Решение по дело №1802/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез юрк.А. М., против Решение № 875/01.07.2024г. на Районен съд - Варна, ХV-ти състав, постановено по НАХД № 1063/2024г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление № 03-2400017/21.02.2024г., с което за нарушение на чл.63, ал.2 КТ и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, на „СТАРТ 3-2017“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Намира за неправилен извода на ВРС, че макар формално да са изпълнени признаците на състава на нарушението, то извършеното не следва да се квалифицира като административно нарушение, а да се приеме за малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК, вр. чл.11 ЗАНН, поради явно незначителната обществена опасност. В тази връзка твърди, че разпоредбата на общия закон не следва да се прилага предвид императивната забрана по чл.415, ал.2 КТ. Твърди и че нарушението не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, т.к. не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че ответната страна претендира и й се присъдят разноски, по арг. от Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С-438/22, моли да се определи възнаграждение под минимално определения размер.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.Х., която поддържа жалбата, на наведените с нея основания. Счита, че след като законодателят е изключил изрично възможността за приложение на чл.415в КТ, на още по-голямо основание не са налице предпоставките за приложение на чл.9 НК, вр. чл.11 ЗАНН. Твърди, че доколкото се застрашават защитени от правото важни интереси, не е налице явна незначителност на обществената опасност на деянието. Поддържа искането за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски, както и за редуциране на претендираното от ответника адвокатско възнаграждине.

Ответната страна - „СТАРТ-3-2017“ ЕООД, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор вх.№ 64657/09.08.2024г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки установените по делото факти, районният съд е приложил правилно материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 12.10.2024г., по повод постъпил сигнал за престиране на работна сила в обекти на „СТАРТ 3-2017“ ЕООД от работници без сключен трудов договор, служители на Дирекция „Инспекция по труда”-Варна, извършили проверка по работните места в обект – щанд за парфюми, находящ се в магазин „Кауфланд”, в [жк], но по време на проверката не били установени нарушения на трудовото законодателство. С оглед ефективността на контрола, на 17.01.2024г., в 17,50ч., била извършена повторна проверка по работните места в щанд за парфюми, находящ се в магазин „К ” на [улица]. По време на проверката било установено, че на щанда две лица престират работна сила, като едно от тях - Г. К., предложило на проверяващите мостри на парфюми. На К. била предоставена за попълване декларация, в която същата вписала трите си имена, ЕГН, длъжност в „Старт 3-2017” ЕООД - промоутър, работно място - щанд в проверения обект, дата на наемане -17.01.2024г., работно време - от 15,00ч. до 19,00ч., трудово възнаграждение - 233лв. месечно. В графата за трудов договор, К. отбелязала - „да“. При насрочената документална проверка дружеството представило сключен с К. трудов договор от датата на проверката, но регистриран в НАП на 17.01.2024г. в 18:27:02 часа, т.е. след проверката, която била извършена около 17:50 часа. Прието било, че „СТАРТ 3-2017“ ЕООД е извършило нарушение на чл.63, ал.2 КТ, за което му е съставен АУАН № 03-2400017/01.02.2024г., а въз основа на него било издадено НП № 03-2400017/21.02.2024г., с което му е наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв.

От правна страна ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в законоустановения срок, както и че от доказателствата безспорно се установява, че към момента на проверката на работника не е било връчено копие от уведомлението за сключения трудов договор. За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че макар формално да са осъществени признаците на състава на нарушението, то извършеното не следва да се квалифицира като административно нарушение, т.к. е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК, вр. чл.11 ЗАНН, поради явно незначителната обществена опасност на деянието. В тази връзка ВРС е съобразил, че не се касае за прикрито трудово правоотношение, както и че не са налице каквито и да било вредни последици, т.к. трудовият договор е подписан в деня на проверката, а уведомлението е било регистрирано в НАП непосредствено след извършването й. ВРС е изложил и мотиви относно разграничението на хипотезите на чл.415в КТ, чл.28 ЗАНН и чл.9, ал.2 НК, както и че ограничението за прилагане на чл.415в КТ за този вид нарушения не ограничава прилагането на чл.9, ал.2 НК, т.к. обществената опасност на деянието е явно незначителна.

