Решение по дело №1196/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 декември 2023 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20237180701196
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е № 2416

гр.Пловдив,    22. 12. 2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, V състав, в открито заседание на 08, 11, 2023 година в състав :

                                           Административен съдия : Стоил Ботев

и секретаря Дарена Йорданова ,  като разгледа докладваното  адм. дело № 1196/2023г., за да се произнесе, взе предвид :

Производство по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Жалбоподателят - „ФУНДАМЕНТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Йоан Кукузел“ №1, представлявано от управителя Г.П.Г. оспорва мълчалив отказ на Кмета на община Пловдив да се произнесе по заявление и скица с предложение за изменение на ПУП за ПИ с идентификатор № ***по КК и КР на гр. Пловдив, по преписка с вх. № 23Ф-1008/ 10.02.2023 г.

В жалбата,  както и в представените писмени становища на адв. Б. и на „Е. и партньори“ се твърди,  че жалбата е процесуално допустима , както и основателна , като се излагат подробни съображения в тая посока и от съда се иска  да постанови решение с което се отмени мълчаливия отказ на кмета на община Пловдив по заявление с вх. № 23Ф-1008/ 10.02.2023 г. и се върне преписката със задължителни  указания за издаване на заповед по чл.135 от ЗУТ за разрешаване изработването на исканото изменение на ПУП-ПРЗ относно  процесния ПИ 56784.509.156, представляващ част от УПИ I - за гробища, в кв.1, по плана на Гробищен парк „Рогошки гробища", гр. Пловдив. Претендират се и  съдебни разноски.

 Ответникът - Кмет на Община Пловдив , чрез процесуален представител гл.юрисконсулт А. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна и претендира юк. Възнаграждение.

По допустимостта на жалбата, съдът установи че   ответникът , чрез ю.к. А.  излага съображения за недопустимост на жалбата, тъй като 22.04.2023 г. е трансформирания  краен срок за произнасяне от ответника , а жалбата е преждевременно подадена. От представения отговор на община Пловдив с вх. № 20222 от 13.10.2023 г. се установяват  реално извършените процесуални действия в периода 22.03.2023 г. - 22.04.2023 г., т.е. месеца през който административния орган – кмета на община Пловдив е трябвало да се произнесе по искането на „Фундамент“ ООД. От своя страна жалбоподателят твърди , че в  представената с отговора извадка от системата за документооборот и управление на административните процеси „Акстър офис“ е видно, че по преписка с вх. № 23 Ф -1008/10.02.2023 г. през този период не е извършено нито едно процесуално действие. Не са изискани и получени необходимите становища, вкл. и задължителното такова от главния архитект, не е извършено съгласуване с компетентните отдели, не е била подготвена заповед , не е била представена такава за подпис и отнесена  в деловодството.

На 24.04.2023 г. няма издадена заповед на кмета за разрешаване или за отказ да се изработи проект за изменение на плана, няма и заповед за спиране на административното производство, които са единствено възможните варианти по АПК. С неиздаването на акт на 24.04.3034 г., вкл. и за спиране на производството по преписката, административният орган на практика материализира своя мълчалив отказ от произнасяне по искането на „Фундамент“ ООД. Поради това, на основание чл. 215, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ, към 24.04.2023 г. за дружеството  вече е налице правно основание за обжалване, тъй като мълчаливите откази не подлежат на съобщаване. Жалбоподателя твърди , че жалбата е подадена на 24.04.2023 г., в края на работния ден,  след като е бил посетен отдел ТСУ за проверка и е било установено , че до края на работния ден  акт няма да има.

Съдът приема за безспорно доказано, че началото на административното производство е сложено с подаването на горното заявление  на  10.02.2023 г.  и на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ в срок до 10.03.2023 г., кмета на община Пловдив е следвало за издаде заповед, с която разрешава или отказва да  изработи проект за изменение на плана. На дата 10.03.2023 г., т.е. крайната дата за произнасяне е изпратено писмо с указания на основание чл. 5в от ЗУТ. Същото е получено на 15.03.2023 г.. Дадените указания са изпълнени в указания срок - на 22.03.2023 г., след която дата започва да тече нов едномесечен срок за издаване на заповед на Кмета на Община Пловдив. До крайния срок за произнасяне - 22.04.2023 г. , както се каза по-горе няма издадена заповед на кмета. Формиран е мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК, поради което на основание чл. 215, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ, за жалбоподателя възниква право на обжалване, считано от 23.04.2023 г. и в случая това е сторено в 14 дневния срок, по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.

Отделно от горното съдът взе предвид и факта , че жалбата е подадена чрез кмета на Община Пловдив,  окомплектована е  и изпратена  към АС – Пловдив след повече от две седмици - на 10.05.2023 г., като за толкова дълъг срок, ако административния орган е имал воля за произнасяне по преписката с акт различен от мълчалив отказ, то той е имал достатъчно време да стори това, преди да внесе жалбата в АС и това би довело до оттегляне на жалбата, респ.  предотвратило възникването на съдебния спор и би спестило процесуално време и излишни разходи.

Липсата на каквито и да е процесуални действия по преписката за повече от месец обуславят и резултата към 24.04.2023 г., т.е следва да се приеме , че е формиран  мълчалив отказ, по см. на  чл. 58, ал. 1 АПК и жалбата е процесуално допустима.

Предвид горното съдът намира жалбата , като подадена в срок  от заинтересовани лица , по отношение на  административен акт – подлежащ на пряко съдебно обжалване  за процесуално допустима , а разгледана по същество и основателна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА  съдът приема за установено следното:

Със заявление вх. № 23 Ф-1008/10.02.2023 г. „Фундамент“ ООД е поискал  допускане изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ I-за гробища, кв.1 по плана на „Гробищен парк „Рогошко шосе“, гр. Пловдив.

 Съобразно  нотариален акт № 90, том 1, рег. № 960, нот. Дело № 84 от 03.02.2023 г. , вписан под № 2943/03,02,2023г. по описа на СВ - Пловдив следва да се приеме , че дружеството - жалбоподател се легитимира като носител на ограничено, възмездно и срочно вещно право на ползване на ПИ ***по КККР на гр. Пловдив.

Ответната община е изпратила цялата административна преписка, като в писмото е изразила становище за недопустимост на жалбата на основание чл. 159, ал. 1 от АПК, както и отговор от процесуалния представител на ответника гл. юриск. А., в който се дават отговори за движението по заявление с вх. № 23 Ф-1008/10.02.2023 год., както и заповед № 23ОА-1844/26.07.2023 г.  за която жалб. твърди , че не касае преписката, а е по отношение на друга паралелна преписка при Община Пловдив. Адв.  Б. е заявил, че оспорва цитираната заповед, досежно посоченият обхват, тъй  като тя касае приобщаването на пет други поземлени имоти и няма отношение към техния имот. От своя страна процес. пред. на ответника заявява , че процесната заповед е с обхват на проекта УПИ І - за гробища, и имота на  жалбоподателя попада именно в УПИ І - за гробища.

Жалбоподателя  е представил и  дневен ред от заседание на ЕСУТ от 10.02.2023 год., като твърди , че от изложения дневен ред е видно, че не е имало т. 24, по която е представен протокол /Протокол № 4, находящ се л. 10 от делото/  на ЕСУТ от ответната страна, поради което  да не се взема под внимание при разглеждане на делото по същество. Твърди , се че в  дневния ред не е имало такова решение, както и поради противоречие на съдържанието на протокола с датата на провеждане на заседанието на ЕСУТ. В датата е записано 10.02.2023 год., а в т. 2 в решението на същия е описано съществуващо становище на гл. арх. от 16.03.2023 год., като счита, че не може да се проведе заседание през февруари и да се позовават на становище на гл. архитект месец март, което явно доказва недостоверност на съдържанието, за което е сезирал прокуратурата.

Съдът служебно установи / л. 92/  , че в ОП Пловдив се извършва предв. проверка по пр. пр. № 8360/23г., по жалба на Б., относно представянето на документ с невярно съдържание .

  По молба на жалбоподателя съдът е задължил Община Пловдив да представи официалния дневен ред по това заседание, за което е посочено, че е за 08.02.2023 год. от 10:00 ч., но е проведено на 10.02.2023 год., който е изпратен на всички участници на ЕСУТ по имейлите и  от които също може да се види, че няма такава точка.

Съдът е допуснал Съдебно-техническа експертиза със задача         вещото лице  да отговори на  въпросите:             

 1. Скицата с Предложение по чл. 135 за изменение на ПУП от 10.02.2023 г. съответства ли на предвижданията на действащия към тази дата ПУП, в чийто обхват попада и процесния имот.

2. Предложението на „ФУНДАМЕНТ“ ООД съответства ли на техническите  изискванията за  урегулиран   поземлен   имот  за гробищен парк с нискоетажно застрояване.

 3. В приложените в преписката и представени от община Пловдив документи фигурира Решение № 4 от 10.02.2023 г. на ЕСУТ – Пловдив. Вещото лице да отговори засегнатите в това решение имоти касаят ли процесния имот и относими ли са към него.

Приобщено за послужване е и  дело № 2483/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

В.л. арх. К. , като цяло е дала положителни отговори на поставените задачи, поради което заключението , като неоспорено от страните е прието по делото и няма пречка да бъде кредитирано от настоящият докладчик , съобразно другите събрани по делото доказателства. В. л. К. установява, че скицата- предложение за изменение на ПУП - ПРЗ по чл.135 от ЗУТ към Преписка с вх. № 23 Ф -1008/10.02.2023 г. изцяло съответства на предвижданията на действащия ПУП в чийто обхват попада ПИ ***и съответства на техническите изисквания за УПИ като гробищен парк.

Предвид горното от правна страна съдът излага следното:

Имотът, в който дружеството - жалбоподател има вещни права – ПИ, попадащ в УПИ I – за гробища, е предмет на искането за допускане изработване на проект за изменение, с цел кмета на община Пловдив да издаде заповед по чл.135 от ЗУТ, с цел отделянето на ПИ ***в отделно УПИ. Това  искане за отделянето на ПИ ***в отделно УПИ датира от 2019 г., като по тоя повод са образувани  множество преписки: вх. № 19П-1615/2019г., вх. № 20П-3011/2020г., вх. № 21П-6199/2021г. и последната /процесната/ с вх. № 23Ф-1008/2023г., както и административни дела пред АС – Пловдив, като в краен резултат това искане на жалбоподателя не е удовлетворено.

В случая по настоящото дело , както се каза многократно по-горе се жали мълчалив отказ на Кмета на община Пловдив да се произнесе по заявление и скица с предложение за изменение на ПУП за ПИ с идентификатор № ***по КК и КР на гр. Пловдив, по преписка с вх. № 23Ф-1008/ 10.02.2023 г.

Съдът се произнесе по допустимостта на жалбата , като проследи  подаването на заявлението , бездействието на органа , изтичането на първия месец и впоследствие на втория до 24,04,23г. , до която дата не се установи издаването на акт , с какъвто и да е диспозитив.

В конкретното производство по искане за разрешение за изработване на проект за изменение по чл.135 ЗУТ, не е предвидено представяне на задание по чл.125 ЗУТ. Направено е искане за изменение на ПУП, като към това искане, съгласно чл. 135 от ЗУТ, се прилага само скица с предложение за изменението, но не и такова задание. Срокът за произнасяне по искането за изменение на плана е инструктивен, а не преклузивен. Изтичането му се свързва с факта на формирането на мълчалив отказ, респективно започва да тече срок за обжалването му.

Няма спор , че формирания мълчалив отказ е индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и  непосредствено засяга законния интерес на жалбоподателя  да упражни правото си на собственост върху ПИ ***съобразно предназначението му.

Спорът по същество в случая следва да се определи относно допустимостта на жалбата и относно законосъобразността на заявлението, респ. на отказа.

По допустимостта съдът по – горе изрази становище , че в случая не е налице висящо производство , нито е налице влязъл в сила съдебен акт, нито са налице останалите предпоставки по чл. 159 от АПК . Обсъждайки приетите по-горе доказателства, съдът намира , че няма основание за промяна на горното становище , касаещо допустимостта на жалбата, т.е. същата е допустима.

Досежно законосъобразността, съдът счита, че съгласно чл. 134 от ЗУТ в случая следва да се приеме , че са налице съществени  промени в обществено-икономическите условия на живот, при които е бил изработен планът от 1969 година и в условията на демократично развитие на България след 1989г.  няма пречка за изграждането на частни гробищни паркове, каквото всъщност е искането по процесното заявление.

Съдът като взе предвид ТР № 4/02.11.2016 г. на ВАС, по тълкувателно дело № 6/2015г., следва да приеме , че  характерът на сроковете по чл. 208 от ЗУТ е преклузивен и в случая е  преклудирана възможността за отчуждаване по реда на Закона за общинската собственост.

С Решение № 14/15.10.2020 г. на Конституционният съд на РБ по к.д. № 2/2020 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 208, ал. 1 в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години", като предвид общата разпоредба на същия срокът за започване на отчуждителна процедура за озеленени площи е 5 години от влизане в сила на плана. Съгласно § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн. в ДВ бр.61/2007г., сроковете по чл.208 започват да текат, считано от 31.03.2001г.,

Предвид горното съдът приема , че срокът в който Община Пловдив е следвало да упражни правата си за принудително отчуждаване по реда на ЗОС е преклудиран, считано от 01.04.2006г.

Съдът приема и съобразно  приложените СТЕ , че скицата - предложение за изменение на ПУП-ПРЗ по чл.135 от ЗУТ към Преписка с вх. № 23Ф-1008/ 10.02.2023 г. изцяло съответства на предвижданията на ОУП и на действащия ПУП в чийто обхват попада ПИ ***и съответства на техническите изисквания за УПИ като гробищен парк. Относно законосъобразността на заявлението , следва да се има предвид и наличното Решение № ПВ-29-ПР/2021 г. на Директора на РИОСВ - Пловдив за завършена процедура по ЗООС, с което се одобрява исканото инвестиционно предложение, без да се извършва ОВОС.

Съдът имайки предвид изложеното по-горе счита оспорения мълчалив отказ по заявление вх. № 23Ф-1008/ 10.02.2023 подадено от „ФУНДАМЕНТ“ ООД  за незаконосъобразен, което налага  постановяването на съдебно решение, с което се отмени същия и се върне преписката с указания за издаване на заповед по чл.135 от ЗУТ за разрешаване изработването на исканото изменение на ПУП-ПРЗ относно ПИ 56784.509.156, представляващ част от УПИ I - за гробища, в кв.1, по плана на Гробищен парк „Рогошки гробища", гр. Пловдив.

Съобразно изхода на спора следва да се присъдят съдебни разноски на жалбоподателите съгласно приложения списък / л. 132/ в размер на 1850лева.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, V състав, Съдът

Р   Е  Ш  И  :

 ОТМЕНЯ по жалба на  „ФУНДАМЕНТ“  ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Йоан Кукузел“ №1, представлявано от управителя Г.П.Г. мълчалив отказ на Кмета на Община Пловдив да се произнесе по заявление и скица с предложение за изменение на ПУП за ПИ с идентификатор № ***по КК и КР на гр. Пловдив, по преписка с вх. № 23Ф-1008/ 10.02.2023 г.

ИЗПРАЩА преписката  на „ФУНДАМЕНТ“  ООД, с ЕИК *********, с вх. № 23Ф-1008/ 10.02.2023 г. на Кмета на Община Пловдив за издаване на заповед по чл.135 от ЗУТ за разрешаване изработването на исканото изменение на ПУП-ПРЗ относно ПИ 56784.509.156, представляващ част от УПИ I - за гробища, в кв.1, по плана на Гробищен парк „Рогошки гробища", гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „ФУНДАМЕНТ“  ООД  сумата в размер на 1850 ( хиляда осемстотин и петдесет ) лева, представляваща сторените разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :