Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 25. 05. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова и прокурор Антон Стоев, като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 15252 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба (първа въззивна жалба) от ищеца в
първоинстанционното производство С.Г.Д. с ЕГН **********, адрес ***, съдебен
адрес *** чрез процесуалния представител адвокат М. Н. срещу решение № 136103,
постановено на 07. 06. 2019 г. от Софийския районен съд, 41-ви състав, по гр.
д. № 86305 по описа на Софийския районен съд за 2017 г. (обжалвано решение). С
него районният съд е уважил частично иск за обезщетяване на неимуществени вреди
в размер на 1 000 лева от общо претендирания размер от 10 000 лева с
правно основание по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
С въззивната
жалба на С.Г.Д. обжалва първоинстанционното решение в частта относно присъденото му обезщетение. Уточнил е, че счита
размера на присъденото обезщетение за несправедливо определен. Твърди, че в
съответната част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила,
както и очевидно несправедливо. Поддържа, че твърденията му са били безспорно
доказани от представените по делото доказателства. Заявява, че по делото,
предмет на настоящия процес, не е било постановено решение в законоустановения
срок, а след близо три години. Твърди, че с действията и бездействията си съдът
е довел до забавяне на приключването на делото в разумни срокове. Твърди, че
безпричинното забавяне на процеса му е причинило негативни емоции – притеснения
и влошаващо се здравословно състояние. Поддържа, че районният съд е направил
противоречиви изводи, че е обсъдил избирателно практиката на ЕКПЧ, не е изложил
мотиви за отхвърлянето на иска за разликата от 1 000 до 10 000 лева, както
и че решението е очевидно несправедливо в съответната част. Излага доводи, че
районният съд се е опитал да оправдае бавността на колегите си и сравнява
срочността на произнасянията на съдебните състави. Иска от въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с
което да удовлетвори предявеното от него обезщетение в пълния му размер,
евентуално в размер, справедливо отговарящ на фактическата обстановка и
настъпилите от нея последици. Претендира всички направени по делото разноски,
включително адвокатски хонорар.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на първата въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Софийския районен съд, съдебен адрес ***, чрез
процесуалния представител Л.Н.. Оспорва твърденията във въззивната жалба на С.Г.Д.
като неоснователни и недоказани. Поддържа, че събраните доказателства не
доказват твърдените неимуществени вреди. Заявява, че първата инстанция правилно
постановява, че в рамките на съдебния процес не е установено влошаване на
здравословното състояние или претърпяването на неимуществени вреди с особен
интензитет извън обичайните тревоги и напрежение за лицата, участващи в съдебно
производство. Твърди, че от приетата съдебно-медицинска експертиза не се
установява и не се доказва да са настъпили вреди, които да са в резултат на
поведението на СРС. Иска от въззивния съд да отхвърли първата въззивна жалба.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу
обжалваното решение е постъпила въззивна жалба и от Софийския районен съд чрез процесуалния
представител Л.Н. (втора въззивна жалба). С нея решението се обжалва в частта, в която Софийският районен
съд е осъден да заплати на С.Г.Д. сумата от 1 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди. Софийският районен съд твърди, че решението
е неправилно и необосновано в посочената обжалвана част. Заявява, че от събраните
по делото доказателства не може да се установи по еднозначен и безспорен начин,
че твърдените от ищеца вреди са вследствие на забавеното разглеждане от СРС,
59-и състав, на гр. д. № 63006/2010 г. Поддържа, че същите са характерни и
произтичат по-скоро от характера на процесното дело. Твърди, че от приетата
съдебно-медицинска експертиза не се е установило и не се е доказало да са
настъпили неимуществени вреди, които да са в резултат на поведението на СРС.
Заявява, че според експертното заключение се установява, че заболяванията на
ищеца са в периода преди образуването на гр. д. № 63006/2010 г. Излага
съображения, че присъденото обезщетение в размер на 1 000 лева е
значително завишено и не е съобразено с изискванията на справедливостта
съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Иска от въззивния съд
да отмени първоинстанционното решение в съответната обжалвана част, като
отхвърли изцяло предявения иск. Евентуално иска размерът на присъденото
обезщетение да бъде намален. Отново претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на втората въззивна жалба от С.Г.Д.. Оспорва
въззивната жалба като неправилна, неоснователна и незаконосъобразна. Твърди, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно в осъдителната част. Поддържа,
че сторените му вреди са били доказани по безспорен начин. Заявява, че нормата
на ГПК е императивна по отношение на срока, в който съдът е длъжен да постанови
своето решение. Твърди, че никъде в ГПК срокът за постановяване на решение не
се обвързва с „характера на съответното дело“. Поддържа, че
съдебно-медицинската експертиза е констатирала новооткрито заболяване, което се
е влошило през процесния период. Противопоставя се на твърдението, че не всяко
неприятно усещане или чувство и не всяка душевна депресия дават основание за
присъждане на неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква
да бъдат възмездени“, като се позовава на максимата, че всички са равни пред
закона. Заявява, че определения размер на присъденото му обезщетение е
„несправедлив“, но защото е прекалено нисък. Иска от въззивния съд да остави
втората въззивна жалба без уважение. Отново претендира всички направени по
делото разноски, ведно с адвокатски хонорар.
В хода на
устните състезания пред въззивния съд прокурорът заявява, че счита втората
въззивна жалба за правилна, законосъобразна и обоснована. Иска от въззивния съд
да отмени решението в осъдителната му част, евентуално да намали размера на
присъденото обезщетение.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните по делото доказателства, съдът направи следните фактически и правни
изводи.
Въззивните
жалби са процесуално допустими: изхождат от заинтересовани страни, подадени са
в законоустановения срок чрез надлежно упълномощени процесуални представители и
е представен документ за внесена държавна такса в необходимия размер.
При служебна
проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Относно правилността му приема следното.
Предмет на
настоящото производство е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за
обезщетение на неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Обезщетението
за неимуществени вреди се претендират във връзка със следното гражданско производство:
гр. д. № 63006 по описа на Софийския районен съд за 2010 г. (процесното дело).
Фактическият
състав на правото на обезщетение по 2б, ал. 1 ЗОДОВ обема следните елементи: 1.
разглеждане и решаване на делото в неразумен срок от Софийския районен съд; 2. неимуществени
вреди, възникнали за С.Г.Д. с определена интензивност; 3. причинна връзка между
разглеждането и решаването на делото в неразумен срок и неимуществените вреди.
По изложените от страните във въззивното производство доводи въззивният съд
приема следното.
Процесното
дело е било образувано по иск на С.Г.Д. срещу Й.Г.Д. и А.М.Д.за делба на
недвижимо имущество. Искът е предявен на 23. 12. 2010 г., а Софийският районен
съд се е произнесъл с решение на 19. 03. 2018 г. Следователно производството по
допускането на делбата пред първата инстанция е продължило 7 години, 2 месеца и
24 дни.
За да се
прецени дали констатираната продължителност на процесното дело надхвърля разумния
срок, съдът трябва да изследва разнообразни правнорелевантни факти. Съгласно
чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ това са общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните
и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат
значение за правилното решаване на спора. Цитираният текст на закона е
съобразен с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението
на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи във връзка с правото на разглеждане и на решаване на делата в разумен
срок (пар. 144 от решението по дело „O’Sullivan McCarthy Mussel Development LTD
v. Ireland“, жалба
№ 44460/16). Забавянето поради натовареността на съда няма значение за
основателността на иска (решение № 30 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2125/2018 г., III г. о., ГК).
Делата за
делба на недвижимо имущество във фазата на допускане се характеризират със
сравнително висока степен на правна и фактическа сложност. Тя е обусловена от
броя на съделителите, броя на делбените имоти, свързаните с допускането на
делбата възражения и насрещни искания, събирането и анализа на доказателствата.
В разглеждания случай процесното дело се развива между трима съделители, като
въззивният съд приема, че броят на страните сам по себе си не обуславя
по-висока степен на фактическа сложност на делото от обичайната. От друга
страна, предмет на делбата са общо 9 вещи: дворно място (урегулиран поземлен
имот), заедно с построената в него къща (състояща се от сутерен и първи етаж);
пристройка (състояща се от сутерен и първи етаж); надстройка; трети подпокривен
тавански етаж (предмет на присъединено по чл. 213 ГПК дело); два броя гаражи;
стопанска постройка; барака; метална барака с оградни стени. Освен това, Й.Г.Д.
е направил възражение за отмяна на дарение поради накърняване на запазената му
част от наследството. Заедно с А.М.Д.е направил също така възражение за
придобиване по давност на таванския етаж. По делото са били разпитани 4
свидетели, били са изготвени 3 съдебно-технически експертизи и са били
приложени множество писмени доказателства.
Предвид
изложеното въззивният съд приема, че процесното дело се отличава с висока
степен на фактическа сложност и умерено висока степен на правна сложност. При
това положение разумният срок за разглеждането и решаването на делото от
първоинстанционния съд следва да бъде определен на 5 години. Следователно при
продължителност от 7 години, 2 месеца и 24 дни разумният срок е бил превишен. Основната
причина за забавянето е разглеждането на процесното дело в общо 16 съдебни
заседания. Въззивният съд приема, че отлаганията не се дължат на злоупотреба с
процесуални права (шикани) от страните. Затова е налице нарушение на правото на
С.Г.Д. процесното дело да бъде разгледано и решено в разумен срок.
Спорът между страните
пред настоящата инстанция е съсредоточен върху останалите елементи от
правопораждащия фактически състав: предполагаемите неимуществени вреди и
наличието на пряка причинна връзка между тях и нарушеното право на С.Г.Д. за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Неимуществените вреди, които С.Г.Д.
твърди с исковата молба, са следните: негативни емоции (включително от влошени
роднински взаимоотношения), притеснения, психическо безпокойство, преживени неприятности,
пропуснати ползи от опити за заграбване на имота, изгонването му от имота,
неплащане на дължимото обезщетение за ползване и най-вече влошаващо се
здравословно състояние (хипертонични кризи с главоболие, световъртеж и кръвно
налягане над нормата, обостряне на неинсулинозависим захарен диабет).
От експертното
заключение пред първата инстанция се установява, че към 05. 06. 2018 г. С.Г.Д.
е страдал от следните заболявания: артериална хипертония II стадий, метаболитен синдром,
захарна болест II
тип – късен дегенеративен синдром по типа на диабетна полиневропатия, подагра,
затлъстяване II
степен, цервикална остеохондроза – хронична вертебробазиларна недостатъчност -
централен отоневрологичен синдром, хроничен стеатохепатит II – III стадий, варици
на хранопровода, хроничен еритемоексудативен гастрит, антритис ерозива –
рефлукс езофагит I степен
и бъбречно-каменна болест. Експертното заключение също така установява, че
артериалната хипертония, захарната болест, световъртежът, чернодробната
стеатоза (идентична на мастна дегенерация на черния дроб) и бъбречно-каменната
болест са с давност от преди началото на процесното дело. Следователно, макар и
тези неимуществени вреди да са доказани, въззивният съд приема за установено,
че те не са в причинна връзка с
нарушаването на правото на С.Г.Д. процесното дело да бъде разгледано в разумен
срок. Също така въззивният съд приема, че заболяванията подагра и „затлъстяване
II
степен“ също не са в причинна връзка
с нарушаването на правото на С.Г.Д. процесното дело да бъде разгледано в
разумен срок. Относно съпътстващите заболявания метаболитен синдром, подагра и
цервикална остеохондроза, както и заболяванията варици на хранопровода и
рефлукс езофагит, вещото лице констатира, че не се установява те да са били
провокирани от страхове и негативни емоции. Следователно, макар и тези
неимуществени вреди да са доказани, въззивният съд приема, че не е установена
при условията на пълно и главно доказване от С.Г.Д. наличието на пряка причинна
връзка между тях и нарушаването на правото му процесното дело да бъде
разгледано и решено в разумен срок.
Най-сетне
вещото лице е установило прогресиране и влошаване на две от заболяванията
(стеатозата на черния дроб, която е преминала в хроничен стеатохепатит, и
захарната болест, която е довела до диабетна полиневропатия) в периода на
процесното дело. Относно хроничния стеатохепатит експертното заключение
установява, че в съобщените оплаквания при постъпването на пациента и в
обсъждането не са посочени психоемоционални причини. Що се отнася до диабетната
полиневропатия, вещото лице заявява, че страхове и емоции (били те позитивни
и/или негативни) биха могли да допринесат за влошаването, но те не са
единствена причина за това, както и не са първостепенни. В заключение вещото
лице заявява, че не се установяват нови заболявания, които да са били
провокирани от ситуацията в периода на процесното дело. При това положение
въззивният съд приема, че макар и тези неимуществени вреди също да са били
доказани, не е доказано наличието на пряка причинна връзка между тях и
нарушаването на правото на С.Г.Д. процесното дело да бъде разгледано и решено в
разумен срок.
От разпита на
свидетелката А.Ф.Б.се установява, че С.Г.Д. е имал пререкания с другите страни
преди започването на производството и е трябвало да напусне имота. След
напускането имотът започнал да се руши. Оплаквал се от продължителността на
делото, казвал, че му е писнало. Не можел да спи поне седмица-две преди
заседание. По принцип бил майтапчия, но преди делата се разстройвал и имало
случаи, в които се разплаквал. Оплаквал се е, че има проблеми с жена си и
децата си, които са се изнесли от имота във връзка с пререканията с другите
съсобственици. Разстройвал се, че делото е продължило дълго и можело да не му
доживее края. Притеснявал се какво щяло да се случи с бащинията му и как децата
му щели да наследят руина.
Няма данни А.Ф.Б.да
е заинтересована от изхода на делото, следователно показанията ѝ следва
да бъдат изцяло кредитирани.
От тях се
доказват следните твърдени неимуществени вреди: негативни емоции (включително
от влошени роднински взаимоотношения), притеснения, психическо безпокойство,
преживени неприятности и изгонването на С.Г.Д. от имота. Отново въз основа на
свидетелските показания въззивният съд приема, че е установена при условията на
пълно и главно доказване пряка причинна връзка между тези неимуществени вреди и
нарушаването на правото на С.Г.Д. процесното дело да бъде разгледано в разумен
срок.
Размерът на
обезщетението за причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД. Понятието
„справедливост“ съгласно задължителната съдебна практика не е абстрактно, а за
определянето му във всеки конкретен случай съдът следва да съобрази
разнообразни обективно съществуващи правнорелевантни обстоятелства (т. II от Постановление на Пленума на
Върховния съд № 4 от 1968 г.). В дадения случай въззивният съд приема, че
неимуществените вреди не се отличават с интензивност, по-голяма от обичайната.
От друга страна, те са продължили през сравнително дълъг период – 2 години, 2
месеца и 24 дни. При това положение и при съобразяване на икономическата
конюнктура определеният от първата инстанция размер на неимуществените вреди от
1 000 лева е справедлив.
По изложените
съображения обжалваното решение трябва да бъде потвърдено.
Разноски.
С оглед изхода на делото и неоснователността на въззивните жалби разноски
не следва да бъдат присъждани нито на едната, нито на другата страна.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
136103, постановено на 07. 06. 2019 г. от Софийския районен съд, 41-ви състав,
по гр. д. № 86305 по описа на Софийския районен съд за 2017 г.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на преписа.
Служебно
изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Председател:
Членове: 1. 2.