РЕШЕНИЕ
Номер 228 14.09.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти
състав, на двадесет и втори август две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Галина Кунчева като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 243 по описа за 2023 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано
е по жалба с вх. № 108500-10116/04.05.2023 г. по деловодния регистър на ОД МВР
Русе, подадена от Е.И.М., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
23-3393-000083/18.04.2023 г., издадена от ВПД началник РУ към ОД МВР Русе, РУ
02 Русе. Със Заповедта е разпоредено налагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) по чл. 171, ал. 2А, буква А от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) – прекратяван на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта се
обжалва като незаконосъобразна и се иска от съда да отмени същата. В първото по делото съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител адв. И. М.,***, поддържа жалбата на
основания, изложени в нея; ангажира гласни доказателства и иска присъждане
на разноски. Във второто съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Ответникът по делото – ВПД
началник РУ към ОД МВР Русе, РУ 02 Русе, се представлява от главен юрисконсулт Т.
Й., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана; иска от съда да я
отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен
списък на разноските.
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна - адресат на акта, която е засегната от него
неблагоприятно; в преклузивния срок; при наличие на правен интерес, поради
което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От фактическа страна
по делото се установява следното:
Със ЗППАМ №
23-3393-000083/18.04.2023 г., издадена от ВПД началник РУ към ОД МВР Русе, РУ
02 Русе спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, буква А от ЗДвП
– Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца
до една година, а именно за 6 месеца. ПАМ е наложена спрямо товарен автомобил „Фолксваген
Кади“ с рег. № *******, собственост на Е.И.М., като са отнети свидетелството за
регистрация и регистрационните табели на автомобила. Заповедта е мотивирана с
обстоятелството, че посоченото МПС на 12.04.2023 г., около 15:40 часа в гр.
Русе, до ул. „П.“ № 1 е управлявано от Е. Е.И., ЕГН **********, който е
неправоспособен водач.
По
делото е представен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
Серия АД бл. № 135115/12.04.2023 г., съставен на Е. Е.И. затова, че на
12.09.2022 г., около 15:40 часа, в гр. Русе, до ул. „П.“ № 1, управлява товарен
автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № *******, собственост на Е.И.М. без да е
правоспособен водач, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Е. И. е подписал
съставения АУАН без възражения.
Във
връзка с установеното по надлежен ред административно нарушение, ВПД началник
РУ към ОД МВР Русе, РУ 02 Русе е издал обжалваната ЗППАМ № 23-3393-000083/18.04.2023
г., с която на основание чл. 171, т. 2А,
буква А от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на посочения автомобил.
Заповедта е връчена на собственика М. на 18.04.2023 г.
В
жалбата, с която е сезиран съда, се въвеждат възражения за незаконосъобразност на
обжалваната заповед. В първоначалната жалба се сочи, че се оспорва изцяло АУАН Серия АД бл. №
135115/12.04.2023 г. като необоснован, неправилен и незаконосъобразен - издаден
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят не е
съгласен с констатираните нарушения и наложената ПАМ. Счита, че заповедта е
постановена при неизяснена фактическа обстановка. Твърди още, че за да се
приложи посочената ПАМ е необходимо той сам да е предоставил управлението на
автомобила на друго лица. Посочва, че процесния автомобил е закупен съвсем
наскоро и лицето Е. И. е негов син. Възразява, че след като синът му е
пълнолетен гражданин, не може той като баща да носи отговорност за неговите
постъпки – синът му просто е видял къде оставя ключовете за автомобила и ги е
взел, без да уведоми баща си. Посочва още, че самият той се е притеснил дали
автомобилът не е откраднат и затова е подал сигнал на тел. 112, а след това е
оттеглил сигнала защото е разбрал, че автомобилът е взет от сина му. Релевира оплакване, че наложената ПАМ нарушава
законните му права и интереси, тъй като той не е извършил каквото и да било
нарушение и не е предоставял управлението на автомобила на неправоспособен
водач. Претендира разноски.
С
Разпореждане от 05.06.2023 г. съдът е дал указание на жалбоподателя да уточни
предмета на обжалване. Представен е отговор от жалбоподателя с вх. №
2582/16.06.2023 г., в който се сочи, че се оспорва процесната ЗППАМ. Счита, че в
конкретния случай с наложената ПАМ не се постига преследваната от закона цел - осигуряване
на безопасността на движението по пътищата, а освен това се нарушават правата му
на добросъвестен водач и собственик на МПС, тъй като е лишен от правото да използва
пълноценно същото.
С
Разпореждане от 19.06.2023 г. съдът е конституирал страните и на основание чл.
170, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 от АПК е разпределил
доказателствената тежест. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на
жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите
и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, както и
твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания административен акт. На
основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да установи съществуването
на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
В
съдебно заседание на 29.06.2023 г. ответника представи Заповед 336з-3170/
31.12.2021 г. на ВПД директор на ОД МВР Русе за оправомощаване на длъжностни
лица от ОД МВР Русе да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по Закона за движението по пътищата, както и Заповед №
336з-225/17.01.2023 г. на ВПД директор на ОД МВР Русе за допълнение на Заповед
per. № ЗЗбз-3170/31.12.2021 г. относно оправомощаване на длъжностни лица от
ОДМВР-Русе да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки
по Закона за движението по пътищата
По искане на
жалбоподателя, в съдебно заседание на 29.06.2023 г. е разпитан свидетелят Б. А. Х., който
посочва, че познава М. повече от 20 г. Според свидетеля, на 11 срещу 12 април 2023
г. Е. му е предложил да отидат с колата на свидетеля до Румъния, откъдето
жалбоподателя да вземе неговата кола „Фолксваген Кади“. М. търгувал със сирене
като непрекъснато пътувал между България и Румъния. Вечерта отишли до Румъния;
взели са колата; всеки от тях двамата се върнал със собствената си кола. М.
обяснил на свидетеля, че ще остави колата си в сервиза на автомонтьор –
механик, който се намира до автомивка „П.“ в кв. „З.“. Това е станало около 0:00
часа същата вечер (11-ти срещу 12-ти април), като се е разбрал с монтьора да
остави ключовете на автомобила в багажника. На другия ден Е. му позвънил по
телефона към 11:00 часа и попитал къде точно са оставили колата. Х. отговорил, че
е зад автомивката, а М. казал, че я няма там. Свидетелят посъветвал
жалбоподателя да провери дали не е вдигната от „паяк“, защото колата била оставена
в близост до гаражи. Е. му казал, че майсторът е ходил до репатриращия паркинг,
но и там я нямало. Тогава свидетелят Х. посъветвал М. да звънне на тел. 112. Х.
първоначално помислил, че автомонтьора е направил нещо с колата. Посочва, че
процесния автомобил - пикап е закупен от М. от един румънец защото му трябва за
работа. Дава показания, че постоянно е говорил по телефона с М. защото той по
това време (12.04.2023 г.) е бил в Румъния. След това М. му се е обадил да го
информира, че полицаите са хванали Е. (синът му) с колата. Посочва още, че разговорите
между двамата са записани в телефона му автоматично. Свидетелят твърди, че
жалбоподателят не е давал друг път колата на сина си. М. притежавал камиони и
коли, и имал обичай да оставя ключовете на автомобилите си под стелките или на
седалките в колите, за да може докато е в Румъния неговите шофьори да ползват
автомобилите. Предполага, че синът му знае това и е взел ключовете. Свидетелят
изразява мнение, че няма родител, който като знае, че синът му без книжка е
взел ключовете, да се обади на тел. 112. Х. твърди, че Е. няма книжка и не мисли,
че баща му Е. ще му даде ключовете. Посочва още, че Е. и Е. са баща и син.
Приятелите на Е. имат книжки, а той все още не. Обобщава, че Е. има камиони и
коли и оставя ключове в тях. Според свидетеля синът Е. понякога помага на баща
си и сигурно е виждал къде се оставят ключовете, защото Е. понякога товари и
разтоварва сирена. Х. казва, че с М. са семейни приятели от 1996 г. и той добре
познавам Е. и поведението му, защото го познава от малък, като не му е известен
друг случай, в който синът да е вземал
ключове от баща си.
По
искане на процесуалния представител на ответника, съдът изиска от „Районен
център 112“ – Русе, Дирекция „Национална система 112“, МВР записи на
проведените от М. разговори на 12.04.2023 г., които бяха представени като
аудиофайлове и изслушани от съда и процесуалният представител на ответника в
съдебно заседание на 22.08.2023 г. В
запис, представен като файл с наименование 040214112112_12.04.2023_13.16 и
продължителност 8 мин 43 сек, се установява, че М. е позвънил на телефон 112 в
Румъния, като впоследствие е прехвърлен на телефон 112 в Русе, България. М.
посочва, че в момента е в Румъния; предоставя информация за автомобила, като
казва, че той е закупен преди няколко дни; не го намира на мястото, където е
оставен предишната вечер и желае да обяви същия за издирване. Операторът му
разяснява процедурата, като се иска собственикът на автомобила да подаде
заявление в полицията. Видно от наименованието на записа, М. е провел разговора
на 12.04.2023 г. в 13,16 часа.
Във
втория запис, представен като файл с наименование 040214112112_12.04.2023_14.10
и продължителност 2 мин 38 сек, се установява, че М. е позвънил на телефон 112
в Румъния, като впоследствие е прехвърлен на телефон 112 в Русе, България. М.
не се е представил с имената си, но за дежурния оператор е ясно за каква
ситуация става въпрос. М. уведомява оператора, че колата е взета от негови
връстници и тъй като не знае процедурата се обажда отново от Румъния за да я
прекрати. Видно от наименованието на записа, М. е провел разговора на
12.04.2023 г. в 14,10 часа.
В
последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника
представи следните писмени доказателства:
1. Писмо с рег. № 3393р-11496/2/20.07.2023
г. на ВПД началник Второ РУ Русе, от което се установява, че не са налице данни
за образувана преписка по повод подаден сигнал от М. на тел. 112 на 12.04.2023
г.
2. Писмо с рег. № 1085р-5676/25.07.2023
г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Русе до началника на група ОДЧ
при ОД МВР Русе за предоставяне на информация относно сигнал от М., подаден на
12.04.2023 г. на телефон 112
3. Писмо с рег. № 336р-23869/04.08.2023
г. на началник група ОДЧ при ОД МВР Русе, заедно с копие на дневника за приеети
и предадени сигнали и разпореждания.
4. Писмо с рег. № 1095р-6091/09.08.2023
г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Русе относно подаден от М.
сигнал на телефон 112.
При така установената
фактическа обстановка,, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК Съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се налагат с
мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. на ВПД директора на
ОД на МВР Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с
мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 3 и началниците на районни
управления към ОД МВР Русе. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. Последната заповед не е приложена по делото, но е служебно известна на
съда и с нея министърът е определил Областните дирекции на МВР като служби за
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. По тази причина и в съответствие с
нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, директорът на ОД на МВР - Русе, с
горецитираната Заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. е делегирал законосъобразно правомощията
си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП. В този смисъл заповедта
е издадена от компетентен орган.
При издаване на ЗППАМ е
спазена законоустановената писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл.
172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни
основания за издаването й.
В производството по
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, въпреки оплакванията в жалбата за
обратното. Жалбоподателят твърди, че е налице съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на
фактическата обстановка преди издаването на заповедта. Твърди се, че за да се
приложи мярката е следвало жалбоподателят сам да е предоставил управлението на
автомобила на друго лице и именно затова процесната ЗППАМ е незаконосъобразна
защото този въпрос не е изяснен от административния орган. Съдът намира
посочените твърдения за несъстоятелни. Фактическата обстановка е напълно
изяснена и тя е свързана с факта, че Е. И. е неправоспособен водач, който
никога не е притежавал СУМПС и този факт не се оспорва от жалбоподателя,
съгласно изявлението на неговия процесуален представител в съдебно заседание на
29.06.2023 г. Административният орган
налага процесната ПАМ в условията на обвързана компетентност и няма право на
преценка дали да я наложи или не. Хипотезите, в които процесната ПАМ се налага
са ясни и точни и не включват изясняването на факта дали собственика на МПС знае
на кого възлага управлението на същото.
В конкретния случай се
касае за производство, което се реализира по АПК и в случая мярката не е
наложена на водача, а на собственик на автомобила. Фактическите основания за
издаване на заповедта се съдържат и в АУАН бл. № 135115/12.04.2023 г., към
който акт изрично се препраща в мотивите на обжалваната заповед, което съдът
намира допустимо (съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС).
В случая, преди да издаде
заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1
от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт – кой е собственик на
управлявания от неправоспособно лице лек автомобил и спрямо него е наложил ПАМ.
В този смисъл не са налице нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.
В жалбата се оспорва
правилното приложение на материалния закон. Съдът приема, че обжалваната
заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Според чл. 171, т. 2а, буква А от ЗДвП За осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки:2а)прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;
В конкретния казус са
налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2А,
буква А от ЗДвП. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа
няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на
констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в
заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и
юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който
се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на
властническото произнасяне. Посочената норма не изисква знание у собственика
относно тези обстоятелства.
Законодателя изрично в
нормата на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на
собственика на автомобила, без значение дали той лично или друго лице е
предоставило управлението на МПС, поради което и административният орган има
задължението да издири единствено собственика на автомобила, но не и всяко
друго трето лице, имащо отношение към случая. Съответно за налагането на
процесната ПАМ е ирелевантно кое е лицето предоставило автомобила за
управление, поради което и незнанието на собственика, че автомобилът му е
предоставен за управление на неправоспособно лице, не води до отпадане на основанията
за налагане на процесната ПАМ.
В случая са налице и
основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че МПС е било управлявано от Е. И., за който в
заповедта се сочи, че е неправоспособен, като от жалбоподателя не се твърди и
не се установява положителния факт този водач да е бил правоспособен да
управлява МПС към 12.04.2023 г. ПАМ е наложена на жалбоподателя в качеството му
на собственик, чийто автомобил се управлява от неправоспособен водач. За
налагането на ПАМ е от значение единствено извършването на административно
нарушение от водача със съответния автомобил, като знанието, респективно
незнанието на собственика на автомобила за липсата на правоспособност е
ирелевантно за налагане на мярката. Съдът не цени събраните гласни
доказателства – свидетелските показания на Божидар Х., защото те се отнасят до
незнанието на М. кой управлява собствения му автомобил. На следващо място, не
следва да бъдат ценени и събраните доказателства от „Районен център 112“ – Русе
относно обажданият на М. за автомобила – първоначално, че не е открит на
мястото, на което е оставен, а след това за прекратяване на процедурата. За
съда остава неясно защо жалбоподателят твърди, че автомобилът е взет от „негови
връстници“, като
преди това е информирал свидетеля Х., че това е сторено от сина му.
Следователно, предпоставките, уредени в горепосочената правната норма за
налагане на принудителната административна мярка са налице и наложената мярка е
със срок на действие, предвиден в закона в минималния размер. Изрично трябва да
се отбележи още веднъж, че хипотезата на правната норма не изисква знание у
собственика за предоставяне на автомобила, нито същият лично да го е
предоставил на друго лице.
Съдът не счита за
основателни релевираните в жалбата възражения, че са нарушени правата на
жалбоподателя, тъй като е лишен от правото да полза собствения си автомобил.
Фундаментален е правния принцип, че всеки следва да се грижи за собствеността
си с грижата на добър стопанин. Видно от част от показанията на свидетеля Х., М.
системно е оставял ключове за различни транспортни средства на места, които са
достъпни, което позволява дори без неговото разрешение тези средства да бъдат
управлявани. В този смисъл, след като са налице всички факти, предвидени в
хипотезата на приложената правна норма, няма нарушение на правата му.
При определяне срока на
наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните
обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6
месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ
не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими
при определяне на срок, различен от минималния, установен в закона.
В молбата на
жалбоподателя от 16.06.2023 г. е направено възражение, че „ С
оглед фактите по съставянето на ПАМ и тълкуването на закона, считам че в
конкретния случай с тази ПАМ не се постига преследваната от закона цел, а
именно — осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
административните нарушения, поради което моля съда да отмени горепосочената
заповед.“ На първо място липсва конкретика с
какво наложената ПАМ е несъответна на целта на закона. Според съда обжалваният
акт е съобразен и с целта на закона, заявена в чл. 171 от ЗДвП, а именно
осигуряване на безопасността на движението по пътищата, отворени за обществено
ползване и преустановяване на административните нарушения по същия закон.
По изложените съображения
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия
съдебен състав намира, че в полза на ОД МВР Русе следва да се присъди сумата от
240,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определена
по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение №
10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010
г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят е направил възражение за
прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144
от АПК, посочени в представения списък в размер на 240 лева. Касационният
жалбоподател не е релевирал възражение относно размера на юрисконсултското
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.И.М., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 23-3393-000083/18.04.2023 г., издадена от ВПД
началник РУ към ОД МВР Русе, РУ 02 Русе.
ОСЪЖДА Е.И.М., ЕГН ********** да заплати на
Областна дирекция на МВР – Русе сума от 240
(двеста и четиридесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: