Р Е Ш Е Н И Е №
667
гр.
Сливен, 13.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на седми
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3456 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за установяване съществуването на вземането
на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото
дружество „Топлофикация - Перник” АД депозирало заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч. гр. д. 147/2019 г. по описа на Районен съд -
Сливен и съдът издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, което обусловило правния интерес на заявителя да предяви
настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК. Твърди се, че ответникът е
абонат на топлопреносното дружество по силата на Общи
условия, действали през процесния период като собственик на топлоснабдения
имот в топлоснабдена сграда. Излага се още, че
задължението на топлофикационното дружество е да доставя топлинна енергия до
имота, а задължението на дружеството за дялово разпределение е да отчита и
разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в
срок начислените суми. От съда се иска признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца присъдените със Заповед за
изпълнение на парично задължение суми, а именно 399,38 лева - главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. в процесния имот, ведно със законната
лихва за забава върху размера на главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението и 51,97 лева - мораторна лихва,
изчислена за периода от 10.07.2016 г. до 14.11.2018 г. Претендират се и
разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответника, чрез упълномощения му представител - адвокат, с който се
излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че процесният
имот е предоставен за ползване на бившата съпруга на ответника с Решение №
521/29.05.1998 г. по описа на РС - Перник, като от прекратяването на
гражданския брак между съпрузите, ответникът не е ползвател на апартамента.
Оспорва се качеството „битов клиент“ на ответника, тъй като същият не е купувач
на топлинни услуги, не е сключвал договор за доставка на топлинна енергия с
дружеството и не са му били предоставяни индивидуални сметки за месечните
задължения. Оспорва се също и доставянето на топлинна енергия в процесния имот,
както и обстоятелството дали дружеството, извършващо дяловото разпределение в
сградата, е избрано на Събрание на етажната собственост. Възразява се и също,
че не е ясно за кой период каква точно топлинна енергия се дължи, каква е
частта на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, как са били
разпределени дяловете на ползваната топлинна енергия. Иска се от съда да
отхвърли предявените искове и да присъди на ответника направените разноски.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно
призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмена молба, с която поддържа предявените искове и моли съда изцяло да ги
уважи и да присъди направените в исковото и заповедното производство разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат оспорва
предявените искове като неоснователни, моли да бъдат отхвърлени и претендира
направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите като писмени
доказателства по делото нотариален акт № 116, том VI, дело № 1770 от 30.05.1994 г. и решение № 521
от 29.05.1998 г. по гр. д. № 4182/1997 г. по описа на РС - Перник, процесният
имот в гр. Перник, ул. „Бучински път“, бл. 1, вх. Б,
ет. 4, ап. 34, е придобит от ответника В.Д.В. по време на брака му с Поля
Данаилова Василева. С бракоразводното решение, след прекратяването на брака
през 1998 г., апартаментът е предоставен за ползване на съпругата.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от представените
Общи условия на ищцовото дружество купувач на
топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр със запазено вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
От заключението на допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че реализираната технологична
система на абонатната станция гарантира коректно отчитане на технологичните
загуби в нея и те са приспаднати. Вещото лице, след като се е запознало с особеностите
на подвеждане на топлинна енергия във въпросния имот и начина й на отчитане, е
установило, че разходите за отопление на имота през процесния период възлизат
на 463,26 лв. Като се имат предвид сумите за дялово разпределение, става
възможно задълженията на ответника да бъдат определени в размер на 399,38 лв. -
сумата за консумирана топлинна енергия на единично помещение - баня с монтирана
лира без индивидуално средство за отчитане, като в тази сума не са включени
суми за отопление на имот, енергия, отдадена от сградната инсталация, топлина
за общи части, енергия за БГВ и такса „мощност“. Вещото лице е описало, че на
ответника са връчвани изравнителни сметки и те са приспаднати. Експертът е
констатирал също, че топломерът, намиращ се в абонатната станция, е преминал
две проверки през периода, а системата за дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата етажна собственост е въведена с договор между „Техем Сървисиз“ ЕООД и управителя
на етажната собственост. За услугата дялово разпределение на топлина съществува
и договор между ищцовото дружество и „Директ“ ЕООД, за обслужване на сградата - етажна
собственост, където се намира процесното жилище.
От заключението на допуснатата
съдебно-икономическа експертиза се установява, че задължението на ответника по
фактури за периода, общо 25 на брой, сред които 2 изравнителни, възлиза на
399,39 лв. главница. Размерът на обезщетението за забава е 51,97 лв. за периода
от 10.07.2016 г. до 14.11.2018 г. Количествата енергия са изчислени от фирма за
дялово разпределение „Директ“ ЕООД, а цената на
топлоенергията съответства на утвърдената цена от КЕВР за периода. Вещото лице
е отбелязало, че сумите от изравнителните сметки са въведени от ищцовото дружество в задълженията на ответника по
процесните фактури, а по фактурите липсват плащания от страна на ответника.
Съдът кредитира изцяло заключенията на
двете изслушани по делото експертизи като обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страните.
По заявление на ищеца за издаване на
заповед за изпълнение първоначално е образувано ч. гр. д. № 8471/2018 г. по
описа на РС - Перник, прекратено и изпратено по подсъдност на РС - Сливен,
където е образувано ч. гр. д. № 147/2019 г. по описа на СлРС.
Издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 116/15.01.2019
г. срещу ответника за сумите от 399,38 лева - главница, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, 51,97 лева -
мораторна лихва и 75,00 лв. - разноски, е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за
установяване на вземането на ищеца.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявените
установителни искове са процесуално
допустими.
Техният предмет е установяване на
съществуването и дължимостта на сумите, за които е
била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи
доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са
породили неговото вземане и изискуемостта му.
С оглед разпределената доказателствена тежест съдът
намира предявените искове за частично
основателни.
Установи се от събраните по делото
доказателства, че ответникът има качеството на потребител на енергийни услуги по
смисъла на §
1, т. 41б Закона за енергетиката, тъй
като е краен клиент, който купува енергия по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Общите
условия на „Топлофикация - Перник“ ООД, в сила от 05.10.2014 г.
Неоснователно е
възражението на ответника за липса на сключен между него и ищцовото
дружество индивидуален договор за продажба на енергия. Съгласно чл. 150, ал. 1
ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията. Тоест, за да възникне правоотношение по продажба на топлинна енергия
срещу заплащане на нейната цена, не е необходимо да бъде сключван индивидуален
договор, достатъчно е общите условия да са публично известни. Страни по
правоотношението са от една страна производителят на енергията или топлопреносното предприятие, а от друга - клиентът, тоест потребителят
на енергията. Съгласно чл. 3,
ал. 1 от
Общите условия на „Топлофикация - Перник“ ООД, в сила от 05.10.2014 г., които
са публично известни, тъй като са публикувани на интернет адреса на ищцовото дружество, купувач на топлинна енергия може да
бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик на имот в топлоснабдена сграда,
какъвто е настоящият случай.
Основанието и размера на претендираните
от ищцовото дружество суми за главница и лихви за
процесния период се доказват по безспорен начин от заключенията на допуснатите съдебно-техническа
и съдебно-икономическа експертизи. Установените от вещите лица обстоятелства,
че на ответника са връчвани изравнителни сметки и те са приспаднати, че
топломерът, намиращ се в абонатната станция, е преминал две проверки през
периода, а системата за дялово разпределение на топлинната енергия в сградата
етажна собственост е въведена с договор с управителя на етажната собственост, водят
до извод за неоснователност на възраженията на ответника за недоказаност на
доставянето на топлинна енергия в процесния имот, обстоятелството дали
дружеството, извършващо дяловото разпределение в сградата, е избрано на
събрание на етажната собственост и неяснота за кой период каква точно топлинна енергия
се дължи, каква е частта на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия и как са били разпределени дяловете на ползваната
топлинна енергия.
Експерт - икономистът от своя страна е
установил, че задължението на ответника по фактури за процесния период възлиза
на 399,39 лв. главница и 51,97 лв. обезщетение за забава за периода от 10.07.2016
г. до 14.11.2018 г., като цената на топлоенергията съответства на утвърдената
цена от КЕВР за периода, а сумите от изравнителните сметки са приспаднати.
Установи се обаче от представените
писмени доказателства, че процесният имот е придобит от ответника по време на
брака в режим на СИО. След прекратяването на брака, бездяловата
съсобственост на съпрузите върху имота е трансформирана в обикновена
съсобственост при равни дялове, а именно ½ за ответника В.Д.В. и
½ за бившата му съпруга Поля Данаилова Василева. Всеки от съсобствениците отговаря за задълженията на имота, съобразно
притежаваната от него квота в съсобствеността, поради което ответникът следва
да отговаря единствено за ½ от задълженията на имота. Ето защо
предявеният иск се явява частично основателен до размера на ½ от
претендираната сума за главница, а именно 199,69
лв. и следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния
претендиран размер от 399,38 лв.
Обстоятелството, че с
бракоразводното решение имотът е предоставен за ползване на съпругата, в случая
не променя извода на съда за частична дължимост на
претендираните задължения от ответника, тъй като предоставеното със съдебното
решение право на ползване на съпругата не е вещно такова по смисъла на чл. 3,
ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация
- Перник“ ООД, а би могло да създаде единствено облигационноправно отношение
между ответника и бившата му съпруга на плоскостта на наемното правоотношение
или на неоснователното обогатяване за връщане на заплатените от ответника суми
за топлинна енергия, която той реално не е използвал.
Предвид частичната основателност на
главния иск за главница и липсата на доказано плащане от страна на ответника на
отделните месечни суми, представляващи като сбор общия размер на главницата, то
частично основателен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва за периода
от началото на забавата - 10.07.2016 г. до 14.11.2018 г., който следва да бъде
уважен съответно за сумата от 25,99 лв.
и отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния претендиран размер от 51,97
лв.
Относно
разноските:
При този изход на спора право на
разноски възниква в полза и на двете страни.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част от
исковете. Ето защо от общо направени от
ищеца разноски в размер на 1050,00 лева, от които 75,00 лева - заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч. гр. д. № 147/2019 г. по описа на СлРС,
както и 75 лева - държавна такса, 300 лева - депозит за СИЕ, 500 лв. - депозит
за СТЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
направени в настоящото исково производство, ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 525,00 лв., съразмерно с уважената
част от исковете.
На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ответника направените от него разноски по делото, съразмерно
с отхвърлената част от исковете. Ето защо от общо направени от ответника разноски в размер на 300,00 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение, ищцовото дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ответника сумата от 150,00 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.В.,
ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република“,
на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 199,69 лв.
/сто деветдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. в имот на адрес гр. Перник, ул. „Бучински
път“, бл. 1, вх. Б, ет. 4, ап. 34, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 29.11.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението и на основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 25,99 лв. /двадесет и пет лева и
деветдесет и девет стотинки/ - мораторна
лихва, изчислена за периода от 10.07.2016 г. до 14.11.2018 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение № 116/15.01.2019 г. по
ч. гр. д. № 147/2019 г. по описа на СлРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове като НЕОСНОВАТЕЛНИ за разликата над уважения
размер от 199,69 лв. до пълния
предявен размер от 399,38 лв. -
главница и за разликата над уважения размер от 25,99 лв. до пълния предявен размер от 51,97 лв. - мораторна лихва.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Д.В.,
ЕГН: **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“,
сумата от 525,00 лв. /петстотин
двадесет и пет лева/, представляваща разноски по делото в общ размер, съразмерно с уважената
част от исковете, от които 37,50 лв., разноски в производството по ч.
гр. д. № 147/2019 г. по описа на СлРС и 487,50 лв. разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република“ ДА
ЗАПЛАТИ на В.Д.В., ЕГН:
**********, с адрес ***, сумата от 150,00
лв. /сто и петдесет лева/, представляваща разноски по делото - заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: