РЕШЕНИЕ
№ 1191
гр. Варна, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110115798 по описа за 2023 година
Ищецът „А1 Б.“ ЕАД твърди, че „РТС А.“ ЕООД е сключило с „А1 Б."
ЕАД и договор за използване на електронни съобщителни услуги на клиент
*********, партида *********, ID на договор М6553572 от 31.07.2020г., като
за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги са сключили отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа
описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Договорът
бил подновяван през годините за нови срокове и са добавяни/променяни
услуги и тарифни планове. Сочи, че по описания договор са издадени и
дължими фактури на обща стойност 322.07лв. За част от мобилните услуги
абонатът е направил пренос към мрежата на друг мобилен оператор, преди
изтичане срока на ползване на приложенията, с които са активирани.
Договорът е останал в сила за останалите в мрежата на „А1 Б." ЕАД мобилни
услуги на основание т.54.15 от Общи условия за взаимоотношенията между
„А1 Б." ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни
наземни мрежи на „А1 Б." ЕАД, съгласно която в случай че абонатът желае
преносимост на част от всички номера, предоставени му от А1 по договора за
услуги, същият не се прекратява по отношение на номерата, оставащи в
мрежата на А1. Посочва, че по отношение на тези услуги договорът е
прекратен едностранно от мобилния оператор считано от 18.11.2022г., поради
неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните
мобилни услуги на основание т.54.12 от ОУ за взаимоотношенията между „А1
Б." ЕАД и абонатите и крайните ползвателни на обществени мобилни наземни
мрежи на „А1 Б." ЕАД и/или т.83.1 от ОУ за взаимоотношенията между „А1
Б." ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез
обществена електронна съобщителна фиксирана мережа за преност на даннни,
1
съгласно които договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите
суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена. Излага, че при
прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи
неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в
Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от
услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е определена
във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни
такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за
съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до
изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Начислена е и
неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за предоставено
за срока на договора оборудване, което абонатът не е върнал на мобилния
оператор след прекратяване на договора. За неустойката са издадени сметки
на обща стойност 1950.70лв. Твърди, че поради забавеното плащане на
претендиралото вземане ответникът дължи лихва в размер на 226.70лв.,
изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки
отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране
на заявлението, от които 30.14лв.-мораторна лихва върху вземането за
месечни такси и потребление за периода 13.10.2022г.-02.10.2023г. и 196.56лв.-
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 07.07.2022г.-
02.10.2023г..
Моли се, съдът да приеме за установено, че „РТС А.“ ЕООД дължи на
„А1 Б." ЕАД парично вземане, присъдено по ч.гр.д.№12750/2023г., а именно
сумата от:
322.07лв., месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор *********, партида *********, договор М6553572 от 31.07.2020г. за
периода 09.08.2022г.- 08.12.2022г.;
1950.70лв., неустойка за неизпълнение на договор *********, партида
*********, договор М6553572 от 31.07.2020г., ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
226.70 лв., общо лихва за времето от 07.07.2022г. до 02.10.2023г. , лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията,
както и да се присъдят сторените по исковото и заповедното
производства разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор, в който оспорва
предявените обективно кумулативно съединени искове, по основание и
размер. Оспорва твърденията, че договора е прекратен от страна на ищеца
едностранно поради неизпълнение на задълженията на ответника. Твърди, че
ответника е отправил волеизявление за прекратяване, както и че услуга за
периода 9.8.2022г. до 8.12.2022г. не е предоставяна и не дължи заплащане. Не
оспорва факта, че е сключен договор между страните в настоящото
производство, по силата на който в момента на сключването му и за двете
страни са възникнали субективни права и правни задължения. Сочи, че
правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от тях договорно правоотношение е възникнало между
2
лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие,
по арг. на чл.286, ал.1 ТЗ. Излага, че в договора за електронни съобщителни
услуги и договора за продажба на изплащане се съдържа описание на
тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на
абоната и последиците от неизпълнението му. Оспорва размера на
начислените услуги, които не са доставени и ползвани, включително
претендираните суми. По изложените съображения моли да отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422
от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приети:
Договор от 3.07.2020г., Приложения №2 към същия договор от същата
дата, приложение №1 от 1.09.2020г., приложение №1 от 5.08.2021г., приемо-
предавателен протокол за предоставено устройство от 6.08.2021г., приемо-
предавателен протокол от 13.01.2022г., приложение №1/19.05.2022г., приемо-
предавателен протокол от 19.05.2022г., 4бр. фактури, кредитно известие,
„общи условия на ищеца и са приети ССчЕ и СКТЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да докаже твърденията си
за сключването на сочения договор за предоставяне на телекомуникационна
услуга, условията по същия-срок, цени, обем на услугата, последици от
неизпълнение, а ответникът предвид не само характера на предявения иск, но
и направените възражения по реда на чл.131 от ГПК не носи доказателствена
тежест.
По делото е приложено гр.д.№12750/2023г. на ВРС в рамките на което по
заявление на ищецът по реда на чл.410 от ГПК в негова полза срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение за сумите от 322лв. месечни такси
и потребление за периода от 9.08.2022г. до 8.12.2022г., 1 950.70 неустойка за
неизпълнение по договор и 226.70лв. общо лихва за времето от 7.07.2022г. до
2.10.2023г. и 449.99лв. разноски по делото.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца от ответника,
нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: че ответникът
има качество на договорил ползването на мобилни услуги за процесния
период и абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги и възоснова на
валидно учредено договорно отношение са били предоставени посочените
услуги на ответника, като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно
индивидуалния договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в
посочения във фактурата размер; наличие на уговорена неустойка и размер на
претенцията за неустойка. При успешно провеждане на това доказване,
ответникът следва да проведе такова на наведените от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, както и деня, на който е следвало
да изпълни насрещното си задължение по договора.
3
Страните не спорят, че са се намирали в договорни отношения по повод
предоставяне на електронни съобщителни услуги, като това се потвърждава и
от представеният от ищеца договор от 3.07.2020г.
Видно е от представените договори за мобилни услуги последното
подновяване на договорните отношения между страните е било на
19.05.2022г., когато е договорено да се предоставя телекомуникационна
услуга от ищеца в полза на ответника при цена от 19.63лв. месечна такса за
тел.номер **********, като така е изменен плана с който е било определен
първоначален месечен абонамент.
От представените по делото приемо-предавателни протоколи може да се
направи извод, че ответната страна е получила устройства Епъл Айпад
Про12.9 и Хуауей Уоч 3 Про.
Вещото лице по СКТЕ е посочило, че на името на ответника при ищеца
са установени 14 разкрити услуги-телефонни номера всички по една и съща
партида, като по шест от тях е записано, че са прекратени поради неплащане
на една и съща дата 18.11.2022г., а за останалите е записано порт аут, като
вещото лице е посочило, че услуги с номера **********, **********,
**********, **********, ********** и ********** са били активни при
ищеца до 6.07.2022г. след което са поети от друг оператор. Вещото лице обаче
е посочило, че точно тези услуги са записани при ищеца като прекратени
поради неплащане.
Съгласно текста на чл.34в от ОУ на ищеца абонатът подал заявление за
пренасяне на номер дължи заплащане на всички задължения вкл. и
възникналите след подаване на заявлението за пренасяне до прекратяване на
договорните отношения. От друга страна в чл.54.15 от същите условия е
посочено, че договорът между ищеца и абоната се счита прекратен на датата
на която е деактивиран достъпа на абоната до мрежата на ищеца-607.2022г. в
настоящия случай.
При това положение съставът намира, че за услуги с номера **********,
**********, **********, **********, ********** и ********** заплащане на
абонаментни такси не се дължи за времето след 6.07.2022г., тъй като
посочените услуги са прекратени поради прехвърлянето на номерата към друг
доставчик.
По отношение на претенцията за неустойка във фиксиран размер за
невърнато оборудване предоставено от ищеца съставът приема следното:
По делото са представени два приемо-предавателни протокола за
предоставено от ищеца на ответника оборудване, като единият е за Епъл
Айпад Про12.9, а другият за Хуауей Уоч 3 Про. Съставът констатира, че по
отношение на устройство Епъл Айпад Про12.9 липсва посочена цена, докато в
другият приемо-предавателен протокол е посочена сумата от 766.66лв.
