Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 1475/2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Р.Н.В.,
ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 237/29.05.2020 г. на Ректора на Технически
университет /ТУ/ – Варна, в частите по т. II.
2, 3 и 4, с които: е отменен проведеният конкурс и
резултатите от него за заемане на академична длъжност „Професор“ по
професионалното направление – 5.2 Електротехника, електроника и автоматика,
научна специалност „Електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ
– Варна, приключил с решение на факултетния съвет при ТУ – Варна, отразено в протокол
№ 12/18.04.2016 г.; е отменена Заповед № 237/19.04.2016 г. на Ректора на ТУ –
Варна, с която е утвърден изборът на Р.Н.В. за заемане на академичната длъжност
„Професор“ по професионалното направление – 5.2 Електротехника, електроника и
автоматика, научна специалност „Електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“
при ЕФ на ТУ – Варна; е обявена за невалидна диплома № тув-ад-2016-041,
издадена на 22.04.2016 г. на Р.Н.В.
за академична длъжност „Професор“ по
професионалното направление – 5.2 Електротехника, електроника и автоматика,
научна специалност „Електроизмервателна техника“, при ТУ – Варна.
Жалбоподателят намира заповедта в обжалваната част за
незаконосъобразна – издадена от некомпетентен орган, в нарушение на
материалнопрваните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че
комисията по академична етика, назначена от Министъра на образованието и
науката, е формирана в нарушение на чл. 30, ал. 8, т. 1 и чл. 30а, ал. 3,
изречение трето от Закона за развитието на академичния състав в Република
България /ЗРАСРБ/, тъй като членовете ѝ не са хабилитирани лица, включени
в регистъра по чл. 2а от ЗРАСРБ. Сочи, че в хода на образуваните прокурорски
преписки е установено, че не е налице плагиатство, поради което не са налице
фактическите основания за издаване на заповедта. Счита, че заповедта в
оспорените части е издадена от некомпетентен орган, тъй като съгласно чл. 35,
ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от ЗРАСРБ, на основание на който е издадена
заповедта, ректорът на висшето училище разполага единствено с правомощие да
освободи от академична длъжност определено лице при наличие на посочените в закона
предпоставки. Отправя искане за обявяване на заповедта за нищожна, а в условие
на евентуалност – за отмяната ѝ в обжалваните части, както и за
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа изцяло чрез представител по
пълномощие.
Ответникът – Ректорът на ТУ – Варна, чрез процесуален
представител, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата
и моли за нейното отхвърляне като неоснователна, излагайки аргументи за
законосъобразност на заповедта в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено следното:
Съгласно решение на ФС на ЕФ при ТУ – Варна по
протокол № 12/18.04.2016 г. /л. 48 от делото/ доц. д-р инж. Р.Н.В. е избран за
„Професор“ по професионално направление – 5.2 Електротехника, електроника и
автоматика, научна специалност „Електроизмервателна техника“ при ЕФ на ТУ –
Варна.
С протокол № Д.94.3 от проведено заседание на
08.09.2017 г. /л. 39-46 от делото/, научно жури, утвърдено със Заповед №
252/23.05.2017 г. на Ректора на ТУ – Варна, взема решение да присъди научна
степен „доктор на науките“ на проф. д-р инж. Р.Н.В. в професионално направление
5.1 Машинно инженерство“, по научна специалност „Технология на
машиностроителните материали“ във връзка с представен дисертационен труд на
тема „Изследване на методите и средствата за повърхностно обработване на
материали за дентални импланти“.
До Министъра на образованието и науката са депозирани
сигнали № 94-3965/13.07.2017 г., № 94-3965/08.08.2017 г., № 94-3965/30.08.2017
г., № 94-3965/15.09.2017 г., № 94-5761/04.10.2017 г., № 94-3965/04.10.2017 г.,
№ 94-5761/11.10.2017 г., № 94-5761/31.10.2017 г., № 94-6471/16.11.2017 г., №
94-74/05.01.2018 г., № 94-114/11.01.2018 г., № 94-114/28.03.2018 г. и №
94-114/12.07.2018 г. от проф. д-р О Ф и проф. д.т.н. Н М , съдържащи твърдения за
буквално преписване на конкретни части от дисертационен труд на проф. Р.В. на тема „Изследване на
методите и средствата за повърхностно обработване на материали за дентални
импланти“ от научни трудове на други лица.
