Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1358
Година 20.04.2018
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХIII
граждански състав На трети
април
две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: МАРИНА КОНДАРЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12627 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ'' ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, съдебен адрес:***, чрез
адв. ***, с който се иска от съда да признае за установено по отношение
на ***, с адрес: ***. *** № ***, че същата му дължи
суми в общ размер на 389,95 лв.
(триста осемдесет и девет лева и 95 ст.), представляващи неплатени месечни
абонаменти и неустойки по Допълнително споразумение към договор, за мобилни
услуги с предпочетен номер +***; Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***; законна
лихва, от подаване заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателно
изплащане на вземането; извършените съдебни разноски и претендираните
адвокатски възнаграждения по гр.д. № 8299/2017г. и по настоящото производство.
С исковата си молба ищецът твърди, че на 24.03.2012 г. между *** и „Космо България Мобайл"
ЕАД (понастоящем с наименование „Теленор България" ЕАД) с ЕИК *********
бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24
месеца. Твърди, че на 26.08.2014 г. между същите страни било сключено
Допълнително споразумение по програма GoWeb Start към договора за мобилни
услуги, с което срокът за ползване на мобилните услуги се продължавал до
26.08.2015 г. срещу заплащане на стандартен месечен абонамент от 5,90лв.
Твърди, че *** не изпълнявала задълженията си по споразумението в общ размер на
11,83 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
05.01.2015г. - 04.03.2015г.
Твърди, че на 02.12.2008 г.
между същите страни бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***.
На 30.10.2010 г. между страните било сключено Допълнително споразумение към
договора за мобилни услуги, с което срокът за ползване на мобилните услуги се
продължавал с 12 месеца. На 09.09.2011 г. между същите страни било сключено
ново Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги, с което срокът
за ползване на мобилните услуги се продължавал с още 24 месеца. На 26.08.2014
г, между Н. и мобилния оператор било сключено Допълнително споразумение по
програма GLOBUL Мах 10.99 + 50 промо мин. към договора за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, с което срокът за ползване на мобилните услуги се
продължавал с нови 24 месеца - до 26.08.2016 г., срещу заплащане на стандартен
месечен абонамент от 10,99 лв. Твърди, че Н. не изпълнявала задълженията си по
споразумението в общ размер на 19,38 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси за отчетен период 05.01.2015г. - 04.03.2015 г.
На 05.04.2015 г. мобилният
оператор отправил писмена покана за доброволно плащане до В.Н., с която я
уведомил за общата стойност на задълженията й, както и, че при неплащане ще
настъпят следните последствия:
- договорите за предоставяне на мобилни услуги ще бъдат прекратени
и използването на мобилните номера няма да бъде възможно;
- към дължимите суми ще бъдат добавени неустойки, съгласно
подписаните допълнителни споразумения към договорите.
След поканата и в посочения
10 - дневен срок неизпълнението по допълнителните споразумения към
договорите за мобилни услуги продължавало, поради което мобилният оператор
начислявал предвидените неустойки, както следва:
за мобилен номер +***- неустойка в размер на 200лв., предвидена
съгласно Раздел III, чл. 6 от споразумението във фиксиран размер;
за мобилен номер +*** - неустойка в размер на 158,74лв., формирана
съгласно Раздел III, чл. 6 от споразумението от стандартните месечни абонаменти
до изтичане на периода на споразумението.
Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните
фактури:
- фактура № ***,
издадена на 05.02.2015 г. за отчетен период 05.01.2015г. - 04.02.2015г., срок
за плащане - 20.02.2015 г., издадена за сумата от 17,51 лв., от които 5,33 лв.
за месечен абонамент за номер +***; 12,18 лв. за месечен абонамент за номер +***.
По тази фактура е извършено плащане в размер на 6,88лв., което погасява
частично задължението за месечен абонамент за номер +*** до размер на 5,30лв.
Вследствие на горепосоченото плащане, претендира настоящата фактура до размер
на 10,63 лв.
- фактура № ***,
издадена на 05.03.2015 г. за отчетен период 05.02.2015г. - 04.03.2015г., срок
за плащане - 20.03.2015г., издадена за сумата от 20,58лв., от които 6,50 лв. за
месечен абонамент за номер +***; 14,08 лв. за месечен абонамент за номер +***.
- фактура № ***,
издадена на 05.05.2015 г. за отчетен период 05.04.2015г. - 04.05.2015п, срок за
плащане - 20.05.2015 г., издадена за сумата от 358,74 лв., от които 200 лв. -
неустойка за номер +***; 158,74 лв. - неустойка за номер +***.
С оглед на гореизложеното на 01.06.2017г. „Теленор България"
ЕАД подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
Пловдивски районен съд срещу В.В.Н., в което се претендирали: главница в размер
389,95 лв. (триста осемдесет и девет лева и 95 ст.) и законна лихва от подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Било образувано гр.д. № 8299/2017г.
по описа на Пловдивски районен съд, Гражданска колегия XXI състав.
В предоставения от съда двуседмичен срок, от страна на г-жа Н.
било подадено възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, в резултат на
което за „Теленор България" ЕАД възникнал правен интерес от завеждане на
установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.
ОТВЕТНИКЪТ В.В.Н.,
чрез пълномощника й адв. И.Д., с отговора на исковата молба заявява че е налице
нередовност на исковата молба в две посоки: липсвала идентичност между
пертендираните суми в заявление за издаване на заповед за изпълнение по
образуваното заповедно производство ч. гр. дело № 8299/2017 г. по описа на ПРС,
ХХІ гр. с., развило се по чл.410 от ГПК и не били посочени конкретни
обстоятелства въз основа на които било възникнало вземането за неустойка,
съответно по коя от хипотезите в Раздел ІІІ, чл.6 от двете споразумения се
претендирала същата, което навеждало до разминаване между обстоятелствена част
и петитум на исковата молба.
Твърди, че
фактическата обстановка била различна от изложената в исковата молба.
На първо място ответницата
била платила всички дължими суми за предоставените й услуги до момента, в който
без причина и предупреждение мобилният оператор преустановил предоставянето на
уговорените услуги.
Твърди, че нито й било
изпращана, нито била получавала от нея приложената към исковата молба „покана
за доброволно плащане", която била датирана от 05.04.2015 г. Наред с
изложеното тази покана била неподписана и оспорвали освен изпращането и получаването
й, и достоверноетта на датата на
съставянето на този неподписан документ, който според нея бил съставен с оглед нуждите на настоящия
процес, за да оправдае неоснователното неизпълнение на поетите с двете
допълнителни споразумения, цитирани по-горе и основните договори задължения от
страна на ищеца по делото.
Заявява, че оспорва обстоятелството
приложените към исковата молба общи условия да са именно действащите към
момента на сключването на двете процесни допълнителни споразумения от
26.08.2014 г., както и тя писмено да е приела именно тези общи условия.
Наред с изложеното, нормата на чл.
147а. (Нов -ДВ, бр. 61 от 2014 г., в
сила от 25.07.2014 г.), ал.1 от ЗЗП предвиждала, че при сключване на договор
при общи условия с потребител общите условия обвързвали потребителя само ако му
били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласно ал.2 от същия текст,
съгласието на потребителя с общите условия се удостоверявало с неговия подпис. Следващите алинеи на цитирания текст
предвиждали, че търговецът или упълномощен негов представител бил длъжен да
предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя като
тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и
получаването им при подписване на договора се носело от търговеца. Предвидено
било и че клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на
получаването им от потребителя, било включена в индивидуалните договори, не
било доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на
екземпляр от потребителя. Наред с изложеното представените общи условия били
неподписани и оспорвала освен приемането им от страна на ответницата, и
достоверността на датата на съставянето на този неподписан документ, който
според нея бил съставен с оглед на нуждите на настоящия процес.
Прави
възражение за неизпълнен договор по чл. 90 от ЗЗД. Възражението й се основавало
на обстоятелството, че ищцовото дружество не било изпълнило поетите към нея
задължения по двете Допълнителни споразумения от 26.08.2014г. към Договори за
мобилни услуги с предпочетени номера +***и +*** до края на срока на договора.
Това било така, защото без причина и предупреждение, мобилният оператор
преустановил предоставянето на уговорените услуги, без да е имал каквото и да е
правно основание за тези свои действия. Ето защо счита, че двете претенции за
реално изпълнение относно сумата от 11,83
лв., представляваща месечен абонамент по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 26.08.2014г., дължим за
периода 05.01.2015 г. - 04.03.2015 г. и относно сумата от 19,38 лв., представляваща месечен абонамент по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от
26.08.2014г., дължим за периода 05.01.2015г. -04.03.2015г. били изцяло
неоснователни.
Твърди, че изцяло неоснователни били
и претенциите за неустойка в размер на 200
лв., предвидена съгласно Раздел III, чл.6 от споразумението / визира се
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***от
26.08.2014г./ и неустойка в размер на 158,74
лв., предвидена съгласно Раздел III, чл.6 от споразумението /визира се
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
от 26.08.2014г./. От една страна доколкото клаузите предвидени в Раздел III,
чл.6 от двете споразумения, препращали към текстовете на чл. 3 от цитираните
допълнителни споразумения, а те на свой ред - към няколко различии хипотези от
общите условия на мобилния оператор, с оглед изложеното по-горе оспорва
обстоятелството ответницата да е приела
писмено именно тези общи условия на мобилния оператор, приложени в исковата
молба. Свидетелство за това било и обстоятелството, че същите не носели
изявление в този смисъл и съответно подпис на ответницата. Показателен бил и
факта че клаузата на т. 12 от представените от оператора / и дори неподписани
от никого общи условия, съдържали задължения за Теленор, а не задължения за
потребителя, както би следвало да
бъде, съдейки от клаузата на чл. 3 от цитираните допълнителни споразумения.
Това само по себе си било достатъчно основание да се отхвърлят предявените
искове за неустойки.
Отделно от това явявайки се само неизправна страна по договора,
ищцовото дружество не могло да претендира заплащането на неустойка от
насрешната страна по същия договор, каквато се явявала ответницата.
Дори обаче условно да се приеме, че именно това били общите
условия на мобилния оператор и че те са били писмено приети от ответницата,
клаузата на чл. 6 от цитираните допълнителни споразумения и клаузите, към които
същите препращали, представляват по естеството си неравноправии клаузи и като
такива се явявали нищожни и не могли да породят валидно правни последници за
страните по договора и в частност за ответницата. Членове 6 от Раздел ІІІ на
двете споразумения, препращат към текстовете на чл. 3 от цитираните
допълнителни споразумения, а те на свой ред - към няколко различии хипотези от
общите условия на мобилния оператор - т.За и т. 12. Доколкото в крайна сметка
условията, при които се дължи определената неустойка са предвидени в общите
условия на мобилния оператор, то ако
цитираните точки са именно автентичните и именно те са приети от ответницата се
явяват неравноправии клаузи, защото нямали аналогично предвидена неустойка при
огледални действия на оператора.
Чл. 143 от ЗЗП предвиждал, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на
изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Такъв бил и
настоящият случай, който освен това тангирал с примерно посочените хипотези в
чл. 143 от ЗЗП, т. 4 и т. 5.
Налице била и хипотезата на т. 9 от чл. 143 ЗЗП, тъй като при сключването процесните споразумение на
ответницата било наложено да приеме
общите условия на оператора, без тя предварително да е била запозната със
същите.
Дори условно да се приеме, че именно това били общите условия на
мобилния оператор, че те били писмено приети от ответницата и текстовете, на
които се основавали претенциите не съставлявали неравноправии клаузи, то не
били налице нито една от хипотезите, предвидени в т.За и т.12 от общите
условия, респективно не били настъпили основанията за дължимост на неустойка по
Членове 6 от Раздел III на двете споразумения, препращат към текстовете на чл.
3 от цитираните допълнителни споразумения. Ответницата не била извършила нито
едно от действията посочени в т.3а от приложените общи условия. Тя нито
прекратила едностранно договора, нито подала молба за временно спиране на
услугата или извършила други действия, изрично забранени с иднивидуалния
договор. Уговорките за неустойки, с оглед на санкционния им характер, не могли
нито да се тълкуват разширително, нито да се прилагат по аналогия.
Клаузите, уговорени в т.12 от приложените от
ищеца общи условия пък касаели задължения на мобилния оператор и тяхното
евентуално неизпълнение не могло да влече отговорност / вкл. и за заплащане на
неустойки / за насрещната страна, каквато се явявала ответницата.
В случай, че въпреки изложеното се приеме, че клаузите за неустойки са
действителни и са породили своего действие, то прави възражение претендираните
неустойки да бъдат намалени по размер на основание чл. 93, ал.2 от ЗЗД.
С оглед на изложеното, счита предявените искове и за изцяло
неоснователни и недоказани, с оглед на което и моли съда да постанови съдебен
акт, с който да ги отхвърли изцяло.
От събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и
в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие
за установено следното:
Предявеният иск е допустим, тъй
като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, че е
постъпило възражение от длъжника В.В.Н..
По делото са представени в заверени преписи
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***от 24.03.2012г.; Допълнително
споразумение от 26.08.2014 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 02.12.2008г.;
Допълнително споразумение от 30.10.2010г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***; Допълнително споразумение от 09.09.2011г. към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +***; Допълнително споразумение от
26.08.2014г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***.
По отношение на представените от ищеца
три броя фактури с №№ ***/05.02.2015г.; № ***/05.03.2015г.; № ***/05.05.2015г.;
Общи условия на „Теленор България" ЕАД към договорите за мобилни услуги и
Покана за доброволно плащане от 05.04.2015
г. същите са били оспорени по надлежния ред от ответната страна, ищеца
не е представил същите оригинал във вразка с направеното оспорване .
По
делото са приети заключение на вещото лице *** от 15.01.2018 г. и допълнително
такова от 26.03.2018 г.
От
първото заключение от 15.01.2018 г. се установява, че размерът на неплатените
от ответника В.Н. суми за предоставяне на мобилни услуги по Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***и
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***,
начислени във фактури №***/05.02.2015г. и № ***/05.03.2015г., са в общ размер на 31,21 лева.
Установява
се, че за предпочетен номер +***е начислена неустойка във фиксиран размер
200,00 лева, а за предпочетен номер +*** е начислена неустойка в размер на
158,74 лева, или общия размер на начислената неустойка е 358,74 лева.
От
допълнителното заключение от 26.03.2018 г. се установява, че фактури с №№***/05.02.2015г. и ***/05.03.2015г., са включени в месечните
дневници за продажби на «Теленор България» ЕАД, а сумите за ДДС по фактурите
участват в разчетите по Справка-декларацията по ЗДДС за съответните данъчни
периоди отчетени в ТД на НАП.
По отношение фактура № ***/05.05.2015 г. която е издадена
за начислените две неустойки в общ размер на 358,74 лева не е била включена в
дневника за продажби на ищеца.
Същевременно вещото лице в открито съдебно
заседани от 03.04.2018 г. е заявило, че периодите по фактурата не кореспондират
с периода за който са начислени неустойките.
От събраните по делото
доказателства, които прецени по отделно
и в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие
за установено следното:
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство ч.гр.д. № 8299/2017 г. по описа на ПРС, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и срещу която ответникът е
надлежно възразил в срока по чл. 414 ГПК. Налице е субективен и обективен
идентитет между вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК, и
чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало вземане
на ищеца от ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните
факти: че ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния
период и абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги и въз основа на
валидно учредено договорно отношение са били предоставени посочените услуги на
ответника, като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния
договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочените във
фактурите размери; наличие на уговорена неустойка и размер на претенцията за
неустойка.
При успешно провеждане на това
доказване, ответникът следва да проведе такова на наведените от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, както и деня, на който е
следвало да изпълни насрещното си задължение по договора.
Ищецът обосновава исковата си претенция на
посочените договори и фактури.
Предвид наведеното от
ответникът оспорване наличието на задължение, произтичащо от договорите за
мобилни услуги, сключени с „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ищецът е този, който е
следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че са
предоставени, респ. че са използвани от ответницата през процесния период
услугите, индивидуализирани по вид, количество и стойност, по фактури както
следва: фактури №***/05.02.2015г.; № ***/05.03.2015г.; № ***/05.05.2015г.
С оглед направеното оспорване
по делото и непредставяне на оригинали на посочените фактури, общи условия и
покана за доброволно плащане съдът намира, че същите не са надлежен
доказателствен материал.
Същевременно обаче, видно от
приетото заключение на вещото лице М. беше установено, че фактури №***/05.02.2015г.
и № ***/05.03.2015г. са надлежно осчетоводени
в счетоводството на ищцовото дружество, декларирани са в дневниците за
продажби по ЗДДС.
Вещото лице е установило, че
ответницата В.Н. е извършила частично плащане по фактура №***/05.02.2015 г.,
което по естеството си е признание за наличие на осчетоводеното задължение.
Не се доказа наведеното от
ответницата възражение за това, че ответницата не е била уведомена за
задълженията по фактурите за неизплатени задължения за мобилна услуга.
Видно от депозираната от нея
Молба от 18.01.2016 г. и Писмо на ищеца от 20.01.2016 г. се установява, че
същата е била наясно и е получила покана за доброволно плащане.
Съдът намира за неоснователно и
възражението направено от ответницата за това, че същата не е била уводемена и
не е подписала Общите условия действащи при сключването на допълнителните
споразумения с ищеца.
Видно от представените като
доказателства допълнителни споразумения, общите условия към допълнителните
условия с потребителя са непроменени от тези, които са били предоставени на
същия с първоначално сключените договори за мобилни услуги, като това важи и за
двата предпочетени номера. Сагласно Раздел ІІ, чл.5 от допълнителните
споразумения, за всички неуредени въпроси се прилагат разпоредбите на
договорите както и Общите условия към тях.
С оглед на горното съдът намира
за установено дължимостта на сумите по фактури №***/05.02.2015г. и № ***/05.03.2015г. на обща стойност 31,21
лева, след извършено частично плащане в размер на 6,88 лева от ответницата.
Съдът счита за основателно
възражението на ответника за недействителност на клаузата за неустойка, като
неравноправна такава.
Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства,
при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и
обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и
наказателна функция.
Налице е противоречие между
клаузата за неустойка и добрите нрави още при сключването на договора, от което
следва, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
С оглед частичната
недействителност на сключения договор по
отношение на претенцията на неустойка, то ответникът дължи заплащане на
дължимите суми по договора за предоставяне на мобилни услуги, но не и на
задължнията за неустойка в общ размер на 358,74 лева.
Съдът намира, че неустойката не се дължи и
на още едно основание.Видно от заключението на вещото лице ***, беше установено,
че периодите по фактурата не
кореспондират с периода за който са начислени неустойките, което е ооснование
за съмнение за правилността на начисляването им.
Или при така установеното,
исковете се явяват основателни и доказани до размера на дължимите суми за
главница в размер на 31,21 лева представляващи суми за предоставяне на мобилни
услуги по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, начислени във фактури №***/05.02.2015г. и № ***/05.03.2015г.,
ведно със законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
– 05.06.2017 г. до окончателното изплащане на дължимите суми
По отношение на претенцията за
заплащане на неустойка в общ размер на 358,74 лева, представляваща неустойка в
размер на 200,00 лева за предпочетен номер +***и неустойка в размер на 158,74
лева за предпочетен номер +***, съдът намира, че следва да отхвърли същата като
неоснователна и недоказана.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото
следва да бъде осъдена отвеницата да заплати на ищеца разноски в размер на 80,84 лева, а ищеца да заплати на ответницата
разноски в размер на 607,18 лева съразмерно с уважената и отхвърлената част от
исковете.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК, по отношение на В.В.Н., с адрес: ***. ***№ 55, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ'' ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, съдебен адрес:***, чрез адв. ***,
има вземане спрямо нея в размер на 31,21(тридесет
и един лева и 21 ст.) лева представляващи суми за предоставяне на мобилни
услуги по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, начислени във фактури №***/05.02.2015г. и № ***/05.03.2015г.,
ведно със законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
– 05.06.2017 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК,
предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ'' ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, п.к. 1766, съдебен адрес:***, чрез адв. ***, против ***,
с адрес: ***. ***№ ***, с който се иска от
съда да признае за установено, съществуването
на вземането в размер на: 358,74 лева, представляващи неустойка в размер на
200,00 лева за предпочетен номер +***и неустойка в размер на 158,74 лева за
предпочетен номер +***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА В.В.Н., с адрес: ***. ***№
55, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ'' ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
п.к. 1766, съдебен адрес:***, чрез адв. ***, сумата от 80,84(осемдесет лева и 84 ст.) лева
разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ'' ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, съдебен адрес:***, чрез
адв. И.В., да заплати на ***, с адрес: ***. ***№ ***, сумата от 607,18(шестстотин и седем лева и 18 ст.)
лева съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Вярно с оригинала!
В.Т.