. Т. А., подадена чрез адв. И. Д., срещу Решение № 1574 от 08.11.2023 г. по АНД № 2412/2023 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 03-2201140 от 14.12.2022 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ - Варна, като е намалена наложената на касатора имуществена санкция от 15 000 лв. на 2 500 лв.

Според касатора, решението на РС – Варна е постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Настоява се, че съдът не е преценил правилно съставомерността на нарушението, правните последици от него, нито направените възражения, а и не са обсъдени маловажността на случая, както и възражението, че няма правилна квалификация в НП. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС и на съдебната практика, касаторът сочи, че съдът не е обсъдил, нито приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Поддържа се, че при отчитане налице ли е маловажен случай, районният съд е трябвало да направи преценка на всички факти и обстоятелства, а именно: не е налице съставомерна отговорност за прилагането на санкцията, поради факта, че се е явило лице, което е представило исканите от органа документи, които са налични в дружеството, като на наказващият орган е обяснено, че една голяма част от документацията липсва, поради смяна на счетоводството и поради факта, че документите са иззети от икономическа полиция. Изтъква се, че в случая следва да е налице пълно несъдействие от страна на проверяваното дружество, поради което неправилно е приложена квалификацията на деянието. На следващо място се оспорва основната констатация в мотивите на съдебното решение, че е налице нарушение на трудовото законодателство и се оспорва правната квалификация. Твърди се, че решението е немотивирано, непълно и не са изследвани посочените факти. Искането е да се отмени решението на РС – Варна и да се отмени НП. Претендира се присъждане на разноски, ведно с адвокатския хонорар.

Ответникът в касационното производство – Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ (ДИТ), чрез ст. юриск. Й. Й., с писмена молба настоява, че касационната жалба е неоснователна. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на РС – Варна като мотивирано, правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поискано от касатора..

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от „ФОР-МОКО“ ЕООД срещу НП № 03-2201140 от 14.12.2022 г., издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. за извършено нарушение на чл. 415, ал. 3 КТ.

Според НП „ФОР-МОКО“ ЕООД в качеството на работодател не е оказало съдействие на контролен орган при изпълнение на служебните задължения, тъй като: При извършена проверка по работни места на 20.10.2022 г., в обект – пекарна, находяща се в гр. Варна, [улица], стопанисвана от наказаното дружество и след връчена по надлежния ред Призовка № 2051/20.10.2022 г. е призован да се яви на дата 26.10.2022 г. в 10:30 ч. управляващ дружеството или упълномощен представител в ДИТ – Варна за представяне на документи по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. На посочения ден управляващият и представляващият дружеството не се е явил лично или чрез упълномощен представител, който да представи изисканите с Призовка № 1610 от 13.08.2021 г., необходими за приключване на образуваното административно производство. В ДИТ – Варна се е явило лицето Ц. Д., представила се като счетоводител, без да представи пълномощно, като е представила част от изисканите документи, а именно: Трудовите досиета на 3 лица, както и документи, описани в Протокол от извършена проверка с № 2235716/17.11.2022 г. От изисканите с Призовка № 2051/20.10.2022 г. документи не са представени конкретно изброените в НП документи.

В НП е посочено, че нарушението е извършено на 26.10.2022 г. в гр. Варна, на адреса на ДИТ – Варна, към който момент и където е следвало да се яви представляващ дружеството или упълномощен от него представител, за да представи останалата част от изисканите документи, необходими за образуваното административно производство, а като доказателство е посочена Призовка № 2051/20.10.2022 г. и протокол от извършена проверка (без посочен № и дата).

За процесното установено нарушение е съставен АУАН на 22.11.2022 г.. Наказващият орган е обективирал в НП и извод, че е неприложим чл. 28 ЗАНН и нарушението не представлява маловажен случай.

РС – Варна приема, че НП е издадено и съответно е съставен АУАН от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Констатирано е, че АУАН е съставен в отсъствието на представляващия дружеството, но в съответствие с чл. 40, ал. 2 ЗАНН след надлежно изпратена покана, както и че АУАН е връчен по реда, разписан в чл. 416, ал. 3 КТ. РС – Варна приема, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН относно описанието на нарушението, доколкото описанието на нарушението е пълно и детайлно, посочени са датата и мястото на извършване, както и обстоятелствата, при които е извършено, а и нарушените законови разпоредби и е индивидуализиран нарушителят.

Анализирайки разпоредбата на чл. 402, а. 2 КТ, въззивният съд посочва, че правилно за неизпълнение от дружеството на задължението да окаже съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, като не е представил част от изисканите с Призовка № 2051/20.10.2022 г. документи, е прието, че е осъществено чрез бездействие деянието, за което е наложена имуществена санкция с обжалваното НП. РС – Варна посочва, че призовката на основание чл. 45 АПК, с искане по реда на чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ е редовно връчена, респ. надлежно е възникнало задължението за правния субект, до който е била адресирана и за чието неизпълнение е санкциониран, а именно да окаже необходимото съдействие на контролните органи за изпълнение на служебните им задължения.

Доколкото не са събрани доказателства, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, районният съд сочи, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 415в КТ, а нормата на чл. 415в КТ е специална по отношение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

За да измени размера на наложената имуществена санкция от 15 000 лв. на 2 500 лв., въззивният съд приема, че определеният размер с НП е необоснован, т.к. в НП не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание, по-високо от минимума, а определеният от закона минимум от 2 500 лв. е достатъчен за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 ЗАНН.

С обжалваното съдебно решение е осъдено дружеството да заплати на ДИТ – Варна сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решение на РС – Варна е правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. РС – Варна правилно установява фактите и правилно ги отнеся към материалния закон.

Правилно РС – Варна приема, че НП не страда от пороци от процесуалноправно естество, които влекат неговата отмяна. Въззивният съд не е допуснал неправилно приложение на материалния закон, което да опорочава крайният резултат на съдебния акт – изменението на размера на наложената с НП имуществена санкция.

Настоящият състав на съда напълно възприема мотивите на въззивния съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Касационната жалба е неоснователна.

Несъстоятелно е твърдението на касатор, че РС – Варна не е преценил правилно съставомерността на нарушението, правните последици от него, направените възражения, включително възраженията за неправилна квалификация в НП и за маловажност на случая.

Разпоредбата на чл. 415, ал. 3 КТ съдържа освен санкция и състав на нарушение, състоящо се в неоказване на съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, каквото нарушение с неявяването на посочената в Призовка № 2051/20.10.2022 г. дата и час и непредставянето на всички изискани документи правилно е прието от районния съд, че безспорно се установява, че е извършено. В този смисъл не е налице неправилна квалификация на процесното деяние.

Нормата на чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ е обсъждана от въззивния съд, доколкото същата регламентира правото на контролните органи да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола.

Изрично в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., е посочено, че разпоредбата на чл. 415в КТ представлява привилегирован състав, който изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. Тоест изложените доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необсъждане и неприлагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН също са несъстоятелни.

Сочените от касатора причини за непредставяне на всички изискани документи, включително обстоятелството, че тези причини са били заявени на контролните органи от явилото си лице, се явяват твърдения, които не са доказани в хода на съдебното производство.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

С оглед неоснователността на касационната жалба, не следва да се уважава искането на касатора за присъждане в негова полза на разноски.

На основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Съдът съобрази обема на работата на процесуалния представител и конкретната фактическа и правна сложност на спора - по делото не е представен писмен отговор по касационната жалба, но процесуалният представител на ответника по делото изрази писмено становище по жалбата, без да се яви в съдебно заседание.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1574 от 08.11.2023 г. по АНД № 2412/2023 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „ФОР-МОКО“ ЕООД, с [ЕИК], представлявано от Е. Т. А. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 2702/2023 г. на АдмС - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.