№ 1142
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000502565 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение от 06.04.2021г., постановено по гр. д. № 98/2020 г. ОС-
Монтана, ГО е осъдил „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД да заплати на С. П. Г. сумата 15 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 161, 22 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП на 29.07.2019 г., настъпило по вина на М. Е. И. при управление на лек
автомобил „Ауди 80“ с рег. № ***, за който в момента на ПТП има сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от
19.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за
обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 35 000
лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва за периода от
29.07.2019 г. до 19.12.2019 г. С решението ОС-Монтана е осъдил
„Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на
адв. Н.Н., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 683, 36 лв. за осъществено
безплатно процесуално представителство и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК по
сметка на ОС-Монтана сумата в размер на 250 лв., представляваща съдебни
разноски за изготвени две съдебни експертизи и сумата от 606, 45 лв. –
дължима държавна такса. С решението ОС-Монтана е осъдил С. П. Г. да
заплати на „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 344, 12 лв. – деловодни разноски, съразмерно
1
с отхвърлената част от исковете. С решението ОС-Монтана е осъдил на осн.
чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ М. Е. И. да заплати на „Застрахователно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД сумата от 15 161, 22 лв., от които
15 000 лв. за неимуществени вреди и 161, 22 лв. за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 19.12.2019 г. до
окончателното им изплащане, както и разноските в размер на 683, 36 лв.
/адвокатско възнаграждение/; 250 лв. /за две експертизи/ и 606, 45 лв.
/държавна такса/, при условие, че тези присъдени по главните искове суми,
лихви разноски бъдат заплатени от „Застрахователно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД на пострадалата С. П. Г. и на ОС-Монтана, като за
разликата до претендираните 35 161, 22 лв. е отхвърлил обратния иск като
неоснователен. С решението ОС-Монтана е осъдил на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
М. Е. И. да заплати на „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД сумата от 668, 34 лв., представляваща деловодни разноски,
направени от ищеца по обратния иск, съразмерно с уважената част от
обратния иск. С решението ОС-Монтана е осъдил на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
„Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на М.
Е. И. сумата от 901, 56 лв., деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/,
съразмерно на отхвърлената част от обратния иск.
Срещу решението в частта, в която ответното застрахователно
дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата над 2 000 лв. до размера на
присъдените 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, е подадена жалба от третото лице-помагач и ответник по обратния иск
– М. Е. И.. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, релевира
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради
нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита, че определеният
от съда по справедливост размер на обезщетението за неимуществени вреди е
завишен и не е съобразен с принципите на справедливостта, заложени в чл. 52
от ЗЗД. Твърди, че получените от ищцата телесни увреждания,
продължителността на претърпените болки и страдания и на
възстановителния период не съответстват на размера на присъденото
обезщетение, като счита, че съдът не е отчел, че животът на ищцата не е бил
поставен в опасност, както и че последната е напълно възстановена, без да са
налице трайни последици за здравето й. Допълва, че размерът на
обезщетението не е съобразен и с константната съдебна практика и с
икономическата обстановка в страната към датата на инцидента. Прави
искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли прекия иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 2 000 лв. до присъдените 15 000 лв.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение на
неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лв. до размера на
сумата от 30 000 лв., е подадената въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство. Жалбоподателят, чрез своя процесуален
2
представител, релевира оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Счита, че определеният от съда по справедливост размер на
обезщетението за неимуществени вреди е занижен и не е съобразен с
принципите на справедливостта, заложени в чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е преценил размера на получените от
нея множество телесни увреждания, като не е анализирал поотделно всяка
една от претърпените травми, както и в тяхната съвкупност. Допълва, че все
още не е възстановена напълно, като продължава да търпи болки и страдания
вследствие на процесните травми. Счита, че при определяне на справедливия
размер следва да бъде отчетена икономическата и обществена конюнктура в
страната не само в момента на настъпването на процесното ПТП, но и към
настоящия момент. Поддържа, че първоинстанционното решение е
постановено в противоречие с константната съдебна практика при подобни
случаи. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да уважи иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди до сумата в размер на 30 000 лв. Претендира
присъждане на съдебни разноски в двете инстанции, включително адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Срещу решението в частта, в която са уважени исковете на ищцата
срещу ответното застрахователно дружество е постъпила жалба от
„Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с релевирани
оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се сочи, че
размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно
завишен и не съответства - от една страна, на практиката на съдилищата по
аналогични дела за процесния период, с оглед релевантните критерии,
запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52
ЗЗД, а от друга страна, на реално претърпените от ищцата неимуществени
вреди. Твърди се, че по делото са останали недоказани твърденията, че
ищцата е претърпяла изключителни болки и страдания, които да обосноват
толкова висок размер на обезвредата. Поддържа се твърдение, че
първоинстанционният съд се е произнесъл без да се мотивира как точно е
достигнал до размера на справедливото в случая обезщетение, като само
бланкетно е изброил някои от критериите, които следва да се вземат предвид
при определянето му. Релевира се възражение, че съдът неаргументирано е
приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата, без да вземе
предвид изводите на експерта, изготвил в първата инстанция заключението.
Твърди се, че приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат
безспорно се установява от събрания по делото доказателствен материал, като
се сочи, че се равнява на поне 80%. Прави се искане въззивният съд да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като отхвърли
изцяло предявените от ищцата преки искове, а в условията на евентуалност да
намали размера на присъдените обезщетения. Предявява се претенция за
присъждане на разноски в двете съдебни инстанции, включително и
3
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата
страна поддържа подадената от нея въззивна жалба и оспорва жалбите на
ответника и третото лице-помагач.
Третото лице-помагач М. Е. И., чрез своя процесуален представител,
оспорва подадената от ищцата жалба и поддържа подадената от него въззивна
жалба, както и тази на ответника.
Ответникът - „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД е подал писмено становище, в което поддържа подадената от него
въззивна жалба и оспорва тази на ищцата.
Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което
се явяват допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че предявените обективно съединени искове са
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет –
присъждане на обезщетение в размер на 35 000 лв. за претърпените от ищцата
неимуществени вреди и обезщетение в размер на 161, 22 лв. за претърпените
от нея имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 29.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумите до
окончателното им изплащане. При предявен иск с правно основание чл. 432,
ал.1 КЗ, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от
водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна
връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, ОС-Монтана е
уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение
за причинените неимуществени вреди на ищцата в размер на 15 000 лв. и е
уважил изцяло предявения иск за имуществени вреди. Възражението на
ответника за съпричиняване от страна на пострадалата е намерено за
неоснователно.
Ответникът в първоинстанционното производство е предявил обратен
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ против третото лице-
помагач М. Е. И. и с предмет присъждане на сумата от 35 161, 22 лв.,
равняващи се на сумите по предявените от ищцата срещу застрахователя
преки искове, при условие, че последните бъдат намерени за основателни. С
обжалваното решение съдът е уважил обратния иск до размера на
присъдените на ищцата обезщетения.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
4
жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
По делото не се спори, а и от събрания доказателствен материал
категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1
КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ, застрахован при
ответното дружество, автомобил, противоправно поведение и вина, както и
причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата
увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени и имуществени
вреди.
Във връзка с доводите в подадените жалби, които се свеждат до
допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, въззивният състав намира от фактическа и правна страна
следното:
От писменото заключение на изготвената от лекар-ортопед-травматолог
пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза се установява, че
вследствие на процесното ПТП ищцата е получила контузия на главата,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на челото, контузия на двете коленни
стави, под формата на подкожни хематоми и охлузвания, счупване на пета
кост на дясно ходило. Непосредствено след настъпването на произшествието
пострадалата е постъпила по спешност в МБАЛ - гр. Лом. Раните са били
обработени, като тази на главата е била зашита. Няма данни за поставяне на
гипсова имобилизация на фрактурираната кост, както и за настъпили
усложнения в оздравителния период. Фрактурата на пета метатарзална кост й
е причинила временни смущения в ходенето за период от 30 до 45 дни.
Вещото лице е извършило личен преглед на ищцата, при който е установено
пълно възстановяване на фрактурата и походката й. При прегледа ищцата е
съобщила, че за период от около 2 седмици не е натоварвала крайника
напълно. Експертът е установил наличие на първично зараснал оперативен
цикатрикс в областта на челото-дискретен, като съобщава, че пациентката се
е оплакала от нарушена сетивност в зона с размер 5х5 см в областта на
дясното коляно. Направените разходи от ищцата са били във връзка с
възстановяването й от получените вследствие на процесното ПТП травми.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице поддържа заключението
си, като посочва, че видимият белег на ищцата е във фаза регенерация, като
вероятно ще остане съвсем слаб белег. Експертът твърди, че в случая
правилно поставен предпазен колан би предотвратил движението на тялото
напред и особено травмата в коленете. Допълва, че не би могло да се получи
раната на главата, въпреки че било теоретично възможно.
От приетата пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещо лице - д-р-съдебен лекар, се потвърждават получените
увреждания, описани в медицинската документация и обсъдени от доктора-
5
ортопед. Вещото лице разяснява, че в конкретния случай, при силен челно-
страничен удар на автомобил в друг движещ се автомобил, в резултат на
рязката промяна в скоростта и посоката на движение на автомобила, тялото се
изтласква в посоката на удара (напред и нагоре), при което се получават
тежките увреждания по главата в резултат от силни, директни (възможно
индиректни) удари в твърди предмети от деформираното купе, възможно е
както в предното панорамно стъкло, така и в тавана, рамка и др., като
вероятно в тази фаза е получена разкъсно-контузната рана на главата на
пострадалата. Едновременно с това от силната деформация на елементите на
автомобилното купе области от тялото се притискат и удрят, което е най-
вероятният механизъм на травмите в областта на долни крайници по формата
на масивни кръвонасядания (хематоми) и охлузвания на коленните стави,
дори и на счупването на 5-та метатарзална (ходилна) кост в дясно. Експертът
посочва, че няма данни за специфични и характерни (волана травма; типични
следи от предпазни колани с типична морфология и посока; други контактни
увреждания при поставени предпазни колани), но имайки предвид механизма
на ПТП – челен удар на автомобил с друг, движещ се автомобил, другите
събрани по делото данни относно настъпване на произшествието /скорост от
120 км/ч/ и травматичните увреждания, по-вероятно е ищцата да е била с
поставен предпазен колан. Вещото лице счита, че при липсата на поставен
такъв травмите биха били значително по-тежки, по-обширни и с множествен
характер, като не е изключено и изпадане на тялото извън автомобила и дори
фатален край.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице поддържа заключението
си, като отново сочи, че е много вероятно ищцата да е била с поставен
предпазен колан по време на инцидента, тъй като в противен случай
последната е щяла да получи множествени и значително по-тежки травми.
Относно удара в главата, експертът посочва, че независимо дали раната е
вляво или вдясно на главата, се получава повдигане на тялото предвид
динамиката на удара, дори и с поставен предпазен колан.
Пред първата съдебна инстанция са събрани свидетелските показания
на свидетелката Д. Д. (майка на ищцата), която видяла пострадалата в
болницата след настъпването на инцидента. Ищцата била поставена в
количка, цялата покрита с кръв и „раздърпана“. Там престояли една нощ, като
на дъщеря й не бил поставен гипс, а на следващия ден я изписали, тъй като
нямала осигуровки. След като я изписали, свидетелката се грижила за нея,
заедно с други близки. Пострадалата не можела да се движи сама. Налагало
се майка й да й помага да стигне до банята и да се обслужва. Това
продължило около две седмици, след което започнала постепенно да се
придвижва самостоятелно с патерици. Изпитвала болки в крака и главата,
където се намирала раната. Пострадалата изпитвала притеснения относно
остатъчния белег на главата. Подложила се на различни процедури и
използвала специални за целта козметични средства за заздравяването му, но
не било напълно успешно. Ищцата все още не можела да ходи с обувки с
6
висок ток, освен това спорадично получавала изтръпване на дланта и
изпускала това, което държи. Провела рехабилитация в гр. Лом. Не била
възстановена напълно.
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищеца от
ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе
доказателства, въззивният състав намира за неоснователни оплакванията в
жалбите, че определеното от първостепенния съд обезщетение за
неимуществени вреди е в занижен, респ. завишен размер. Апелативният съд, в
настоящия си състав, съобрази вида и характера на получените от ищцата
нетежки увреди в областта на главата и коленете, както и фрактурата на
ходилната кост, която не е наложила имобилизация. Взе предвид краткия
лечебен период, както и непродължителния възстановителен период. Отчете
проведеното лечение, което включва хирургическа обработка на раната на
главата. Съобрази и търпените от ищцата болки и страдания, както и
неминуемия шок, който е изпитала вследствие на удара. Взе предвид и
неудобствата, които е търпяла във връзка със затрудненото си придвижване,
както и притесненията, които изпитва от останалия й белег. Като отчете и
стадия на обществено-икономическо развитие на страната, включително в
аспекта на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и съобразявайки се с принципа на
справедливост намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на
сумата от 15 000 лв.
За да не уважи жалбата на ищцата, настоящият състав взе предвид, че
телесните увреждания, които е получила, не са тежки, както това се твърди в
исковата молба и в жалбата. На следващо място, не са изложени твърдения,
нито се установява мозъчно сътресение, което би довело до присъждане на
по-висок размер на обезщетение. Не са налице данни животът на ищцата да е
бил в опасност. Възстановителният период е сравнително кратък, не са
налице трайни психо-емоционални увреждания. Не се е наложило оперативна
интервенция и дори поставяне на имобилизация на мястото на фрактурата,
като пострадалата е била освободена за домашно лечение още на следващия
ден след постъпването си в болничното заведение. Не са настъпили
усложнения по време на възстановяването й. Безспорно се установи, че
пострадалата е напълно възстановена от получените травми, като единствено
й е останал дискретен белег в областта на лицето, който е в процес на
заличаване. Установеното от свидетелката изтръпване на дланта и изпускане
на предмети не се потвърждава от нито един медицински документ, нито от
вещото лице при извършения от него личен преглед на пострадалата. Поради
това, съдът не кредитира показанията на свидетелката в тази част.
7
За да не уважи жалбите на ответното застрахователно дружество и на
ответника по обратния иск настоящият състав взе предвид, че макар и
нетежка ищцата е получила фрактура на ходилото, което обстоятелство й е
създало затруднения в битов план, причинило й е болки и дискомфорт, тъй
като е трябвало непрекъснато да разчита на помощта на своите близки в един
период от време от около 2 седмици. Безспорно това обстоятелство се е
отразило и на нейните социални контакти, имайки предвид, че става въпрос за
млад човек. Освен това, наличието на загрозяващ белег върху лицето на
млада жена, безспорно се е отразило върху нейното самочувствие, създало й е
притеснения за външния й вид.
В заключение, въззивният състав намира за неоснователни жалбите на
страните, поради което и с оглед изложените по-горе съображения приема, че
определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди е
правилно и е съобразено с принципа на справедливостта, практиката на
съдилищата в други аналогични случаи, нивата на застрахователно покритие
и икономическата обстановка в страната.
По отношение на определеното и присъдено обезщетение за
имуществени вреди, настоящият съдебен състав намира следното: По делото
не се спори, а и от събрания доказателствен материал се установява, че
направените от ищцата разходи в размер от 161, 22 лв. са били необходими и
са направени във връзка с лечението на получените от нея процесни
увреждания, поради което исковата претенция следва да бъде уважена за тази
сума.
Относно въведеното от ответника с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата настоящият състав споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд, като намира последното за недоказано. Наличието
на съпричиняване от страна на пострадалия подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответната страна.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице, изготвило САТЕ,
разяснява подробно действието на предпазните колани, като сочи, че според
него пораженията по главата на пострадалата са получени вследствие на удар
в огледалото. Изразява становище, че предвид сумарната скорост на
автомобилите по време на удара, при положение, че някой от водачите или
пътниците е бил без поставен предпазен колан, то тялото е щяло да излезе от
автомобила през предното стъкло. Допълва, че травмата на ходилото при
ищцата вероятно е настъпила, тъй като последната е „запънала“ крака си в
долната част на купето на автомобила. Твърди също, че преди да се задейства
коланът има движение на тялото, което понякога води до удар на коляното в
таблото.
Свидетелят И. Л., водач на лекия автомобил, в който е пътувала ищцата
по време на настъпването на инцидента, също твърди, че последната е била с
поставен предпазен колан.
8
Във въззивната си жалба ответното дружество се позовава на изводите
на вещото лице-доктор-ортопед, но следва да се отбележи, че въпросът
относно наличието на правилно поставен предпазен колан от ищцата по
време на инцидента не е бил част от задачите, поставени му при изготвяне на
представената от него СМЕ. Изводите му в тази насока са направени изцяло в
о.с.з., но без да извърши необходимите проучвания, анализ и да формира
фактически изводи. В тези изводи се съдържат предположения, но за да бъде
прието за основателно възражението за съпричиняване, то не може да почива
на предположения. От друга страна, изводите на вещото лице-доктор-съдебен
лекар са подробно мотивирани, като при изготвяне на представеното от него
медицинско заключение, последният е имал поставена конкретна задача - да
даде отговор дали процесните травматични увреждания могат да се получат
при поставен обезопасителен колан. Изводите му се потвърждават и от
вещото лице, изготвило САТЕ.
С оглед гореизложеното при съвкупната преценка на събраните в тази
връзка писмени доказателства – АТЕ, СМЕ, изготвена от вещо лице-съдебен
лекар, гласни доказателства, настоящият състав намира за неоснователно като
недоказано възражението на ответника.
В заключение: Първоинстанционното решение следва да бъде изцяло
потвърдено.
По отношение на разноските, в настоящата инстанция: С оглед
неоснователността на жалбите нито една от страните не може да претендира
разноски по своята жалба. Разноски следва да бъдат присъдени, с оглед
неоснователността на жалбите на насрещните страни, както следва: На адв.
Н.Н.-процесуален представител на ищцата се следва адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., от ответника в
размер на 920лв. и от третото лице-помагач в размер на 920лв. На ответното
застрахователно дружество „ЗАД Даллбогг: Живот и здраве“ АД ищцата и
третото лице-помагач дължат по 100лв. всеки от тях за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 300лв., което за отделните жалби се дължи поравно в размер на по
100лв. за извършените от юрисконсулта процесуални действия по защита и
процесуално представителство по жалбите. На ответника по обратния иск –
М. Е. И. се дължат разноски от ищеца по обратния иск - „ЗАД Даллбогг:
Живот и здраве“ АД. Доколкото липсва яснота какъв размер от платеното
адвокатско възнаграждение се отнася за защита и процесуално
представителство по жалбата на насрещната страна и по собствената жалба,
то въззивният съд приема, че следва да е поравно – т.е. по 490лв. Тази сума
ищецът по обратния иск следва да заплати на ответника по обратния иск.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 06.04.2021г., постановено по гр.
д. № 98/2020 г. от ОС-Монтана, ГО.
ОСЪЖДА С. П. Г., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. София, ул.
„***“ №7, ет.5, ап. 9 – адв. Н.Н. да заплати на „Застрахователно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78,
ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на М. Е. И., ЕГН:
**********, съдебен адрес: гр. Лом, ул. „***“ №19, Общински пазар, офис
№14-адв. Ц. сумата от 490 лв., на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на адв. Н.И. Н. с адрес: гр.
София, ул. „***“ №7, ет.5, ап. 9 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата от
920 лв. – адвокатско възнаграждение за представителство на ищцата пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. Е. И., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. Лом, ул. „***“
№19, Общински пазар, офис №14-адв. Ц. да заплати на адв. Н.И. Н. с адрес:
гр. София, ул. „***“ №7, ет.5, ап. 9 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата
от 920 лв. – адвокатско възнаграждение за представителство на ищцата пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. Е. И., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. Лом, ул. „***“
№19, Общински пазар, офис №14-адв. Ц. да заплати на Застрахователно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1
сумата от 100 лв., на основание чл. 78, ал.8 ГПК.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
ответника - М. Е. И..
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11