Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
05.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ М.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 12756 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 134898 от 06.06.2019г. по гр.д. № 1108/2018г. Софийски районен съд, 48 състав отхвърлил предявените от Б.Х.С., ЕГН
**********, срещу „К.-БГ“ ЕООД, ЕИК ******, осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 500
лв., представляваща част от сума в общ размер на 68 453 лв., получена без
правно основание на 01.02.2017г., и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 500
лв., представляваща част от сума в общ размер на 7 880 лв., получена без правно
основание на 18.04.2017г. Решението е постановено при участието на Н.А.К., като
трето лице помагач на страната на ответника.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Б.Х.С., който го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В
платежното нареждане от 01.02.2017г. за сумата 68 453 лв. не бил посочен
вида и номера на имота, който се купува. Ответникът не отричал, че е получил
сумата именно от наследодателя на ищеца – Х.С., както и че е издал фактура на Х.С.
за закупената стока. Ответникът не оспорвал и че в дневниците за продажби е
записана сделка на името на Х.С.. Същото важало и по отношение на превода от
18.04.2017г. на сумата 7 880 лв. Ако
сумите били преведени в полза на трето лице, то следвало да бъдат осчетоводени
за именно тази сделка на третото лице. Предварителният договор от 30.01.2017г.
бил своевременно оспорен относно датата и съдържанието му. Районният съд
неправилно кредитирал показанията на свидетеля Кънев, които били
заинтересовани, и на свидетелката Найденова, която имала повърхностни
впечатления от общи разговори преди сключване на договора. Показанията на св.
Бракадински следвало да се кредитират като обективни и безпристрастни. Х.С. не
възнамерявал да дари тази сума на К., неговата воля била да придобие част от
имота, но починал в хода на строителството. В нито едно платежно нареждане не било
вписано името на К. – че се плаща в нейна полза, преводите били направени в
лично качество. Районният съд неправилно установил фактическата обстановка и
стигнал до незаконосъобразния извод, че е налице основание за плащане и
получаване на процесната сума като продажна цена на недвижими имоти, макар
заплатени от лице, различно от страните по сключените договори. Ответникът не
доказал наличие на основание за получената насрещна престация, поради което
исковете били основателни. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и
вместо това постанови друго, с което да уважи предявените частични искове.
Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното
производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена
защита от 23.10.2020г.
Въззиваемата
страна „К.-БГ“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и
моли съда да потвърди решението като правилно. Не претендира разноски за
въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение. Съображения излага в
писмена защита от 02.11.2020г.
Третото лице помагач на ответника - Н.А.К., с отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално
допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С исковата молба съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, предявени като частични - с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 2 500 лв., представляваща част от получена от
ответника без основание сума в размер на 68 453 лв., наредена по сметка на
ответника на 01.02.2017г. от наследодателя на ищеца – Х.Н.С., и с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 2 500 лв., представляваща част от
получена от ответника без основание сума в размер на 7 880 лв., наредена
по сметка на ответника на 18.04.2017г. от наследодателя на ищеца – Х.Н.С..
Ищецът твърди, че по наследствено правоприемство му се дължи 1/2 от получените
от ответника без основание суми, или целият размер на претенциите му е
34 226.50 лв. – по първия иск, и 3 940 лв. – по втория иск.
Доводите на въззивника в молба от 07.10.2020г. СРС да „не
взел отношение“ по заявено искане за увеличение на исковете от 2 500 лв.
на 5 000 лв. са несъстоятелни. В открито съдебно заседание на 10.04.2019г.
в първата инстанция процесуалният представител на ищеца е представил две молби
(л. 75 и 77), като изрично е заявил, че с първата молба иска да бъде
конституирана като съищец Татяна Сярова – другият наследник на Х.С., и ако
съдът я конституира да допусне „увеличение на исковата претенция“. Районният съд
се е произнесъл по тези искания с протоколно определение от същата дата, като
правилно е оставил без уважение искането за конституиране на нов ищец по делото
като процесуално недопустимо, както и е оставил без уважение т.нар. искане за увеличение
на исковете, което по същество е представлявало предявяване на нови искове от
Татяна Сярова, а не искане на ищеца Б.С. за увеличение на предявените с
исковата молба частични искове.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове. Твърди, че между него и наследодателя на ищеца не
е имало подписан договор за покупко-продажба на недвижим имот. Към края на
месец януари 2017г. Х.С. и Н.К. посетили офиса на ответника, като се
представили за мъж и жена, намиращи се във фактическо съжителство. След
проведени преговори двамата единодушно пожелали предварителен договор да бъде
сключен с Н.К. и съответно собствеността върху имота да е за нея. На 30.01.2017г.
бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № 9 и
гараж № 7 между ответното дружество, като продавач, и Н.К., като купувач. Не
оспорва, че на 01.02.2017г. е получил банков превод от името Х.С., но твърди,
че тази сума представлявала първа вноска по договора за покупката на
апартамента от Н.К.; Не оспорва и че на 18.04.2017г. е получил втори банков
превод от наследодателя на ищеца, но твърди, че сумата представлявала първа
вноска по договора за покупката на гараж № 7, сключен с Н.К.. Останалата сума
от продажната цена на имотите била изплатена от К. по банков път на
07.08.2017г., а на 20.09.2017г. бил сключен окончателният договор между
страните. Поради това не било налице основание за връщане на процесните суми. Искал
е от съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач Н.А.К. със становище от 08.04.2019г. е оспорило
предявените искове. Получените от ответника парични суми не били заплатени от Х.С.
