Определение по дело №58215/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30639
Дата: 29 юли 2024 г. (в сила от 29 юли 2024 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20231110158215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30639
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110158215 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Б. Л.
срещу Д. Д. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сума в размер от 15 480 лв.,
представляващата припадащата се част от получавания от ответницата наем за
последните три години съобразно собствената на ищеца ½ идеална част от процесния
апартамент и с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, вр. чл. 124, ал. 2 ГПК за заплащане
на сума в размер от 430 лв., представляваща припадащата се част от месечната наемна
цена съобразно собствената на ищеца ½ идеална част от процесния апартамент,
дължима до десето число на всеки текущ месец, считано от подаване на исковата
молба до прекратяване на наемното правоотношение.
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС, вр. чл. 124, ал. 2 ГПК е недопустим. Съгласно чл. 124, ал. 2
ГПК може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се
задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
Съдебната практика, обективирана в решение № 149 от 01.11.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 638/2023 г., решение № 355 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2730/2014 г.,
решение № 516 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2009 г., определение № 441 от
14.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 352/2012 г., определение № 525 от 3.12.2019 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4275/2019 г. и др. е категорична, че с разпоредбата на чл. 124, ал. 2
ГПК се имат предвид тези задължения, чиято изискуемост зависи единствено от
настъпването на обективни факти. Когато се претендира изпълнение на задължения,
възникването на които зависи от волята и действията на една от страните по спора, не
е допустимо да се присъждат суми преди същите да са станали изискуеми. Искът за
бъдещо плащане на наемна цена е недопустим, тъй като възникването на
задължението зависи от това доколко е било предоставено ползването на имота. Освен
това чл. 124, ал. 2 ГПК визира само възникнали до момента на постановяване на
решението задължения, при това ликвидни (установени по своето основание и размер),
а в случая се иска осъждане за вземане, което още не е възникнало, не е сигурно, че
ще възникне, както и в какъв размер ще възникне, имайки предвид, че средният
пазарен наем, служещ като критерий за размера на обезщетението, не представлява
константна величина. Тъй като съдът следи за недопустимост на иска през време на
1
цялото производство, то при констатирана такава във всеки един момент от
производството, същото следва да се прекрати.
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 58215/2023 г. по предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, вр. чл. 124, ал. 2 ГПК за заплащане
на сума в размер от 430 лв., представляваща припадащата се част от месечната наемна
цена съобразно собствената на ищеца ½ идеална част от процесния апартамент,
дължима до десето число на всеки текущ месец, считано от подаване на исковата
молба до прекратяване на наемното правоотношение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението.

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК в
настоящото производство предявените от Д. Д. Б. насрещни осъдителни искове с
правно основание чл. 61 ЗЗД за осъждане на първоначалния ищец В. Б. Л. да заплати
следните суми: 1 488,87 лв., представляваща разходи за извършен през 2020 г. ремонт
на процесния апартамент; 496,45 лв., представляваща разходи за закупуване на
електроуреди в процесния апартамент (съдомиялна машина, фурна, осветителни тела);
299,96 лв., представляваща разходи за употребена електроенергия в процесния
апартамент за периода 2019 г.–2021 г.; 69,10 лв., представляваща разходи за смяна на
водомери в процесния апартамент и платена такса към „...... ООД; 158,25 лв.,
представляваща разходи за застраховка на процесния апартамент; 252,50 лв.,
представляваща разходи за възнаграждение за посреднически услуги при намиране на
наемател на процесния апартамент, ведно със законната лихва от 08.12.2023 г. до
окончателното плащане.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
УКАЗВА на ищцата по насрещния иск в срок до първото открито съдебно
заседание да посочи банкова сметка или друг начин на плащане в съответствие с
изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-оценителна експертиза със задачи, посочени
в исковата молба, при депозит в размер от 350 лева, вносим от ищеца в едноседмичен
срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. С. Ч., с адрес: гр. София, ж. к. „..”, ул. ”..... специалност:
Оценител на недвижими имоти, земеделски земи, подобренията и насажденията върху тях,
която да се призове след представяне на доказателства за внасянето на депозита.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени
в насрещната исковата молба, при депозит в размер от 350 лева, вносим от ищцата по
насрещния иск в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. П. Н., с адрес: гр. София, бул. „Д. Н.......,
специалност: Промишлено и гражданско строителство – конструкции, Оценител на
2
недвижими имоти.
УКАЗВА на вещото лице да изготви заключението по съдебно-техническата
експертиза след събиране на допуснатите гласни доказателства по делото.
Вещите лица да се уведомят за назначените експертизи и да се призоват след
представяне на доказателства за внесени депозити.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ищцата по насрещния иск
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, посочени в насрещната искова молба.
УКАЗВА на ищцата по насрещния иск да води свидетеля за съдебното заседание.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ТД на ..“ да представи заверени
преписи от годишните данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, подадени от Д. Д. Б., за
2021 г. и за 2022 г., както и справка за платения данък по годишните данъчни
декларации.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание за задължаване на
..... да представи заверен препис от договора за наем на процесния апартамент, ведно с
приемо-предавателен протокол, както и доказателства за заплатените наеми от
сключването на договора до настоящия момент, поради липсата на спор по отношение
на обстоятелствата, които се цели да бъдат доказани с искането.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.10.2024 г. от 11:00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ответницата и
препис от писмения отговор на насрещната искова молба.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
В. Б. Л. е предявил срещу Д. Д. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 3
ЗС за заплащане на сума в размер от 15 480 лв., представляващата припадащата се
част от получавания от ответницата наем за последните три години съобразно
собствената на ищеца ½ идеална част от процесния апартамент, ведно със законната
лихва от 24.10.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 02.03.2001 г. ищецът и ответницата сключили
граждански брак, като на 17.08.2005 г. закупили апартамент .., находящ се в гр. София,
район „К.“, ул. „.. Сочи, че двамата били обзавели апартамента, като оборудвали
кухнята, спалнята и банята. Излага, че на 15.09.2016 г. бракът с ответницата бил
прекратен поради развод, но съсобствеността върху апартамента, който бил СИО, така
и не била прекратена. Посочва, че ответницата не му предала ключовете от
апартамента, а ищецът правил опити съсобствеността върху имота да се подели, но
ответницата отказвала. Твърди, че до настоящия момент ответницата еднолично
управлява и се разпорежда с процесния апартамент. Ищецът излага, че ответницата е
сключила договор за наем на апартамента, без да му заплаща припадащия се дял от
наемната цена съобразно собствената му ½ ид. ч. от имота, поради което го лишавала
от граждански плодове. Твърди, че е изпратил на ответницата покана за заплащане на
сумите, които е получила по договора за наем на съсобствения апартамент, но тя
отказала изпълнение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Признава
обстоятелствата, че действително е сключила процесния договор за наем на 21.04.2021
3
г., че размерът на месечната наемна цена е 860 лв., както и че наемателите са
заплащали регулярно наемната цена до настоящия момент. Твърди, че преди
21.04.2021 г. не е получавала доходи от процесния апартамент, не си е служила лично с
него, нито го е предоставяла безвъзмездно на трети лица, поради което счита за
неоснователна претенцията за заплащане претендираната наемна цена в частта,
отнасяща се за периода преди сключване договора за наем, т.е. преди 21.04.2021 г.
Ответницата счита, че от сумата, която ищецът претендира, следва да бъде
приспадната ½ от платения от ответницата данък върху доходите на физическите лица
по чл. 31 ЗДДФЛ за периода 2021 г. - 2022 г. Твърди, че за 2021 г. е платила данък
върху доходите в размер на 636,30 лв., а за 2022 г. – 1090 лв., поради което половината
от тези суми следва да бъдат заплатени от ищеца. Сочи, че това е единственият доход,
който е реализирала в България, тъй като в момента живее в Германия. Оспорва с
ищеца да са обзавели апартамента, оборудвайки кухнята, банята и спалнята - по време
на брака единственото обзавеждане било поставянето на кухненски шкафове,
абсорбатор, електрически котлони и рамка на двойно легло без матраци. Сочи, че
имотът в продължение на години не бил годен за обитаване. Оспорва твърдението на
ищеца, че същият няма ключ за апартамента, дори напротив – и двамата имали
ключове, а от момента на закупуване на апартамента патронът на бравата не бил
сменян. Твърди, че искане за предаване на ищеца на ключове от апартамента никога не
е отправяно. Оспорва да е лишила ищеца от достъп до имота, както и да си е
служила лично с апартамента. Излага, че била организирала стените и таваните в
имота да бъдат шпакловани и боядисани, да бъдат поставени подови настилки във
всички помещения, а по-късно организирала, извършила и заплатила ремонт на
жилището, за да бъде приведено то в състояние, годно за обитаване.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата предявява насрещни осъдителни
искове за осъждане на първоначалния ищец да заплати следните суми: 1 488,87 лв.,
представляваща разходи за извършен през 2020 г. ремонт на процесния апартамент;
496,45 лв., представляваща разходи за закупуване на електроуреди в процесния
апартамент (съдомиялна машина, фурна, осветителни тела); 299,96 лв.,
представляваща разходи за употребена електроенергия в процесния апартамент за
периода 2019 г.–2021 г.; 69,10 лв., представляваща разходи за смяна на водомери в
процесния апартамент и платена такса към „...... ООД; 158,25 лв., представляваща
разходи за застраховка на процесния апартамент; 252,50 лв., представляваща разходи
за възнаграждение за посреднически услуги при намиране на наемател на процесния
апартамент, ведно със законната лихва от 08.12.2023 г. до окончателното плащане
Ищцата по насрещните искове твърди, че гореизброените суми представляват
дела на ответника в разноските, сторени от нея за съсобствения им апартамент, като
общата сума на направените от нея разходи възлиза на 5 230,31 лв. Сочи, че
извършеният ремонт на жилището, последващото му почистване, както и закупуването
на електроуреди (съдомиялна машина и фурна) и осветителна тела било необходимо,
за да бъде приведен апартаментът в годно за обитаване състояние и да стане възможно
предоставянето му под наем. След земетресението през 2014 г. стените на жилището
били силно напукани, което наложило извършването на ремонта, а поправянето на
пукнатините довело до необходимостта всички стени и тавани да бъдат боядисани
наново. Излага, че без използване на посреднически услуги, за които е платила
възнаграждение в общ размер от 505 лв., намирането на наемател на процесния
апартамент би било невъзможно. Ищцата по насрещните искове твърди, че посочените
разходи са необходими и полезни за съсобствения апартамент, като са направени без
4
знанието и съгласието на ответника. Независимо от това обаче, счита, че като
съсобственик той е длъжен да участва в разходите за общата вещ съобразно дела си в
съсобствеността. Посочва, че делът на ответника в разходите възлизал общо на 2615,16
лв. Моли съдът с решението си да извърши прихващане между насрещните
задължения на страните.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещните искове
депозира отговор на насрещната искова молба, като оспорва претенциите в цялост.
Твърди, че претендираните разходи нито са необходими, нито са полезни. Оспорва
съдържанието на ангажираните писмени доказателства по отношение извършения
ремонт, като счита, че същите са съставени с оглед заведената от него претенция по
първоначалния иск. Сочи, че в апартамента не е правен полезен и необходим ремонт,
нито почистването на имота се е явявало такъв разход. Сочи, че няма претенции към
собствеността върху закупените от ищцата електроуреди, тъй като и те не
представлявали полезен и необходим разход. Излага, че комуналните услуги за вода и
електроенергия се поемат от този, който е ползвал процесния имот, а тъй като
ответникът няма и не е имал достъп до апартамента, то не следва и да ги заплаща.
Оспорва необходимостта от направената застраховка на процесния апартамент, още
повече, че ищцата е посочила себе си като застрахована в лична полза, а щом трето
лице не било посочено (в случая ответникът в качеството му на съсобственик) се
смятало, че застраховката е направена в лична полза на застраховащия, т.е. на
насрещната ищца. Оспорва исковата претенция за посреднически услуги при намиране
наемател на процесния апартамент с твърдения, че същите не представляват полезен и
необходим разход.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че
имотът е съсобствен при посочените квоти, че ответницата е реализирала ползи от
процесния апартамент, като го е отдала под наем през процесния период, както и
размерът на реализираните ползи.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже
погасяване на дълга на падежа, както и релевираните възражения.

По насрещните осъдителни искове с правно основание чл. 61 ЗЗД в тежест на
ищцата е да докаже извършените от нея разходи за ремонт на процесния апартамент и
останалите необходими и полезни разноски, сторени от нея по отношение на
процесния имот, както и размерът на всеки един разход, който претендира.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа, както и релевираните от същия правоизключващи или
правопогасяващи възражения.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните
обстоятелства: че процесният апартамент .., находящ се в гр. София, район „К.“, ул. „., се
намира в обикновена съсобственост между страните при следните квоти: ½ ид. ч. за В. Б. Л.
и ½ ид. ч. за Д. Д. Б.; че на 21.04.2021 г. Д. Д. Б. е сключила договор за наем на процесния
апартамент; че месечната наемна цена по договора за наем е в размер на 860 лв.; че
наемателите на процесния апартамент са заплащали регулярно месечната наемна цена,
считано от датата на сключване на договора за наем до настоящия момент.
5

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6