Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.05.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10374/2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Д.П.Й., М.И.Р.,
Р.П.Й. и А.П.Й. срещу З. „Л.и.“ АД искова молба за заплащане на обезщетения в
размер на по 100 000 лева на всеки от ищците, ведно със законните лихви от 09.08.2013
г. до окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че при ПТП на 09.08.2013 г. в с.
Брестница починал брат им П.П.Й.. Вината на причинилия произшествието М.С.М.
била установена с влязла в сила присъда от 26.05.2014 г.
Ищците излагат в подадената от тях искова молба, че били
в близки роднински отношения на взаимопомощ с починалия П.Й.. Скърбели за
неговата загуба, чувствали се стресирани от внезапната му смърт, защото се
уважавали и си помагали, живеели с пострадалия и от неговата материална помощ;
били в близки отношения на приятелство и се уважавали взаимно. Скръбта им била
непоносима и продължителна, а липсата на П.П. представлявала тежко преживяване
за всеки от тях. Получили нервно-психически разстройства, изразяващи се в
непреодолими болки и страдания.
За управлявания от М.М. л.а. „Рено 19“ имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество.
Търпените неимуществени вреди ищците оценяват на
сумата от 100 000 лева, поради което молят съдът да им присъди
обезщетенията, ведно със законните лихви от 09.08.2013 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва допустимостта на исковете
над сумата от 5 000 лева. Оспорва предпоставките за присъждане на каквито
и да било обезщетения на ищците и размерите на предявените искове като
завишени. Твърденията за описаните между ищците и пострадалия отношения не била
изцяло достоверни, тъй като П.Й. бил едва на 1 г. и 3 м.
Възразява
за принос на пострадалия за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
пътувал в автомобил, управляван от силно повлияно от алкохола лице и без
обезопасяване на пострадалото дете чрез поставянето му в детско столче.
Третото
лице помагач на страната на ответника – М.С.М. не изразява становище по
предявените от ищците искове.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно активно и обективно съединени искове
с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима към
спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основават
на сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ между собственика на л.а. „Рено 19“ с ДК № РК 9709 АС и З. „Л.и.“
АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно между
страните с определение от 18.09.2019 г.
С влязла в
сила на 11.06.2014 г. присъда № 10/26.05.2014 г. по НОХД № 165/2014 г. по описа
на ОС – гр. Ловеч М.С.М. е признат за виновен в това, че на 09.08.2013 г. около
15.15 часа на път І-4 (Варна-София) при км 8+500 в землището на с. Брестница,
Ловешка област, м. „Драголин дол“ при управление на л.а. „Рено 19“ с ДК № РК
9709 АС нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1, ред 2, кол.
3 от ЗДвП – при избиране на скоростта за движение извън населеното място за
категория „В“ при максимално допустима скорост на движение 90 км/ч се движил
със 120 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на П.П.Й., като деянието е
извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 6, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК.
Съгласно
нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански
съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл съдът приема за осъществени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането.
Установява се от приетото по делото
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, че ищците Д.П.Й., М.И.Р. и А.П.Й.
са сестри, а Р.П.Й. – брат на загиналия при ПТП на 09.08.2013 г. П.П.Й..
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща
преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да съобрази при
определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и социалното
положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят обезщетение за
причинените им неимуществени вреди и др.
На първо място следва да се отбележи, че
направеното от ответника възражение за недопустимост на исковете над сумата от
5 000 лева е неоснователно. Според т. 2 на Решение на Съда от 24.10.2013
г. по дело С-277/12, недопустимо е
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използване на моторни превозни средства покрива обезщетението
за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума,
която е по-малка от посочените в член 1, пар. 2 от Втора директива 84/5
(заменена с чл. 9, пар. 1, т. 1 от Директива 2009/103.
В т. 1 на постановеното ТР № 1/2016 г. по
тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ПППВС № 5/1969 г. (низходящите,
възходящите и съпруга, отглежданото дете и отглеждащото го лице, съжителстващите
на съпружески начала), и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Според
дадените от ВКС указания преценката се извършва във всеки конкретен случай, а обезщетение
се присъжда само при доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Към 09.08.2013 г. ищците са били съответно на
осем, седем, четири и две години, а починалият – на една година и три месеца.
Тази особеност в психо-физиологичното развитие на Д.Й., М.Р., Р.Й. и А.Й. и на
пострадалия П.Й. не предполага установяване на изискуемата според ТР № 1/2016
г. на ВКС особено близка връзка между всеки от ищците и загиналото дете.
Безспорно интелектуалното развитие на П.не е било във фаза, при която той да е
могъл да формира съзнателно чувство на уважение, а още по–малко да помага на
по-големите си братя и сестри, включително с материална подкрепа (съобразно
изложеното в исковата молба). В тази насока са и показанията на свидетеля Лило
Иванов: „малкото дете“ не говорело разбираемо; братята и сестрите му (чиито
имена свидетелят не назовава) играели с починалото при ПТП дете, хранели го и
му се радвали. Показанията на И.не съдържат никакви данни за особена
привързаност на когото и да било от ищците с П.Й.. Между тях е съществувала
обичайната връзка между братя и сестри, като досежно уважението и помощта
отношението се е проявявало по-скоро еднопосочно – от страна на по-големите
сестри спрямо загиналия. Не съществува възможност, от гледна точка на етапа на
психическо и емоционално развитие, четиригодишният Р. и двегодишната А. нито да
са разчитали, нито да са оказвали особена грижа и подкрепа в отношенията им с П.Й..
Поради това е изключено между тях да е съществувала особена привързаност и
специална връзка. Самата А. е била с неукрепнало съзнание и трайни паметови
способности, за да се очакват прояви на твърдените силни болки и страдания.
Недоказани и следователно несъществуващи са
получените от ищците неимуществени вреди. П.Й. не е бил техен единствен брат,
чиято липса да е оставила непреодолима болка и празнина. Със сигурност липсата
му е заместена от родилите се последователно през 204 г., 2015 г., 2017 и 2018
г. техни братя и сестри – П., В., Т. и В..
Многобройната фамилия на ищците говори за
солиден личностов ресурс, необходим за справяне с ненавременната смърт на един
от техните братя. Съчетано с детската възраст на всеки от ищците и
неукрепналото им съзнание, значението на това трагично събитие не се отличава с
фатални последици за тяхната психика и качество на живот.
По така изложените съображения съдът намира
исковете за неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Право на разноски има ответникът, като същите
са в размер на 650 лева, от които 600 лева за експертиза по делото и 50 лева за
разпит на свидетел. Ответникът претендира и разноски за адвокатко
възнаграждение. Доказателства за заплащането му по делото не са представени,
поради такова на З. „Л.и.“ АД не се дължи.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.Й., ЕГН **********, Р.П.Й.,
ЕГН **********, М.И.Р. ЕГН ********** и А.П.Й., ЕГН **********, действащи чрез
законния си представител И.Р.П., ЕГН ********** срещу З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******искове
с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за
заплащане на сумите от по 100 000 лева обезщетения за неимуществени вреди
от смъртта на брат им П.П.Й., ЕГН ********** при ПТП на 09.08.2013 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.П.Й., ЕГН
**********, Р.П.Й., ЕГН **********, М.И.Р. ЕГН ********** и А.П.Й., ЕГН **********,
действащи чрез законния си представител И.Р.П., ЕГН **********, всички с адрес ***
да заплатят на З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******сумата от 650 лева разноски за
производството.
Решението е постановено при участието на М.С.М., ЕГН **********
– трето лице помагач на страната на ответника З. „Л.и.“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: