РЕШЕНИЕ
Номер 260127 26.01.2021 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На втори декември 2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Сийка Радева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 6421 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002909/09.09.2020г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда, на ЕТ “А. Ф. – Т. Д.”, ЕИК …, в качеството на
работодател, със седалище и адрес на управление: …, представлявано от с. Т. С. Д., е наложена “Имуществена
санкция” в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено
административно нарушение по чл.63, ал.2, вр.чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена
санкция” от 2500 лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА “А. Ф.
– Т. Д.”, ЕИК …, ДА ЗАПЛАТИ на ИА „Главна инспекция по труда“,
гр.София,
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 16-002909/09.09.2020г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда, на “А. Ф. – Т. Д.”, ЕИК …, в качеството на
работодател, със седалище и адрес на управление: …, представлявано от с. Т. С. Д., е наложена
“Имуществена санкция” в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за
извършено административно нарушение по чл.63, ал.2, вр.чл.63, ал.1 от Кодекса
на труда.
Жалбоподателят
“А. Ф. – Т. Д.”, чрез представляващия го – с. Т. С. Д., обжалва наказателното
постановление, формулирайки претенция за отмяната му като неправилно и
незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения, алтернативно –
за неговото изменяване в насока намаляване размера на санкцията. Редовно
призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител в последното
по делото съдебно заседание и не взима становище по спора.
Въззиваемата
страна – Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив, редовно призована, чрез
процесуален представител пледира наказателното постановление да бъде потвърдено
от съда като правилно и законосъобразно, за което излага аргументи. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против “А. Ф. – Т. Д.”, в качеството му
работодател, за това, че при извършена проверка на 15.07.2020г. около 12:50
часа в ресторант „ХІХ век“ в гр.Пловдив, ул.“Цар Калоян“, № 1, стопанисван от “А.
Ф. – Т. Д.”, е установено, че работи като р.-к. Р. Н. М., ЕГН **********. От
представените документи на 20.07.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив,
е установено, че с Р. Н. М. е сключен трудов договор на 13.07.2020г., за който
е подадено уведомление за регистрация в ТД на НАП с вх.№ … и договорът е
регистриран в ТД на НАП на 15.07.2020г., 14,57 часа, видно от справка за приети
и отхвърлени уведомления. От проверката в обекта на контрол и от представените
документи е установено, че към 12,50 часа на 15.07.2020г. в ресторант „ХІХ век“
в гр.Пловдив, ул.“Цар Калоян“, № 1, от страна на работодателя “А. Ф. – Т. Д.” е
допусната до работа като р.-к. Р. Н. М., ЕГН **********, без да й е
предоставено преди постъпването й на работа копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП за регистрацията на сключения с
нея трудов договор.
С това
е нарушен чл.63, ал.2, вр.чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН № 16-002909 от 10.08.2020г.,
съставен от Б.Д.Д. – г. и. в Д “ИТ” – Пловдив, като отразената в същото
фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Обстоятелствата, при които е осъществен състава на
изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания
доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени
свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото
писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични и
взаимноподкрепящи се.
При
тези фактически положения съдът намира, че по делото са налице категорични и
безспорни доказателства относно факта, че е извършено нарушение по чл.63, ал.2,
вр.чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, от
страна на “А. Ф. – Т. Д.”. От събраните по делото доказателства, безспорно се
установява, че към момента на проверката М. е престирала работна сила, като е
била допусната до работа, без да й е предоставено копие от уведомлението по
чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП, тъй като проверката е
извършена около 12.50 часа на 15.07.2020г., а видно от Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ … за подадени в НАП данни за
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ същото е било подадено в 14.57 часа на 15.07.2020г.
Следователно работникът е бил приет на работа, преди да му е било връчено копие
от изследваното уведомление, което е било сторено още от юли 2020г., съгласно
приложената справка-декларация по чл.402 от КТ на М. Като основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
административнонаказващият орган е посочил нарушените разпоредби на чл.63, ал.2,
вр.ал.1 от КТ, като същите уреждат задължение на лицата, които са работодатели
да не допускат до работа работника или служителя, преди да му бъдат
предоставени документите по ал.1, а именно: екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от Териториалната Дирекция на Националната агенция за приходите.
Тези норми са императивни и в тях са отправени предписания, които следва да се
изпълнят от лицата, явяващи се работодатели, каквито са и юридическите лица съгласно
Параграф 1 от ДР на КТ. В този порядък и правилно е определен субектът на
отговорността - “А. Ф. – Т. Д.”, към което е било адресирано даденото
задължение.
При нарушение на цитираната по-горе разпоредба е определена
и административнонаказателна отговорност съгласно чл. 414. ал.3 от КТ, сочещ че
при нарушение на разпоредбата на чл.63 ал.2, вр. ал.1 от КТ всеки работодател
се наказва с “Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15000лв., за всяко
отделно нарушение. В случая АНО е определил размера на имуществената санкция на 2500лв, а
именно при горните параметри, като и по мнението на настоящия съдебен състав
правилно и законосъобразно е преценено, че нарушението не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28а от ЗАНН, предвид обстоятелството, че не
само работникът е бил допуснат до работа преди връчване на уведомлението, но
дори и самия трудов договор не е бил регистриран в ТД на НАП, а това е
направено едва след проверката. Колкото до хипотезата на чл.415в от КТ, то
законодателят изрично е изключил приложението на този привилегирован състав,
когато казусът касае нарушение от категорията на процесното. Определеният размер на имуществената санкция, обаче,
съдът намира за необосновано завишен, тъй като не е отчетена в достатъчна степен естеството и тежестта
на нарушението, механизма на осъществяването му,
съобразно чл.27, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка и предвид обстоятелството, че
изследваното нарушение е първо, до колкото липсват доказателства за противното,
както и с оглед икономическите реалности, при които същото е осъществено и
санкционирано, то Съдът намира, че целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха
били постижими с определяне на имуществената санкция в минималния размер от 1500лв.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, като същите съдържат законово определените реквизити и са издадени в законоустановените срокове.
С оглед
на гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно
постановление № 16-002909/09.09.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда, на “А. Ф. – Т. Д.”, ЕИК …, в качеството на работодател, със
седалище и адрес на управление: …,
представлявано от с. Т. С. Д., е наложена “Имуществена санкция” в размер
на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по
чл.63, ал.2, вр.чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, следва да бъде ИЗМЕНЕНО като бъде намален размерът на
наложената имуществена санкция от 2500 лв. на 1500лв.
При този изход на спора и
съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване
на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери,
че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в
минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила в едно
явяване в съдебно заседание и излагане на общи аргументи в посока потвърждаване
на НП.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по
делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.