Решение по дело №5/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260168
Дата: 30 юли 2021 г. (в сила от 26 април 2022 г.)
Съдия: Мирослав Данаилов Досов
Дело: 20201400500005
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 260168

 

гр.ВРАЦА,30.07.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение,  в публичното заседание на 02.06.2021 год. в състав:

 

 Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ

        Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА

                                                                мл.с.  КАМЕЛИЯ КОЛЕВА        

 

при секретаря Мария Ценова, като разгледа докладваното  от съдия Досов въззивно гр.дело №5 по описа за 2020 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

              Образувано е по въззивна жалба вх.№14142/16.08.2019 год. на Н.Е.С. *** против  решение №691/01.08.2019 год.  по гр.дело №1674/2019 год. на Районен съд-Враца, озаглавена  "жалба в защита от преследване" /л. 3-7 от възз. гр.дело №638/2019 год. на ОС-Враца/, конкретизирана и допълнена със "Сигнал пояснение в защита от преследване", заведен с вх.№23205/27.12.2019 год. на РС-Враца  /л.3-6 от възз.гр.дело №5/2020 год. на ОС-Враца/.

  С обжалваното пред ОС-Враца решение №691/01.08.2019 год. по гр.дело №1674/2019 год. състав на РС-Враца е отхвърлил като неоснователни предявените от ищеца Н.Е.С. *** искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр. за установяване и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения за осъществена пряка дискриминация по признаците произход, образование, убеждения, лично и обществено положение, увреждане, възраст, имуществено състояние и други за достъп до стол в сградата на Община Враца през вътрешен вход от сградата, както и за присъждане на обезщетение – един безплатен обяд за всички столуващи граждани.

Въззвникът Н.С. поддържа,че обжалваното решение страда от всички пороци на един съдебен акт - нищожност, недопустимост, необоснованост, несправедлив  съдебен процес, дискриминация, явно необосновано в злоупотреба.

Иска от Окръжен съд-Враца следното:                                                                                      1/ да отмени решение №691/01.08.2019 год. по гр.дело №1674/2019 год. на РС-Враца;

2/да установи нарушенията преследване и понесените материални и морални вреди;

3/да осъди ответниците да преустановят нарушенията и да възстановят положението от преди нарушенията, както и да се въздържат в бъдеще от по-нататъшни нарушения; това за осъждане на ответниците да възстановят откраднатото, незаконно отнетото и унищожено имущество и завзетите средства по наложените наказания с лихвите;

4/ да осъди ответниците в обезщетение за пропуснатите възможности, ползи и нанесени на ищеца нечовешки с годините на живот вреди,болки, страдания и обществено унижение, да декларират  чрез "Държавен вестник" ценностната си система, в установената провеждана политика против върховенството на закона ," на престъпна група върху човека с всички възможни средства", в срок от 20 дена. Респективно, в отказа от деклариране, ОС-Враца да осъди всеки един ответник в изплащане на сумата от 1 милион лева;

5/Да присъди на ищеца С. разноските за защита съразмерно на определеното на ответника.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемият  Кмет на Община Враца не е депозирал отговор.

В проведеното открито с.з. въззивникът Н.С. поддържа жалбата си и представеното изложение, заведено с вх.№263834/25.05.2021 год.

Въззиваемият Кмет на Община Враца  е представил писмено становище,заведено с вх.№264000/31.05.2021 год.,в което излага мотиви за неоснователност на въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция нови доказателства не са събирани, като съдът при изложените в протоколно определение от 02.06.2021 год.  мотиви е отклонил искането на въззивника С. за събиране на такива,като неотносими..

Въззивната жалба е  процесуално допустима - подадена е в срок от лице с правен интерес  против  подлежащ на обжалване съдебен акт, а с определение №11927/28.09.2020 год. по свое частно гр.дело №2079/2020 год. Апелативен съд-София е приел, че жалбата отговаря и на изискванията за редовност.

При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК съдът констатира,че обжалваното решение е валидно и допустимо - постановено е от законен съдебен състав в рамките на правораздавателната му власт , като с него съдът се е произнесъл именно по заявеното от ищеца искане.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Гражданско дело №1674/2019 год. по описа на РС-Враца е образувано след решаване на спор за подсъдност и определяне на компетентния съд с определение №33/22.04.2019 год. по ч.гр. дело №23/2017 год. на смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, по искова молба на Н.Е.С., с ЕГН **********,*** срещу кмета на Община Враца (озаглавена сигнал  жалба за дискриминация), постъпила с вх. № 4291/27.03.2017 год. на Врачански районен съд, допълнена с две пояснителни молби: с вх. № 555/08.03.2017 год. на Административен съд - Враца и с вх. № 4761/04.04.2017 год. на Врачански районен съд.

В исковата молба и допълнителните такива се твърди, че е издадена  заповед от Кмета на Община Враца, чието съдържание е разгласено по вратите на сградата на общината, с която се забранява на столуващите граждани да използват главния вход на сградата на същата община за достъп до стола за диетично хранене в сутерена на сградата. Посочено е, че вследствие на тази заповед са ограничени правата и законните интереси на столуващите граждани, включително възрастните и болните такива, поради необходимостта те да заобикалят цялата сграда на общината и да влязат през задния вход (разстояние над 300 метра), да преодоляват препятствие (стълбище на височина човешки ръст пред задния вход), както и да търпят унизително отношение от това, че имат достъп само от задния (животински) двор на сградата на Община Враца, докато подобни ограничения не са поставени за служителите на общината и последните не търпят подобно унизително отношение. Ищецът счита, че заповедта на кмета и действията му съставляват дискриминация спрямо столуващите граждани, които не са служители на Община Враца. Жалбоподателят също така твърди, че е налице дискриминация и поради изграждане на детска градина за децата на служителите на Община Враца със средства от бюджета на общината.

Искането към съда е било да установи наличието на твърдените с жалбата нарушения във връзка с достъпа до стола за диетично хранене в сутерена на сградата на Община Враца; да присъди обезщетение – един безплатен обяд за всички столуващи граждани; да осъди ответника да преустанови нарушенията, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

Като единствено относимо  доказателство за твърденията си ищецът е представил  фотокопие  на съобщение / л.3,стр.2 от приложеното адм.дело №104/2017 год. на адм.съд-Враца/, според което  входа за стола за ползващите диетично хранене е само през входа на паркинга,  а ползването на стола от лица, неработещи в административната сграда на Община Враца, е след 12.30 часа.

В проведено по делото открито с.з пълномощникът на Кмета на Община Враца е изразил становище за неоснователност на иска, като е посочил, че съобщението е с неустановен произход и не става ясно нито къде е залепено и снимано, нито от кого. Заявил е, че пропускателният режим в Община Враца е поверен на частна охранителна фирма, а столовата се стопанисва от Общинско предприятие  "Социални дейности".

 Предявените искове са квалифицирани като такива с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), като тази правна квалификация, както и проекто-доклада, обективиран в определение №1420/12.06.2019 год. /л.8 от гр.дело №1674/2019 год./ и обявен за окончателен с протоколно определение от 11.07.2019 год. /л.13,14,15 от същото дело/, са приети без възражения от ищеца Н.С..

Постановено е обжалваното в настоящето производство решение №691/01.08.2019 год., с което исковете са отхвърлени. За да постанови този резултат, съставът на РС-Враца  е приел, че в случая не е налице пряка или непряка  дискриминация спрямо ищеца по посочените от него признаци поради това, че единият от двата входа за стола е предназначен за граждани, а другият за служители,  при условие,  че е осигурен достъп на всички граждани до стола за хранене в сградата на Община Враца, както и до административните услуги, предоставяни от Община Враца.

При така установеното от фактическа страна съставът на ОС- Враца прави следните правни изводи:

Нормата на чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

ЗЗДискр цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Всяко физическо лице, чиито права са нарушени въз основа на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, може да ги защити, като предяви иск срещу дискриминиращия.

Правото на защита от дискриминация може да се реализира по съдебен ред, съгласно разпоредбите на чл. 71 - чл. 75 от раздел ІІ на ЗЗДискр.

С разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр изрично е уредена доказателствената тежест в производството за защита срещу дискриминация. Съгласно цитирания законов текст, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. В случай, че същият успее да докаже фактите, законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено, и да обори твърденията на ищеца. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на предявената претенция (в този смисъл Решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г., Г. К., ВКС, ІІІ Г. О.).

Следва да се отбележи още, че по исковете по чл. 71 от ЗЗДискр не е достатъчно да се установи само неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това  е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между тях.

В обобщение, в тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които твърди, че е подложен на дискриминация и неравно третиране.

В конкретния случай ищецът не е провел такова доказване,като в допълнение на мотивите на РС-Враца, които настоящият състав приема изцяло и към които на основание чл.272 от ГПК препраща, следва да се посочи, че в случая не е установено никакво нарушение на  ответника в процеса Кмета на Община Враца, което да бъде квалифицирано като проява на дискриминация спрямо ищеца, доколкото в процеса не е доказано, че представеното с исковата молба съобщение е поставено на сградата на Община Враца по заповед на Кмета на Община Враца. Това според настоящия състав е самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция, тъй като в процеса следва да бъде установено нарушение, извършено именно от ответника по исковете.

При тези си съображения ОС-Враца приема,че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено, като правилно и обосновано.

 В заключение и за яснота следва да бъде изрично отбелязано,че  по останалите четири искания във въззивната жалба, извън искането за отмяна на решение №691/01.08.2019 год. на РС-Враца, Окръжен съд-Враца в качеството си на въззивна инстанция не дължи произнасяне, тъй като по същество с въззивната жалба Н.С. предявява нови искове, които не са били предмет на разглеждане в първоинстанционното производство .

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, Окръжен съд-Враца

 

                                                  Р  Е  Ш  И : 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №691/01.08.2019 год., постановено по гр.дело № №1674/2019 год. на Районен съд-Враца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                          2.