Със Заповед № РД09-2516/14.09.2018 г. на Министъра на
образованието и науката, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за
администрацията, чл. 30а от ЗРАСРБ и чл. 6, ал. 4 от Правилника за дейността на
Комисията по академична етика, е определен съставът на Комисията по академична
етика.
Със Заповед № РД09-2734/28.09.2018 г. на
Заместник-министъра на образованието и науката е наредено да се извърши проверка
по допустимостта на сигналите, подадени от проф. д-р О Ф и
проф. д.т.н. Н М , от определена със същата заповед комисия.
Резултатите от проверката на комисията са отразени в
протокол № 1 от 28.09.2018 г., в който е прието, че всички сигнали отговарят на
условията за допустимост по чл. 30, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗРАСРБ. Назначени са
трима арбитри – хабилитирани професори, които да разгледат сигналите относно
закононарушения при провеждане на процедура за защита на дисертационния труд на
проф. Р.В..
Арбитрите са изготвили становища, за които проф. Р.В.
е уведомен с писмо № 0414-76/15.10.2018 г. на председателя на Комисията по
академична етика към Министерството на образованието и науката, като му е
предоставена възможност за изразяване на становище по техните доклади.
С писмо вх. № 94-5383/10.10.2018 г. проф. Р.В. оспорва
твърденията, изнесени в сигналите на професорите М и Ф .
На основание чл. 30, ал. 6 и ал. 4, т. 2 от ЗРАСРБ и
въз основа на приетото от комисията по чл. 30, ал. 5 от ЗРАСРБ, със Заповед №
РД09-2738/28.09.2018 г., издадена от Заместник-министъра на образованието и
науката, на Комисията по академична етика е възложено извършването на проверка
по същество на всички сигнали, депозирани от проф. д-р О Ф и проф.
д.т.н. Н М , като е разпоредено в срок от 30 дни от назначаването на комисията
същата да се произнесе с доклад, подписан от нейните членове. Със Заповед № РД09-3098/29.10.2018
г. на Заместник-министъра на образованието и науката е изменена Заповед №
РД09-2738/28.09.2018 г., като срокът по т. III. от последната е удължен с 10 дни.
Правомощията на Заместник-министъра на образованието и
науката за издаване на гореописаните заповеди са му предоставени със Заповед №
РД09-2726/27.09.2018 г., издадена от Министъра на образованието и науката на
основание чл. 26, т. 2 от Закона за администрацията във връзка с чл. 30, ал. 4,
5, 6 и 10 от ЗРАСРБ.
За резултатите от работата на Комисията по академична
етика към Министъра на образованието и науката е съставен доклад вх. №
18-710/02.11.2018г., в който, въз основа на категоричните мнения на арбитрите,
че хабилитационният труд на проф. В. и представените от него научни публикации
и разработки са преписани на 100 % от трудове на други автори, и след обсъждане
на възраженията на проф. Р.В., които са счетени за неоснователни, е прието, че
проф. д.т.н. Р.В. при написването и защитата на дисертационния си труд за
присъждане на научната степен „доктор на науките“ и в представените от него
научни трудове за участие в конкурса за заемане на академичната длъжност
„професор“ е представил като собствени трудове на свои колеги от ТУ – Варна и
от чужди автори, без съответното позоваване и цитиране – плагиатство по смисъла
на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ, с което е извършил
нарушението по чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗРАСРБ.
Въз основа на констатациите в доклад вх. №
18-710/02.11.2018 г. на Комисията по академична етика към Министъра на образованието
и науката за доказано плагиатство в дисертацията и в научните трудове на Р.Н.В.,***
е издал обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № 237/29.05.2020 г.,
с която: по т. I. е отменена Заповед № 161/02.04.2020
г. на Ректора на ТУ – Варна, и по т. II., на основание чл. 35, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3
от ЗРАСРБ: 1. е прекратено трудовото правоотношение с Р.Н.В. за длъжността
„Професор“ по професионално направление – 5.2 Електротехника, електроника и
автоматика, научна специалност „Електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“
при ЕФ на ТУ – Варна, считано от 01.06.2020 г.; 2. е отменен проведеният
конкурс и резултатите от него за заемане на академична длъжност „Професор“ по
професионалното направление – 5.2 Електротехника, електроника и автоматика,
научна специалност „електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ
– Варна, приключил с решение на Факултетния съвет при ТУ – Варна, отразено в
протокол № 12/18.04.2016 г.; 3. е отменена Заповед № 237/19.04.2016 г. на
Ректора на ТУ – Варна, с която е утвърден изборът на Р.Н.В. за заемане на
академичната длъжност „Професор“ по професионалното направление – 5.2 Електротехника,
електроника и автоматика, научна специалност „Електроизмервателна техника“ към
катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ – Варна; 4. е обявена за невалидна диплома №
тув-ад-2016-041, издадена на 22.04.2016 г. на Р.Н.В. за
академична длъжност
„Професор“ по професионалното направление
– 5.2 Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „Електроизмервателна
техника“,
при ТУ – Варна.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд – Варна, Пети състав, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице –
адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Противно на твърденията в жалбата, оспорената заповед
е валиден административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, с оглед
разпоредбата на чл. 35, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ,
съгласно която в компетентността на ректора на висшето училище е отнемането на придобитата
по реда на този закон научна степен, с която е свързано нарушението в
хипотезата на доказано по законоустановения ред плагиатство.
Неоснователно жалбоподателят, чрез упълномощения от
него адвокат, поддържа, че Ректорът на ТУ – Варна не е разполагал с материална
компетентност за издаване на заповедта в обжалваните части. Това твърдение
неправилно е аргументирано с разпоредбата на чл. 36 от ЗРАСРБ и с необходимост от
провеждане на производство по възобновяване по чл. 99 от АПК.
Съгласно чл. 36 от ЗРАСРБ при освобождаването от
академична длъжност по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 и отнемането на научна степен по
чл. 35, ал. 2 всички лични права на лицето, произтичащи от научната степен и
академичната длъжност, се смятат за отменени. Действително по смисъла на
цитираната разпоредба отмяната на личните права настъпва по силата на самия
закон – в случая с освобождаване на жалбоподателя от академичната длъжност
„професор“, но това не е пречка тази отмяна на лични права да бъде прогласена и
с нарочна заповед, както е сторено в случая.
Производството по освобождаване от академична длъжност
и отнемане на научна степен при доказано по установения ред плагиатство е
специално административно производство, което изключва приложимостта на
особеното административно производство по възобновяване на производство по
издаване на административни актове – чл. 99 и следващите от АПК.
Възобновяването е преодоляване на формалната законна сила на административните
актове и своеобразно продължаване на административното производство с ново
поставяне на материалноправните въпроси, които са били основен предмет на
производството и са били решени с издадения административен акт, какъвто не е
разглежданият казус. Противно на твърдяното от жалбоподателя с нормата на чл.35
от ЗРАСРБ не се въвежда възможност за преразглеждане на правен въпрос, по който
е налице влязъл в сила административен акт на друг орган – в случая решение на
Факултетния съвет за избор на „професор“, правният резултат от което би могъл
да бъде отмяна или изменение на акта. С тази разпоредба се въвежда правна
регламентация на последващото развитие на отношенията по упражняването на
права, възникнали от придобиване на научна степен, при доказано след
присъждането ѝ плагиатство, респективно недостоверност на представените
научни данни в научните трудове, въз основа на които дадено лице е придобило
или е участвало в процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е
участвало в конкурс за заемане на академична длъжност. Правното ѝ
действие е насочено към настъпилия от такъв административен акт правен ефект в
полза на лице, по отношение на което е установено и доказано наличие на някое
от основанията по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ, и се изразява в наличието на
тежката санкционна последица по отнемане на присъдената научната степен /чл.
35, ал. 2 от ЗРАСРБ/, както и на всички лични права на лицето, произтичащи от
научната степен и академичната длъжност /чл. 36 от ЗРАСРБ/. В разглеждания
случай тази санкционна последица е насочена към противоправния резултат,
настъпил и продължил след присъждането на научната степен на Р.В. с
административния акт, който резултат е нетърпим от правния ред. В обобщение
съдът намира, че целта на специалното производство по чл. 35 от ЗРАСРБ е регламентирането
на правна възможност впоследствие, след придобиване на научна степен от дадено
лице, да се установят факти, които да опровергаят предпоставките за постигането
и придобиването на научната степен, както и премахването на резултата от
присъждането ѝ. Оттук следва неприложимост на общите правила по чл. 99 и
следващите от АПК. Обжалваната заповед е издадена в рамките на специалното
производство по чл. 35 от ЗРАСРБ и от компетентния за това орган по чл. 35, ал.
3 от ЗРАСРБ – ректора на висшето училище. В същия смисъл е практиката на ВАС,
изразена в Решение № 9663 от 27.09.2021 г. на ВАС по адм. дело № 3970/2021
година.
Оспореният по съдебен ред индивидуален административен
акт е издаден в писмена форма и е мотивиран с факта на доказано плагиатство в
дисертацията и научните трудове на жалбоподателя, установено с индивидуализиран
в заповедта доклад на Комисията по академична етика към Министъра на
образованието и науката.
При издаването на обжалваната заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи
самостоятелно основание за нейната отмяна. Административното производство е
инициирано по сигнали на заинтересовани лица за наличие на плагиатство в научния
труд на Р.В. при придобиване на научна степен „доктор на науките“. Проверката е
извършена при спазване на изискванията на § 4в от ДР на ЗРАСРБ от Комисия по
академична етика към Министъра на образованието и науката. При формирането
ѝ със Заповед № РД09-2516/14.09.2018 г. на министъра на образованието и
науката не са допуснати нарушения на чл. 30а, ал. 3 от ЗРАСРБ, изискващ да са
хабилитирани лица, включени в регистъра по чл. 2а, тъй като към този момент
Националният център за информация и документация все още не е създал публичен
регистър по смисъла на цитираната норма. Създаването на Комисия по академична
етика към министъра на образованието и науката за разглеждане на сигналите,
отправени до него относно нарушения при провежданите процедури за присъждането
на научни степени или заемането на академични длъжности, както и относно
сигнали за наличието на плагиатство в дисертационните трудове и представените
за оценяване публикации, недостоверност на представените научни данни, конфликт
на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на този
закон, е по силата на чл. 30а /Нов – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от
04.05.2018 г./. При това положение определянето на състава на Комисията от Министъра
на образованието и науката към 14.09.2018 г., но преди създаване на регистъра
по чл. 2а от ЗРАСРБ, не е в нарушение на закона – чл. 30а от ЗРАСРБ, в сила от
04.05.2018 г., а напротив – в негово изпълнение.
На основание § 4в от ДР на ЗРАСРБ производството се
развива по реда на чл. 30, ал. 5 – 12 от ЗРАСРБ. Спазени са двата етапа на
проверката по постъпилия сигнал – относно неговата допустимост, и по същество –
относно основателността на изложените твърдения /чл. 30, ал. 5 и 9 от ЗРАСРБ/.
По първия етап се произнася тричленна комисия, назначена от Министъра на
образованието и науката /чл. 30, ал. 4 от ЗРАСРБ/, в конкретния случай със
Заповед № РД09-2734/28.09.2018 г. на Заместник-министъра на образованието и
науката, на когото тези правомощия са били надлежно делегирани от ресорния
министър със Заповед № РД09-2726/27.09.2018 година. След преценка за
допустимост на сигнала, съгласно чл. 30, ал. 6 от ЗРАСРБ заместник-министърът е
възложил на Комисията по академична етика да извърши проверката по ал. 4, т. 2
от ЗРАСРБ. Комисията е извършила проверката при спазване на правилата, разписани
в чл. 30, ал. 8-11 от ЗРАСРБ, след което се е произнесла с доклад до Министъра
на образованието и науката, изготвен въз основа на становищата на всеки един от
арбитрите по чл. 30, ал. 8 от ЗРАСРБ, съобразно изискването на чл. 30, ал. 9 от
ЗРАСРБ. На основание чл. 30, ал. 11 от ЗРАСРБ на жалбоподателя е предоставена
възможност за изразяване на становище, възраженията в което са обсъдени от
Комисията при изготвяне на доклада съгласно изискването на чл. 30, ал. 12 от
ЗРАСРБ.
Лишено от основание е възражението в жалбата относно
неспазването на реда, посочен в чл. 32, ал. 10 от ЗРАСРБ. С тази норма е
регламентирано административно производство, различно по характер и съдържание
от настоящото. В нея за разписани условията и редът за обжалване по административен
и съдебен ред на издаваните от компетентните органи административни актове в
процедури за заемане на академични длъжности и за присъждане на научни степени,
а не за производство по освобождаване от академична длъжност и отнемане на
придобита научна степен, каквото е налице в разглеждания казус. Каза се
по-горе, че последното е самостоятелно специално административно производство,
с което се санкционира противоправният резултат от присъждане на научна
степен/заемане на академична длъжност при придобиването ѝ в нарушение на
императивните изисквания. Действително разпоредбата на чл. 35 се намира в Глава
четвърта „Контрол“ на ЗРАСРБ, където са регламентирани други две форми на
контрол върху процедурите по придобиване на научна степен и заемане на академични
длъжности, осъществявани от министъра на образованието и науката по чл. 30 и
чл. 32 от ЗРАСРБ, като производството по чл. 35 се развива по реда на едната от
тях – чл.30, ал. 5-12 от ЗРАСРБ /аргумент от § 4в от ДР на ЗРАСРБ/. Това обаче
не изключва самостоятелния и специален характер на производството по чл. 35 от
ЗРАСРБ по проверка, установяване и доказване на плагиатство по отношение на
приключили процедури по придобиване на научни звания и за заемане на академични
длъжности по реда на този закон, както и за придобиване на научни степени и
научни звания по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания.
Относно съответствието на акта с материалноправните
разпоредби съдът приема следното:
Предвид Определение № 50 от 29.12.2020 г. на ВКС и ВАС
по дело № 30А по описа на ВКС, предмет на разглеждане в настоящото съдебно
производство е Заповед № 237/29.05.2020 г. на Ректора на ТУ – Варна, в частите
по т. II.
2, 3 и 4, с които: е отменен проведеният
конкурс и резултатите от него за заемане на академична длъжност „Професор“ по
професионалното направление – 5.2 Електротехника, електроника и автоматика,
научна специалност „Електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ
– Варна, приключил с решение на факултетния съвет при ТУ – Варна, отразено в
протокол № 12/18.04.2016 г.; е отменена Заповед № 237/19.04.2016 г. на Ректора
на ТУ – Варна, с която е утвърден изборът на Р.Н.В. за заемане на академичната
длъжност „Професор“ по професионалното направление – 5.2 Електротехника,
електроника и автоматика, научна специалност „Електроизмервателна техника“ към
катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ – Варна; е обявена за невалидна диплома №
тув-ад-2016-041, издадена на 22.04.2016 г. на Р.Н.В. за
академична длъжност
„Професор“ по професионалното направление
– 5.2 Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „Електроизмервателна
техника“,
при ТУ – Варна.
Оспорената заповед, в посочените обжалвани части, е
издадена при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗРАСРБ в случаите по ал. 1,
т. 1 /при освобождаване от академична длъжност на лице, когато бъде доказано по
законоустановения ред плагиатство/ се отнема и научната степен, придобита по
реда на този закон, с която е свързано нарушението. По силата на чл. 36 от
ЗРАСРБ при освобождаването от академична длъжност по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 и
отнемането на научна степен по чл. 35, ал. 2 всички лични права на лицето,
произтичащи от научната степен и академичната длъжност, се смятат за отменени.
Анализът на цитираните разпоредби сочи, че задължителна
предпоставка за отнемането на научната степен и на всички лични права,
произтичащи от нея, е освобождаването от академична длъжност лице при доказано
по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни
данни в научните трудове, въз основа на които е придобило или е участвало в
процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е участвало в
конкурс за заемане на академична длъжност.
В случая заключението на Комисията по академична етика
към Министъра на образованието и науката категорично и еднозначно сочи наличие
на плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ в дисертационния труд на
Р.В. на тема „Изследване на методите и средствата за повърхностно обработване
на материали за дентални импланти“, с която през 2017г. същият придобива научна
степен „доктор на науките“. Плагиатството е доказано по установения в закона
ред и при спазване на процедурните правила, което предвид нормите на чл. 35,
ал. 2 и 3 и чл. 36 от ЗРАСРБ обвързва ректора на Техническия университет да
издаде оспорената заповед, тъй като провеждането на конкурс, в който е
участвало лице, което е плагиатствало, опорочава този конкурс и е основание същият
да бъде отменен и съответно да бъде отменена и дипломата, така както е сторено
с обжалваната заповед.
Неоснователно жалбоподателят оспорва факта на
установено плагиатство, позовавайки се на постановление на прокурор при Районна
прокуратура – Варна за отказ да се образува наказателно производство /л. 33-35
от делото/, както и на потвърждаващото го постановление на прокурор от Окръжна
прокуратура – Варна /л. 36-38 от делото/. Отказът на държавното обвинение да
образува наказателно производство срещу Р.В. е обоснован с мотиви, че съгласно
нормата на чл. 175 от Наказателния кодекс НК/ за престъпления по чл.173 от НК
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, каквато в случая
няма. Фактът, че лицата, посочени като автори на част от научните произведения,
не желаят да се тъжат в качеството си на пострадали не може да обоснове крайно
заключение за липса на плагиатство. Последното е установено по
законоустановения ред и представлява основание за издаване на оспорената
заповед.
Освен гореизложеното следва да бъде отбелязано също,
че спорът относно разпореденото по т. II.1. от
Заповед № 237/29.05.2020 г. на Ректора на ТУ – Варна прекратяване на трудовото
правоотношение с жалбоподателя за длъжността „Професор“ по професионално
направление – 5.2 Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност
„Електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ – Варна, е
разрешен с влязло в сила съдебно решение. С решение от 17.02.2021 г. на Районен
съд – Варна, постановено по гр. дело № 8842/2020 г. /л. 87-93 от делото/, е
отхвърлен предявеният от Р.Н.В. *** иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от Кодекса на труда да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № 237/29.05.2020 г. на Ректора на ТУ – Варна. Решението
на Районен съд – Варна е потвърдено с Решение № 809/27.04.2021 г. на Окръжен
съд – Варна, постановено по гр. дело № 20213100500788/2021 г. /л. 111-114 от
делото/, което съгласно писмо С.д. № 14476/29.09.2022 г. на Окръжен съд – Варна
/л. 102 от делото/, е влязло в законна сила на 31.07.2021 година. Това
обстоятелство също е в подкрепа на извода за материална законосъобразност на
заповедта в обжалваните части, тъй като, както правилно посочва и процесуалният
представител на жалбоподателя в изявлението си в проведеното на 17 март 2021
година открито съдебно заседание, потвърждаването с влязъл в сила съдебен акт
на прекратяването на трудовото правоотношение на В. за длъжността „Професор“,
извършено на основание чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ, представлява
материалноправно основание за издаване на Заповед № 237/29.05.2020 г. в обжалваните
части по т. II. 2, 3 и 4.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден
и в съответствие с целта на закона. Отнемането на придобитата от жалбоподателя научна
степен, както и на останалите му лични права, произтичащи от нея, е следствие
от освобождаването му от заеманата от него академична длъжност „Професор“
поради доказано по законоустановения ред плагиатство, като същото не е
извършено самоцелно, а в съответствие с императивните норми на чл. 35, ал. 2 и
чл. 36 от ЗРАСРБ, които не допускат притежаването на научна степен и на други,
произтичащи от нея лични права от лицето, по отношение на което е установено
плагиатство.
Гореизложеното обуславя извод за законосъобразност на
издадената от Ректора на ТУ – Варна Заповед № 237/29.05.2020 г. в обжалваните
части по т. II. 2, 3 и 4, поради което подадената срещу нея жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на
делото и предвид направеното своевременно
искане, в полза на ответната страна следва да се присъдят направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева, които
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2, предложение последно от АПК, Административен съд – Варна, Пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Н.В., ЕГН: **********,***, срещу
Заповед № 237/29.05.2020 г. на Ректора на Технически университет – Варна, в
частите по т. II. 2, 3 и 4, с които: е отменен проведеният конкурс и
резултатите от него за заемане на академична длъжност „Професор“ по професионалното
направление – 5.2 Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност
„Електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ – Варна, приключил
с решение на факултетния съвет при ТУ – Варна, отразено в протокол №
12/18.04.2016 г.; е отменена Заповед № 237/19.04.2016 г. на Ректора на ТУ –
Варна, с която е утвърден изборът на Р.Н.В. за заемане на академичната длъжност
„Професор“ по професионалното направление – 5.2 Електротехника, електроника и
автоматика, научна специалност „Електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“
при ЕФ на ТУ – Варна; е обявена за невалидна диплома № тув-ад-2016-041,
издадена на 22.04.2016 г. на Р.Н.В. за академична длъжност „Професор“ по
професионалното направление – 5.2 Електротехника, електроника и автоматика,
научна специалност „Електроизмервателна техника“, при ТУ – Варна.
ОСЪЖДА Р.Н.В., ЕГН: **********,***, да заплати в полза
на Технически университет – Варна сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14–дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: