№ 1107
гр. Варна, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно
гражданско дело № 20253100501530 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХ ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 58466/30.06.2025 г. по описа на
ВРС на И. Б. Т., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител,
срещу решение № ****** г., постановено по ГД № ***** г. по описа на ВРС, с
което е отхвърлен искът, предявен от И. Т. срещу Г. М. А., ЕГН **********, за
заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на подадена тъжба от ответника Г. А. срещу
ищеца И. Т., злоупотребявайки с предоставените му от закона права, въз
основа на която е образувано НЧХД № ******* г. по описа на ВРС за
извършено престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 147, ал. 1 НК,
за това, че ищецът приписал на ответника престъпление по чл. 321, ал. 2 НК,
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 02.11.2023 г., до окончателното заплащане на претендираното
парично обезщетение.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Посочва, че в резултат на подадената от въззиваемия
тъжба за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 НК е образувано НЧХД №
******* г. по описа на ВРС, което е приключило с Присъда № ******* г., с
която въззивникът е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за
клевета. Сочи, че присъдата е потвърдена с Решение № 77/18.03.2024 г. по
1
ВНЧХД № ***** г. по описа на ВОС. Твърди, че след приключването на тези
производства въззиваемият е продължил да подава жалби и сигнали до ВРП,
ВОП, ВАП, ОДМВР – Варна и Етичната комисия на НАП с цел подкопаване
на професионалния му авторитет и загуба на работата му.
Посочва, че първоинстанционният съд не се е съобразил със съдебната
практика на ВКС относно злоупотребата с правото на тъжба, както и че не е
отчел събраните доказателства, които установявали, че тъжбата е подадена с
цел уреждане на лични сметки, накърняване на доброто му име и
дискредитирането му в обществото. В тази връзка намира за неправилен
извода на първоинстанционния съд, че не е налице противоправност на
деянието, като задължителна предпоставка на отговорността по чл. 45, ал. 1
ЗЗД. Твърди, че е налице и причинна връзка между деянието и настъпилите
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания във формата на
здравословни проблеми. В резултат на деянието въззивникът сочи, че
здравословните му проблеми и социалната изолация се появили или
изострили след 13.12.2022 г. Поддържа, че вината на въззиваемия се
предполага до доказване на противното и той не е оборил презумпцията,
предвидена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Навежда оплаквания, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като
неправилно е разпределил доказателствената тежест. Въпреки твърдяното
процесуално нарушение, намира, че е доказал недобросъвестността на
въззиваемия във връзка с подадената тъжба, както и претърпените от
въззивника неимуществени вреди. Моли решението на първоинстанционния
съд да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което да
бъде уважен предявеният от въззивника иск по чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД.
Въззиваемият е подал в срок писмен отговор с вх. № 60408/04.07.2025 г.
по описа на ВРС, с който оспорва въззивната жалба. Намира за правилно
установена фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд.
Излага становище по събраните по делото доказателства. По отношение на
изслушаните свидетелски показания оспорва данните, изложени досежно
въззиваемия, а тези, които са във връзка със здравословното състояние на
виззивника, намира за достоверни.
Поддържа, че постановеното от първоинстанционния съд решение е
правилно, съобразено с материалния и процесуалния закон. Твърди, че по
делото не са събрани доказателства за злоупотреба с право, като с подадената
тъжба не е целял уволняването на въззивника. Напротив – излага доводи в
подкрепа на твърдението, че той е упражнил добросъвестно признатото му от
закона право. Твърди, че отговорността на частния тъжител се ограничава до
разноските, сторени в производството. Поддържа, че чрез подаването на тъжба
той упражнява публична функция и не следва да отговаря по реда на чл. 45,
ал. 1 ЗЗД. Посочва, че липсва причинно – следствена връзка между деянието и
вредите. Твърди, че не са доказани и претърпени неимуществени вреди.
Моли за даване ход на делото в негово отсъствие. Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния
съд да бъде потвърдено.
2
В открито съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният
представител на въззивника твърди, че между страните са налице влошени
взаимоотношения, предходен конфликт и това е продиктувало
недобросъвестните действия на въззиваемия, като излага подробни
съображения в тази насока. Поддържа, че е налице системен тормоз и
дискредитиране по отношение на неговия доверител. Намира, че са налице
предпоставките по чл. 45 ЗЗД. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяването на ново, с което да бъде уважен предявеният иск.
Претендира сторените разноски пред двете инстанции. Представя списък на
разноските и доказателства за извършването им.
Въззиваемият не се явява и не се представлява. Приета и приложена е по
делото молба, подадена от него, ведно с приложените към нея доказателства.
Моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа подадения
отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложен по делото сигнал от 11.11.2022 г. се установява, че И. Т. е
сигнализирал ВОП, че на 08.11.2022 г. е станал свидетел на деяние, изразило
се в изнасяне извън рамките на ТД на НАП – Варна на документи, извършено
от Г.Г., А.В. и Г. А..
От молба с вх. № 51766 – 5/13.12.2022 г. по описа на ТД на НАП – Варна
се установява, че И. Т. е отправил молба до директора на ТД на НАП – Варна
за „обучение на ОПГ как се съхранява и как се унищожава данъчна и
осигурителна информация в НАП“. Изложил е и твърдения за изречени от Г.
А. обиди и заплахи спрямо него. Посочва, че това се случва след разговор от
12.12.2022 г. между Г. А. и Г.Г., като посочва, че: „те работят като ОПГ
/Организирана Престъпна Група“/.
Във връзка със сигнала е извършена проверка и е изготвен доклад от ЦУ
на НАП. В него е посочено, че на 08.11.2022 г. Г.Г. е изнесъл един кашон и две
найлонови торби, които съдържали лични вещи и документи на лицето. Част
от документите били приложения към преписки по образувани от КЗД срещу
Г.Г. производства по жалби. В точки 4 и 5 от доклада е посочено, че И. Т.
многократно е инициирал конфликтни ситуации с колеги от ТД на НАП –
Варна, както и това, че е отправил обвинения спрямо служители за извършена
кражба и действия на организирана престъпна група. Във връзка с
констатациите в точки 4 и 5 е сезирана Етичната комисия в НАП. Със
становището на Етичната комисия е решено с писмо на изпълнителния
директор да бъде обърнато писмено внимание на И. Т. във връзка с
констатирани нарушения. Указано е при изпълнение на служебните си
задължения служителят стриктно да спазва нормите на Етичния кодекс на
служителите в НАП и Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, както и редица други препоръки, насочени към взаимното
уважение между колеги. Препоръчано е да бъдат организирани периодично
срещи между ръководството на звеното и членовете на екипите.
С постановление от 01.03.2023 г. ВРП е постановила отказ за образуване
на досъдебно производство по пр. пр. № ******* г., потвърдено с
3
постановление от 18.04.2023 г. на ВОП и постановление от 18.05.2023 г. на
ВАП, по повод на сигнал на И. Т. за данни за извършено престъпление от общ
характер от 08.11.2022 г. от Г.Г. и други служители на НАП.
Към делото е приобщено НЧХД № ******* г. по описа на ВРС,
образувано по тъжба на Г. А. срещу И. Т. за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.
Тъжбата, ведно с определение за насрочване, е връчена на И. Т. на 06.03.2023
г. С присъда № ******* г. подсъдимият И. Т. е признат за невиновен и е
оправдан за това, че на 13.12.2022 г. в писмен частен документ, приет с вх. №
51766 – 5/13.12.2022 г. в ТД на НАП – Варна, е приписал на Г. А. престъпление
по чл. 321, ал. 1 НК, а именно, че: тъжителят действа и работи в организирана
престъпна група, като препоръчал на териториалния директор на НАП да
предприеме обучение как се съхранява и как се унищожава данъчна и
осигурителна информация. С решение № 77/18.03.2024 г., постановено по
ВНЧХД № ***** г. по описа на ВОС, присъдата на първоинстанционния съд е
била потвърдена.
От болничен лист № Е20250482922 от 28.01.2025 г., издаден от ДКЦ
„С.М.“ ЕООД, се установява, че И. Т. е ползвал отпуск за временна
неработоспособност от 28.01.2025 г. до 10.02.2025 г. Като диагноза е посочено,
че страда от други уточнени тревожни разстройства.
От болничен лист № ******* от 19.03.2025 г., издаден от УМБАЛ
„С.М.“ ЕАД – Варна, се установява, че И. Т. е ползвал отпуск за временна
неработоспособност от 06.02.2025 г. до 31.03.2025 г. Като диагноза е посочено,
че страда от смесено тревожно – депресивно разстройство. В тази връзка на
19.03.2025 г. е издадена епикриза на И. Т. от УМБАЛ „С.М.“ ЕАД – Варна,
както и медицински протокол на ЛКК. В анамнеза на болестта е посочено, че
през последните 10 години бил няколкократно уволняван и впоследствие
възстановяван на работа. След последното възстановяване останал тревожен,
напрегнат, смятал, че отново ще намерят нещо, за което да го уволнят,
започнал да не спи, да премисля всяка своя постъпка. За пръв път посетил
психиатър през 2020 г. Вечер споделял, че се чувства твърде отпуснат. Скоро
след това е провел хоспитализация в условията на дневен стационар,
адаптиран за лечение. В епикризата е посочено, че към края на
хоспитализацията пациентът споделил за отшумяване на тревожността и
раздразнителността, както и за нормализиране на съня. Препоръчано е
лечението да бъде продължено с уточнена медикаментозна терапия под
контрола на психиатър, както и за проследяване на 3 месеца.
Приложени са касови бонове за болничен престой и за закупени
медикаменти от И. Т..
Приложени са амбулаторни листове на Т. в периода от 05.05.2023 г. до
09.10.2023 г. От тях се установява, че лицето се е оплаквало от болки в
корема, увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите
отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност.
От показанията на свидетеля К. се установява, че познава страните по
делото. Отношенията между тях се влошили след жалба на И. Т.. А. обиждал
Т. и непрекъснато пускал жалби до различни институции. Мисли, че жалбата е
била от 2022 г. или 2023 г. Били колеги с Т.. През 2021 г., когато Т. бил
4
възстановен на работа, бил щастлив, радостен и пълноценен човек. През 2022
– 2023 г. се появили проблеми на работното място на Т.. А. пускал срещу него
сигнали и в прокуратурата, и в полицията. Не знае да е образувано
наказателно производство срещу Т.. Знае, че началникът на отдела и А. завели
иск за обезщетение срещу Т.. След тези дела А. отново пускал жалби до
полицията и прокуратурата. Вследствие на тези действия Т. е оклюмал и
посърнал. Като причина за това състояние Т. споделял на свидетеля К., че
отношенията му с А. са много лоши и той се държи много зле с него. Във
връзка с делата между тях непрекъснато го обиждал и тормозил.
От показанията на свидетеля Н. се установява, че познава страните. С
ответника А. е работил в една стая в периода 2020 – 2021 г. От Т. знае, че А. е
осъществявал психически и психологически натиск върху него, поради това,
че Т. е уведомил ЦУ на НАП за изнасяне на документи от сградата на ТД на
НАП – Варна. А. започнал да подава жалби в прокуратурата, полицията, както
и да завежда дела, което е довело до разболяването на Т.. Т. му разказвал, че се
чувства психологически сринат. Влязъл в болница и все още пие хапчета.
Преди това пиел психотропни хапчета, антидепресанти и транквиланти. Не
може да каже откога пие тези хапчета. Приемът има връзка с конфликта. А.
подал жалба до прокуратурата след 2022 г. Според свидетеля, преди тази
жалба А. завел дело срещу Т., спечелено от последния. Делото било
инициирано от А. срещу Т. за обиди. Т. изживявал това много зле. Напълнял,
променил се. Лежал в болница. Споделял му, че се налага да пие лекарства,
защото е притеснен от това, че А. подава жалби в институции, а също така и
влизал много често в стаята на Т. и го обиждал и унижавал пред колеги.
Някъде от 2020 г. и досега не е добро здравословното състояние на Т.. Не
може да каже точно откога е започнало да се влошава то, но заявява, че има
връзка с действията на А..
Съдът не обсъжда останалите събрани доказателства поради това, че не
са необходими за изясняване на фактическата обстановка.
При така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
За основателността на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да са налице
следните предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност,
вреда (имуществена или неимуществена), причинна връзка между деянието и
причинената вреда, както и вина. При кумулативното наличие на обективните
елементи – деяние, противоправност, вреда и причинна връзка, вината се
предполага до доказване на противното по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В
настоящото производство правилно е разпределена доказателствената тежест,
като в тежест на ищеца е указано да докаже наличието на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, предвидени в чл. 45, ал. 1
ЗЗД, а именно: деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или
бездействие – да е подал и поддържал процесната тъжба срещу ищеца за
извършено от него престъпление от частен характер), противоправност
(несъответствие между предписаното от уредените нормативни или
общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца, а
именно, че ответникът недобросъвестно е упражнил правото си на тъжба,
знаейки, че заявява неверни обстоятелства и е целял да навреди на ищеца),
причиняване на неимуществени вреди, причинно – следствена връзка между
5
противоправното деяние, извършено от ответника, и настъпилия вредоносен
резултат, като деянието да е осъществено виновно.
От изложената фактическа обстановка безспорно се установява, че пред
ВРС е образувано НЧХД № ******* г. по тъжба на Г. А. срещу И. Т. за
престъпление по чл. 147 НК. Следователно налице е първият елемент от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – извършено деяние.
По отношение на наличието на втория елемент – противоправността,
следва да бъде отбелязано, че упражняването на материално и процесуално
право поначало е правомерно действие. Неправомерно е единствено когато е
налице злоупотреба с право. Злоупотребата с право винаги е противоправно
действие, тъй като се касае за недобросъвестно упражняване на право – не за
да бъдат защитени собствени права и законни интереси, а за да бъдат
увредени права и законни интереси на други лица.
Като основно право на гражданите в чл. 45 КРБ е предвидено, че те имат
право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Респективно
поначало правомерно е подаването на тъжба до съда с оглед защита на
накърнени права и законни интереси на тъжителя. За да бъде неправомерно
това действие, следва да бъде доказано, че е налице злоупотреба с това право
– то да бъде упражнено с цел правата и законните интереси на друго лице да
бъдат увредени.
От подадената от А. тъжба се установява, че тя е провокирана от
предишни действия на Т.. Както беше изложено по – горе, Т. е сигнализирал
държавни органи във връзка със събитие от 08.11.2022 г., изразило се в
изнасяне извън рамките на ТД на НАП – Варна на документи, извършено от
Г.Г., А.В. и Г. А.. От съдържанието на молба с вх. № 51766 – 5/13.12.2022 г. по
описа на ТД на НАП – Варна действително се установява, че в нея Т. е
изложил, че: „те работят като ОПГ /Организирана Престъпна Група/“, като
споменава лицата Г. М. А. и Г. СтИ.ов Г..
От съдържанието на актовете на ВРС и ВОС се установява, че съдебните
състави са приели, че извършеното от Т. деяние е несъставомерно, поради
това, че лицето е действало добросъвестно – тоест, липсва субективният
елемент за съставомерност на деянието. Освен това, застъпено е, че
използваните от Т. изрази са негова лична оценка и същите са несъставомерни
и от обективна страна.
Безспорно е обаче обстоятелството, че Т. е подал този документ с
визираното в него съдържание. Въззиваемият А. е преценил, че са засегнати
неговите права и законни интереси и е упражнил конституционнопризнатото
му право, сезирайки съда с подадената от него тъжба. Фактът, че Т. е оправдан
с актовете на ВРС и ВОС по горепосочените производства за извършено
престъпление по чл. 147 НК, не обуславя злоупотреба с право от страна на А..
Когато едно лице прецени, че са накърнени негови права или законни
интереси, то може да сезира съда с искане за защитата им. Единствените
негативни последствия, които лицето може да търпи, вследствие на
неоснователност на претенцията му, са разноските по делото, сторени от
ответната страна. Това е така, тъй като искането за защита на накърнени права
и законни интереси представлява една правомерна дейност, която е
конституционно гарантирана, а отговорността за причинени вреди по чл. 45 от
6
ЗЗД се поражда само при виновно противоправно поведение на причинителя
на вредата.
Предвид изложеното по – горе, настоящият състав намира, че не е
налице един от обективните елементи от фактическия състав на деликта –
противоправност. Подадената тъжба е във връзка с обективно заявени от Т.
обстоятелства в документи, подписани от него и адресирани до различни
институции. Въззиваемият А. не следва да отговаря за това, че Т. е оправдан
по повдигнатите му обвинения за престъпление по чл. 147 НК при положение,
че по делото не са събрани доказателства за злоупотреба с право.
Предвид изискването за кумулативно наличие на всички обективни
елементи от фактическия състав на деликта, липсата на един от тях –
противоправност, води до неоснователност на иска и прави безпредметно
обсъждането на другите елементи от фактическия състав – вреда, причинна
връзка между извършеното деяние и настъпилата вреда, както и наличието на
вина.
С оглед неоснователността на иска за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане,
неоснователна се явява и претенцията за заплащане на законна лихва върху
претендираната сума от датата на увреждането до окончателното плащане на
обезщетението.
Поради съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № ****** г., постановено по ГД № ***** г.
по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7