РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Благоевград, 25.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210102192 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена
от Д. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б*, общ. Б*, обл. Благоевград, ул. „А*
чрез адв. М. В. М., против „* с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С* р*, бул.
„В*, Б*“, представлявано от изпълнителния директно - С* Я*.
Твърди се, че между Д. И. К., с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател
и „К* с ЕИК *, в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит CN
2734048 от 28.02.2023 година, като последният е сключен при условията на закона за
електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, по силата на
който кредиторът е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 741, 29 лева,
при уговорен годишният лихвен процент по заема е в размер на 40 % и годишният процент
на разходите да бъде 48.21 % . Навежда се, че във връзка с Договор за потребителски кредит
CN 2734048 от 28.02.2023 година, и на основание глава II, чл. 4 от последния, ищецът е
сключил и договор за поръчителство с „А*с ЕИК *, с цел обезпечение на вече подписания
договор за потребителски кредит, по силата на който е уговорено, че ищецът дължи
възнаграждение на „А* с ЕИК *за това, че става поръчител по кредитното правоотношение.
Навежда се, че ищецът е заплатил доброволно и извънсъдебно заема, като сумата която е
платил без основание във връзка с процесния договор за кредит и договорът за
поръчителство е сбор от възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по
договора, като всички парични средства са внесени изцяло по сметка на ответника „К*, с
ЕИК *.
На следващо място се твърди, че е сключен между страните и втори договор за
потребителски кредит CN 2790465 от 15.06.2023 година, отново подписан при условията на
закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, по
силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на BGN 1 395, 09 лева, при
уговорен ГЛП - 40 % и ГПР 48.21 %. Отново се навежда, че във връзка с Договор за
потребителски кредит CN 2790465 от 15.06.2023 година и на основание глава II, чл. 4 от
последния, ищецът е сключил и договор за поръчителство с „А* с ЕИК *, с цел обезпечение
на вече подписания договор за потребителски кредит, по силата на който е уговорено, че
1
ищецът дължи възнаграждение на „А* с ЕИК *за това, че става поръчител по кредитното
правоотношение. Навежда се, че ищецът е заплатил доброволно и извънсъдебно заема, като
сумата която е платил без основание във връзка с процесния договор за кредит и договорът
за поръчителство е сбор от възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по
договора, като всички парични средства са внесени изцяло по сметка на ответника „К* с
ЕИК *.
На следващо място се твърди, че е сключен между страните и трети договор за
потребителски кредит CN 2849795 от 10.10.2023 година, отново подписан при условията на
закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, по
силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на BGN 1957, 57 лева, при
уговорен ГЛП - 40 % и ГПР 48.21 %. Отново се навежда, че във връзка с Договор за
потребителски кредит CN 2849795 от 10.10.2023 година, и на основание глава II, чл. 4 от
последния, ищецът е сключил и договор за поръчителство с „А* с ЕИК *, с цел обезпечение
на вече подписвания договор за потребителски кредит, по силата на който е уговорено, че
ищецът дължи възнаграждение на „А* с ЕИК *за това, че става поръчител по кредитното
правоотношение. Навежда се, че ищецът е заплатил доброволно и извънсъдебно заема, като
сумата която е платил без основание във връзка с процесния договор за кредит и договорът
за поръчителство е сбор от възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по
договора, като всички парични средства са внесени изцяло по сметка на ответника „К*, с
ЕИК *.
Смята се, че процесните договори за кредит са недействителни на основание чл. 19,
ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като заемодателят е
изискал и е събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит,
които не са предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Макар да са
посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, се сочи, че
ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР.
Счита се, че в договорите не са включени такси, комисионни и други видове
плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът няма право да
Формира ГПР в размер на 48.21 % /четиридесет и осем цяло и двадесет и един процента/ по
всеки от трите договора. Счита се, че е налице недействителност на договорите за заем и
дължимост единствено на чистата стойност по кредитите, в съответствие на разпоредбата на
чл. 22 ЗПК Смята се, че ако сумата за поръчителство по трите договора за кредит е била
включена в годишните проценти на разходите по правоотношенията, то същите биха били
многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в
разходите по заема според ищеца цели единствено въвеждане в заблуждение на доверителя
относно стойността на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредитите.
Навежда се, че предвидените суми в договорите за поръчителство са скрити разходи по
заемите и като такива е следвало да бъдат включени в годишните проценти на разходите,
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите по кредита включва
в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора.
Счита се, че е направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин,
чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, се сочи, че се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна
лихва. Навежда се, че от приложената справка от Търговския регистър е видно, че
едноличен собственик на капитала на поръчителя „А* с ЕИК * е „К*, с ЕИК *, като
печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител,
2
се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „К*, с ЕИК *. Твърди се, че
конкретните договори обаче са недействителни и на самостоятелно основание, тъй като
договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 ЗЗД и представлява съглашение между
кредитора и поръчителя.
С оглед на горното, се иска от съда да осъди ответника да заплати на основание чл. 55
от ЗЗД недължимо платените суми от Д. И. К., с ЕГН: ********** в размер на BGN 353, 80
лв., във връзка с Договор за потребителски кредит CN 2734048 от 28.02.2023 година и
договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит CN 2734048 от 28.02.2023
година; да бъде осъден „К* с ЕИК *да заплати на основание чл. 55 от ЗЗД недължимо
платените суми от Д. И. К., с ЕГН: ********** в размер на BGN 462, 48 лв. във връзка с
Договор за потребителски кредит CN 2790465 от 15.06.2023 година и договор за
поръчителство към Договор за потребителски кредит CN 2790465 от 15.06.2023 година и да
бъде осъден „К*, с ЕИК *да заплати на основание чл. 55 от ЗЗД недължимо платените суми
от Д. И. К., с ЕГН: ********** в размер на BGN 393, 70 /триста деветдесет и три лева и
седемдесет стотинки/ във връзка с Договор за потребителски кредит CN 2849795 от
10.10.2023 година и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит CN
2849795 от 10.10.2023 година. Претендират се сторените разноски.
В законоустановения срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който
се оспорват предявения иск, като неоснователен. Не се оспорва от ответника, че между
страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № 2734048/ 28.02.2023г. Не се оспорва, че задължението по процесния Договор е
доброволно предсрочно погасено към дата на депозиране на исковата молба, като е
постъпила по сметка на ответника сумата от 1049, 05лв., които твърди са били разпределени
по следния начин - сумата от 741, 29лв. за погасяване задължение за главница; сумата от 67,
05лв. за погасяване на задължение за възнаградителна лихва; сумата от 240, 71 лв. за
погасяване задължение за предоставено поръчителство. Оспорва се, че по сметка на
ответника е постъпила сумата от 353, 80 лв., представляващи възнаградителна лихва и
възнаграждение за поръчител, като за погасяване на така описаните задължения е отнесена
сумата от 307, 76 лв. С оглед гореизложеното, в случай, че се приеме, че процесния Договор
е нищожен, то ищецът ще следва да върне сумата от 307, 76 лв., представляваща сбор от
възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчител. Не се оспорва, че между страните е
налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№2790465/15.06.2023г. Не се оспорва, че задължението по процесния Договор е доброволно
предсрочно погасено към дата на депозиране на исковата молба. Не се оспорва, че по сметка
на ответника е постъпила сумата от 462, 48 лв., с която са били погасени задължения
различни от главница. Не се оспорва, че между страните е налице договорно
правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2849795/10.10.2023г.
Не се оспорва, че за обезпечаване на процесния Договор, ищецът е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство с „А*. Не се оспорва, че задължението по процесния
Договор е доброволно предсрочно погасено към дата на депозиране на исковата молба. Не се
оспорва, че по сметка на ответника е постъпила сумата от 393, 70 лв., с която са били
погасени задължения различни от главница.
Оспорва се твърдението на ищеца, че процесните Договои не отговарят на
изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК. Счита се, че не са налице нарушения на законовите
разпоредби на ЗПК по отношение съдържанието и формиране на ГПР в процесния Договор.
Оспорва се твърдението на ищеца, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 19 от
ЗПК. Счита се, че възнаграждение за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за общ
разход по кредита, формулиран е като разход по кредита, съгласно 8 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК, като по тези съображение не е включен като разход по
кредита. Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А*, не е
3
включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. В допълнение се сочи, че „К* е едноличен
собственик на капитала на „А*, въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически
лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на
дейност. В този смисъл се сочи, че „К* няма достъп до договора за предоставяне на
поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на
кредитополучателя по същия. С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приетите по делото писмени доказателства - Общи условия за предоставяне
на кредити; Договор за потребителски кредит № 2790465 от дата 15.06.2023 година и
Приложение № 1 към него; Общи условия за предоставяне на кредити; Договор за
потребителски кредит № 2849795 от дата 10.10.2023 година; Приложение № 1 към Договор
за потребителски кредит № 2849795/10.10.2023 година; Общи условия за предоставяне на
кредити; Договор за потребителски кредит № 2734048 от 28.02.2023 година; Приложение №
1 към Договор за потребителски кредит № 2734048/28.02.2023 година се установяват
описаните от ищеца в исковата молба налични облигационни отношения между страните в
производството по сключване на посочените три договора за потребителки кредити с
описаните в исковата молба параметри.
Видно от приетата по делото справка, предоставена от ответника, ищецът е заплатил
на ответника сумата от общо 1049, 05 лева по сключения между страните договор от
28.02.2023г.
От приетите по делото Разписка от 28.02.2023 година; Разписка от 15.06.2023 година;
Разписка от 10.10.2023 година се установява, че на ищеца от ответника на съответните дати
са преведени сумите, както следва: 700, 00 лева; 646, 95 лева и 498, 39 лева.
Съгласно чл. 4 от трите процесни договора, сключени между страните в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита,
същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да
предостави на Кредисимо банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от
подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от Кредисимо юридическо лице /“поръчител“/ в срок до 48 часа от подаване на
заявлението.
По делото е прието заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Р. В., от което се установява, че: 1. По договор за потребителски
кредит № 2734048/28.02.2023 г. ГПР е изчислен при включване на следните параметри:
размер на предоставен кредит – 741, 29 лв., срок на кредита: 12 месеца, фиксиран лихвен
процент по кредита — 34,00%; След изчислението се получава годишен процент на
разходите 39, 8306%, а в договора е посочен - 39, 82%. По договор за потребителски кредит
№ 2790465/15.06.2023 г. ГПР е изчислен при включване на следните параметри: размер на
предоставен кредит - 1 395, 09 лв., срок на кредита: 15 месеца,брой погасителни вноски —
15 вноски; фиксиран лихвен процент по кредита — 39, 58%. След изчислението се получава
годишен процент на разходите 47, 6078%, колкото е посочен и в договора (47,61%). По
договор за потребителски кредит № 2849795/10.10.2023 г. ГПР е изчислен при включване на
следните параметри: размер на предоставен кредит - 1 957, 57 лв., срок на кредита: 18
месеца, фиксиран лихвен процент по кредита - 33, 44%; годишен процент на разходите - 39,
07%. След изчислението се получава годишен процент на разходите 39,0734%, колкото е
посочен и в договора (39,07%). 2. 2.1. При изчислението на ГПР по договор за
потребителски кредит № 2734048/28.02.2023 г. се включват следните параметри: размер на
предоставен кредит - 741, 29 лв.; срок на кредита: 12 месеца; годишен лихвен процент -
34,00%, възнаграждение за поръчител - 57, 65 лв. месечно и ГПР е в размер на 385, 49%. 2.2.
4
При изчислението на ГПР по договор за потребителски кредит № 2790465/15.06.2023 г. се
включват следните параметри: размер на предоставен кредит - 1 395, 09 лв.; срок на кредита:
15 месеца, годишен лихвен процент - 39,58%, възнаграждение за поръчител — 101, 64 лв.
месечно и ГПР е в размер на 355, 14%. 3.3. При изчислението на ГПР по договор за
потребителски кредит № 2849795/10.10.2023 г. се включват следните параметри: размер на
предоставен кредит - 1 957, 57 лв.; срок на кредита: 18 месеца годишен лихвен процент -
33,44%, възнаграждение за поръчител - 140, 39 лв. месечно и ГПР е в размер на 316, 71%. 4.
„К* е информирало вещото лице, че и по трите договора за поръчителство, сключени във
връзка с трите сключени потребителски договори между страните, сумите са постъпили по
сметка на „К* след което е извършило прихващане на вземане със задължение с „А* 4. 4.1.
По договор за потребителски кредит № 2734048/28.02.2023 г. Д. К. е изплатил по договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2023 г. сума в
размер на 1 049, 05 лева, посочени по пера: главница – 741, 29 лева; възнаградителна лихва –
67, 05 лева и поръчителство – 240, 71 лева. 4.2. По договор за потребителски кредит №
2790465/15.06.2023 г. Д. К. е изплатил по договор за потребителски кредит №
2790465/15.06.2023 г. и договор за предоставяне на поръчителство от 15.06.2023 г сума в
размер на 1 992, 48 лева, посочени по пера: главница – 1 395, 09 лева; възнаградителна лихва
– 143, 72 лева; лихва за забава – 0, 53 лева, 15, 00 лева – извънсъдебно събиране и
поръчителство – 438, 14 лева. 4.3. По договор за потребителски кредит №
2849795/10.10.2023 г. Д. К. е изплатил по договор за потребителски кредит №
2849795/10.10.2023 г. и договор за предоставяне на поръчителство от 10.10.2023 г. сума в
размер на 2 973, 95 лева, посочени по пера: главница – 1 957, 57 лева; възнаградителна лихва
– 214, 97 лева; лихва за забава – 3, 22 лева, 45, 00 лева – извънсъдебно събиране и
поръчителство – 753, 19 лева.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.05.2025г., съдът е допуснал
изменение на иска основание чл. 214 от ГПК в посока увеличаване размера на предявения
иск по чл. 55 от ЗЗД, с които се иска осъждането на „К*с ЕИК *за недължимо получени суми
от Д. И. К., с ЕГН: **********, във връзка със сключен между страните Договор за
потребителски кредит CN 2790465 от 15.06.2023 година и договор за поръчителство към
Договор за потребителски кредит CN 2790465 от 15.06.2023 година от BGN 462, 48
/четиристотин шестдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/ на 597, 39 /петстотин
деветдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/, която сума представлява сбор от
платена възнаградителна лихва по договора в размер на 143.72 /сто четиридесет и три лева и
седемдесет и две стотинки/, неустойка за липса на такса за поръчител в размер на 438.14
/четиристотин тридесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, 15, 00 /петнадесет лева/ -
такса за извънсъдебно събиране и 0.53 /петдесет и три стотинки/ - законна лихва за забава и
допуснал изменение на основание чл. 214 от ГПК в посока увеличаване размера на
предявения иск по на чл. 55 от ЗЗД, с които се иска осъждането на „К* с ЕИК *за недължимо
получени суми от Д. И. К., с ЕГН: **********, във връзка със сключен между страните
Договор за потребителски кредит CN 2849795 от 10.10.2023 година и договор за
поръчителство към Договор за потребителски кредит CN 2849795 от 10.10.2023 година от
393, 70 /триста деветдесет и три лева и седемдесет стотинки/ на 1 016, 38 /хиляда и
шестнадесет лева и тридесет и осем стотинки/, която сума представлява сбор от платена
възнаградителна лихва по договора в размер на 214, 97 /двеста и четиринадесет лева и
деветдесет и седем стотинки/, неустойка за липса на такса за поръчител в размер на 753.19
/седемстотин петдесет и три лева и деветнадесет стотинки/, 45, 00 /четиридесет лева/ - такса
за извънсъдебно събиране и лихва за забава в размер на 3.22 /три лева и двадесет и две
стотинки/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за
5
връщане на получено без основание.
Не се оспорва от ответника, че между страните е налице договорно правоотношение,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2734048/ 28.02.2023г. Не се оспорва, че
задължението по процесния Договор е доброволно предсрочно погасено към дата на
депозиране на исковата молба, като е постъпила по сметка на ответника сумата от 1049, 05
лв., които са били разпределени по следния начин - сумата от 741, 29 лв. за погасяване
задължение за главница; сумата от 67, 05 лв. за погасяване на задължение за възнаградителна
лихва; сумата от 240, 71 лв. за погасяване задължение за предоставено поръчителство. Не се
оспорва, че представляваща възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчител като
задължения на ищеца са отнесени сумата от 307, 76 лв.
Не се оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо
от Договор за потребителски кредит № 2790465/15.06.2023г. Не се оспорва, че задължението
по процесния Договор е доброволно предсрочно погасено към дата на депозиране на
исковата молба. Не се оспорва, че по сметка на ответника е постъпила сумата от 462, 48 лв.,
с която са били погасени задължения различни от главница.
Не се оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо
от Договор за потребителски кредит № 2849795/10.10.2023г. Не се оспорва, че за
обезпечаване на процесния Договор, ищецът е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство с А*. Не се оспорва, че задължението по процесния Договор е доброволно
предсрочно погасено към дата на депозиране на исковата молба. Не се оспорва, че по сметка
на ответника е постъпила сумата от 393, 70 лв., с която са били погасени задължения
различни от главница.
Ищецът следва да докаже и че е заплатил претендираните суми на ответника по
посочените в исковата молба три договора за потребителски кредити без да е налице
основание за това плащане, а ответникът следва да докаже наличието на правно основание
за плащането.
В съдебната практика се приема, че когато в исковата молба са заявени повече от едно
от законовите основания за недействителност на сделки, съдът е длъжен да приеме, че е
сезиран с множество обективно съединени искове. Независимо от поредността и
съотношението, посочени от ищеца, исковете се считат предявени в условията на
евентуалност и съдът е длъжен да ги разгледа в поредността, произтичаща от естеството на
въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото, както и според това дали
въведените основания са специални /предвидени в специален закон/ или общи /предвидени в
чл. 26 от ЗЗД/. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е
безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание /Решение
№198/10.08.2015г. по гр.д. № 5252/2014г. на ВКС; Решение №199/12.07.2016г. по гр.д.
№583/2016г. на ВКС, IV г.о.; Решение №40/07.04.2020г. по гр.д. № 2383/2019г. на ВКС, IV
г.о. и др./. Принципно атакуваната сделка може да страда от различни пороци, всеки от които
да е основание за обявяване на нищожността, но правният резултат, който ще се постигне с
уважаването на иска на едно от въведените основания, изключва интереса от обявяване на
нищожност на някое от другите въведени основания.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7-9. Съдът намира, че в настоящия случай сключените между страните
процесни договори за кредит са недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
6
определения в приложение № 1 начин. С въвеждането на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е
наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания не са спазени.
В настоящия случай в договорите за кредит са посочен ГПР, в които не се включва
възнаграждението за поръчител. Според съда обаче възнаграждението за поръчителя
представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирано при изчисляването
на ГПР. При включването на дължимото възнаграждение за поръчителя, ежемесечно
начислявано в погасителните вноски по кредита и представляващо скрито възнаграждение
за кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на вещото лице В. по назначената ССЕ
възлизат на размери за договорите, както следва 385, 49%; 355, 14 % и 316, 71 %, които
надвишават допустимия законов лимит по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е
посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е налице не само,
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е
налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява
реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право
ЗПК му признава и гарантира. Когато сделката е недействителна на едно основание,
предвидено в закона, е безпредметно приемането на нейната недействителност на друго
основание. Поради това съдът не разглежда останалите наведени от ищеца основания за
нищожност на процесните договори, сключени между страните.
По изложените съображения исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД –
предмет на производството са основателни. По делото е установено, че ищецът е заплатил в
полза на ответника суми по недействителни договори, сключени между тях, поради което не
са породили задължения за потребителя, различни от задължението за връщане на
главницата по тях съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Ето защо, платените суми по
недействителните договори за други, различни от главницата задължения са дадени при
начална липса на основание за плащането, поради което са недължимо платени и подлежат
на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД в размерите, установени чрез
заключението на назначената по делото ССЕ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното погасяване. Първият иск е основателен до
размера от 307, 76 лева съобразно заключението на вещото лице В., а до пълния предявен
размер 353, 80 лева или за сумата от 46, 44 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски имат и
двете страни: на ищецът следва да се присъдят сторените разноски за платена държавна
7
такса в размер на 146, 50 лева и 291, 60 лева за възнаграждение за вещо лице съобразно
уважената част от исковете. Ищцовата страна претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. В практиката на ВКС, се приема, че осъдената за
разноски насрещна страна не може да оспорва правото на адвоката да получи
възнаграждение съгласно чл. 78 от ГПК за нейна сметка по съображения, че в
действителност материалното състояние на безплатно представлявания не е затруднено.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38,
ал. 1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е: правна помощ по
делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. Достатъчно е да се
представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания. Касае се за вътрешни
отношения между страните, в които съдът не може се намесва, за разлика от хипотезата при
освобождаване от публични държавни вземания по чл. 83 от ГПК. Възражението на другата
страна, че ползващият безплатна правна помощ не е материално затруднен по смисъла на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатура всъщност не е основание тази страна да се освободи
от разноски. Адвокатът вече е осъществил действията по защитата на страната,
следователно разноските са реално извършени и заплащането им се дължи съгласно
разпоредбите на чл. 78 от ГПК. Именно тези разпоредби са приложими по отношение на
отговорността за разноски, а не общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, което касае
установяването на фактите, свързани с предмета на спора /Определение №220/02.02.2024г.
по ч.т.д.№653/2023г. на ВКС, I т.о.; Определение №1738/10.04.2024г. по гр.д.№1522/2023г. на
ВКС, II г.о.; Определение №60227 от 03.06.2021г. по ч.гр.д.№1954/2021г. на ВКС и др./.
При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид приетото с
решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, че
посочените в изменената с ДВ бр. 88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват
съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, настоящият състав
съобразявайки предмета на делото, обжалваемия материален интерес, вида и количеството
на извършената от адвоката правна дейност, правната и фактическа сложност на делото,
обстоятелството, че исковете произтичат от идентични правоотношения, намира, че
обоснован и справедлив съобразно критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗАДв е адвокатски хонорар
от 200, 00 лв. общо по предявените искове - Определение №1239 от 13.05.2024г. по т.д.
№1555/2023г. на ВКС, II т.о.; Определение №917 от 12.04.2024г. по ч.т.д. №328/2024г. на
ВКС, II т.о; Определение №50043 от 23.05.2024г. по т.д.№1442/2022г. на ВКС, I т.о./.
На ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 3, 51 лева
съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „К* с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С*, бул. „* Б*“, представлявано от изпълнителния директор - С* да заплати
на Д. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б*бл. Б*, ул. „А* чрез адв. М. В. М.
сумата в размер 307, 76 (триста и седем лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит CN 2734048
от 28.02.2023 година и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит CN
8
2734048 от 28.02.2023 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 13.08.2024г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 353, 80
или за сумата от 46, 04 лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „К*, с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. С*р-н Т* бул. „В*Б*представлявано от изпълнителния директор - С* да
заплати на Д. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б* обл. Благоевград, ул.
„А*чрез адв. М. В. М. сумата в размер на 597, 39 /петстотин деветдесет и седем лева и
тридесет и девет стотинки/, която сума представлява недължимо платена сума по Договор
за потребителски кредит CN 2790465 от 15.06.2023 година и договор за поръчителство към
Договор за потребителски кредит CN 2790465 от 15.06.2023 година и е сбор от платена
възнаградителна лихва по договора в размер на 143, 72 /сто четиридесет и три лева и
седемдесет и две стотинки/, неустойка за липса на такса за поръчител в размер на 438, 14
/четиристотин тридесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, 15, 00 /петнадесет лева/ -
такса за извънсъдебно събиране и 0, 53 /петдесет и три стотинки/ - законна лихва за забава,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.08.2024г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „К*, с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. С*бул. „В** Б*“, представлявано от изпълнителния директор - С* да
заплати на Д. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б*обл. Благоевград, ул.
„А*чрез адв. М. В. М. сумата в размер на 1 016, 38 /хиляда и шестнадесет лева и тридесет
и осем стотинки/, която сума представлява недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит CN 2849795 от 10.10.2023 година и договор за поръчителство към
Договор за потребителски кредит CN 2849795 от 10.10.2023 година и представлява сбор от
платена възнаградителна лихва по договора в размер на 214, 97 /двеста и четиринадесет лева
и деветдесет и седем стотинки/, неустойка за липса на такса за поръчител в размер на 753,
19 /седемстотин петдесет и три лева и деветнадесет стотинки/, 45, 00 /четиридесет лева/ -
такса за извънсъдебно събиране и лихва за забава в размер на 3.22 /три лева и двадесет и две
стотинки/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.08.2024г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „К* с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „В*
Б*представлявано от изпълнителния директор - С* да заплати на Д. И. К., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Б*, общ. Б* ул. „А*, чрез адв. М. В. М. сумата от 438, 11
лв. за направени по делото разноски за платена държавна такса и възнаграждение за вещо
лице съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „К*, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С* р-* б* Би*,
представлявано от изпълнителния директор - С*да заплати на адв. М. В. М. със съдебен
адрес: гр. С*ул. А* на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 200, 00
лв. с ДДС /двеста лева/ за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б*, обл. Б*ул. „А* чрез
адв. М. В. М. да заплати на „К* с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С* р-*бул.
„В*, Б*, представлявано от изпълнителния директор - С* сумата от 3, 51 лв. за направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9
10