№ 30639
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110158215 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Б. Л.
срещу Д. Д. Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сума в размер от 15 480 лв.,
представляващата припадащата се част от получавания от ответницата наем за
последните три години съобразно собствената на ищеца ½ идеална част от процесния
апартамент и с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, вр. чл. 124, ал. 2 ГПК за заплащане
на сума в размер от 430 лв., представляваща припадащата се част от месечната наемна
цена съобразно собствената на ищеца ½ идеална част от процесния апартамент,
дължима до десето число на всеки текущ месец, считано от подаване на исковата
молба до прекратяване на наемното правоотношение.
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС, вр. чл. 124, ал. 2 ГПК е недопустим. Съгласно чл. 124, ал. 2
ГПК може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се
задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
Съдебната практика, обективирана в решение № 149 от 01.11.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 638/2023 г., решение № 355 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2730/2014 г.,
решение № 516 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2009 г., определение № 441 от
14.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 352/2012 г., определение № 525 от 3.12.2019 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4275/2019 г. и др. е категорична, че с разпоредбата на чл. 124, ал. 2
ГПК се имат предвид тези задължения, чиято изискуемост зависи единствено от
настъпването на обективни факти. Когато се претендира изпълнение на задължения,
възникването на които зависи от волята и действията на една от страните по спора, не
е допустимо да се присъждат суми преди същите да са станали изискуеми. Искът за
бъдещо плащане на наемна цена е недопустим, тъй като възникването на
задължението зависи от това доколко е било предоставено ползването на имота. Освен
това чл. 124, ал. 2 ГПК визира само възникнали до момента на постановяване на
решението задължения, при това ликвидни (установени по своето основание и размер),
а в случая се иска осъждане за вземане, което още не е възникнало, не е сигурно, че
ще възникне, както и в какъв размер ще възникне, имайки предвид, че средният
пазарен наем, служещ като критерий за размера на обезщетението, не представлява
константна величина. Тъй като съдът следи за недопустимост на иска през време на
1
цялото производство, то при констатирана такава във всеки един момент от
производството, същото следва да се прекрати.
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 58215/2023 г. по предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, вр. чл. 124, ал. 2 ГПК за заплащане
на сума в размер от 430 лв., представляваща припадащата се част от месечната наемна
цена съобразно собствената на ищеца ½ идеална част от процесния апартамент,
дължима до десето число на всеки текущ месец, считано от подаване на исковата
молба до прекратяване на наемното правоотношение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК в
настоящото производство предявените от Д. Д. Б. насрещни осъдителни искове с
правно основание чл. 61 ЗЗД за осъждане на първоначалния ищец В. Б. Л. да заплати
следните суми: 1 488,87 лв., представляваща разходи за извършен през 2020 г. ремонт
на процесния апартамент; 496,45 лв., представляваща разходи за закупуване на
електроуреди в процесния апартамент (съдомиялна машина, фурна, осветителни тела);
299,96 лв., представляваща разходи за употребена електроенергия в процесния
апартамент за периода 2019 г.–2021 г.; 69,10 лв., представляваща разходи за смяна на
водомери в процесния апартамент и платена такса към „...... ООД; 158,25 лв.,
представляваща разходи за застраховка на процесния апартамент; 252,50 лв.,
представляваща разходи за възнаграждение за посреднически услуги при намиране на
наемател на процесния апартамент, ведно със законната лихва от 08.12.2023 г. до
окончателното плащане.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
УКАЗВА на ищцата по насрещния иск в срок до първото открито съдебно
заседание да посочи банкова сметка или друг начин на плащане в съответствие с
изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-оценителна експертиза със задачи, посочени
в исковата молба, при депозит в размер от 350 лева, вносим от ищеца в едноседмичен
срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. С. Ч., с адрес: гр. София, ж. к. „..”, ул. ”..... специалност:
Оценител на недвижими имоти, земеделски земи, подобренията и насажденията върху тях,
която да се призове след представяне на доказателства за внасянето на депозита.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени
в насрещната исковата молба, при депозит в размер от 350 лева, вносим от ищцата по
насрещния иск в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. П. Н., с адрес: гр. София, бул. „Д. Н.......,
специалност: Промишлено и гражданско строителство – конструкции, Оценител на
2
недвижими имоти.
УКАЗВА на вещото лице да изготви заключението по съдебно-техническата
експертиза след събиране на допуснатите гласни доказателства по делото.
Вещите лица да се уведомят за назначените експертизи и да се призоват след
представяне на доказателства за внесени депозити.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ищцата по насрещния иск
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, посочени в насрещната искова молба.
УКАЗВА на ищцата по насрещния иск да води свидетеля за съдебното заседание.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ТД на ..“ да представи заверени
преписи от годишните данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, подадени от Д. Д. Б., за
2021 г. и за 2022 г., както и справка за платения данък по годишните данъчни
декларации.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание за задължаване на
..... да представи заверен препис от договора за наем на процесния апартамент, ведно с
приемо-предавателен протокол, както и доказателства за заплатените наеми от
сключването на договора до настоящия момент, поради липсата на спор по отношение
на обстоятелствата, които се цели да бъдат доказани с искането.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.10.2024 г. от 11:00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ответницата и
препис от писмения отговор на насрещната искова молба.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
В. Б. Л. е предявил срещу Д. Д. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 3
ЗС за заплащане на сума в размер от 15 480 лв., представляващата припадащата се
част от получавания от ответницата наем за последните три години съобразно
собствената на ищеца ½ идеална част от процесния апартамент, ведно със законната
лихва от 24.10.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 02.03.2001 г. ищецът и ответницата сключили
граждански брак, като на 17.08.2005 г. закупили апартамент .., находящ се в гр. София,
район „К.“, ул. „.. Сочи, че двамата били обзавели апартамента, като оборудвали
кухнята, спалнята и банята. Излага, че на 15.09.2016 г. бракът с ответницата бил
прекратен поради развод, но съсобствеността върху апартамента, който бил СИО, така
и не била прекратена. Посочва, че ответницата не му предала ключовете от
апартамента, а ищецът правил опити съсобствеността върху имота да се подели, но
ответницата отказвала. Твърди, че до настоящия момент ответницата еднолично
управлява и се разпорежда с процесния апартамент. Ищецът излага, че ответницата е
сключила договор за наем на апартамента, без да му заплаща припадащия се дял от
наемната цена съобразно собствената му ½ ид. ч. от имота, поради което го лишавала
от граждански плодове. Твърди, че е изпратил на ответницата покана за заплащане на
сумите, които е получила по договора за наем на съсобствения апартамент, но тя
отказала изпълнение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Признава
обстоятелствата, че действително е сключила процесния договор за наем на 21.04.2021
3
г., че размерът на месечната наемна цена е 860 лв., както и че наемателите са
заплащали регулярно наемната цена до настоящия момент. Твърди, че преди
21.04.2021 г. не е получавала доходи от процесния апартамент, не си е служила лично с
него, нито го е предоставяла безвъзмездно на трети лица, поради което счита за
неоснователна претенцията за заплащане претендираната наемна цена в частта,
отнасяща се за периода преди сключване договора за наем, т.е. преди 21.04.2021 г.
Ответницата счита, че от сумата, която ищецът претендира, следва да бъде
приспадната ½ от платения от ответницата данък върху доходите на физическите лица
по чл. 31 ЗДДФЛ за периода 2021 г. - 2022 г. Твърди, че за 2021 г. е платила данък
върху доходите в размер на 636,30 лв., а за 2022 г. – 1090 лв., поради което половината
от тези суми следва да бъдат заплатени от ищеца. Сочи, че това е единственият доход,
който е реализирала в България, тъй като в момента живее в Германия. Оспорва с
ищеца да са обзавели апартамента, оборудвайки кухнята, банята и спалнята - по време
на брака единственото обзавеждане било поставянето на кухненски шкафове,
абсорбатор, електрически котлони и рамка на двойно легло без матраци. Сочи, че
имотът в продължение на години не бил годен за обитаване. Оспорва твърдението на
ищеца, че същият няма ключ за апартамента, дори напротив – и двамата имали
ключове, а от момента на закупуване на апартамента патронът на бравата не бил
сменян. Твърди, че искане за предаване на ищеца на ключове от апартамента никога не