Така постановеното решение като краен резултат е правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора за неприложимост на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК към нарушенията на просто извършване - като цяло, и конкретно към нарушенията по чл.62, ал.3 КТ, доколкото за тях е изключено приложението на чл.415в КТ. Преценката за наличието или не на условията, заложени в чл.9, ал.2 НК, се основава на конкретиката на всеки случай. В това отношение поначало са от значение характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има и при нарушенията на просто извършване.

Нарушенията, засягащи регулацията на трудовите и осигурителни отношения, в контекста на охраняваните трудови и осигурителни права, по правило разкриват завишена степен на обществена опасност, но това не може да бъде пречка за приложението на чл.9, ал.2 НК, ако при обсъждане на конкретното деяние се разкрива неговата малозначителност - липса или съществена незначителност на отрицателно въздействие върху защитените отношения.

Настоящият тричленен състав споделя изцяло мотивите на ВРС досежно разграничаване на хипотезите на чл.415в КТ, чл.28 ЗАНН и чл.9, ал.2 НК, но намира, че неправилно при установените по делото факти е прието, че нарушението е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК.

Независимо от изложеното, крайният извод на ВРС за незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен, т.к. в случая са налице обстоятелства, обосноваващи приложението на чл.28 ЗАНН.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между „СТАРТ 3-2017“ ЕООД и Г. К. е налице валидно сключен и действащ трудов договор от 17.01.2024г., по силата на който същата е заемала длъжността „продавач-консултант“, с място на работа - щанд-парфюмерия в К - Варна, [улица]. Безспорно се установява и факта, че К. е допусната от работодателя „СТАРТ 3-2017“ ЕООД до работа, преди да й бъде връчено копие от Уведомлението до НАП за регистриране на трудовия договор, т.к. при извършване на проверката на 17.01.2024г. проверяващите са установили, че лицето извършва трудови функции и към този момент - около 17:50 часа (когато К. е отразила, че е приключила с попълването на декларацията), все още не й е било връчено копие от уведомлението за сключения трудов договор. При тези факти, правилно с АУАН и НП е прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.62, ал.3 КТ.

В случая видно от приложената по преписката Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ с изх.№ 04388243002496/17.01.2024г., уведомлението е прието на същата дата в 18:27:02 часа, т.е. след извършване на проверката. Този факт изключва формирането на извод за липсата на извършено административно нарушение поради малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 НК.

Отстраняването на нарушението след приключване на проверката обосновава извод за неговата маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН. Независимо че за конкретното нарушение разпоредбата на чл.415в КТ е неприложима, няма пречки да бъде извършвана преценка за неговата маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, защото с разпоредбата на чл.415в КТ е предвиден привилегирован състав, при осъществяване на който се налагат по-ниски санкции, докато при маловажното нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради по-ниската степен на обществена опасност за същото не се налага санкция. Настоящият състав преценява, че в случая с оглед своевременното отстраняване на нарушението - след приключване на проверката и преди съставянето на АУАН, може да се приеме, че същото изпълнява предпоставките на чл.28 ЗАНН и представлява маловажен случай.

Тъй като с диспозитива на обжалваното съдебно решение е отменено наказателното постановление, решението не следва да се отменя, а следва да се допълни диспозитива на същото, като ведно с отмяната на НП, се предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение на наказаното лице ще бъде наложено административно наказание.

Независимо от изхода на спора, разноски на ответника не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 875/01.07.2024г. на Районен съд - Варна, ХV-ти състав, постановено по НАХД № 1063/2024г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „СТАРТ 3-2017“ ЕООД, ЕИК: ***, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид - чл.63, ал.2 КТ, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението е окончателно!