Решение по дело №29/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Вивера“ ЕООД срещу решение № 1868 от 21.11.2023 г., постановено по АНД № 5061 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 01-2600/3430 от 05.07.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на „Вивера“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. К. К., община С., област П., ул. „***“ № *, представлявано от управителя В.В.Ф., на основание чл.72а, ал.1 ЗПООПЗПЕС са наложени 7 (седем) имуществени санкции в размер на 1000 лева за шест нарушения на чл.55б, ал.1 ЗПООПЗПЕС и едно нарушение на чл.55б, ал.5 ЗПООПЗПЕС или в общ размер 7000 лева.

Според касатора решението е неправилно без да се излагат конкретни съображения. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Ответникът в писмено становище оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че решението на Районен съд Пловдив е правилно и като такова следва да се остави в сила.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е купувал количества мляко без сключен писмен договор за изкупуване и доставка на сурово мляко, а за периода 01.04.2022 г. – 09.03.2023 г., макар че е наличен договор от 27.08.2022 г. с производителя М.Ц., за който договор е подадено заявление за регистрация в ОД Пловдив на ДФЗ на 27.09.2022 г., не е спазен 30-дневния срок по чл.55б, ал.5 ЗПООПЗПЕС. Според районния съд в събраните по делото доказателства не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извършване на нарушението, а фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП, е съответна на осъществилото се в действителността, като констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства, но изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя. На базата на всички събрани по делото доказателства, районният съд е приел за безспорно установено, че на датата и мястото и по начина, отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вменените му нарушения на чл. 55б, ал.1 и ал.5 ЗПООПЗПЕС. На отразените дати в приемо- предавателните протоколи жалбоподателят като първи изкупвач е изкупувал мляко без сключени писмени договори за доставка, с което е извършил вмененото му нарушение. Като неоснователно е преценено възражението за неспазване на срока по чл.34 ЗАНН, защото нарушенията и нарушителят са установи при извършената проверка на място на 09.03.2023 г., защото приемо-предавателните документи, с които е било удостоверявано изкупуването на млякото, не са били известни на ДФЗ преди датата на проверката. Като неоснователно е преценено също възражението на жалбоподателя относно неправилното посочване в АУАН и в НП на вида мляко, защото това според съда са очевидни технически грешки, изцяло преодолени по реда на чл.53 ЗАНН, които не представляват съществени процесуални нарушения, не нарушават правото на жалбоподателя да разбере за какво административно нарушение се ангажира отговорността му, нито нарушават възможността му адекватно да организира защитата си. Още повече, според съда в конкретния случай вмененото съставомерно нарушение не е за конкретния вид закупено мляко, а за закупуване на млякото без сключен писмен договор. Според районния съд административнонаказателна процедура е проведена законосъобразно и не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя, при съставянето на АУАН и НП също не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази в НП, в АУАН и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми, АУАН е връчен на нарушителя, подписан е от него, актосъставителя и свидетеля, предоставена е възможност на нарушителя за възражения, съответно в максимална степен е охранено правото му на защита. Като неоснователни са преценени възраженията на жалбоподателя за нарушение на чл.42, ал.1 и чл.43, ал.1 ЗАНН, защото АУАН съдържа всички изискуеми реквизити по чл.42, ал.1, т.1-10 ЗАНН. Прието е, че наказателното постановление също съдържа всички посочени в чл.57, ал.1, т.1-13 ЗАНН реквизити, подписано е от наказващия орган и препис от него е връчен на жалбоподателя. Изложени са мотиви, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност и в този смисъл като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя за приложение на чл.28 ЗАНН, дори напротив, обществената опасност е завишена с оглед системното изкупуване на мляко в немалки количества без сключен договор от различни производители през продължителен период от време. Съответно според районния съд издаденото наказателно постановление е законосъобразно и следва да се потвърди.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Още повече, че в касационната жалба не се съдържат никакви ясни и конкретни възражения за наличие на касационни основания, а на всички възражения за незаконосъобразност на наказателното постановление районният съд е дал отговор.

За яснота на касатора следва да бъде изрично отбелязано, че на касационен контрол подлежи съдебното решение на районния съд, а не самото наказателно постановление. В съответствие с чл.218, ал.1 АПК, приложим в настоящото производство съгласно чл.63в ЗАНН, съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, каквито в случая липсват. А доколкото по силата на чл.218, ал.2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно, касационният състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, защото е постановено от законен състав и в пределите на правораздавателната власт на районния съд, изготвено в писмена форма и подписано от съдията, волята на съда е изразена ясно и недвусмислено, съдебното решение е постановено след надлежно развило се съдебно производство, за което са били налице всички положителни и са липсвали всички отрицателни процесуални предпоставки за неговото образуване, съдебното решение не противоречи на действителното правно положение, тъй като нито пред първата инстанция, нито пред касационната инстанция не са представени нови доказателства, различни от събраните в производството пред административнонаказващия орган, които да сочат на несъответствие на решението с материалноправното положение, установено по безспорен начин.

В този смисъл единствените правнорелевантни факти от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството са липсата на писмени договори и несвоевременната регистрация на съществуващия договор и тези факти не се оспорват от касатора. Ирелевантно за правилността на съдебното решение, а оттам и за законосъобразността на наказателното постановление, е обстоятелството, дали към момента на извършване на нарушенията дружеството е произвеждало млечни продукти от изкупуваното мляко.

Предвид изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на ДФЗ сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1868 от 21.11.2023 г., постановено по АНД № 5061 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

ОСЪЖДА на „Вивера“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с. К. К., о. С., област П., ул. „***“ № *, представлявано от управителя В.В.Ф., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: