№ 1116
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503789 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
САС е сезиран с въззивни жалби, подадени от всяка от страните по гр.д.
13888/17 г. по описа на СГС и частна жаба от пълномощника на въззивника –
ищец срещу определението на съда, постановено на основание чл. 248 ГПК.
С решение по делото № 1184/13.02.20 г., съдът като е приел, че са
налице достатъчно доказателства от които се установява, че ищцата е била с
правилно поставен предпазен колан, е решил, че възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат, направено от ответника ЗАД
„ДаллБогг Живот и Здраве“, е недоказано и е присъдил в полза В. Х. Г. на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 18 000 лв., като е отхвърлил претенцията до сумата 46 000 лв.,
частичен иск от пълен такъв в размер на 50 000 лв., обезщетение за
имуществени вреди в размер на 269,08 лв. и е отхвърлил претенцията до
сумата от 603,08 лв. За забава спрямо двете главници са присъдени законните
лихви от 02.03.16г. /датата на деликта/.
С жалбата на ищцата се оспорва правилносттана решението в
отхвърлителната му част до сумата 46 000 лв. обезщетение за неимуществени
1
вреди и до сумата от 603,08 лв. обезщетение за имуществени вреди. Сочи се,
че неправилно първоинстанционният съд е определил занижен размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, което не съответства
на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип. Счита, че има
необосновано игнориране на част от събраните по делото доказателства (в
частност показанията на свидетелят Л.). Пледира за отмяна на решението в
частта, в която исковата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена за
сумата над 18 000 до предявения размер от 46 000 лв, както и в частта, в която
е отхвърлена претенцията й за обезвреда на имуществени вреди над
присъдените 269,08 лв. до предявения размер от 603,08 лв.
Насрещната страна оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
решението в обжалваната част.
Пълномощникът на ищцата оспорва и правилността на определението,
постановено на основание чл. 248 ГПК.
Насрещната страна оспорва така подадената жалба по реда на чл. 248,
ал. 3 от ГПК.
С въззивната жалба на ответника се обжалва правилността на
решението в осъдителната му част, отнасяща се за неимуществените вреди
над сумата от 12 000 лева. до присъдените 18 000 лв. и присъдените 269, 08
лв. имуществените вреди, ведно със законните лихви върху двете главници от
02.03.2016 г. Навежда се довод за завишаване на присъденото обезщетение
спрямо критерия на чл. 52 ЗЗД. Излага се, че лихва се дължи от датата на
подаване на исковата молба – 11.12.2017г., а не от датата на деликта –
02.03.2016г.
Ищцата оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
Относно направеното пред САС доказателствено искане от страна на
ищцата за изслушване на още един свидетел за установяване на
неимуществените й вреди, поради настъпила процесуална преклузия и липса
на предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК настоящият състав се е произнесъл с
определение, оставящо без уважение доказателственото искане. Поради това
правилността на решението следва да се прецени на база доказателствения
материал, съдържащ се в кориците на първоинстанционното дело.
2
Състав на САС, като установи, че е сезиран с допустими жалби,
атакуващи валидно и допустимо съдебно решение, приема, че следва да се
произнесе относно правилността на решението на СГС на база императивните
правни норми и доводите за неправилност, съдържащи се във въззивните
жалби на двете страни и съобразно наличните в първоинстанционното дело
доказателства.
Въз основа доводите на страните и събрания доказателствен
материал САС прави следните изводи:
Пред въззивната инстанция спорен за страните е размерът на
определеното обезщетение за неимуществени вреди, както и обезщетението
за имуществени вреди и от кой момент се дължи лихва върху присъдените
главници.Поради липса на жалба от ответника в осъдителната част за сумата
от 12 000 лв. обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо относно
фактите, които пораждат вземането при квалификация на претенцията по чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), а именно:
На 02.03.2016г., около 19,10 ч. при километър 165+900 между участник
1 – с рег. № *******, управля ван от Т. Х. М., застрахован при ответното
застрахователно дружество по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите и участник 2 – л.а. с ДК № *******, с водач Х. К. е
настъпило пътно транспортно произшествие. Правоспособният водач Т. Х.
М., управлявала л.а. Нисан Кашкай, с ДК № *******. Поради навлизане в
насрещното движение нейният автомобил се ударил челно в л.а. Мицубиши,
ДК № *******. От доказателствата по делото се установява, че от
произшествието е пострадала ищцата Г.(вписана в протокола за оглед на
произшествие като пострадало лице).
Вещото лице – медик, в приетата по делото съдебномедицинска
експертиза установява, че при процесното ПТП ищцата е получила счупване
на стилоидния израстък на дясната лакетна кост; контузия на крайниците,
лява ребрена дъга, повърхностни изгаряния по шията, рамото и дясна ушна
мида. Вещото лице установява, че при ищцата е проведено консервативно
лечение с поставяне на имобилизация на дясната гривнена става за 40 дни и
последваща рехабилитация за възстановяване обема на движение на
гривнената става и мускулната сила на дясната ръка. Заявява още, че при
3
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на
възстановяване при такъв вид увреди е около 3 месеца, като по делото няма
данни за настъпили усложнения. Вещото лице е дало подробно заключение за
това кои от представените по делото финансови документи имат отношение
към получените увреждания от процесното ПТП. Последните са на обща
стойност от 269,08 лв. Останалите, представени по делото финансови
документи, нямат отношение към получените увреждания от процесното
ПТП.
За търпените от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства. Според показанията на св. А. А., който живее с ищцата на
семейни начала, той я видял около 5 дни след инцидента, когато тя се
прибрала вкъщи, като била с бинтован десен крак поради наранени сухожилия
и връзки, бинтована ръка в областта на китката, като ръката била счупена,
имала изгаряния в дясно на лицето от дясното ухо към тила, като вследствие
на това липсвала частично коса. Свидетелят разказва, че ищцата се е
възстановявала в продължение на около 3 месеца, като и към момента на
депозиране на показанията тя изпитва болки в областта на кръста и ребрата,
като при лошо време болката е особено силна. Свидетелят сочи, че в началото
се налагало да й помага с придвижването, тъй като й било трудно да става от
стола, от леглото, като за 3 месеца се придвижвала с патерици. В. Г.а се
обслужвала сама, но понякога приятелят й й помагал с обличането. Тъй като
ищцата по професия е фризьор, се наложило да ползва болнични и да не
упражнява професията си през тези три месеца. След махане на гипса тя
ходила на рехабилитация, като към момента на депозиране на показанията
при натоварване има болки и в ръката.
Настоящият състав счита, че възраженията на жалбоподателката за
занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди от
произшествието е неоснователно, напротив същото е в завишен размер.
Първоинстанционният съд е придал по-голяма тежест на по-
неблагоприятните последици и по този начин е определил завишено по
размер обезщетение в полза на ищцата. Въззивният съд, като отчита възрастта
на ищцата – 49г. (към датата на процесното ПТП); вида на травмите;
протеклото без усложнения възстановяване; времето, в което болките и
страданията са търпени и техният интензитет, като в настоящия случай се
4
касае за травматични увреждания от които не са проявени остатъчни
последици. Възстановителния период е продължил около 3 месеца, не са
извършвани оперативни интервенции. Освен счупването на стилоидния
израстък на дясната лакетна кост, останалите увреждания не са тежки. Видно
от приетата по делото експертиза изгарянията са повърхностни, като няма
данни за увреждания на десния крак. От приетата по делото съдебно –
медицинска експертиза не се установява да се е наложило използването на
патерици при придвижване, противно на изложеното от св. А.. Затова в тази
част описаните показания не следва да бъдат вземани предвид при
постановяване на решението. До този извод е достигнал и
първоинстанционният съд. Предвид изложеното и с оглед икномическата
конюнктура към момента на катастрофата сумата от 15 000 лв. е справедлив
размер за обезвреда с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за страданията на Г.
от неимуществено естество.
Предвид изложеното въззивната жалба на ЗАД „ДаллБогг Живот и
Здраве“ се явява частично основателна и осъдителният диспозитив следва да
се редуцира до сумата 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди.
Решението в частта, с която искът е уважен за разликата над 15 000 лева до 18
000 лева, следва да бъде отменено и за тази разлика – искът да бъде
отхвърлен. В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен - за
сумата над 18 000 до 46 000 лева, решението подлежи на потвърждаване.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищцата е
извършила разходи за лечение във връзка с настъпилите от произшествието
увреждания в общ размер 269,08 лева. Искът следва да бъде уважен за тази
сума и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер, до който извод е
достигнал и първоинстанционният съд.
Неоснователно е направеното от ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“
възражения за недължимост на законна лихва от датата на деликта, а от
датата на подаване на исковата молба. Спрямо увреденото лице
застрахователят отговаря за лихвите за забава от датата на деликта, т.е.
отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от
чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.). Ето защо застрахователят дължи и лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на
5
деликта - 02.03.2016 г. до окончателното плащане,
По частната жалба на ответника по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Ищцата, пред САС въззивник, обжалва определение № 10994 от
13.07.2020 г. по гр.д. № 13888/2017 г. на Софийския градски съд, І ГО, 22
състав, с което е оставено без уважение искането за изменение по реда на
чл.248 ГПК на Решение № 1184 от 13.02.2020г., с което ЗАД „ДаллБогг
Живот и Здраве“ е осъдено да заплати на адв. П. К. на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 907,
00 лв., вместо дължимите 1057, 46 лв.
Настоящият състав намира подадената частна жалба за основателна,
поради следното:
Неоснователно първоинстанционния съд е изчислил размера на
дължимото адвокатско възнаграждение, като не е съобразил, че в случая са
предявени два отделни иска за неимуществени и имуществени вреди и следва
да се присъди адвокатско възнаграждение за всеки един поотделно,
пропорционално на уважената част от тях. Не се споделя от настоящият
състав разбирането, залегнало в обжалваното определение за това, че
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. противоречи на закона и по
специално на залегналия в чл. 36, ал. 2 ЗАдв. принцип за справедливост и
обоснованост на адвокатското възнаграждение.
Предвид изложеното дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете в първоинстанционното производство е следвало
да бъде в размер на 1 057, 46 лв. с ДДС. Обжалваното определение следва да
бъде изцяло отменено, а в полза на пълномощника на ищцата
възнаграждението следва да се завиши. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати адв. П. К.
адвокатско възнаграждение за производството пред СГС, съразмерно с
уважената част от исковете с включен ДДС, което съобразно пререшаването
на спора пред САС е в размер на 908,00 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на В. Х. Г. сумата от 120,13 лв., представляващи сторени пред
първоинстанционния съд разноски, съобразно представен списък по реда на
чл. 80 от ГПК (л. 172) и с оглед пререшаване на спора пред САС.
6
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна таксав размер на 551,00
лв. и 48,90 лв. и депозит за вещо лице, съобразявайки частичното
освобождаване на ищцата и пререшаването на спора пред САС.
За производството пред настоящата съдебна инстанция разноски се
дължат на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
предвид частичното уважаване на въззивната жалба. Поради липса на
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, разноски с такова
естество не следва да се присъждат. Обоснована е единствено сумата от 62,70
лв., държавна такса съобразно изхода на спора.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1184/13.02.20г., постановено по гр.д.
13888/2017г. по описа на СГС в частта, с която ЗАД „ДаллБогг Живот и
Здраве“е осъдено да заплати на В. Х. Г.на основание чл. 226 КЗ (отм.) и чл. 86
ЗЗД сумата над 15 000 лв. и припадащите се спрямо главница от 3 000 лв.
законни лихви от 02.03.16г. до изпълнение на задължението, вкл. в частта на
разноските, както и определение № 10994/13.07.2020г., постановено по реда
на чл. 248 от ГПК И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Х. Г. срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и
Здраве“иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.03.2016г., в размер на 3 000
лв., представляващ разликата над 15 000 лв. до 18 000 лв., като
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1184/13.02.20г., постановено по гр.д.
13888/2017г. по описа на СГС в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“, да заплати на адв. П. К. адвокатско
възнаграждение в размер на 908, 00 лв. /деветстотин и осем лева/ – за
производството пред първоинстанционния съд.
.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“, да заплати на В. Х. Г. на
7
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски за първоинстанционното
производство в размер на 120,13 лв. /сто и двадесет лева и тринадесет
стотинки/.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от общо 599,90 лв. /петстотин деветдесет и девет лева и деветдесет
стотинки/ от които 551,00 лв. държавна такса и 48,90 лв. депозит за вещо
лице.
ОСЪЖДА В. Х. Г. да заплати на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 62,70 лв. / шестдесет и два лева и
седемдесет стотинки/ разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд, при наличие
на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8