№ 120
гр. гр.Н., 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М.М.Б.Г.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от М.М.Б.Г. Административно наказателно дело
№ 20232150200216 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „.....“ ЕООД с ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление: гр.А., ул. „Ч.“ № 2, представлявано от И. Н. Т., против
Наказателно постановление № 02-2300048 от 31.03.2023г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Бургас, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. чл.414,
ал.3 от КТ, на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, за административно
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. При условията на евентуалност се моли съда
да измени обжалваното наказателно постановление в санкционната му част, като
намали наложената на жалбоподателя имуществена санкция до предвидения в закона
минимален размер.
В съдебно заседание за дружеството - жалбоподател представител не се явява.
Не сочат нови доказателства.
Процесуалният представител на ДИТ - гр. Бургас оспорва жалбата, като
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция, от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.01.2023г., около 11:00 часа, служители в Дирекция „Инспекция по труда“ -
1
гр. Бургас, сред които и свид. М. Т., извършили проверка на място в обект, находящ се
в гр.Н., к.к. ....., хотел „П.“, при която констатирали, че дружеството-жалбоподател, в
качеството на работодател, е допуснало Г.Н.Ч., ЕГН **********, на длъжност
„работник подови облицовки и настилки“ да извършва трудова дейност - полагане на
фаянс на първи етаж от хотела, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Сочи се, че лицето собственоръчно е
декларирало, че от 10.10.2022г. работи в „.....“ ЕООД и обекта, на длъжност
„облицовчик“, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с два почивни дни
седмично.
При проверката по документи е бил представен трудов договор, както и справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, от които се установило, че
на 17.01.2023г. „.....“ ЕООД сключило с Г.Н.Ч. трудов договор, за който била подадена
справка към ТД на НАП на 18.01.2023г. в 11:57 часа.
За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен
АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се установява
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно
при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за
установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват
на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. Съобразно ал. 2 на цитираната разпоредба работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по
ал. 1.
Според § 1 от ДР към КТ „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо
лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение.
Гореизложеното налага извод, че невръчването на който и да е от посочените в
чл. 63, ал. 1 от КТ документи, е пречка за започване на полагане на труд по трудово
правоотношение. Противното е основание за ангажиране на имуществената
отговорност на работодателя.
От представените по делото писмени доказателства се обосновава извода, че
лицето Г.Н.Ч. е престирал труд в процесния обект преди да му е било връчено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Установява се, че лицето е получило екземпляр
от трудовия договор на 17.01.2023г., като справката към ТД на НАП е била подадена
2
на 18.01.2021г., 11:57 часа. В собственоръчно попълнена декларация лицето е
декларирало, че работи в дружеството от 10.10.2022г., има сключен трудов договор и
работното му време е с продължителност от 08:00 часа до 17:00 часа.
В показанията си пред съда свид. Т. установява, че на процесните дата и час,
съвместно с колегите , извършили проверка в хотел „П.“, в който се извършвали СМР
- полагане на фаянс. Установили десет работещи за жалбоподателя лица, като на
дружеството била връчена призовка за представяне на документи в ДИТ - Бургас. От
документите се констатирало, че три от установените в обекта лица, сред които и
Георги Чорлов, били допуснати до работа преди трудовите им договори да са били
регистрирани в НАП.
Предвид изложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател от обективна
страна е извършило нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, като е допуснало до работа
лицето преди да му е било предоставено копие от уведомлението, което от своя страна
е регистрирано едва след извършване на проверката на служителите на ДИТ - Бургас.
С оглед на това, съдът счита, че законосъобразно е ангажирана имуществената
отговорност на дружеството.
Съдът счита, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Не може да се приеме, че
нарушението представлява маловажен случай по арг. на чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ имуществената санкция за
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63,
ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.,
а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение. който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал.
1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушениеНезависимо от горното съдът намира, че имуществената санкция в размер
на 2000 лева, наложена на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, макар и в рамките на закона,
е необосновано завишена. Ето защо съдът счита, че е налице основание за изменение
на наказателното постановление, в частта му досежно размера на наложената
имуществена санкция на дружеството, като я определя в нейния минимално определен
размер - 1500 лева, в който размер имуществената санкция би била съответна на
допуснатото нарушение и би постигнала целите, залегнали в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед на този резултат по спора и предвид искането на процесуалния
представител на наказващия орган, в полза на ДИТ - Бургас следва да се присъдят
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37 от ЗПП,
съобразно изменения размер на имуществената санкция, а именно в размер на 110
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Н.ският районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2300048 от 31.03.2023г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Бургас, с което на основание чл.
3
416, ал. 5 от КТ вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на „.....“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление: гр. А., ул. „Ч.“ № 2, представлявано от И. Н. Т., е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди
лева/, за административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА „.....“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. А.,
ул. „Ч.“ № 2, представлявано от И. Н. Т., да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ - гр. Бургас, сумата в размер на 110 лева /сто и десет лева/, представляващи
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно изменения
размер на имуществената санкция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4