без основание, а представлявали първа вноска за покупка на недвижими имоти.
Сумите били предоставени безвъзмездно и с дарствено намерение в нейна полза,
мотивът за което било съвместното им съжителство на съпружески начала в продължение
на двадесет години.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед непреклудираните оплаквания на въззивника е правилно по
следните съображения:
От фактическа страна: Приет по делото и неоспорен
относно неговата автентичност е предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 30.01.2017г. между ответното дружество и Н.А.К.. С
договора ответникът – продавач се задължил да продаде на купувача апартамент №
9 със застроена площ от 106.45 кв. м, находящ се на четвърти етаж в жилищна
сграда на четири етажа, предвидена за построяване в УПИ XI-12 от кв. 65 по
плана на гр. София, м. „Централна градска част-Зона В-16“, целият с площ от 459
кв. м, при посочени съседи на имота, за сумата от 100 000 евро. С чл. 3 е
уговорено плащане на цената на вноски, първата от която е в размер на
35 000 евро или тяхната левова равностойност.
С нотариален акт за покупко-продажба на
право на строеж № 029, том III, рег. № 5659, дело № 388/2017г. на нотариус с рег.
№ 609 на НК, на 20.09.2017г. ответното дружество продало на Н.А.К.
вещното право на строеж за построяване на апартамент № 9, със застроена площ от
106.45 кв. м, подробно описан в акта, за сумата от 176 022 лв., получена по
банков път от дружеството преди подписване на договора.
След дадена му възможност за становище,
ищецът е оспорил достоверността на датата на предварителния договор от
30.01.2017г., както и е заявил, че го оспорва „по съдържание“.
Приет и неоспорен е предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 03.02.2017г. между
ответното дружество и Н.А.К., с предмет гараж № 7 със склад, със застроена площ
от 26.77 кв. м, разположен в УПИ XI-12 от кв. 65 по плана на гр. София, м.
„Централна градска част-Зона В-16“, целият с площ от 459 кв. м, при посочени съседи
на имота. Уговорена е цена в размер на 11 500 евро, платима на вноски, първата
от която в размер на 4 025 евро или тяхната левова равностойност.
Не е било спорно и от приетите
извлечения от сметки (л. 20 и 21) се установява, че на 01.02.2017г. наследодателят
на ищеца - Х.Н.С., е наредил по сметка на ответника сума в размер на 68 453 лв.
с основание „покупка на имот“; На 18.04.2017г. същият е наредил плащане на сума
в размер 7 880 лв., с посочено основание „авансово плащане гараж ном. 7 УПИ XI
12 ул. „Цар Самуил“. Ответникът е издал фактури за тези суми (л. 92 и 93), в
които като получател е посочен Х.Н.С.. Не се спори и че в дневника за продажби
на дружеството плащанията са осчетоводени като плащания от името на Х.С., като
авансови плащания на част от цената по двата предварителни договора.
Свидетелят М.Б., втори братовчед на
ищеца познавал Х.С., негов чичо. Знаел за покупката на апартамент през 2017г., като
през лятото на същата година присъствал на разговор между ищеца и неговия баща,
при който Х.С. предал на сина си листче с координати на някакъв апартамент с
думите „все пак някой ден половината ще остане за теб“. От ищеца свидетелят
узнал, че Х.С. и приятелката му си имат общ апартамент, който още бил в строеж,
в близост до Лъвов мост. Ищецът не живеел с баща си от 19-годишна възраст,
починалият Х.С. бил разделен и не живеел с преживялата си съпруга.
Свидетелят Д.К., едноличен собственик на
капитала на ответното дружество познавал Х.С. и Н.К., които били на среща с
представители на дружеството във връзка с интереса им към закупуването на
апартамент. През януари или февруари 2017г. двамата дошли, като договорът бил
сключен само с К., тъй като Х.С. не желаел да участва като страна, а се
съгласил единствено К. да придобие правото на собственост върху имота. Уговорили
С. да преведе сума в размер на 35 % от общата стойност, а останалата част да
бъде преведена от Н.К.. Това било желание на С., той да заплати първата вноска.
С. и К. казали, че живеят от дълги години заедно, но не са семейство. По наблюденията
на свидетеля, отношенията между двамата били изключително добри.
Свидетелката Е.Н.познавала Х.С. и Н.К.,
и тримата работили в авиокомпания „Балкан“. Х.и Н. живеели заедно в жилище на
майката на Н. ***. Н. била много щастлива след като двамата се събрали, живеели
добре. Н. се грижела за Х., особено след като се появили проблеми със здравето
му. Свидетелката чувала от Х.за намерението му да купи на Н. жилище, като след
това Н. й показала апартамента, който бил в строеж, намирал на Лъвов мост, на
ул. „Козлодуй“.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира показанията на свидетелите Кънев и Найденова като достоверни,
логично последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства. Не кредитира показанията на св. Б.като недостоверни, пристрастни
и неподкрепени от други доказателства. Противно на поддържаното в жалбата, по
делото не е представяно въпросното листче, което свидетелят твърди Х.С. да
предал на сина си, а и само по себе си предоставянето на такава информация не
би могло да установи намерение на Х.С. да закупи за себе си част от имотите –
предмет на предварителните договори.
Според заявеното от ищеца в проведеното
първо открито съдебно заседание в първата инстанция на 10.04.2019г., баща му му
казал, че ще си купуват заедно с Н. апартамент, споделил му това още преди да
внесе първите вноски от негово име.
От правна страна: При исковете по чл.
55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание”
обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Фактическият
състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта
на предаване (плащане на сумата), след което в тежест на ответника е да докаже,
че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото.
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗЗД, задължението
може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако
той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Следователно задълженията,
които не са с оглед на личността, вкл. паричните, могат да бъдат изпълнявани от
трето лице. Законът не изисква наличието на правен интерес като предпоставка за
изпълнението на третото лице. Правният интерес има значение не за изпълнението
на третото лице и кредитора, а за възможността му да се суброгира в правата на
кредитора (чл. 74 ЗЗД). Регресно задължение не се поражда и в случаите, когато
третото лице иска да надари длъжника.
В случая въззивният съд намира, че от
съвкупната преценка на събраните доказателства се установява по безспорен
начин, че заплатените от наследодателя на ищеца на 01.02.2017г. и на 18.04.2017г.
суми представляват първите дължими вноски от продажната цена на недвижимите
имоти по сключените предварителни договори между ответното дружество и третото
лице помагач.
Предварителният договор от 03.02.2017г.
относно гараж № 7 не е оспорен от ищеца, заплатената от наследодателя му на
18.04.2017г. сума съответства на първата вноска по договора, а в основанието за
превода ясно е посочено, че представлява авансово плащане именно за гараж № 7.
Предварителният договор от 30.01.2017г.
не е оспорен относно неговата автентичност, ищецът е заявил само, че го оспорва
„по съдържание“. Предварителният договор е диспозитивен документ, поради което
при него не стои въпросът за неговата верност (т.нар. от ищеца съдържание).
Диспозитивният документ може да бъде валиден или невалиден, но е и верен или
неверен. Що се отнася до заявеното оспорване на датата на този предварителен
договор, трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК е само това неучаствало в
съставянето на документа лице, което черпи права от някой от издателите на
документа и правата, които то черпи могат да възникнат при условие, че датата
на възникването им предшества датата на документа. Следователно касае се за
тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой
от издателите му и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране.
Другите, неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената
в документа дата важи. Ищецът не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК, поради
което за него не важи изискването за достоверност на датата на предварителния
договор.
От събраните по делото доказателства се
установи, че плащането в размер на 68 453 лв. е наредено от наследодателя
на ищеца два дни след сключване на предварителния договор относно апартамент №
9, като сумата съответства на първата авансова вноска по предварителния
договор. Обстоятелството, че издадените от ответното дружество фактури са с
посочен получател платеца, а не задълженото по договорите лице, респ.
неправилното осчетоводяване на фактурите не може да обуслови различен извод,
доколкото с двете суми са погасени задълженията на купувача по предварителните
договори за плащане на първите вноски.
Следователно сумите не са получени от
ответника без основание, а в изпълнение на задълженията за плащане на част от
цената на недвижимите имоти по двата предварителни договора, сключени с третото
лице помагач. Както беше посочено, наличието на правен интерес за третото лице,
платило чужд дълг, е неотносимо в отношенията му с кредитора – кредиторът не
може да откаже изпълнение от трето лице, щом задължението не е с оглед на
личността. Дали такъв интерес е бил налице и дали плащанията са извършени от Х.С.
с дарствено намерение е от значение в отношенията между третото лице и
длъжника, но е неотносимо за настоящия правен спор.
След като е налице правно основание за
получаване от ответника на процесните суми, предявените като частични искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са неоснователни и подлежат на
отхвърляне. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски на въззивника
не се следват, а от въззиваемия не се претендират, поради което разноски за
настоящото производство не се присъждат. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
10 ГПК, на третото лице помагач разноски не се следват, поради което такива не
му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134898 от 06.06.2019г., постановено по
гр.д. № 1108/2018г. на Софийски районен съд, 48 състав, с което са отхвърлени
предявените от Б.Х.С., ЕГН **********, срещу „К.-БГ“ ЕООД, ЕИК ******, осъдителен
частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 500
лв., с цял размер 34 226.50 лв., представляваща
част от сума в общ размер на 68 453 лв., получена без правно основание на
01.02.2017г., и осъдителен частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 500
лв., с цял размер 3 940 лв., представляваща
част от сума в общ размер на 7 880 лв., получена без правно основание на 18.04.2017г.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на Н.А.К., ЕГН **********,
като трето лице помагач на страната на ответника-въззиваем
„К.-БГ“ ЕООД, ЕИК ******.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.