Определение по дело №3362/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260362
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20205500503362
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                        

                              

 

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

 

   260362                                    15.12.2020 г.                                         гр.С.З.

 

                                   

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви въззивен  състав, в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:                       

                                                       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                 АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д. № 3362 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 413, ал.1 от ГПК във връзка с чл.78, ал.5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от О.О., ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: с.О., обл.С.З., представлявана от кмета ин.Г.К., против заповед № 1316/27.07.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело № 2728/2020 год. по описа на Старозагорски районен съд в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че присъденото като разноски в полза на заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 4 000,00 лв. е прекомерно, т.к. надвишавало по размер неизпълненото от страната задължение и не било съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Претендира се намаляването му в разумни и законови граници.

В законоустановения едноседмичен срок не е постъпил отговор от другата страна – заявителя „Д.И.И.” ЕООД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „******, представлявано от законния си представител:Й.К.Д.-управител.

След като обсъди твърденията и възраженията на страните и доказателствата по първоинстанционното дело въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на „Д.И.И.” ЕООД - гр.С. срещу длъжника О.О., с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 2 400,00 лева, представляваща вземане на възложени в тежест на О.О. разноски съгласно влязло в сила Определение № 477/11.06.2020 год. на КЗК, постановено по преписката с № КЗК 230/2020 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство в общ размер от 4 048,00 лв., ок които 48,00 лв. – платена държавна такса и 4 000,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Съдът е уважил заявлението и е издал заповед № 1316/27.07.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил О.О. да заплати на „Д.И.И.” ЕООД сумата от 2 400,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 24.07.2020 г.  до окончателно изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство в общ размер от 4 048,00 лв., ок които 48,00 лв. – платена държавна такса и 4 000,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

На 27.07.2020 г. е бил издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед № 1316/27.07.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Заповедта за изпълнение е била връчена на О.О. от ЧСИ Г.И., с рег.№ 765 на КЧСИ и район на действие при СтОС, на 14.08.2020 г., а на 19.08.2020 г. О.О. е депозирала пред Старозагорски районен съд възражение по чл.414а от ГПК.

С разпореждане от 09.09.2020 г. заповедният съд е дал указания на основание чл.101 от ГПК на длъжника да уточни твърдените от него във възражението обстоятелства, а именно дали се касае за цялостно или частично изпълнение, както и да представи доказателства във връзка с тях.

В предоставения срок О.О. е подала уточняваща възражението молба, с която е уточнено, че се касае за цялостно изпълнение на задължението и е представено доказателство – платежно нареждане от 26.08.2020 г.

С разпореждане от 18.09.2020 г. заповедният съд е разпоредил препис от възражението да се изпрати на заявителя, който в тридневен срок да представи становище.

Съобщението е било връчено на „Д.И.И.” ЕООД на 29.10.2020 г.

Адвокатът-пълномощник е подал молба –становище по възражението на 02.11.2020 г.

С определение № 260965/23.11.2020 г. заповедният съд е обезсилил на основание чл.414а, ал.4 и ал.6 от ГПК заповед № 1316/27.07.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК изцяло.

По делото липсват данни определението за обезсилване на заповедта за изпълнение да е влязло в сила.

Частната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство е подадена по пощата на 20.08.2020 г.

При така установените относими факти въззивният съд направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално-легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения срок за обжалване.

Налице е правен интерес от обжалването независимо от обезсилването на заповед № 1316/27.07.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК изцяло, т.к. този съдебен акт не е влязъл в сила.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските.

По пътя на обжалването й в частта за разноските длъжникът може да упражни правото си по чл.78, ал.5 от ГПК да възрази за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, т.к. ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.

В настоящият случай именно това е сторила О.О., а искането й за намаляване на разноските заявителя в частта им, касаеща заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно.

В случая предвид датата на възникване на процесуалното правоотношение приложимото право следва да се определи съобразно редакцията на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в Д.В. бр.45 от 15.05.2020 г. /НМРАВ/

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.7 от НМРАВ за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми, а съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000,00 до 5000,00 лв. е 200,00 лв. + 6 % за горницата над 1000,00 лв.

Предвид материалният интерес по делото от 2 400,00 лв. и ниската фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от характера на съдебното производство и наличието на задължителна съдебна практика на ВКС по приложението му, то въззивният съд намира, че заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 4 000,00 лв. се явява прекомерно, поради което следва да бъде намалено до минималния размер, определен по реда на чл.7, ал.7 и ал.2 от НМРАВ, а именно 212,00 лв.

По изложените съображения частната жалба се приема от съда за основателна, поради което следва да бъде уважена като присъденото като разноски в полза на „Д.И.И.” ЕООД адвокатско възнаграждение бъде намалено от 4 000,00 лв. на 212,00 лв., а заповедта за изпълнение бъде отменена в частта за разноските за сумата над 260,00 лв. до присъдения размер от 4 048,00 лв.

Относно разноските:            

Разноски в настоящото производство не се присъждат, т.к. не са поискани от частния жалбоподател, който съобразно изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК има право на разноски.

 

Водим от изложените съображения и на основание чл.413, ал.1 и чл.78, ал.5 от ГПК

                                      О П Р Е Д Е Л И  :

 

намалЯВА като прекомерно присъденото като разноски със заповед № 1316/27.07.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр. д. № 2728/2020 год. по описа на Старозагорски районен съд в полза на заявителя  „Д.И.И.” ЕООД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „******, представлявано от законния си представител:Й.К.Д.–управител адвокатско възнаграждение от 4 000,00 лв. /четири хиляди лева/ до размера на 212,00 лв. / двеста и дванадесет лева/.

ОТМЕНЯ заповед № 1316/27.07.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр. д. № 2728/2020 год. по описа на Старозагорски районен съд в частта за разноските за сумата над 260,00 лв. / двеста и шестдесет лева/ до присъдения размер от 4 048,00 лв. /четири хиляди и четиридесет и осем лева/

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                      2.