Решение по дело №1211/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е В.Д.А.,***, със съдебен адрес ***. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Н.С. ***.

Ответник по жалбата е началник сектор ПП при ОДМВР Сливен. Ответникът участва в производството лично.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000171/31.03.2023г. на началник сектор ПП при ОДМВР Сливен. Със заповедта е постановено прекратяване на регистрацията на лек автомобил Киа Сийд с рег. № А 2146 НХ, собственост на А., за срок от 6 месеца, на основание чл.171 т.2 б.А от ЗДП.

В жалбата се правят подробни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на заповедта, както и на неправилно приложение на материалния закон. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Сочат се доказателства.

Ответникът депозира пред съда писмено становище за неоснователност на жалбата, в което излага доводи за липсата на основания за оспорване на заповедта. Иска съдът да отхвърли жалбата. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства. Събраните по преписката доказателства са представени от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид и разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Представено е заверено копие от заповедта, предмет на оспорване - заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000171/31.03.2023г. на ответника, от което се установява издаването и.

Обстоятелствата по заповедта се оспорват отчасти. Не се спори, че на 31.03.2023г.около 9.40 часа в община Сливен, на път ІІ – 53, в с.Крушаре, до бензиностанция МК Петрол, в посока към гр.Сливен А. управлявала личния си лек автомобил Киа Сийд с рег. № А 2146 НХ. При извършена проверка се установило, че А. управлява автомобила със СУМПС, издадено от Великобритания. При последваща проверка органите за контрол установили, че А. е влязла на територията на България на 23.09.2022г. през Аерогара София. Контролните органи не установили данни А. да е напускала страната след тази дата до датата на проверката и стигнали до фактически извод, че е изтекъл тримесечния срок за подмяна на СУМПС.

Представено е копие от свидетелството за управление на МПС на А., от което се установи, че същото е издадено във Великобритания на 03.06.2015г. и е валидно до 02.06.2025г.

Като свидетел по делото е разпитан Димитър Д., работодател на жалбоподателката. От показанията му се установи, че през м.януари и м.април 2023г. двамата с А. са пътували до Р.. В последствие при извършената проверка с А. установили, че напускането им на страната през м.януари не е било регистрирано в системата на граничния пункт.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.172 ал.1 ЗДвП. Със заповед № 343з-3031/31.12.2021г. на директора на ОДМВР Сливен с която са делегирани правомощия на длъжностни лица от МВР, включително началник сектори, за издаване заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДП. Не е налице основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана – писмена е и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. Предвид специфичната процедура по издаване и налагане на ПАМ, уредена в чл.172 от ЗДП, както и целите на мярката, уредени в чл.171 от ЗДП, насочени към незабавно преустановяване на конкретно противоправно поведение, създаващо опасност за движението по пътищата, липсата на уведомяване на адресата за започване на административното производство по издаването на заповедта не следва да се разглежда като съществено процесуално нарушение при положение, че самата заповед е била надлежно съобщена на адресата и последният е имал възможност да реализира правото си на защита пред съда. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.

Правилно са установени фактите по случая, но е неправилно приложен материалния закон, а направените в тази връзка оплаквания от жалбоподателя са основателни.

Съгласно чл.171 т.2а б.А от ЗДП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

За да приеме, че А. при проверката не притежава валидно СУМПС органът счел за приложима нормата на чл.162 ал.1 от ЗДП, съгласно която българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Неправилно органът приел, че притежаваното от А. СУМПС не е издадено от държава членка на ЕС. Към 2015г. Великобритания е била членка на ЕС и именно тогава свидетелството е издадено. Последвалото прекратяване на членството на тази страна в съюза не може да промени вече настъпилия факт. Преуреждане на правните последици на вече настъпили юридически факти може да се допусне само по изключение и то с изрична правна норма с обратно действие, каквато в случая не е налице. С издаването на британско СУМПС през 2015г. А. е придобила правото да управлява МПС с този документ до срока му на валидност през 2025г. и соченото от органа излизане на Великобритания от ЕС не е предвиден от закона правопогасяващ факт. Затова следва да се приеме, че към момента на проверката А. е притежавала валидно СУМПС, т.е. не са били налице материалните предпоставки за издаване на оспорената заповед. АО е приложил закона неправилно. Налице е основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК.

Предвид основателността на направеното оплакване и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което следва да се отмени, на основание чл.172 ал.2 АПК.

По повод направеното в срок искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ОДМВР Сливен следва да заплати на жалбоподателката разноските по делото, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В.Д.А.,***, със съдебен адрес ***, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000171/31.03.2023г. на началник сектор ПП при ОДМВР Сливен.

ОСЪЖДА ОДМВР Сливен да заплати на В.А. 510 лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Съдия: