№ 507
гр. Плевен, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. Г.А
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500508 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение на Плевенски районен съд от 07.03.2022 г., постановено по
гр.д. № 4554/2021 г., е оставен без разглеждане като недопустим предявения
от Х. И. И., от с. ***, обл. ***, против „***“ ЕООД гр. София иск за сумата
от 25 лв., като частичен иск от сумата в размер на 3755,01 лв.,
представляваща недължимо платена сума по потребителски кредит, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане.
Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение,
подадена от Х. И. И., чрез пълномощника му адв. Г. Ч.. С жалбата се
поддържа довод, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като
районният съд е разгледал непредявен иск. Изложени са също така и
съображения в подкрепа на довода, че обжалваното решение е неправилно и
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Претендира се обезсилване на решението, а ако въззивният съд
приеме, че е допустимо – отмяната му неправилно и уважаване на
1
предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба „***“ ЕООД изразява становище за
нейната неоснователност, аргументирано в представения писмен отговор на
жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед предвидените в цитираната разпоредба правомощия на
въззивната инстанция, настоящият съдебен състав счита, че в случая са
налице основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт на районния
съд.
Първоинстанционното решение е постановено по непредявен иск,
квалифициран от решаващия съд като иск за „унищожаемост на договор №
***/15.05.2019 г. поради сключването му поради крайна нужда при явно
неизгодни условия“, без посочване на законов текст за възприетата от съда
квалификация. Съдът е приел, че правото на ищеца да предяви такъв иск се е
преклудирало, поради което искът се явява недопустим.
От данните по делото е видно, че в исковата молба на Х. И. И., с която
е сезиран районният съд, са изложени фактически твърдения, че през м.май
2019 г. между страните е сключен договор за кредит, по силата на който
ответното дружество предоставя на ищеца кредит в размер на сумата от 3700
лв. при съответните параметри. Ищецът е погасил предсрочно и изцяло сума
в общ размер на 7455,01 лв., съобразно приложените платежни документи.
Наведени са още твърдения за нищожност на процесния договор на различни
основания, подробно изложени в исковата молба. Също така, ищецът се
позовава на унищожаемост на договора с оглед сключването му поради
крайна нужда и явно неизгодни условия. Позовава се още на нарушаване на
добрите нрави и на неравноправност на отделни клаузи от договора.
Заявената от ищеца претенция е след доказване твърденията му относно
нищожността, евентуално унищожаемостта на процесния договор или
евентуално нищожността на отделните клаузи от същия, да бъде осъден
ответника да му заплати сума в размер на 25 лв., като частичен иск от обща
2
претенция в размер на 3755,01 лв., представляваща недължимо платена сума
по потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й изплащане.
Преди последното съдебно заседание пред районния съд, проведено на
21.02.2022 г., ищецът е депозирал писмено становище с вх.рег. №
***/18.02.2022 г., в което е заявено изменение на исковата претенция на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК. Към становището е приложена и молба, с
която ищецът прави изменение на иска чрез увеличаване размера на
претендираната сума на 4850 лв., която сума се явява цената на
предявения осъдителен иск.
Липсва произнасяне на първоинстанционния съд във връзка със
заявеното по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска.
По така изложените от ищеца фактически твърдения и заявен
петитум въззивният съд приема, че в случая е предявен осъдителен иск,
който е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, както е посочено в
исковата молба.
Предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е.
претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от
основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право
се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения, като съдът не
е обвързан от посочената в исковата молба правна квалификация.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012 г. по тълк.д.
№ 2/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че правната квалификация на всеки
иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само
когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от
страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца
защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна
квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, обуславя
правилността на решението му.
Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция приема, че в
случая първоинстанционният съд е нарушил принципа на диспозитивното
начало, като се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. С
обжалваното решение съдът се е произнесъл по допустимостта на иск за
3
обявяване унищожаемост на сключения между страните договор за
потребителски кредит, какъвто иск не е предявен. Ищецът се е позовал на
евентуална унищожаемост на договора като обуславяща липсата на
основание за извършени от него плащания към ответника, но не е въвел
същата като предмет на делото.
Това налага обезсилване на обжалваното решение, като делото бъде
върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне по
предявения иск.
При това положение на обезсилване подлежи и постановеното от
районния съд определение по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК от 27.04.2022 г.,
срещу което е депозирана частна жалба от „***“ ЕООД.
При този изход на спора разноски в настоящото въззивно
производство не се дължат и не следва да бъдат присъждани. Това е така, тъй
като разноски за съответната инстанция се дължат при решаването на делото
по същество или при прекратяването на производството по предявения иск,
при което дължимостта на разноските зависи от уважаването или
отхвърлянето на иска, съответно при прекратяването на производството по
делото. Когато делото се връща за ново разглеждане, разноски не се
присъждат, тъй като всички сторени разноски ще бъдат съобразени в
съответствие със съдържанието на решението по същество или при
прекратяване на производството по предявения иск.
Така мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 303 от 07.03.2022 г. на Плевенски районен
съд по гр.д. № 4554/2021 г. като постановено по непредявен иск.
ОБЕЗСИЛВА определение № 1670 от 27.04.2022 г. на Плевенски
районен съд, постановено по гр.д. № 4554/2021 г.
ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за ново разглеждане на
предявения иск от друг състав.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5