Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 275 от 14.03.2012 год. по гр.д. № 288 по описа за 2012 год. Великотърновският районен съд е отхвърлил предявения по реда на чл.415 от ГПК и на основание чл.79,ал.1,вр. с чл.9,чл.20 а от ЗЗД,вр.чл.298,ал.1,т.1,ал.2 от ТЗ от „М.”Е. -С. срещу Д. М. К. от гр.В. иск,имащ за предмет претендирано парично вземане за заплащане на възнаградителна стойност на ползвани далекосъобщителни услуги на информационно потребление чрез мрежата на оператора доставчик,в размер на сумата от 306,58 лв.,произхождащо от договор за предоставяне на GSM услуги К1502002/26.02.2009 год. за периода от 21.07.2009 год. - до 20.08.2009 год.,отразено по издадена фактура № */23.08.2009 год.,със срочен падеж - 07.09.2009 год.,заедно с обезщетение за забава върху тази сума,считано от 09.11.2009 год. до окончателното й изплащане - предмет на издадена заповед за изпълнение № 3281/11.11.2011 год. по Ч.Гр.д. № 4823/2011 год. като недоказан. В законовия срок е постъпила въззивна жалба от „М.”Е. -С. ,ищец по делото .Жали се решението вцялост.Навеждат се подробни съображения за неправилност на постановения съдебен акт на първата инстанция. Прави се искане въззивният съд да отмени решението на първата инстанция и да постанови друго,с което да признае за установено по отношение на Д. М. К.,че дължи на ”М.”Е. сумата от 306,58 лв.Претендират се разноски. В законовия срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба.Навеждат се доводи за неоснователност на въззивната жалба. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция нови доказателства не са представени. Предявен е иск с правно основание чл.415 ГПК,вр.чл.79,ал.1 от ГПК,който съдът намира за неоснователен и недоказан. Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск. По наведеното оплакване във въззивната жалба ,че неправилно първоинстанционният съд е приел,че ищецът не е доказал количеството и вида на потребените услуги и тяхната стойност.Оплакването е неправилно по следните съображения:Установява се от събраните доказателства и не се спори ,че между страните е бил сключен договор К1502002/26.02.2009 год. за предоставяне на GSМ услуги,чиято неразделна част са Общите условия за взаимоотношенията на “М.”Е. и абонатите и потребителите.По силата на този договор ищецът предоставя на ответницата в качеството й на потребител/абонат/ активирани услуги за осъществяване на информационно потребление.Ответницата се е задължила да заплаща в определен срок цена на потребената услуга по избран от нея абонаментен план M- Tel Comfort 500 ,представляваща месечна абонаментна такса и цена на минута за изходящи разговори,съгласно Приложение № 1..С оглед разпределяне на доказателствената тежест и на основание чл.154 ГПК ищецът е следвало да установи,че вземането му срещу ответницата Д. К. съществува за сумата от 306 лв,т.е. да установи всички факти и фактически основания,на които основава претенцията си.Ищецът твърди,че е доказал вземането си с представената фактура № */23.08.2009 год.Представената фактура е частен свидетелстващ счетоводен документ,който не е доказателство за доказване на възникналото задължение на ищцата.Тази фактура е оспорена от ответницата,поради което в тежест на ищеца е било да установи потребената от ответницата услуга.Като частен документ,фактурата по своето информационно съдържание не може да бъде противопоставена на ответника,защото не притежава материална доказателствена сила,а съставлява доказателство,че изявленията ,които се съдържа в него,са направени от тези лица - чл.180 ГПК.Изложеното сочи,че с представената фактура ищецът не е доказал претендираното вземане по отношение на ответницата.С доклада по чл.146 ГПК съдът в първата инстанция е указал на ищцовата страна какви обстоятелства следва да установи в процеса,което страната не е сторила. На следващо място съдът намира,че ищецът не е доказал,че е изправна страна по договора.Видно от Общите условия,чл.25,2 „М. „Е. договаря с абоната индивидуално кредитния лимит.В конкретния случай договорът с ответницата е сключен при договорен кредитен лимит - 50 лв.Съгласно чл.25.т.3 от ОУ „М.”Е. информира абонатите си за изчерпване на кредитния лимит при достигане на сума равна на 90 % от същия.По делото липсват доказателства,че ищцовата страна е предупредила ответницата,че е изчерпала договорения кредитен лимит от 50 лв.Вместо да предупреди страната и да спре възможността последната да ползва GSM - услугата до заплащане на изговорената сума/в рамките на договореното/ ,ищецът е начислил в тежест на потребителя - ответник сума в исковия размер,която надвишава кредита повече от пет пъти.На следващо място с отговора по чл.131 ГПК ответницата е възразила,че не е изговорила претендираната сума.В тежест на ищеца е било да представи конкретни доказателства за всички изходящи от ползвателката повиквания,проведени разговори и изпратени съобщения по номера , минути ,мрежи и зони,както и тарифно установената им стойност.Представената разпечатка към фактурата е обща и не установява по никакъв начин твърденията на ищеца,че на ответницата е доставена твърдяната услуга,за която същата дължи сума в претендирания размер. С оглед изложеното настоящият състав на въззивната инстанция приема,че ищецът не е установил ,че вземането му против ответницата Д. К. в претендирания размер съществува,поради което искът подлежи на отхвърляне По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първата инстанция,поради което решението следва да бъде потвърдено. Води от изложеното въззивният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 275 от 14.03.2012 год. по гр.д. № 288 по описа за 2012 год. на Великотърновския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател : Членове : |