Решение по дело №8899/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 19.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина, като разгледа докладваното от съдия Луканов гр. дело № 8899 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял първи, Глава осемнадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 49, вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Образувано е по искова молба на Е.Д.М., в която ищецът твърди, че на 24.11.2013 г. на магистрала Хемус до с. Осиковица му е нанесен побой на пътното платно. Поддържа, че бил задържан от пътна полиция от двама униформени сержанти, но тъй като бил без документи му сложени белезници. Твърди, че след около десет минути дошли от МВР-СОБТ и започнали да го бият, съборили го на земята, биели го с ритници и юмруци, ритали го в главата и тялото. Поддържа още, че един от полицаите го прострелял с електрошоков пистолет в хълбока, друг го ударил с електрошокова палка в областта на сърцето и му пуснал ток от палката. На ищеца му станало много зле, прилошало му, изритали го в главата, бил в безсъзнание, извикнали линейка и го откарали в МВР болница. Твърди също, че от ударите в главата на ищеца му се разклатили два предни зъба, като единият от тях паднал след 03.12.2013 г. Ищецът изпитвал силни болки и страдание, не могъл да дъвче, защото му паднал зъба. Поддържа, че от нанесения му побой изпаднал в депресия и изпитва ужас от маскирани лица и др. служители на Министерство на вътрешните работи (МВР). Твърди, че по този начин било унижено достойнството му, унизили и поругали съпругата и малкото му дете.

Иска съдът да постанови решение, с което да осъди Министерство на вътрешните работи да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.11.2013 г. до окончателното й плащане. Не претендира разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищецът лично поддържа исковата молба. Сочи доказателства. В хода на устните състезания пледира за уважаване на исковата претенция. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита, в която отново преповтаря изложеното в исковата молба.

По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез упълномощения процесуален представител – служител с юридическа правоспособност Б.Б.П., оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа в отговора, че се претендират вреди от действия на служители на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ), които са действали в съответствие със закона и въз основа на заповед УИ № RB 202000-001-10/8-Із-32/22.11.2013 г., с която за времето от 10 часа на 23.11.2013 г. до приключване на задачата е разпоредено участието на СОБТ в провеждането на специализирана полицейска операция на територията на гр. София и София-област по установяването, издирването и задържането на Е.Д.М., който е бил обявен за общонационално издирване. Твърди още, че служителите са използвали помощно техническо средство - електропреносим пистолет „Тейзър Х2“, след като ищецът не се е подчинил на неколкократни полицейски разпореждания. Оспорва ищцовите твърдения, че при задържането на 24.11.2013 г. на магистрала Хемус, ищецът е бит и ритан. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между описаното поведение на служителите от СОБТ на 24.11.2013 г. и претендираните увреждания. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждането в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си представител, поддържа отговора на исковата молба. Сочи доказателства. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне на иска, като неоснователен. Счита, че при задържането на ищеца не са налице противоправни действия от страна на служители на СОБТ, а и не е доказана причинно-следствена връзка, за да бъде уважен предявения иск. Не представя писмена защита.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че на основание чл. 24, ал. 3, т. 5 от ЗМВР (отм.) и чл. 150р, ал. 4 от ППЗМВР (отм.), главният секретар на МВР е издал заповед УИ № RB 202000-001-10/8-Із-32/22.11.2013 г., с която за времето от 10 часа на 23.11.2013 г. до приключване на задачата е разпоредено участието на СОБТ в провеждането на специализирана полицейска операция на територията на гр. София и София-област по установяването, издирването и задържането на ищеца Е.Д.М., който е бил обявен за общонационално издирване.

На 24.11.2013 г. ищецът М. е установен на магистрала Хемус до с. Осиковица от униформени служители на Пътна полиция, които след като го задържали и му сложили белезници, тъй като бил без документи, уведомили СОБТ, който факт също не се оспорва от страните по делото.

Видно от докладна записка с рег. № У-120283/24.11.2013г. по описа на МВР ГД „Национална полиция“ (лист 119-120 от делото), представена в препис от ищеца и неоспорена от ответника, приета като писмено доказателство с определение от 30.10.2018г. (лист 139 от делото), се установява, че с телеграма № 65909/19.12.2009г. за общодържавно издирване е обявен Е.Д.М., който се издирвал за извършени тежки криминални престъпления. Установява се, че на 24.11.2013г. около 13.00 часа е получена информация, че издирвания се намира във вилата си, в местността „Бела“, до язовир „Бебреш“ в землището на с. Врачеш, община Ботевград и има намерение да се придвижи с автомобил БМВ към АМ-Хемус. Предприети били незабавни действия от служители на ГДНП, ОД на МВР – София и СОБТ, като в района на 58-ми километър на АМ-Хемус, посока гр. Варна около 14.10 часа от служители на СПП при ОД на МВР – София, е спрян за проверка лек автомобил „БМВ 320“ с ДК № ******, собственост и управляван от Д.Ц.Т.. В автомобила пътували и М.А.П. – съпруга на Е.Д.М., две деца и лице от мъжки пол, който бил с качулка на главата и гледал надолу. При поискване на документ за самоличност, мъжът заявил, че няма такъв, а след идентификация на снети пръстови отпечатъци от експерт, било установено, че е издирвания Е.Д.М.. Установява се, че при задържането М. не е оказал съпротива, а поради оплакване от високо кръвно налягане е закаран с линейка в болницата на МВР за преглед, след което бил отведен в 05 РУП – СДВР за провеждане на необходимите следствени действия.

От представената от ответника с отговора на исковата молба служебно заверена справка рег. № 1984р-7281 от 16.12.2016г. (лист 66-67 от делото), неоспорена от ищеца, приета като писмено доказателство с определение от 20.03.2018г. (лист 107 от делото), се установява, че със заповед на главния секретар на МВР с peг. № RB 202000-001-10/8-1з- 32/22.11.2013 г., за времето от 10.00 ч. на 23.11.2013 г. до приключване на задачата, е разпоредено участие на сили на Специализирания отряд за борба с тероризма на МВР, в провеждането на специализирана полицейска операция на територията на София-град и София област по установяването, издирването и задържането на Е.Д.М.. Заповедта е издадена на основание чл. 24, ал. 3, т. 5 от ЗМВР и чл. 150р, ал. 4 от ППЗМВР във връзка с утвърден от главния секретар на МВР План за провеждане на специализирана полицейска операция (СПО), рег. № RB 202206-001-07/01-11459/22.11.2013 г. по описа на ГДНП, в който са разписани съвместните действия на служителите от ГДНП, СДВР и Специализирания отряд за борба с тероризма на МВР. Изпълнението на задачата е възложена на тактически и технически екипи от отдел „Оперативен” и отдела за противодействие на бомбения тероризъм на СОБТ.

От справката се установява, че от екипа за наблюдение е получена информация, че лицето Е.М. се движи по автомагистрала „Хемус” (в посока Варна) в автомобил БМВ с ДК № ******, а ръководителят на тактическите действия е разпоредил на тактическите екипи да предприемат действия по блокиране на автомобила и неговото задържане. Същият е уведомен, че на патрулните полицаи по магистралата е разпоредено от началника на ОД на МВР - София при разпознаване на автомобила да го спрат за проверка. След получена информация и в изпълнение на разпореждането на ръководителя на тактическите действия, един от тактическите екипи се отправил към спрения от полицейски патрул автомобил БМВ с ДК № ******, в който пътувал Е.М., съпровождан от две жени и две деца. При пристигане на място ръководителят на въпросния екип установил, че М. е с поставени от патрула белезници и е изведен до автомобила на ОД на МВР. Същият докладвал на ръководителя на тактическите действия, че след спирането на автомобила патрулните полицаи са поставили белезници на М. и разпоредил да бъде осигурено задържаното лице с цел неговата и на околните безопасност. В изпълнение на даденото разпореждане служителите от тактическия екип предприели действия за осигуряване безопасността на задържаното лице. При опит да сменят белезниците, поставени от патрула, с такива числящи се на СОБТ, М. започнал да буйства и отправя заплахи към служителите и след неколкократни полицейски разпореждания се наложило използването на помощно средство електропреносим пистолет „Тейзър Х2”. Отразено е, че служителят, използвал помощното средство е направил следното уточнение: „При пристигането ми на място видях М. да стои прав до полицейския автомобил. Когато слязох от служебния автомобил М. беше на колене на земята. За да бъдат върнати белезниците на патрулиращите полицаи се наложи смяна на белезниците на задържаното лице. При махането им същият се съпротивляваше и буйстваше. Опитваше се да се изправи, като не се подчиняваше на многократно отправените му полицейски разпореждания. С цел задържането на лицето и осигуряване безопасността на екипа, спрямо Е.М. бе използван електропреносим пистолет „Тейзър Х-2” и патрон с № С6200D8YR. В последствие на лицето бяха поставени белезници.” Служителят на СОБТ, който е използвал помощното средство - електропреносния прибор „Тейзър”, е преминал успешно курс за обучение под ръководството на инструктор от производителя „Т.И.” и има издаден сертификат на инструктор за България, със срок на валидност до 25 април 2015 г., който се съхранява в неговото лично кадрово досие (ЛКД).

В същата справка е отразено, че служителите на СОБТ осигурили възможност на М.А.П. (съпруга на задържаното лице) лично да се убеди в здравословното състояние на задържания Е.М. предвид изказаните от нея опасения, че срещу него е използвано огнестрелно оръжие. Тя била съпроводена до мястото където се намирал задържания М. и след получен отрицателен отговор за употреба на оръжие срещу него, същата била съпроводена обратно до автомобила. След използване на помощното средство задържаното лице било запитано дали се нуждае от медицински преглед и предвид заявеното от М., че страда от високо кръвно налягане били предприетите мерки за медицинско осигуряване на задържаното лице. Извикан бил медицински екип от Общинска болница - гр. Ботевград, който пристигнал на място и на лицето М. бил извършен преглед от д-р Петко Петков, за което е издаден фиш за спешна медицинска помощ № 1021/20940 от 24.11.2013 г. При направения преглед било установено, че задържаният има високо кръвно и с оглед изразеното от д-р Петков мнение за необходимост от допълнителни изследвания са предприети мерки за транспортиране на задържаното лице с линейка до Медицински институт на МВР (МИ на МВР) – гр.София, където му било направено ехографско изследване на корем и ЕКГ. Е.М. отказал други прегледи и изследвания, за което се подписал.

В справката се сочи, че през цялото време до и в МИ на МВР задържаният М. бил придружаван от служители на СОБТ. Същият се държал арогантно и предизвикателно, употребявайки изрази като: „Сега ще си разбия главата. Не ме е страх от вас! Такива като вас съм ги виждал много.” След направените изследвания в МИ на МВР под ръководството на ръководителя на екипа и ръководителя на операцията от сектор „Издирване” - ГДНП, задържаното лице е транспортирано до 05 РУП - СДВР и предадено на компетентните органи. По време на придружаването спрямо Е.М. не е използвана физическа сила.

От приложена ръкописно написана декларация от 24.11.2013г. в 17.00 часа (лист 77 от делото), се установява, че Е.Д.М. е отказал предписаната му медицинска помощ, както са отказани кръвни изследвания, рентген, предложеното му лечение и приема на всякакъв вид медикаменти. Декларацията е подписана от ищеца М. и не е оспорена по реда на чл. 193 от ГПК, в съдебното производство. 

От копие на удостоверение за сключен граждански брак № 090003 от 24.05.1992г., издадено от ТОА „Искър“, гр. София, се установява, че на 24.05.1992г. Е.Д.М. е сключил граждански брак с М.А.П. (лист 7 и лист 20 от делото).

Настоящият съдебен състав не обсъжда установеното с протокол за разпит на свидетел от 02.12.2013г., съставен в гр. София от следовател в Национална следствена служба - гр. София (лист 4-5 от делото), доколкото това процесуално действие е извършено в друго производство (досъдебно производство № 172/2009г. по описа на НСлС) и не може да бъде доказателствено средство по настоящото гр. дело, тъй като свидетелските показания не са събрани по установения в ГПК ред. По идентични съображения съдът не е приел като писмено доказателство по настоящото дело и представеното с исковата молба (лист 9-10 от делото) копие на съдебно медицинска експертиза (СМЕ) по ДП № 172/2009г. на НСлС, за което е постановил и изричен съдебен акт – определение от открито съдебно заседание от 20.03.2018г. (лист 108 от делото). Тази СМЕ е допусната от друг орган на съдебната власт и за нуждите на друго съдебно производство, а не в настоящото производство, поради което и не е доказателствено средство, въз основа на което съдът да формира изводи, тъй като не е събрано по реда на чл. 195 – 203 от ГПК. Следва да се отрази, че съдът не дължи служебно допускане на СМЕ в изпълнение нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК, тъй като заключението по такава експертиза не би могло да установят релевантни за спора факти, поради изтеклия значителен период от време от датата за която ищецът е изложил твърдения да му е нанесен побой от служители на ответника.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите: М.А.П. - съпруга на ищеца, както и Г.Т.Г.- служител на МВР и командир на СОБТ към 24.11.2013г.

В показанията си пред съда св. П. заявява, че на 24.11.2013 г. пътувала с приятелката си Д. и с нейния автомобил по автомагистрала „Хемус” и след третия тунел имало патрулна кола, която не ги спряла, но след малко ги настигнала и спряла. Двете деца с ищеца седели на задната седалка на автомобила. Сочи, че ищецът бил без лична карта и двамата полицаи му казали да слезе от колата и му сложили белезници. След десет минути дошли много полицаи, повече от двадесет на брой, които били маскирани. През това време тя била в колата и когато чула нещо като изстрел се развикала и после настояла да отиде да види ищеца дали е жив. Свидетелката чула нещо подобно на изстрел, притъпено и се притеснила. Заявява, че единият от полицаите я отвел до ищеца и тя разбрала, че той има високо кръвно, а се усъмнила дали е жив заради изстрела, който чула. Сочи пред съда, че ищецът не е оказвал съпротива на никой от полицаите.

Съдът не обсъжда показанията на св. П. в останалата им част, тъй като преценявайки ги съобразно чл. 172 от ГПК ги счита за заинтересовани в полза на ищеца. Този извод се извежда от факта, че св. П. е съпруга на ищеца (съгласно заявеното от нея в съдебно заседание и удостоверението за сключен граждански брак – лист 7 и лист 20 от делото) и като такава има пряк личен интерес да поддържа тезата му в процеса, с оглед евентуално уважаване на предявения осъдителен иск срещу ответника. Отделно от изложеното, съдът приема, че показанията й в частта за нанесен побой над ищеца, след като на последния вече са му били поставени белезници, са нелогични и в явно противоречие с показанията й за използване на помощното средство срещу ищеца - електропреносим пистолет, тъй като използването на помощните средства (в случая белезници и електропреносим пистолет) има за цел да се избегне увреждащ физически контакт на служителите на ответника със задържаното лице.

От показанията на св. Г.се установява, че бил ръководител на операцията за задържането на ищеца, а изпратеният тактически екип от служители на СОБТ са поставили белезниците на ищеца. Свидетелят заявява пред съда, че тъй като на ищеца вече са му били поставени белезници от служители на ОД-МВР София, се налагало отключването на едните и поставянето на другите белезници в качеството им на помощно средство. Сочи, че в този момент задържаният започнал да буйства, да се съпротивлява вербално и с действия, а след като са му отправени няколко вербални команди от служителите на реда и след като те не са били изпълнени е използвано електрическото средство „Тейзър“, за да се стигне до ситуация, в която нормално да бъдат поставени белезниците и да се продължи с по-нататъшните процесуални действия. Свидетеля заявява, че не е очевидец на вербалното държане и действията на ищеца, а се позовава на докладваното от служителите. Акцентира, че помощното средство „Тейзър“ се използва, за да се избегне физическия контакт със задържаното лице и по този начин се избягват евентуалните травми, които могат да бъдат наложени на костната система при физическия контакт.

Съдът кредитира показанията на св. Г., преценявайки ги съобразно чл. 172 от ГПК, като ги счита са логични и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, както и с обсъдените показания на св. П., относно използваните помощни средства при задържането на ищеца на 24.11.2013 г. – белезници и електропреносим пистолет.

Описаната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, които са относими, допустими и необходими.

В уредените от закона преклузивни срокове, от страните не са ангажирани други относими към спора доказателства.

Въз основа на така установените факти и с оглед направените от страните искания и възражения, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

При установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск, съдът приема, че осъдителният иск за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди е неоснователен, предвид следните съображения:

Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди на ищеца, произтекли от неправомерно упражнено физическо насилие, изразяващо се в побой, осъществен при задържането му на 24.11.2013 г. от служители на СОБТ към МВР.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. С цитираната правна норма законодателят урежда случаите на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго.

За да бъде уважен иск по чл. 49 от ЗЗД, трябва да е осъществен следният фактически състав: 1) наличие на правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав (ФС) по чл.45 от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина); 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 от ЗЗД). Т.е. за да се приеме от съда, че е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, то в негова тежест е да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт (противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили неимуществените вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите. Съдът, с определението по доклада на делото (лист 107 от делото), е разпределил доказателствената тежест между страните в изложения смисъл. Срещу доклада на съда страните не са правили възражения.

Страните по делото не спорят, а същото се установява и от заповед на главния секретар на МВР с peг. № RB 202000-001-10/8-1з- 32/22.11.2013 г., че възлагането и извършеното задържане на ищеца е осъществено от служители на ответника, които са част от СОБТ.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът формира извод, че от ищеца не е установено при условията на пълно и главно доказване, че на 24.11.2013 г., след като е бил задържан и са му поставени белезници от служители на ОД-МВР София, му е бил нанесен побой от служителите на СОБТ към МВР. Т.е. от събраните доказателства съдът не може да приеме за безспорно да е осъществено противоправно поведение от страна на служителите на СОБТ към МВР. Следва да се отрази, че ищецът не претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди от това, че спрямо него са прилагани помощни средства при задържането му, а поради неправомерно нанесен му побой от служители на ответника (конкретизирано с молба вх. № 142329/08.11.2016г. по описа на съда – лист 56 от делото), каквото деяние (физическо насилие изразяващо се в побой) не се установи по делото. В подкрепа на последния извод на съда е и установеното, че непосредствено след задържането на ищеца на 24.11.2013 г. на последния е указана медицинска помощ по негово искане и във връзка с твърдяна хипертонична криза, но едновременно с това ищецът изрично е отказал предписаната му медицинска помощ, включваща кръвни изследвания и рентген. В случай, че действително на ищеца е бил нанесен описания в исковата молба побой от служителите на ответника, то изцяло в противоречие с правилата на житейската логика е в същия следобед (в 17.00 часа на 24.11.2013 г.) ищецът писмено да откаже предложените му изследвания и лечение, включително и приема на всякакъв вид медикаменти.

Съдът счита, че не дължи изследването на останалите елементи на сложния фактически състав на чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно – претърпени ли са от ищеца неимуществени вреди и техния характер, както и връзката на тези вреди с поведението на служителите на СОБТ на 24.11.2013 г. Липсата на противоправност на поведението на дадено лице води до единствения възможен правен извод, че това поведение не съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и за такова поведение то не носи отговорност, респ. не носи отговорност и възложителят по чл.49 от ЗЗД – ответник в настоящото производство. След като от доказателствата по делото не се установи допуснато от ответника нарушение на действалите и приложими норми, то искът следва изцяло да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По разноските.

На основание чл. 81 от ГПК съдът дължи произнасяне по искането за разноски.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд, І ГО, 26 състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, понастоящем в Затвора-гр. София иск с правно основание чл.49, във връзка с чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите против Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Шести септември“ № 29 за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, произтекли от нанесен му побой от служители на ответника към Специализирания отряд за борба с тероризма на 24.11.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.11.2013 г. до окончателното й плащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, да заплати на Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Шести септември“ № 29 сумата от 100 (сто) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение по гражданско дело № 8899/2015г. по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на всяка от страните след отмяна на извънредното положение, обявено от Народното събрание на Република България на 13.03.2020г.

 

СЪДИЯ: