РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. Благоевград, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200500996 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 12442/25.09.2024г., подадена от Община
Благоевград, с адрес: гр.Благоевград, пл.“Георги Измирлиев“ №1, представлявано от кмета
М.Б., чрез пълномощник, против Решение № 566/19.07.2024г., постановено по гр.д.№
2719/23г. по описа на РС- Благоевград.
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано. Поддържа се, че по отношение на имота има издаден
АДС, представлява бивша собственост на АПК, като на основание Разпореждане №
404/28.10.1968г. , изм. с ПМС № 1/07.01.1981г. е одържавен. Сочи се, че имотът е останал
незастроен, поради което е подлежал на реституиране по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като имотът не
е заявен за възстановяване въззивникът твърди, че на основание чл.19 ЗСПЗЗ е станал
общинска собственост . Отделно от това се твърди, че с оглед на регулационния му статус
като проектен жилищен парцел, според предвижданията на РП от 1959г. на с.Бучино, имотът
е станал общински на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Оспорват се изводите за
нищожност на акта за държавна собственост. Подробно се аргументира придобиване на
имота на основание §42 от ПЗР на ЗОС, независимо, че не е съставен акт за общинска
собственост, като се изтъква, че собствеността е станала общинска с оглед на
1
предвижданията на имота по плана от 1959г. Твърди се като недоказано придобиване на
имота от ищеца по давност, като се оспорва както осъществяваната фактическа власт, така и
обективирането на намерение за придобиване на имота като свой за необходимият период от
10г.
При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за отмяна на
обжалваното решение изцяло и отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Претендират се разноски.
Не се правят искания за събиране на нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещната страна.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че ищцата е доказала
наличието на изискуемите признаци на владение и съответно елементите на фактическия
състав а давността, съобразно указаната й доказателствена тежест, като съдът е установил
фактите по делото, като е съобразил събраните доказателства, включително и гласните
такива-. Подробно се обосновава и тезата, че това владение е било осъществявано явно,
непрекъснато спокойно и непрекъснато в продължение на 10 години, за период от време,
през който правновалидно е могъл да тече давностен срок срещу въззивника. Оспорва се
земеделския характер на имота, а се сочи, че се касае до такъв в урбанизираната територия
на с.Бучино. Оспорва се АДС, фактът на внасяне на имота в ТКЗС, като жалбоподателят се
позоваване на факта на зачертаване на записа ТКЗС в разписния лист, поради което се
изтъква, че въззивникът не е придобил имота на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
Иска се потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно и присъждане на
разноски. Не се сочат доказателства и няма искане за събиране на такива.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа
подадената жалба и доводите в нея.
Въззиваемата страна, се представлява от пълномощник. Поддържат отговора и по
същество искат потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК,
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Благоевград, след като съобрази материалите по делото и приложимия
закон, намира следното:
Производството пред РС Благоевград е образувано по искова молба от И. Д. Д., с която е
предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника община Благоевград,
че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 07168.501.97, по кадастрална
карта и кадастрални регистри в с. Бучино, с ЕКАТТЕ 07168, с номер по преходен план 97,
квартал 13, парцел VII, с площ от 511 кв.м, находящ се в с. Бучино, община Благоевград,
област Благоевград, предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: „ниско
застрояване (до десет метра), при граници (съседи): 07168.501.96; 07168.501.95;
2
07168.501.193; 07168.501.98, 07168.501.100, на основание давностно владение.
Твърди се в исковата молба, че от 1959г. до настоящия момент, ищцата и семейството й
владеят поземлен имот с идентификатор № 07168.501.97, както и съседния поземлен имот с
идентификатор 07168.501.98. Сочи се от ищцата, че е собственик на съседния на спорния
имот - имот с идентификатор 07168.501.98, на основание покупко – продажба, оформена
Нотариален акт № *, том *, per. № *, дело № ** г., придобит от родителите й, но твърди, че
двата имота – собствения й с идентификатор 07168.501.98 и процесния с идентификатор
07168.501.97 са оградени в общ имот, който се ползва от ищцата и нейното семейство още
от 1959г. Сочи се, че в съседния имот с идентификатор 07168.501.98 има изградена още през
1959г. двуетажна къща, която е придобила на същото основание, на което е придобила и
поземления имот. Изтъква се, че къщата е била построена от дядото на ищцата С.Д. и от
построяването й през 1959г. е заградил както собствения си имот, така и процесния в един
общ и от тогава до настоящия момент двата имота се владеят от ищцата и семейството й
като един общ, собствен имот. Твърди се, че ищцата самостоятелно е владяла процесния
имот от началото на 1991г., ката през м.март 2023г. предприела действия по снабдяване с
нотариален акт. По повод на това при подаване на молба – декларация за признаване на
собственост чрез обстоятелствена проверка от ответната община било издадено
удостоверение, в което отразено, че за процесния имот има издаден Акт за държавна
собственост (АДС) № 90/6.5.1985г., с което обосновава правния интерес от предявяване на
иска срещу ответната община за установява правото си на собственост.
Твърди се, че от 1959г. дядото на ищцата - С.Д. от 1959 г., а от 1991г. лично тя владеят
имота, стопанисват го , ограден е и го ползват като овощна градина ,както и че в него
изградила кладенец с помпа и гараж, а през 1996г. подпорна циментова стена на границата с
имот 96 и на границата с улицата. Сочи се, че от 1959г. до настоящия момент никой не е
оспорвал собствеността им, като е владяла имота, спокойно, явно и трайно. Подробно се
изтъкват правни доводи за възможност да се придобие процесния имот като частна
общинска собственост по давност, като се твърди изтичането на необходимия за това срок,с
оглед отпадане на забраната за спиране течението на срока по чл.86 ЗС за такива имоти.
От ответната страна искът се оспорва, като се твърди, че е собственик на процесния имот
на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Сочи се, че със Заповед
№ 3005/24.12.1959 г. на ОНС -Благоевград е одобрен първият регулационен план за с.
Бучино, в който процесният имот е отразен с планоснимачен номер № 24 и за него са
отредени парцели V, VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII, XIII, XIV, XV, XVI от кв. 7 и парцели I, II,
III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII, XIII и XIV от кв. 13, а със Заповед № РД-02-14-
50/11.01.2000 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен
кадастралният план на с. Бучино, в който процесният имот е отразен с планоснимачен номер
№ 97. Сочи се, че с Акт за държавна собственост № 90/06.05.1985 г. парцел VII от процесния
имот с планоснимачен номер № 24, на основание ПМС № 1/1981 г. и чл. 77 от Наредбата за
държавни имоти, е актуван като държавна собственост, съгласно който акт е бил бивша
собственост на АПК „Д. Благоев“ и представлява незастроен жилищен парцел - земеделска
3
земя. Твърди се, че съгласно АДС № 90/06.05.1985 г. за парцел VII от процесния имот с
планоснимачен номер № 24 има отстъпено право на строеж на С.Д. по силата на протокол на
АПК. Поради предназначението на имота за жилищно застрояване, според предвижданията
на РП от 1959 г. на с. Бучино, с който е извършена първичната регулация, се твърди, че
имотът е бил със статут на дворно място и се счита държавен на основание Разпореждане №
404/28.10.1968 г., изм. с ПМС № 1/07.01.1981 г. Сочи се, че по силата на това разпореждане
всички земи на АПК и другите селскостопански организации, попадащи в строителните
граници на населените места, с изключение на парцелите в стопанските им дворове и
необходимите за производствените им нужди, се предават безвъзмездно на ОбНС, които
могат да отстъпват върху тях право на строеж. В случай, че тези имоти не са застроени се
посочва, че подлежат на реституция по ЗСПЗЗ -чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, а ако не са заявени за
възстановяване по ЗСПЗЗ - се считат общински на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърди се,
че за парцел VII от имот с планоснимачен № 24 има отстъпено право на строеж на С.Д..
Видно от справката за собствеността на имотите, се сочи, че процесният имот е останал
незастроен, поради което на основание Разпореждане № 404/28.10.1968 г., изм. с ПМС №
1/07.01.1981 г. и чл. 10, ал. 13 във вр. с чл. 19 от ЗСПЗЗ имотът е станал общински.
Освен горното обаче, в отговора от ответната страна се поддържа и твърдението, че на
основание § 42 ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ бр. 96/5.11.1999 г/, с оглед на предвижданията на РП на
с.Бучино, в който попада и процесния имот и отреждането му за жилищно строителство,
обществени и благоустройствени мероприятия, по силата на това отреждане е настъпила
трансформация на имота от държавна собственост в частна общинска.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло, като е прието за установено по отношение
на Община Благоевград, че ищцата И. Д. Д. е собственик на основание давностно владение
на поземлен имот с идентификатор 07168.501.97, по кадастрална карта и кадастрални
регистри в с. Бучино, с ЕКАТТЕ 07168, с номер по преходен план 97, квартал 13, парцел VII,
с площ от 511 кв.м, находящ се в с. Бучино, община Благоевград, област Благоевград,
предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до десет
метра), при граници (съседи): 07168.501.96; 07168.501.95; 07168.501.193; 07168.501.98,
07168.501.100.
Съдът е приел, че ищцата е доказала придобиване на имота по давност, като е кредитирал
събраните гласни доказателства.
Направеният от въззивният съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до
следните фактически констатации:
Ищцата И. Д. Д. е пряк наследник на Д.С.Д., починал на ***г. / удостоверение за
наследници изх.№ 4604 от 23.11.2021г./.
С Нотариален акт № *, том * peг № **, дело № ** г. за дарение на недвижим имот на
08.08.2000г. чрез дарение от родителите си ищцата е придобила двуетажна жилищна сграда,
построена в парцел VI, пл.№ 24, кв.13 по плана на с.Бучино, а с нотариален акт № *, том *,
peг. № *, дело № ** г. за покупко- продажба на поземлен имот на 05.03.2012г. на основание
4
покупко – продажба е придобила от родителите УПИ VI-24, кв. 13 по плана на с. Бучино,
целия с площ от 460, 00 кв.м., в който недвижим имот няма спор, че е построена
двуетажната сграда, а и от скица № 15-290912-17.03.2023г. се установява, че същият е
съседен на процесния.
Чрез пълномощник ищцата И. Д. Д. е подала удостоверение до ответната страна за издаване
на удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общинска собственост,
необходими й, с оглед представяне пред нотариус във връзка със снабдяването на
констативен нотариален акт на основание наследяване и давностно владение за процесния
имот. От община Благоевград е издадено удостоверение, в което е записано, че за имота има
регистриран АДС № 90/06.05.1985 г.
С АДС № 90 от 06.05.1985г. от Общински народен съвет Благоевград, на основание ПМС №
1 от 07.01.1981г., чл.77 от НДИ и Рег.план, одобрен със Заповед № 3005/24.12.1959г. -
незастроен жилищен парцел - 33 с площ от 6000 кв.м. в с. Бучино е актуван като държавна
собственост. Описано е местонахождението на имота в с. Бучино, кв.13, парцел VII, при
съседи улица и парцел № VIII, и допълнени на ръка VI и X. В АДС за бивш собственик е
посочено - АПК „Д.Благоев“, както и че по отношение на имота е отстъпено право на
строеж с протокол на АПК /без данни за номер/ на С.Д.. В АДС липсва положен подпис за
„одобрявам“ от посочения в него като председател на Изпълнителния комитет на
Общинския /районния/ народен съвет в Благоевград.
По делото са приети извадка от РП на с. Бучино, одобрен със Заповед № 3005 от
24.XII.1959 год. на Председателя на Окръжен народен съвет, също представена, извадка от
КП на с. Бучино, одобрен със Заповед № РД-02- 14.50/11.01.2000г. на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството /също приета/, които са предмет на изследване и
анализ от техническата експертиза.
Видно от разписният лист към проекта за дворищна регулация, за имот пл. № 24, записите
са разделени по парцелите в различните квартали и те са следните: за всички парцели в кв.7
и кв.13, отредени за пл.№ 24 - записано ТКЗС, зачертано, с добавяни записи за собственици,
с документи за различни парцели, като между тях е и името на Д.С.Д., за жилищна сграда в
парцел VI, в кв.13; останалата част е нечетлива, а за всички парцели в кв.8, отредени за пл.№
24 - записано първоначално ТКЗС, зачертано по-късно, с добавяни записи за собственици с
документи за различни парцели.
Видно от справка, без яснота от къде е извадката, в същата са отразени номера на имоти,
площ, застрояване или не, година на застрояване, имена и документи за собственост, със
забележка държавен или собствено, като за парцел V, в кв. 13 е отразено името на Д. Д.,
АПК, държавен, парцел VI, в кв. 13 е отразен С.Д.-собствен, парцел VII, кв. 13, площ 600, 00
кв. м. незастроен-С.Д.-държавен.
По делото са събрани гласни доказателства.
Св.Р.И. – ** на ищцата сочи, че процесния имот е в с.Бучино и съседен на имота, в който
през 1959-1960г. прадядо му С.Д. е построил къща. Твърди, че прадядо му С. и дядо му Д. се
5
преселили на това място през 1959г., от когато го владеят и ползват. Сочи, че в имота от
прадядо му и дядо му има изграден бунар и алея, а през 1993-1994г. имотът е бил и заграден
с мрежа, а наскоро била направена и нова преградна стена над бунара. Описва съседите на
имота – на запад имот на Р. Д., на юг - В., на изток – път, а на север е техен имот, в който е
изградена къща и гараж. В процесния имот сочи, че отглеждат няколко вида дръвчета,
гледали са картофи, малини. Сочи, че от 1959 г. имота се владее от семейството, а от майка
му и от самия свидетел от 1996-1997г., от когато е дарен на ищцата от родителите й. Твърди,
че през тези години прабаба, прадядо, дядо му, баба му, майка му и той лично са били
владетели на този имот спокойно и като свои и никой не им е оспорвал правото на
собственост, както и че не са знаели за актуването му от общината. Това узнали едва при
предприемане на действия по снабдяване с нотариален акт. Никога общината не е
предприемала действия за взимане на този имот. Не е имало претенции от тяхна страна, не
са получавали никакво писмо. Не знае дали имотът е бил част от ТКЗС, АПК или други
такива организации.
Св.П.Д. – сочи, че е съсед на спорния имот, като твърди, че вилите, които получили
1969г. с указ на министерски съвет били на два парцела върху тяхна нива, която останала на
другата част на улицата. Нивата била на дядо й С. и като ги парцелирали ги дали на тях
срещу гледане на тютюн по 10 години. Свидетелката заявява, че имотите на ищцата са
отгоре на улицата, срещу входа имало заградено място за овцете, имало кокошарници, за
прасето. Сочи, че имотът е до главната улица, В. от една страна, свидетеля К.Т. и две сестри.
В имота имат овощна градина, в къщата имат зеленчукова градина, имат ламаринен гараж
до овощната градина. Отзад имат и друго помещение за зимнини. Има овощна градина с
много стари дървета и зеленчуци. Свидетелката сочи, че 1979г. и 1984г. са строили техните
къщи. И тази свидетелка посочва, че в процесния имот има бунар, в горния край на имота,
има и подпорна стена, като винаги е бил заграден, направили циментова стена, защото е
хълм и се свлича земята. И. със **й садят там картофи, имат дръвчета, цял живот си работят
там, сега след като починали родителите й само ищцата се занимава. Сочи още, че в имота
има ябълки, лози покрай стената, има лешник, трайни, големи дървета. Овощните
насаждения са под бунара надолу до улицата. Бунарът е горе, има пътека, подпорна стена,
като частта от имота с насажденията през цялото време е било на И.. Там за този имот никой
не е идвал от общината. Не е виждала някой да е идвал да има претенции. АПК няма там,
ТКЗС - не, така си се стопанисват имотите там.
Свидетелят К.Т. сочи в показанията си, че познава ищцата и нейното семейство от 1984-
1985 г., като има имот в с. Бучино и е съсед. Сочи, че през цялото време имотът се
обработвал от предците на И. и сега от нея, че никой друг не е виждал там освен
родствениците на И. и нея. Този имот като цяло е заграден, правена е подпорна стена, има
мрежа отстрани. В имота понастоящем и от години има овошки, които са на около 15
години, може би 20, ламаринена постройка, в горния край на имота има бунар, който бил
построен преди 1984 г. от бабата Гюргя и дядото на И.- С.. След като починали родителите
на И., тя и ** й обработват имота, не е чувал имота да е бил част от ТКЗС или АПК.
6
Съдът кредитира показанията на свидетелите като намира същите за последователни,
взаимноподкрепящи се, основани на лични впечатления, независимо от родството по права
линия по чл.172 ГПК на св. Н. с ищцата по делото. Показанията на свидетелите взамино се
подкрепят, допълват, логични и последователни са и се подкрепят, както от събраните
писмени доказателства, така и от данните от приетата техническа експертиза.
От приетата по съдебно- техническа експертиза вещото лице заключава, че поземлен
имот с идентификатор № 07168.501.97, като част от имот пл.№ 24 по КП на с.Бучино от
1959 год. /Приложение № 1 към експерт./, е бил земеделска земя, кооперативна собственост,
видно от записа ТКЗС в разписния лист към регулационния план от 1959 год. /Приложение
№ 3 към експерт./, по който регулационен план той е проектен парцел VII-24, в кв.13, че като
част от имот пл.№ 24 по КП на с.Бучино от 1959 год. е внасян в ТКЗС при образуването му
през 1957 год., но с одобряване на РП от 1959 год., той е влязъл в границите на с.Бучино,
като урбанизирана територия и е загубил земеделския си характер. Няма данни от кого е
внасян имота в ТКЗС. Няма налице подавани заявления за възстановяване на собствеността,
отнасящи се до Поземлен имот с идентификатор № 07168.501.97. В обстоятелствената част е
констатирал, че Кадастралният план е изработен през периода 1958-59 год. при действие на
Закона за Планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/, като имота попада в
границите на много голям земеделски имот нива и част мера, с поставен пл.№ 24, в
границите на имота към 1959 год., присъстват една масивна сграда-сушилня, на един етаж
/М.М.С.-1/. Общия регулационен план на уличната и дворната регулация, задължителните
застроителни линии, и напречни профили, на с.Бучино, Благоевградско, е одобрен със
Заповед № 3005 от 24.XII.1959 год. на Председателя на Окръжен народен съвет -
Благоевград, на основание § 18, т. 3 от временната Наредба по прилагане на Закона за
ПИНМ, като този регулационен план е изработен върху основата на кадастралния план от
1959 год.
Според вещото лице по регулационен план, за имот пл.№ 24, са проектирани и отредени
по-голяма част от дворищните парцели в кв.7, всичките дворищни парцели в кв.13 и няколко
парцела в кв.8, а част от имота е отреден за проектни улици. Парцела обект на СТЕ е
проектен парцел VII-24, в кв.13, с тонирани в зелено граници от в.л., като отношение към
СТЕ има, и парцел VI-24 в кв.13. Графически изчислената площ на проектен парцел VII-24,
в кв.13, е площ от 525 кв.м. В разписният лист към проекта за дворищна регулация
/Приложение № 3 към експерт./, за имот пл.№ 24, записите са разделени по парцелите в
различните квартали и те са следните: за всички парцели в кв.7 и кв.13, отредени за пл.№ 24
– записано първоначално ТКЗС, зачертано по-късно, с добавяни записи за собственици, с
документи за различни парцели, като между тях е и името на Д.С.Д., за жилищна сграда в
парцел VI, в кв.13; за всички парцели в кв.8, отредени за пл.№ 24 -записано първоначално
ТКЗС, зачертано по-късно, с добавяни записи за собственици с документи за различни
парцели.
При действието на КРП от 1959 год., е съставен АДС на недвижим имот № 90 от 6.V.1985
год., на ОбНС гр.Благоевград /лист 10 към гр. дело № 2719/2023 год./, за незастроен
7
жилищен парцел - 33, с площ от 600 кв.м., в с.Бучино, кв.13, парцел № VII, при съседи:
улица и парцел № VIII, и допълнени на ръка VI и X. Вещото лице е констатирало, че при
действието на РП от 1959 год., няма данни за уреждане на регулационни сметки, за всички
парцели, отредени за имот пл.№ 24, със съседните имоти, както и за отчуждаване на части
от имота за улици. Видно от заключението кадастралният план в М 1:1000 на с.Бучино, е
изработен през периода 1995 - 1997 год., в координатна система 1970 год. и одобрен със
Заповед № РД-02-14- 50 от 11.01.2000 год. на Министъра на МРРБ, на основание чл.11 от
Закона за единния кадастър /ЗЕК/ /Приложение № 4 към експерт./, в цифров и графичен вид.
Посочил е, че района на експертизата попада основно в имот пл.№ 97, с тонирани в зелено
граници от в.л., но имоти които имат отношение към СТЕ са съседния му от север имот пл.
№ 98, и от запад имот пл.№ 96. Въпросните имоти не са оформени в границите им, като
отредени проектни парцели, по действащия РП от 1959 год., което показва, че към 2000 год.
няма приложен регулационен план за въпросния имот пл.№ 97, като парцел УП-24. В
регистъра на имоти към кадастралния план по имоти, записването е следното: за имот пл.№
96, с площ по кадастрален план - 552.30 кв.м., е записано - двор -собственик: Р. Д. Д., по н.а.
№ 178, т. 3, д.№ 599; за имот пл.№ 97, с площ по кадастрален план - 600.42 кв.м., е записано -
двор - собственик: И. Д. Д., без вписан документ за собственост; за имот пл.№ 98, с
площ по кадастрален план - 1258.82 кв.м., е записано - двор- собственик: Д.С.Д., по н.а.№
145, т.2, д.№ 507.
Нов регулационен план върху основата на кадастралния план от 2000 год., за
урбанизираната територия на с.Бучино, не е изработван и при това положение
регулационния план в М 1:1000 на с.Бучино от 1959 год., одобрен със Заповед № 3005 от
24.12.1959 год. на Председателя на ОНС Благоевград, и показан на цветна извадка от плана
е в сила и към настоящия момент.
През 2003 год. е извършено оцифряване на действащия КП на с.Бучино от 2000 год. и
действащия РП на с.Бучино от 1959 год., като двата плана са съвместени, като според
цифровия модел на КП, показано на скица-извадка /Приложение № 7 към експерт./, имотът е
с поставен идентификатор № 501.97, и е с площ от 0.600 дка /600.42 кв.м./, записан на И. Д.
Д.. За цялата урбанизирана територия на с.Бучино, общ.Благоевград, има изработвана и
одобрена със Заповед № РД-18-176 от 24.10.2022 год. на ИД на АГКК, Кадастрална карта и
кадастрални регистри /КККР/. По одобрената КККР имотът е Поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор № 07168.501.97 /скица на лист 8 към гр. дело № 2719/2023 год./, с НТП
„Ниско застрояване (до 10 м)“, с площ на имота от 510.97 кв.м. /по скица 511 кв.м./, без
запис за собственик /липсват данни за собственост/, с номер по предходен план: 97, кв.13,
парцел VII.
При направения оглед на място вещото лице е отразил установеното на място в цветна
скица - Приложение № 10, както следва: с плътни черни линии и зелени щрихи по ъглите -
са показани границите на имота ползван и стопанисван на място, който в себе си включва
имот пл.№ 97 и пл.№ 98 по КП от 2000 год., като по КККР този имот на място отговаря по
граници на ПИ с идентификатори № 07168.501.97 /въпросен имот/, № 07168.501.98 и №
8
07168.501.216; зачертани с червени хиксчета - са показани граници, огради и сгради, които
не присъстват на място; с червен Z - показан знака за общност между обединените на място
имоти; с черен условен знак за подпорна стена - две черни линии с къси черни щрихи - са
показани всички подпорни стени констатирани на място; с черни пунктирани линии - са
показани на място асми на метална конструкция; със зелено кръгче - е показано
местоположението на стар бунар с помпа; със **и надписи - са показани сигнатурите на
сградите и всички пояснителни надписи; с условни знаци и до тях с надписи - са показани
констатирани на място овощни дървета, които по местоположение, са разположени в
границите на въпросен имот № 07168.501.97, т.е. имота представлява овощна градина и
между дърветата е зеленчукова градина.
Ограденото и ползвано общо на място имот с установена площ от 1870 кв.м., е показан
тониран в сиво на скица – приложение № 11 от експертизата.
Според заключението на вещото лице Поземлен имот с идентификатор № 07168.501.97, с
площ от 511 кв.м. по КККР и площ като проектен парцел /УПИ/ VII-24, в кв.13, по
неприложения РП от 1959 год., от 494 кв.м. /Приложение № 8 към експерт./, е частично
идентичен с имота, описан в Акт за държавна собственост № 90 от 06.05.1985 год., като
парцел /УПИ/ УП, в кв.13, с площ от 600 кв.м., за площите описани по-горе. Регулационният
статус на процесния поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 00134.501.149, с площ по
КККР от 511 кв.м., според действащия регулационен план на с.Бучино от 1959 год., който е
първи и единствен, е проектен, индивидуален, жилищен парцел /УПИ/ VII-24, в кв.13, с
тонирани в зелено граници на извадката от плана /Приложение № 1 към експерт./, с площ на
парцела /УПИ/ по ц.м. от 494 кв.м. /Приложение № 8 към експерт./, като това отреждане е
валидно към 05.11.1999 год., и към 05.11.2004 год. През целия период на съществуване от
1959 год. имота е владян, като дворно място, част от имота на Д. Д.. Според вещото лице за
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 07168.501.97, няма налице влезли в сила планове,
посочени в чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като от 1959 год., той е станал урбанизирана територия, а не
остатъчен фонд земеделска земя по ЗСПЗЗ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Оспорваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което следва да
се провери неговата правилност в рамките на релевираните от жалбоподателя оплаквания.
В тази връзка неоснователен е доводът в жалбата, че за процесния имот има надлежно
издаден Акт за държавна собственост. Представеният и приет като доказателство АДС №
90/06.05.1985г. не съдържа подпис, както на съставителя /л.10 – РС/, така и за "одобрявам"
от посоченото лице като председател на Изпълнителния комитет на ОНС Благоевград и
съответно печат от издаващата го институция. Съгласно чл.78 от НДИ /отм./, действаща към
датата на издаване, актовете за държавните недвижими имоти се съставят от службите
9
"Държавни имоти" при общинските народни съвети или кметствата, а съгласно чл. 79, ал.1
от НДИ /отм./ се подписват от съставителя и се одобряват от председателя на изпълнителния
комитет на съответния общински народен съвет. Процесният акт няма подпис нито на
съставител, нито за „одобрява“, следователно акта не отговаря на изискванията за форма,
съгласно цитираната разпоредба на чл.79 НДИ /отм./. Поради непредставяне на съставен акт
съобразно необходимата към датата на издаването му форма следва да се приеме, че този
документ не притежава белезите на официален свидетелстващ документ. Този извод съдът
може да направи и без възражение от някоя от страните, тъй като се касае до преценка
доказателствената стойност на прието писмено доказателство, за което не е необходимо
изрично оспорване от страна по спора. Следва да се има предвид, че констативните
нотариални актове, както и актовете за държавна, респ.общинска собственост не се ползват с
материална доказателствена сила относно констатациите в тях за придобивното основание,
така и за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти /ТР № 11/21.03.2013 г. т. д. № 11/2012 г. на
ОСГК ВКС/. Ето защо , независимо от данните за липса на съставен в необходимата за това
форма на процесния АДС и от тук извода за липса на качеството на документа на
официален свидетелстващ, при оспорване от насрещната страна на вписаното в акта
основание за собственост, в тежест на страната, която се позовава на този факт и твърди, че
черпи права от това отбелязване, следва при условията на пълно и главно доказване /чл.154,
ал.1 ГПК/ да установи осъществяване на вписаното в акта придобивано основание. В случая
процесния АДС е послужил на ответната община да оспори правото на собственост на
ищеца върху спорния имот, което поражда правен интерес за ищеца да установи срещу
оспорващата община, че е собственик на имота. Тъй като искът е предявен като
положителен установителен ищецът, настоящ въззиваем, носи доказателствената тежест да
установи всички елементи на соченото основание за придобиване на имота – давност,
включително и чрез присъединяване на владение на праводателите й, като наследодатели, а
въззивникът носи доказателствената тежест да установи осъществяване на вписаното в
процесния АДС придобивно основание и придобиване на имота от държавата, а
впоследствие транформиране на собствеността от държавна в общинска.
Въззивникът се позовава на съставения АДС № 90/06.05.1985г. , на вписаното в него
основание за актуване на имота като държавен, както и за вписаното в този акт, че имотът е
бил бивша собственост на АПК „Д.Благоев“ и представлява незастроен жилищен парцел,
върху който е било предоставено право на строеж за жилище с протокол на АПК на С.Д..
Въззивникът поддържа още, че поради предназначението на имота за жилищно застрояване,
според предвижданията на РП от 1959г. за с.Бучино имотът е бил със статут на дворно място
и се е считал за държавен на основание Разпореждане № 404/28.10.1968г., изм. С ПМС №
1/07.01.1981г., по силата на което всички земи на АПК, попадащи в строителните граници на
населените места се предават безвъзмездно на ОНС, които могат да отстъпват върху тях
право на строеж.
Сочи се, процесният парцел е останал незастроен, поради което е подлежал на
10
възстановяване по реда на ЗПСЗЗ и тъй като не е бил заявен за възстановяване на основание
чл.19 ЗСПЗЗ се счита за общински.
На следващо място въззивникът сочи, че имотът е общински на друго самостоятелно
основание - а именно по § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, поради факта, че като държавна
собственост с оглед регулационния му статус на проектен жилищен парцел, според
предвижданията на РП от 1959г. на с.Бучино по силата на закона се е транформирало
правото на собственост на държавата в полза на общината.
По делото от съществено значение е да се установи статута на имота към датата и
периода, през който ищцата твърди започнато и осъществявано владение и присъединяване
на такова от праводателите й, за да се прецени дали и доколко през този период, статута на
имота и респ. изменението в него е допускало възможността за придобиването му по
давност. Затова от съществено значение е да изследват въпросите дали процесният имот е
бил включен в ТКЗС, ДЗС или друго такова образувание, има ли данни за предишен
собственик или собственици на имота преди кооперирането му, дали преди или след
обобществяване е включен в регулационните граници на населеното място, бил ли е
застроен, предявени ли са реституционни претенции и в този смисъл подлежал ли е на
реституиране по ЗСПЗЗ, налице ли са последващи регулационни планове, какво е
отреждането по тях на имота, както и дали плановете са приложени и какво е значението на
приложението на плана относно статута на имота и възможността му да се придобива по
давност, ако към този момент няма данни за собственик на имота.
За да се обоснове от въззивника тезата, че имотът е общински чрез трансформация на
собствеността от държавна, се позовава на първо място на записванията в АДС №
90/06.05.1985г. като основание за придобиване на имота от държавата – ПМС № 1/07.1981г.
и регулационен план, одобрен със Заповед № 3005/24.12.1959г.
Съгласно ПМС № 1 от 01.01.1981г. за по - нататъшно усъвършенствуване на системата за
самозадоволяване на населението от селищните системи с месо, мляко, яйца, риба, плодове,
зеленчуци и фасул – според § 1 от ЗР АПК и другите селскостопански организации
предоставят безвъзмездно на съответните общински /районни / народни съвети включените
в строителните граници на населените места земи от блоковете им, освен парцелите в
стопанските им дворове и необходимите им парцели за производствени нужди, както и
парцелите, образувани от земи, внесени в ТКЗС, които са запазили юридическата си
самостоятелност. Върху предадените безвъзмездно парцели общинските народни съвети, по
писмено предложение на управителните съвети на съответните селскостопански
организации, са могли да учредяват право на строеж на работници и служители, които се
задължават писмено да работят не по-малко от 5 години в тези селскостопански
организации.
Следователно, според вписаното в АДС основание за придобиване на права от държавата
на съответните ОНС се предоставя само правото на ползване на земи в строителните
граници на населените места, включени в блокове на ТКЗС, но не се прехвърля право на
собственост. В мотивите в Решение № 12 от 8 юли 1993 г. по конституционно дело № 12 от
11
1993 г., Обн. ДВ. бр.64 от 27 юли 1993г. Конституционния съд на страната е постановил, че
по силата на това постановление върху тези земи Общинските народни съвети не са имали
правно основание да учредяват право на строеж или други ограничени вещни права. Само
собственикът на земята може да учредява такива права. "Безвъзмездното предоставяне" не
прехвърля собствеността. Министерският съвет не може с административен акт да
отчуждава или да се разпорежда с внесена от кооператорите земя в блоковете на
селскостопанските организации. Тя е останала в собственост на лицата, които са я внесли,
макар и не в реални граници. Съгласно чл. 28 от тогава действащата Конституция на НРБ от
1971 г. отчуждаване на имоти на граждани и начинът на обезщетяване се определят със
закон.
В тази връзка с цитираното в АДС постановление на МС не се установява да прехвърля
права на държавата по отношение на спорния имот. Нещо повече – в АДС е посочено, че е
издаден на 06.05.1985г. С ПМС № 11 от 02.03.1982г. за цялостно изграждане на системата за
самозадоволяване на населението от окръзите и селищните системи с основни
селскостопански продукти - със заключителните разпоредби на Параграф /§/ единствен се
отменя Постановление № 1 на Министерски съвет от 1981г. Следователно – към датата на
издаване на АДС № 90/06.05.1985г. е било отменено ПМС № 1 от 07.01.1981г., вписано като
основание за придобиване на спорния имот от държавата.
С отмяна на нормативното основание, посочено като такова за придобиване на права от
държавата, вписано в АДС към датата на издаването му, както и при неспазване на
необходимата за това форма относно липса на данни за съставител и издател /за
„одобрявам“/, опровергават качеството на документа като официален свидетелстващ и
поради това същият няма присъщите на официалните свидетелстващи документи
материалната доказателствена сила на верността на отразеното в съдържанието му.
В тази връзка не следва да се кредитират данните от експертизата, че процесният имот е бил
включен в ТКЗС въз основа на записванията в този документ, поради липсата на качеството
му на свидетелстващ. Този извод вещото лице сочи че е направил въз основа на
записванията в АДС, който се установи, че няма материална силата на верността на
отразеното в съдържанието му относно това обстоятелство. Вещото лице сочи, че не е
открило други данни относно установяване на факта дали процесният имот е бил
коопериран и включван в ТКЗС, освен тези, отразени в разписния лист към проекта за
дворищна регулация за имот пл.№ 24. Видно от приетия като доказателство разписен лист
на л.42 – РС - за всички парцели в кв.7 и в кв.13, отредени за пл.№ 24, в който е и процесния,
записа „ТКЗС“ е зачертан и са добавени записи за собственици с документи за различни
парцели, като между тях е посочено и името на Д.С.Д. – дядо на ищцата /удостоверение за
наследници/.
Косвени данни относно собственика на един имот могат да се черпят и от отразяванията
за това напр. в различни карти, планове, регистри и друга документация, съставена през
годините и в които е отразена такава информация. Ако се установят такива документи, но в
тях няма данни за собственик по силата на закона имотът става държавен /така Решение №
12
541/06.07.2010г. на ВКС по гр.д.№ 661/2009г., 1 г.о., ГК; Решение № 16/12.03.2016г. на ВКС
по гр.д.№ 3401/2015г., 2 г.о., ГК ; решение № 131/13.06.2011г. по гр.д.№ 1602/2009г. на ВКС;
определение № 207/17.05.2021г. на ВКС по гр.д.№ 1657/–2021г. , 1 отд., решение №
393/23.06.2009г. по гр.д.№ 1207/2008г. на ВКС, 2 отд.; Решение № 476/04.06.2009г. по гр.д.№
774/2009г. на ВКС, 1 го.и др.– относно правното значение на вписването в разписния лист,
имотната ведомост или имотния регистър като косвено доказателство за собственост./. Ето
защо, на база на записа в разписния лист, макар и със зачертаване, може да се направи
косвено извод, че имотът е бил в ТКЗС преди включването му в регулационния план от
1959г., но при липсата на други планове, карти, разписни листове, в които да се съдържат
данни за предходен собственик на имота преди обобществяването му също така може да се
направи извода, че изобщо и преди коопериране на имота и включването му в ТКЗС няма
данни да е бил собственост на определено лице. Имотите, за които няма данни за
собственик, се считат за държавни по силата на самия закон - чл. 3 от ЗДИ /отм./, а
впоследствие и по силата на чл.6 от ЗС.
При тези данни, следва да се счете, че имотът, до включването му в регулационния план, е
бил имот в ТКЗС, но при липса на данни за това кой е бил собственика преди включването
му в ТКЗС следва извода, че като с неустановен преди кооперирането собственик, по силата
на закона е бил държавен.
Следователно, за да се приеме тезата на въззивника, че спорния имот е такъв по чл.19 ал.1
ЗСППЗЗ следва да се установи, че става дума за имот, който е бил внесен в ТКЗС или други
организации, но от определено лице. ЗСПЗЗ възстановява правата на собствениците или на
техните наследници върху земеделските земи, притежавани преди образуването на
трудовокооперативните земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства и
включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации (чл.
10, ал. 1), доколкото собствениците никога не са загубвали своята собственост, но през
определен период обективно не са могли да упражняват това свое пълно вещно право.
Внесената в кооперативните стопанства земя за общо ползване е останала в собственост на
лицата, които са я притежавали, но не в реалните й граници (в този смисъл чл. 10, ал. 1 от
Примерен устав на ТКЗС - ДВ, бр. 83 от 15.X.1968 г.). Със ЗСПЗЗ се възстановяват реалните
граници на внесените земи там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени,
а ако това е невъзможно - в реални граници върху равностойни по количество земи (чл. 10а,
ал. 1 и 2). По същия начин се възстановяват правата на собствениците и върху земи, които са
били включени в селскостопански организации, но се намират в строителните граници на
населените места, освен ако върху тях законно са построени сгради от трети лица или ако е
отстъпено право на строеж и строежът на законно разрешена сграда е започнал (чл. 10, ал.
7).
За да възникне основание за реституиране на такава земя по ЗСПЗЗ, следва да се установи
отнемането й от конкретни лица, чрез внасяне в ТКЗС, липса на подадено заявление за
възстановяване и изтичане на съответните за това срокове, за да се счете, че като земя,
подлежаща на реституция, същата е останала невъзстановена. По делото липсват данни
13
преди внасяне на имота в ТКЗС да е била собственост на определено физическо лице. Ето
защо няма основание да се възстановява собствеността на процесния имот по реда на
ЗСПЗЗ, независимо от данни за внасянето му в ТКЗС, тъй като обществените отношения,
които се уреждат с този закон, касаят възстановяване на собствеността върху такива земи,
внесени от собствениците в такива стопанства, но не и когато се установи, че става дума за
земя, която поради неустановен собственик към момента на кооперирането е била държавна
по силата на закона.
Отделно от това от въззивника не се установи, че е спазена процедурата по определяне на
спорния имот като земя по см.на чл.19 от ЗСПЗЗ. Определянето на имотите по този ред се
извършва от комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", в която
участват представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или държавните
ловни стопанства /ал.2 на чл.19/, а условията и редът за определянето на имотите по ал. 1 се
уреждат в правилника за прилагане на закона – ал.3. Така също да е спазена процедурата по
чл.45 , ал.1 и сл. от ППЗСПЗЗ за издаване на решение по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 от
съответната ОСЗ. Не са представени доказателства за влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, в
които планове процесният имот да е отразен като имот със статут на земеделска земя,
представляваща остатъчен поземлен фонд, незаявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Вещото лице сочи данни, че имота по одобрения през 1959г.регулационен план е получил
проектен парцел VII-24, кв.13, и в този смисъл е влязъл в урбанизираната територия. Също
така сочи, че този план не е бил приложен. Приложението на плана обаче няма отношение
към трансформиране на статута на имота от земеделски в такъв в урбанизирана територия.
Прилагането на един план има отношение по въпроса дали е настъпило отчуждителното му
действие само в случаите, когато се засягат имоти на частни лица и обществени
организации. При промяна на уличнорегулационния план за държавни имоти, те остават
собственост на държавата /Решение № 520 от 14.06.2000г. на ВКС по гр.д.№ 1524/99г., 4 г.о./.
Следователно с влизане в сила на регулационния план на с.Бучино през 1959г., по който
процесния имот е включен, същият загубва земеделския характер и става такъв в
урбанизираната територия. С включване на имота в рег.план от 1959г., макар и неприложен,
се променя само статута му от земеделски в такъв в урбанизирана територия. Промяната на
статута с одобряване на плана пред 1959г. не води до промяна на собствеността, като имотът
продължава към този момент да е държавен, но в урбанизирана територия.
В чл.2, ал.2 и сл. от ЗДС изрично са изброени имотите публична държавна собственост.
Спорният не е сред изброените, поради което на това основание следва да се счете, че по
силата на закона /чл.2, ал.3 ЗДС/, като имот с неустановен собственик е станал частна
държавна собственост, но имот в урбанизирана територия. На основание § 42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС /ДВ, бр.96/05.11.1999г./ застроените и незастроените парцели и имоти - частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите
14
към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове,
преминават в собственост на общините. Това е придобивно основание - за придобиване на
частна общинска собственост по силата на самия закон. Не се установи отреждане на имота
по регулационния план от 1959г. за някое от изброените мероприятия, за да настъпи
трансформиране на собствеността на имота от частна държавна в частна общинска. Ето
защо и това сочено от въззиваемата страна основание за придобиване на собствеността е
недоказано.
Тъй като искът е положителен ищцата следва пълно и главно да установи осъществявано
владение от праводателите й – прадядо, дядо и родителите й от 1959г. и присъединяването
му към осъществяваното лично от нея от 1991г.
С оглед изложеното по-горе се установи, че процесният имот не е публична държавна или
общинска собственост, поради което не е относима забраната за придобиване на такива
имоти по давност. Вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени
преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. ЗЗ от 1996 г., могат да се
придобиват по давност най – рано, считано от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на
недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата /последният ден на срока/
обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с последващите
изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. С
решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д.№ 16/2021г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от
2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР
на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана
в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на
ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното
владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г.
От мотивите на цитираното решение, следва извода, че по отношение на давностните
срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г. до 31.05.2006г., какъвто е и
разглежданият случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017
г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да
се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за
противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018 г. за
периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к. д. № 5/2019 г. по отношение на
заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният
закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е посочил в мотивите на
15
Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на § 1 ДР ЗС с
обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен
ефект.
Както изрично в цитираното решение на Конституционният съд, така и в Решение 207 от
06.01.2020г., постановено по гр.д.№ 4662/2019г., 3 г.о., ГК, е постановено, че в случая
отмяната на §1 и §2 от ПЗР на ЗС за противоконституционни имат действие занапред, като
ефекта на спряната давност до обявяване на текстовете за противоконституционни се
запазва, т.е. за периода от 31.12.2017г. до обявяване на §1 от ПЗР на ЗС в последната му
редакция за противоконституционен, забраната /мориториума/ за придобиване на
собственост по отношение на имоти държавна или общинска частна собственост е
приложима /така вж.цитираното решение на ВКС/.
Следователно по настоящото дело не следва да се приложи мораториумът за придобиване
на държавни и общински имоти - частна собственост, действал в периода от сочената като
начална дата на владение – от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., както и за периода от 31.12.2017г.
до 19.01.2018г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр. 9/2018 г. за противоконституционен -
или това е период от време от повече от необходимите за давностно придобиване при
недобросъвестно владение 10г.
Ищцата изрично се е позовала на осъществявано от нея владение и присъденияване на
такова от праводателите й, основано на наследаване.
Свидетелските показания са категорични, че от 1959г. прадядото и съответно дядото, а
впоследствие и родителите на ищцата са започнали да ползват имота, да го стопанисват,
обработват и дори са го оградили, а към настоящият момент това владение е продължено и
от ищцата. Свидетелите са категорични, че имота е бил ползван изключително от ищцата и
нейните праводатели, като никой не им е оспорвал правото на собственост. От
свидетелските показания следва извода, че от страна на ищцата и наследодателите й са
обективирани конкретни фактически действия по заявяване на намерение за своене на имота
като свой като са го оградили чрез отделянето му и разграничаването му от останалите вещи
и в частност от останалата част от земната повърхност с обособяване и на конкретни
пространствени предели на осъществяваното владение. В случая ограждането на имота от
ищеца и праводателите й, ограничаването на достъпа на трети лица и обиктивиране на тези
действия, явно, открито, спрямо неограничен кръг лица, следва да се счете за обективиране
на собственически намерения /Решение № 97/ 19.10.2020г. по гр.д. № 325 /2020 г., 1 г.о. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Съгласно чл.82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и това на
праводателя си при наличие на правоприемство. Присъединяване е допустимо, както при
общо /при наследяване/ така и при частно правоприемство /когато вторият владелец
получава владението върху определен имот от предходния на правно основание, което е
годно да прехвърли собствеността върху имота/. В този смисъл е и задължителната практика
на ВКС, например решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр.д.№ 2246 по описа на Второ г.о. на
ВКС за 2008 г., постановено от ВКС, Първо г.о., решение № 699 от 02.11.2010 г. по гр.д.№
16
1572 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о.; решение № 178 от 9. 07. 2014 г. по гр. д. № 7749/2013 г. на
ВКС, 1 г.о. и решение № 33/19.06.2018г. по гр.д.№ 1931/2017 г. на вКС, 1 г-о./. и др.
постановени по реда на чл.290 от ГПК. Когато се присъединява еднородно владение
необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл.79 от ЗС за
съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на праводателя и на
правоприемника или общо 5 г. добросъвестно владение на праводателя и на
правоприемника, а когато е разнородно при присъединяване необходимият срок за
придобиване по давност на недвижим имот е като при недобросъвестно владение – от 10г.
Следователно пълно и главно в процеса от ищцата са установени всички елементи на
сочения придобивен способ – установени обективни действия по установяване на
фактическа власт върху вещта, обекстивирне на действия по установяване на намерение за
своене на вещта,осъществяване на това владение явно, спокойно, непрекъснато и за период
от време, през който давност по отношение на придобиване на имота е могла да тече – от
01.06.1996г. до 31.05.20026г. и за периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. и през който период
са изтекли необходимите за недобросъвестно придобиване 10г., както и изрично позоваване
на давността на ищеца.
При тези аргументи оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е уважил предявеният иск, поради което
обжалваното решение следва да се потвърди като законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от обжалването на въззиваемата стана жалбоподателят дължи направените
разноски, които са направени и доказани по основание и размер. Такива са направени и
поискани в размер на 1700 лв. за адв.възнаграждение. От въззивникът е направено
възражение за прекомерност. При поддържане на такова възражение, на основание решение
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, задължително за националните съдилища на
основание чл.633 ГПК, съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако установи несъответствие на
действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото. При
направено възражение за прекомерност и с оглед данните по спора, съдът е длъжен да
съобрази постановките на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
както и съд.практика /определение № 4/11.01.2022г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4420/21,г., 4г../ и
определи такива разноски, които да съответстват на фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените съдебни заседания, събраните доказателства и приносът на
защитника за тяхното събиране, процесуалното поведение на пълномощника /депозиране на
отговори, жалби, молби и др./ .При съобразяване на посочените критерии, поисканите от
жалбоподателя разноски от 1700 лв. за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция следва да се редуцират до размер от 500 лв., който отговаря на действителната
правна и фактическа сложност на делото, както и на извършените процесуални действия
пред въззивната инстанция от пълномощника на въззиваемата страна, изразяващо се
единствено в изготвяне на отговор по жалбата и явяване само в едно открито съдебно
17
заседание, без да са събирани нови доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 566/19.07.2024г., постановено по гр.д.№ 2719/2023г. по
описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА Община Благоевград, с адрес гр. Благоевград, пл. “Георги Измирлиев” №1,
представлява от кмета да заплати на И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „**“ № *,
вх. *, ет.*сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от получаване
препис от страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18