Р Е Ш Е Н И Е
№….........../…………………..2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 07.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16584
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен от И. ***М., ЕГН: **********
***, със седалище и адрес на управление: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, изменен по реда на
чл. 214 от ГПК за сумата от 1832.76 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 264 часа, за периода от 31.10.2016г.
до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира и съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с
ответника, на длъжност мл.инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.
Варна за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Посочва се, че в този период
ищецът е работил, при сумирано изчисляване на работното време, като работното
време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислявало сумирано
за тримесечен период.
Още се посочва, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В тази
връзка се посочва, че положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. бил в размер на 1648.00 часа, които
следвало да бъдат приравнени към дневен труд с коефицент
1.143 - на 1883,66 часа. Навеждат се доводи, че преизчисляването на нощен към
дневен труд водило до извънреден труд от 235,66 часа, който следвало да бъде
допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл 187,
ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за целия период възлизало на
1965.44 лв. Изложена е подробна справка от ищеца за положения от него нощен
труд по тримесечие и преобразуването му в дневен с коефициент 1.143.
Молбата е за уважаване на исковата претенция за главница, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва,
че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно
правоотношение в периода за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019, по което ищецът е заемал длъжност „младши автоконтрольор в група „ОДПКПД“ към сектор „Пътна полиция“
към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-гр. Варна. Поддържа, че общите
разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното
правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за
преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба
коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно
време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е
също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Излага, че
размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба,
предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния
период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително
възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите специални правила,
както и че същото е заплатено в пълен размер. В условията на евентуалност – в
случай че се приеме за основателен предявения иск, оспорва направените в
исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото
същите не съответстват на представените доказателства. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез своя процесуален представител, поддържа предявените искове. Моли за
уважаването им. Претендира разноски. Ответникът, чрез своя процесуален
представител, поддържа писмения отговор. Оспорва исковете. Моли за отхвърлянето
им. Претендира разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По
делото се установява, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е
полагал труд в ответното държавно учреждение на длъжност
„младши автоконтрольор в група „ОДПКПД“ към сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-гр. Варна.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена въз основа на предоставени от ответника на вещото лице
месечни графици за полагане на труд при сменен
режим на работа, както и тримесечни и
месечни протоколи за отчитане на положения от ищеца труд, в т.ч. и нощен за процесния период, се установява, че за периода от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г. ищецът е
положил общо 1843 часа нощен труд, който е заплатен от ответното учреждение
по 0.25 лева на час дружество. Положеният нощен труд в размер на 1843
ч., не е бил преизчисляван от ответника с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, респ. не е бил заплащан.
Съобразно експертизата, нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, се
равнява на 2107 ч (закръглени), като разликата в часовете между посочените две
величини е 264 ч., положен
извънреден труд, за които се дължи допълнително брутно възнаграждение в общ
размер на 1832.76 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и
чл. 86 от ЗЗД.
По делото не се спори, че
страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е
държавен служител в ОД на МВР-Варна. Приложимият закон, уреждащ този
вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
По делото няма спор, че с оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно.
Основният спорен по делото въпрос
е алгоритъмът на изчисляването на положените часове нощен
труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове
труд.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР
посочва, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период – арг. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба
е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира с: 1.)
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; 2.) възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014г. до
01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г). След това от 01.04.2015г.
до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. По-нататък,
за периода от 02.08.2016г. до 10.01.2020 г., който обхваща и процесния период, е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в
сила от 2.08.2016 г). Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични и гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
От анализа на текстовете на горецитираните наредби се установява, че в чл. 31, ал. 2 от
отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм.
ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). е било изрично предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две
Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-776/29.07.2016г, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., която
е действала за процесния период, не е посочен
алгоритъм за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, настоящият състав
намира, че е налице празнота в този подзаконов нормативен акт, която следва да
бъде запълнена по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, тоест 1,143. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и от приетата към него Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
Ето защо искът за заплащане на
извънреден труд за процесния период се явява доказан
по основание.
По отношение на размера му, на
основание чл. 162 от ГПК съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано
от съда заключение по ССчЕ, от което се установява,
че ищецът, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., е положил 1843 ч. нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза
общо на 2017 ч. Разликата между двете стойности в размер на 264 ч.,
представлява положен от ищеца извънреден труд, който съобразно експертизата възлиза
в размер на 1832.76 лева.
По делото ответникът не е
представил доказателства, че е заплатил дължимото допълнително възнаграждение
за извънреден труд в установените от експертизата размери. Предвид това и с
оглед гореизложените съображения исковата претенция за главница е основателна и
следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер, който съвпада с исковата
претенция след увеличението на размера й по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Като последица от уважаване на
исковата претенция за главница ответникът дължи на ищеца и законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ВРС държавната такса в размер на 50.00 лв., дължима върху целия защитаван
материален интерес (арг. от чл. 72, ал. 1 от ГПК),
както и разноски в размер на 200.00 лв. за извършената съдебно-счетоводна
експертиза, платени от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80
от ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 350.00 лева за заплатено адв. възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 07.02.2020 г. в която част има
характер на разписка. Тези разноски
предвид основателността на исковите претенции следва да се възложат в тежест на
ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като съдът намира възражението за
прекомерност за неоснователност с оглед материалния интерес, правната и
фактическа сложност на делото.
Доколкото съдът е прекратил
производството за част от вземането с оглед извършеното частично оттегляне на
исковата претенция, на ответника се дължат разноски съобразно прекратената част
на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 4 от ГПК. Съдът
определя юрисконсулстко възнаграждение в размер на
100.00 лева за целия материален интерес, като съобразно прекратената част, разноските
се равняват на 6.75 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА *** със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на И. ***М., ЕГН: ********** за сумата от 1832.76
(хиляда осемстотин тридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки) лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 264 часа, за периода от 31.10.2016г. до 30.09.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР;
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ на И. ***М., ЕГН: **********
сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева, представляващи
съдебно- деловодни разноски направени от ищеца в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. ***М., ЕГН: ********** да ЗАПЛАТИ
на Областна Дирекция
на МВР-Варна, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 6.75 (шест лева и седемдесет и пет
стотинки) лева, представляващи съдебно- деловодни разноски, съобразно
прекратената част на делото, на основание чл. 78, ал. 8, вр.
с ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: