Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
С., 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 13.10.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня И.а
при секретаря Теодора
Вутева, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 219 по описа на съда за 2021 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 260153/14.08.2020г.,
постановено по гр.дело № 775 по описа на РС -
гр. Костинброд за 2019 г., са
осъдени наследниците на Т. М. А., а именно – Ю.К.А., Р.Т.А. и К.Т.А. – да заплатят на З.д.
„Е.“ АД с ЕИК ******** сумата от 2887,11лв. (от която 2424,80лв. - главница и
462,31 лв. – лихва), представляваща изплатено обезщетение за причинени
имуществени щети на пострадалия А.З., ведно със законна лихва, считано от
31.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Ю.К.А., Р.Т.А.
и К.Т.А. срещу горното решение. Жалбоподателите считат решението за неправилно. Оспорват решаващия
извод на районния съд, че предпоставките за уважаване на предявения главен иск
били доказани от влязлото
в сила решение на СГС по гр. дело № 20116/2014г. Сочат, че това решение се
ползва със
сила на присъдено нещо само между страните
по делото на СГС, а именно - застрахователя (ищец в настоящето съдебно
производство) от една страна и пострадалия от ПТП - от друга страна, който се
явява трето за настоящия спор лице. Сочат, че техният праводател не е бил
конституиран като помагач на застрахователя в съдебното производство пред СГС,
поради което нито той нито неговите наследници по закон (жалбоподателите в
настоящото производство) не са обвързани от силата на присъдено нещо на постановеното
в това производство решение, нито от обвързващата сила на неговите мотиви в
отношенията им със застрахователя. Правят извод, че съдържащите се в мотивите
на СГС фактически и правни констатации не могат да се считат за автоматично
доказани и по отношение на тях в настоящото съдебно производство, както и не
доказват елементите на фактическия състав на застрахователния регрес – предмет
на предявения иск.
Също така жалбоподателите считат
обжалваното решение за неправилно и необосновано поради необсъждане от страна
на съда на релевантни за спора обстоятелства – оборването на доказателствената
сила на приложения към исковата молба протокол за ПТП (тъй като е съставен от
длъжностно лице, което не е присъствало на огледа на местопроизшествието и не е
било пряк очевидец на отразеното в протокола), както и липсата на пълно и
главно доказване от страна на ищеца на всички кумулативни елементи от
правопораждащия фактически състав на исковата претенция.
Жалбоподателите оспорват и решаващия извод на
районния съд за обвързваща доказателствена сила на приложения към исковата
молба протокол № 8/25.08.2014г. за ПТП. Изтъкват, че, според този протокол, на
24.08.2014г. около 19.50 часа е настъпило процесното ПТП, но че същият е
съставен едва на 25.08.2014г. от П. И. И. - дежурен по КАТ в РУ – С., който не
е присъствал на самото ПТП, нито е взел участие в огледа на
местопроизшествието. Подчертават, че местопроизшествието, описано в протокола
за оглед, не съвпада с местопроизшествието, описано в протокола за ПТП,
приложен като доказателство по делото. Считат, че не са установени очевидци на
процесното ПТП и на отразените в протокола за ПТП от 25.08.2014г. релевантни за
спора обстоятелства. Обсъждат правната същност и обхвата на материалната
доказателствена сила на протокола за ПТП. Подчертават, че тази сила не обхваща
направените от длъжностното лице изводи относно наличието или липсата на вина
на водач на МПС, участващ в ПТП. Правят извод, че процесният протокол за ПТП
няма обвръзваща съда материална доказателства сила и не следва да бъде ценен
като доказателство по делото. Намират за недоказани съществени предпоставки от
фактическия състав на предявения иск – участието на праводателя им в процесното
ПТП, механизма на ПТП, причинна връзка между деянието и претърпените от ищеца
вреди, както и вина на праводателя им за настъпване на процесното ПТП. В тази
връзка изтъкват и липсата на влязла в сила осъдителна присъда, постановена по
отношение на праводателя им, което изключва приложението на чл. 300 от ГПК.
Молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което признава
за установено, че не дължат на въззиваемия посочените в диспозитива на
обжалваното решение суми. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК е подаден отговор от въззиваемия „ЗД Е.“ АД, което оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Оспорва твърденията и
тезите на жалбоподателите. Счита, че КРС правилно е зачел доказателствената
сила на констативния протокол за ПТП. Изтъква, че с доклада на делото съдът
изрично е указал на ответниците, че в тяхна тежест е да оборят съдържанието на
протокола, но това не е направено, а към настоящия момент възможността за това
е преклудирана. Оспорва довода на жалбоподателите за недоказаност на иска, тъй
като не му било указано да докаже посочените в жалбата обстоятелства – деяние,
противоправност, причинно- следствена връзка, вреди и техния размер, както и
валидна застраховка ГО. Счита, че приемането за недоказани на обстоятелства,
които не му е било указано да докаже, представлява нарушение на чл. 146 от ГПК.
Прави доказателствени искания. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателите се представляват от адв. Х., която поддържа въззивна жалба и оспорва
отговора. Счита, че въззиваемият не е
ангажирал доказателства, установяващи наличие на употребен алкохол от страна на
праводателя на доверителите й. Намира, че материалната доказателствена сила на
протокола за ПТП не обвързва съда по отношение на тази констатация. Подчертава,
че пред първата инстанция този документ е бил оспорен. Сочи, че към датата на
процесното ПТП е действала Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда на
установяване на употреба на алкохол или други упойващи средства на водачите на
МПС, регламентираща процедурата и доказателствата, с които се удостоверяват
тези обстоятелства. Прави извод, че искът е недоказан и следва да бъде
отхвърлен. Моли съда да отмени
обжалваното решение. Претендира разноски. Представя писмени бележки, в които
обосновава своевременното представяне на протокола за оглед на
местопроизшествие, с оглед дадените от съда указания и необходимостта от
оборване на доказателствената сила на протокола за ПТП. Подчертава липсата на
постановена присъда във връзка с процесното ПТП. Сочи, че по иск с правно
основание чл. 274, ал. 1 т. 1 от КЗ (отм.), действал към датата на процесното
ПТП, основен юридически факт, пораждащ регресната отговорност на виновния за
ПТП водач, е управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над пределно
допустимата по закон норма. Счита, че в случая този факт не е бил надлежно
доказан, доколкото за доказването му насрещната страна се
позовава на приложения към исковата молба констативен протокол №
8/25.08.2014г., но той няма доказателствена сила по отношение на този
релевантен факт. Анализира протокола като документ и произтичащата от това му
качество доказателствена сила. Намира, че твърдяната употреба на алкохол от
страна на водача Т. А. не е установена по реда, предвиден в Наредба №
30/27.06.2001г., а други доказателства за това не са представени. Оспорва
участието на праводателя на доверителите й в процесното ПТП. Анализира
събраните по делото доказателства, вкл. в хода на въззивното производство.
Прави извод за недоказаност на предявения иск.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемото з.д. „Е.“ АД се представлява от юрк. Апостолова и
юрк. К., които поддържат отговора на въззивната жалба и молят съда да потвърди
първоинстанционното решение. Юрк. К. изразява становище за доказаност на
механизма, вредите и останалите обстоятелства. По въпроса за употребата на
алкохол счита, че протоколът за ПТП е официален документ, както и че в
компетентност на органите на КАТ е установяването на това обстоятелство, което
не е било оборено от насрещната страна. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна
На л. 7 и л. 31-32 от гр.д. № 333/2018г.
на РС- С. се открива констативен протокол № 8/25.08.2014 г., съставен от мл.
автоконтрольор П. И., относно посетено от същия ПТП, настъпило на 24.08.2014 г. около 19,50 ч. на път ІІ-16,
км. 69+540 между с. В.Т. и гр. Н.И.. В протокола е отразено, че участници в ПТП
са МПС „Опел“, модел „Фронтера“, с рег. № СО0542АС и водач Т. М. А. (участник №
1) и лек автомобил „Мерцедес 200Д” с рег. № С1051РК и водач А.С.З. (участник №
2). Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че ППС 1 се движи по път
ІІ-16 с посока на движение от гр. С. към гр. Мездра, като на километър 69+540
навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП, като удря в предната
лява част насрещно движещото се ППС 2, след което напуска местопроизшествието.
Описани са видимите щети по двата автомобила, а като пострадало лице е посочен
водачът на ППС 2 – А.З. с диагноза „фрактура на ляв крак“. От значение за
настоящото производство е фактът, че по отношение на участник № 1 е отбелязано
наличие на алкохол в кръвта от 2,0 промила, установено с експертиза №
1628/25.08.2014г. По случая е взето отношение чрез образуване на БП № 268 по
описа на РУ-С.. Протоколът е подписан само от актосъставителя, но от не и от
водачите.
Съгласно справката за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ (л. 9 и л. 33 от гр.д. № 333/2018г. на РС-
С.), за лек автомобил с ДКН СО542АС е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към ЗК „Е.” АД за периода от 30.09.2013 г. до 29.09.2014 г.
Същото се потвърждава от
застрахователната полица на л. 105 от гр.д. № 333/2018г. на РС- С..
С решение № I–32–76
от 28.05.2015 г. по гр.д. № 69587/2014г. на СРС, влязло в сила на 23.06.2015 г.
(л. 134 от гр.д. № 333/2018г. на РС- С.) съдът е осъдил на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.) ЗД „Е.” АД да заплати на А.С.З. сумата 1250 лв.,
представляваща частична претенция при пълен заявен размер от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на л.а. „Мерцедес 200Д” с рег.
№ С1051РК от ПТП на 24.08.2014г., ведно със законната лихва от 15.12.2014г. до
окончателното изплащане на задължението.
Видно от банковото извлечение на л. 36
от гр.д. № 333/2018г. на РС- С., ЗД „Е.” АД е заплатило на А.С.З. сумата
2715,06 лв. по съдебно решение № I–32–76 от
28.05.2015 г. по гр.д. № 69587/2014г. във връзка със щета **********.
С отговорите на тримата ответници е
представено незаверено копие от необжалваемо решение № 147 от 17.04.2018 г. по н.д.
№ 145/2018 г. на Софийския апелативен съд. С него е отменено по реда на
възобновяването въззивно решение по ВНОХД № 70/2017 г. на Софийския окръжен съд,
с което е изменена присъда № 8/08.04.2016 г. по НОХД № 149/2015 г. на СвРС, а
делото е върнато на ОС- С. за ново разглеждане. От мотивите към решението се
установява, че с първоинстанционната присъда Т. М. А. е бил признат за виновен
в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1, б.
„б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Поради това следва да се приеме, че това
решение има отношение към настоящото производство, но, доколкото представеното
копие не е заверено, съдът не може да го третира като годно доказателство при
формиране на правните си изводи, и, съответно, не го обсъжда.
В открито съдебно заседание на
03.12.2019г. по гр.д. № 775/2019г. по описа на Костинбродския районен съд
процесуалният представител на ответниците е заявил, че представя протокол за
оглед на местопроизшествие, но такъв не се открива по делото, нито съдебен акт
за неговото приемане като доказателство по делото.
В производството пред въззивната инстанция е разпитан като
свидетел А.З. – участник в процесното ПТП. От показанията му се установява, че към
момента на ПТП управлявал
автомобил „Мерцедес”, а другият участник в ПТП бил с „Опел Фронтера”. Прибирал
се от гр. С. заедно със съпругата си, сина си и тъщата. При слизането от гр. С.
на завоя бил засрещнат и ударен от другия участник, а свидетелят бил принуден
да отклони управлявания от него автомобил към скалата, за да избегне челен
удар. Така ударът попаднал от лявата страна на автомобила - във фара, предния
калник, стъклото и колонката откъм шофьора, като шофьорската врата била
смачкана и не било възможно да се отвори. Затова свидетелят излязъл от
автомобила от другата страна - откъм скалата. Според свидетеля, произшествието
настъпило на главния път към С., при което той пътувал от С. към С., а другият
участник – обратно, се движил към С.. Последният навлязъл в пътното платно, в
което се движил свидетелят, ударил автомобила му и избягал, а свидетелят не
могъл да го види. Заявява, че след удара собственият му автомобил не бил в
състояние да се придвижва на собствен ход, и не можело да се отремонтира. Преди
удара не бил забелязал регистрационен номер или други отличителни особености на
другия автомобил, като предполага, че бил в сив цвят. Впоследствие установил
този факт при транспортиране на двата автомобила в гр. С.. Твърди, че след 1000
м. другият автомобил влязъл в един двор, но това разбрал впоследствие от сина си.
Лично не възприел водача на другия автомобил – мъж или жена, нито дали той бил
сам в автомобила или не. Описва уврежданията на автомобила си. Сочи, че разбрал
марката и модела на другия автомобил („Опел Фронтера”) от сина си, който го
посетил в болницата.
В открито съдебно заседание на
30.06.2021г. е прието писмено доказателство - заверено копие от протокол от
о.с.з. по НОХД № 149/2015 г. по описа на РС – С.. В него са възпроизведени
показанията на св. З., разпитан като свидетел в това производство. По същество,
те не се различават от показанията му, снети в настоящото производство.
Прието е и заключение по САТЕ, в което
в.л. С. описва механизма на процесното ПТП от 24.08.2014 г. и заявява, че същото е в причинно-
следствена връзка с щетите, нанесени на
увреденото МПС Мерцедес 200D, рег. № С 1051 РК. Изчислена е стойността на щетите, нанесени на това МПС,
по средно-пазарни цени към датата на ПТП (3775,48лв.), като е констатирано, че
тя е по- висока от установената действителна стойност на автомобила (3180 лв.).
Направен е извод, че е налице тотална щета и е икономически нецелесъобразно да
се възстанови автомобила. При това, според вещото лице, размерът на
обезщетението за горните щети възлиза на 2385 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е частично недопустимо. Наистина, то е постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, но предявеният иск е установителен, а районният съд се е
произнесъл с осъдителен диспозитив по него. Поради това решението следва да
бъде обезсилено в осъдителната си част.
ІІІ. По същество
С оглед датата на настъпване на
застрахователното събитие, приложимата нормативна уредба се съдържа в Кодекса
за застраховането (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр.
30, 33, 34, 54, 59, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 48, 53, 97, 100 и 109 от 2007
г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 24 и 41 от 2009 г., бр. 19, 41, 43, 86 и 100 от
2010 г., бр. 51, 60 и 77 от 2011 г., бр. 21, 60 и 77 от 2012 г., бр. 20, 70 и
109 от 2013 г. и бр. 94 и 95 от 2015 г.) който понастоящем е отменен.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.)
платилият застрахователно обезщетение застраховател по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” има право по реда на регреса, то да му бъде
възстановено от застрахования. Предпоставка за това е, ищецът да докаже всички
елементи от фактическия състав, пораждащ регресното му право, както следва: причинено
от ответника ПТП, в резултат от което са настъпили вреди; наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" относно МПС, с което ответникът е причинил ПТП; плащане от
ищеца на застрахователно обезщетение на увреденото лице. Освен това, с оглед изтъкнатото
от ищеца основание за упражняване на регресното му право, той следва да докаже и
че при настъпване на процесното ПТП ответникът е управлявал МПС с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма (арг. от чл. 274, ал.1, т.
1 от КЗ (отм.)).
В конкретния случай съдът намира, че
горните обстоятелства са останали недоказни поради следните съображения.
Безспорно, на 24.08.2014г. около 19,50
ч. на път ІІ-16, км. 69+540 между с. В.Т. и гр. Н.И..и л. 31-32 е настъпило
ПТП, който факт се установява от показанията на св. З. и от констативен
протокол № 8/25.08.2014 г.
Установява се също така, че, към момента
на процесното ПТП, за лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. № СО0542АС е имало
сключена с ищеца действаща застраховка „Гражданска отговорност”.
Доказано е и обстоятелството, че със
съдебно решение № I–32–76 от
28.05.2015 г. по гр.д. № 69587/2014г. на СРС, влязло в сила на 23.06.2015 г.,
ищецът по настоящото дело е бил осъден да заплати на увреденото от процесното
ПТП лице А.С.З. сумата 1250 лв., представляваща частична претенция при пълен
заявен размер от 2000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на
л.а. „Мерцедес 200Д” с рег. № С1051РК, ведно със законната лихва върху сумата
от 15.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
На последно място, доказано е, че ЗД „Е.”
АД е заплатило на А.С.З. сумата 2715,06 лв. по горното съдебно решение във
връзка със щета **********.
Не се доказва, обаче, участието на
наследодателя на ответниците Т. А. в процесното ПТП и вината му за неговото
настъпване, нито че същият е управлявал МПС „Опел“, модел „Фронтера“, с рег. №
СО0542АС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
На първо място, по делото не се твърди и
не се доказва, да е налице влязла в сила присъда за горните обстоятелства,
която би била задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК.
На
второ място, тези обстоятелства не се доказват с представения от ищеца
констативен протокол № 8 от 25.08.2014 г. Наистина, съгласно разпоредбата на
чл. 125а, ал. 1, вр. чл. 125, т. 1 от ЗДвП, службите за контрол на МВР издават протокол
за посещението на мястото на ПТП. Този протокол е официален
свидетелстващ документ, но, на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК, той има
обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в
присъствието на съответното длъжностно лице, т. е. за пряко възприетите от
съставителя факти - напр. за констатираното положение на моторните превозни
средства след настъпване на произшествието, вида на нанесените щети, пътните
знаци и маркировка, както и за обстоятелството, дали на участниците в ПТП е
извършена пред съставителя проверка за употреба на алкохол и резултата от нея.
За механизма на ПТП, описан в протокола, последният не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в
присъствие на актосъставителя. Законът не е предоставил на органите на МВР
удостоверителна компетентност относно обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП и за отразения в протокола механизъм на настъпването му, поради което за
тези обстоятелства документът няма обвързваща доказателствена сила. По
изключение, ако протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият би
могъл да се ползва с материална доказателствена сила относно неизгодните за
подписалата го страна факти, в качеството му на частен документ.
В конкретния случай, констативен
протокол № 8/25.08.2014 г. е съставен от служител на РУ-С. след посетено от
него на 24.08.2014 г. местопроизшествие. Протоколът не е подписан от сочените в
него участници в ПТП, поради което няма материална доказателствена сила срещу
подписалите го лица за отразените в него неизгодни факти. Самото настъпване на
произшествието не е било възприето пряко от съставителя на протокола, поради
което последният не е доказателство за механизма му, нито за участието на наследодателя
на ответниците Т. А. в него, нито за вземане на кръвна проба за алкохол и за
резултата от нея.
На трето място, видно от показанията на
св. З., същият не е възприел индивидуализиращи белези на водача и на автомобила,
с който е реализирал ПТП, а е получил информация за това впоследствие от трето
лице. Освен това, другият участник в процесното ПТП е напуснал местопроизшествието,
т.е. е било обективно невъзможно да бъде установен на място, както и да му бъде
взета проба за алкохол по надлежния за това ред - Наредба № 30 от 27.06.2001 г. Поради това показанията на
този свидетел не са доказателство за твърдените от ищеца релевантни
обстоятелства относно участието на Т. А. в процесното ПТП и неговата вина, нито
за решаващата предпоставка за регреса, а именно – същият е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
На четвърто място, горните релевантни
обстоятелства не се доказват и от приетото като доказателство по делото съдебно
решение № I–32–76 от 28.05.2015 г. по гр.д. № 69587/2014г. на
СРС, влязло в сила на 23.06.2015 г. Видно от неговото съдържание, Т. А. не е
бил привлечен и не е участвал в това производство като трето лице - помагач,
поради което мотивите на съдебния акт нямат обвързваща сила в отношенията между
него (респ. наследниците му) и ищеца в настоящото производство ЗД „Е.” АД.
На пето място, с горното решение
застрахователят е бил осъден да заплати на пострадалото лице само сумата 1250
лв., представляваща частична претенция от 2000 лв. обезщетение за имуществени
вреди на л.а. „Мерцедес 200Д” с рег. № С1051РК от ПТП на 24.08.2014г., ведно със
законната лихва от 15.12.2014г. до окончателното й изплащане. Същевременно,
видно от банковото извлечение на л. 36 от гр.д. № 333/2018г. на РС- С., ЗД „Е.”
АД е заплатило на А.С.З. по- голяма сума в размер на 2715,06 лв. Независимо от
формалното цитиране на въпросното съдебно решение № I–32–76
от 28.05.2015 г. по гр.д. № 69587/2014г. във връзка със съответната транзакция,
по делото няма доказано основание за изплащане на обезщетение за разликата над
1250 лв. до 2715,06 лв., т.е. тази разлика е недължимо платена. Наистина,
цитирана е и щета **********, но по настоящото дело няма доказателства за
предмета й, нито за нейна евентуална връзка с процесното ПТП, нито за
причинените при него имуществени вреди на участника А.З.. Поради това, дори да
се докажат всички останали предпоставки за уважаване на иска, той би бил
основателен само за сумата 1250 лв., но не и за пълния изплатен размер от
2715,06 лв. Още по- малко основание би имало за уважаването му за
претендираните в настоящото производство суми от 2424,80 лв. – главница и
462,31 лв. – лихва.
Предявеният иск не се доказва и от
заключението по САТЕ, тъй като то е доказателство единствено за размера на
процесните имуществени вреди, причинната им връзка с ПТП и – донякъде – за
механизма на ПТП, но не и за участието на Т. А. с МПС „Опел Фронтера“ с рег. №
СО0542АС в него, нито за употребата на алкохол от негова страна.
С
оглед гореизложеното, участието на застрахования при ищеца наследодател на ответниците
(Т. А.) в процесното пътнотранспортно произшествие, вината му, както и причинната
връзка между поведението на А. и доказаните имуществени вреди, а също и
употребата на алкохол при управление на МПС от страна на последния, не са
доказани с необходимото пълно доказване, което обуславя неоснователност на
предявения иск. Този резултат не съвпада с постановения от районния съд, което
налага ревизиране на обжалваното решение. При това, обаче, следва да се има
предвид, че, по предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, районният
съд се е произнесъл с осъдителен диспозитив. Доколкото това произнасяне
имплицитно съдържа установяване на съответното вземане, настоящият съдебен
състав намира, че в установителната част обжалваното решение е неправилно и
следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което действително
предявеният установителен иск бъде отхвърлен. В останалата – осъдителна – част
решението е недопустимо, тъй като с нея КРС се е произнесъл по непредявен иск, и
следва да бъде обезсилено.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза
на жалбоподателите следва да се присъдят направените от тях в настоящото
производство разноски, каквито се установяват в размер на 73,50 лв. за всеки от
тях.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260153/14.08.2020г. по гр.дело № 775 по описа на РС
- гр. Костинброд за 2019 г., В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която Ю.К.А.,
Р.Т.А. и К.Т.А. са осъдени да заплатят на З.д. „Е.“ АД с ЕИК ******** сумата 2887,11
лв. (от която 2424,80 лв. - главница и 462,31 лв. – лихва), представляваща
изплатено обезщетение за причинени на А.З. имуществени щети от ПТП, настъпило
на 24.08.2014г., ведно със законна лихва, считано от 31.01.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 260153/14.08.2020г., постановено по гр.дело № 775 по описа на РС - гр. Костинброд за 2019 г., В УСТАНОВИТЕЛНАТА
МУ ЧАСТ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.д. „Е.“ АД с ЕИК ******** иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Ю.К.А., Р.Т.А. и К.Т.А. му дължат сумата 2887,11 лв. (от която 2424,80 лв. - главница и
462,31 лв. – лихва), представляваща изплатено обезщетение за причинени на А.З. имуществени
щети от ПТП, настъпило на 24.08.2014г., ведно със законна лихва, считано от
31.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.д. „Е.“ АД с ЕИК ******** да заплати на Ю.К.А. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 73,50 лв. –
държавна такса.
ОСЪЖДА З.д. „Е.“ АД с ЕИК ******** да заплати на Р.Т.А. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 73,50 лв. –
държавна такса.
ОСЪЖДА З.д. „Е.“ АД с ЕИК ******** да заплати на К.Т.А. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 73,50 лв. –
държавна такса.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.