единична цена без ДДС и 536.66лв. като стойност на отстъпка.
Съгласно общите правила на приложение №1/3.07.2020г. Гл.IV, ал.2 и
Гл.VI, ал.1 се установява, че в първите от тях се уговаря цена и стойност, а във
втория текст се говори за цена по договор за лизинг при това положение
съставът приема, че двете устройства са били предоставени на лизинг, но по
отношение на първото липсват доказателства съдържащи сведения за другите
условия на договора, а за устройството Хуауей е посочена цена в размер на
4
766.66лв. и отстъпка в размер на 536.66лв., като абонатът е подписал приемо-
предавателния протокол, че е приел устройството.
При това положение претенцията за сумата от 536лв. се разглежда от
състава като доказана по основание и размер, тъй като липсва спор между
страните, че ответникът е прекратил договора и съответно дължи неустойка в
размер на отстъпката от цената на устройството посочена в приемо-
предавателния протокол от 13.01.2022г. Съгласно заключението на вещото
лице по приетата ССчЕ размерът на неустойките воден при ищеца възлиза на
1 950.70лв., като вещото лице е посочило, че счетоводството на ищеца е
водено редовно при което съдът приема, че посочената сума следва да се
присъди като размер на доказани дължими се неустойки. Следва да се има
предвид, че както и самият ответник е посочил, не става дума за договорни
отношения с потребител, тъй като ответникът е търговско дружество и поради
това е неприложима разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД допускаща намаляване
размера на неустойката.
По отношение на претенциите от 30.14лв. лихва за времето от
13.10.2022г. до 2.10.2023г. начислена върху претендиранитие месечни такси и
196.56лв. лихва за времето от 7.07.2022г. до 2.10.2023г. върху вземанията за
неустойки съдът намира следното:
По отношение на първата сума следва да се има предвид, че претенцията
за лихви е обусловена и извода за нейната основателност се извлича от
наличието на основателност на иска за главници, а в настоящия случай съдът
е приел, че този иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен, което влече
извода за неоснователност и на претенцията за лихви в размер на 30.14лв.
По отношение на втората сума 196.56лв. лихва за времето от 7.07.2022г.
до 2.10.2023г. съставът намира, че дължимостта на тази сума е доказана, а по
отношение на размера вещото лице е посочило, че той възлиза на 226.90лв.,
което е повече от търсените 196.56лв.и поради това този иск следва да се
уважи изцяло.
Предвид направеното искане от ищеца и частичното уважаване
съответно отхвърляне на претенциите следва да се присъдят разноски, както
следва:
ответникът дължи в полза на ищеца сумата от 895.01лв. разноски по
исковото производство и 386.58лв. по заповедното производство, ищецът
дължи на ответника сумата от 119.78лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А1“ ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Илинден, *** и
ответника “РТС А.“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ***, че ответното дружество дължи на ищеца сумите от:
1 950.70лв. неустойки представляваща сбор от 536лв. неустойка за
предоставена отстъпка от крайно устройство Хуауей и 1 414.70лв. неустойки
за предсрочно прекратен абонамент, заедно със законната лихва от датата на
5
сезиране на съда-3.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата
и
196.56лв. лихви за забава върху посочените суми за времето от
7.07.2022г. до 2.10.2023г.,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумите от 322.07лв. търсена като
месечни такси и потребление за времето от 9.08.2022г. до 8.12.2022г. по
договор М6553572/31.07.2020г.,
всички те присъдени в рамките на заповедното гр.д.№12750/2023г. на
ВРС, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА “РТС А.“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр.Варна, *** да заплати на „А1“ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Илинден, *** сумите от 895.01лв. разноски по
исковото производство и 386.58лв. по заповедното производство, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А1“ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Илинден, *** да заплати на “РТС А.“ ЕООД, ЕИК*** със
седалище и адрес на управление гр.Варна, *** да заплати на сумата от
119.78лв. по заповедното производство, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6