МОТИВИ към
Присъда № 125 от 14.12.2015 г., постановена по НОХД № 700/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница:
Районна
прокуратура - гр. Дупница е внесла обвинителен акт срещу О.Г.И. - роден на *** в гр. Букурещ, Република Румъния, живущ в Sat.Mogosoaia /Com. Mogosoaia/ Jud,
Lifov str.Putul cu Brad nr.44, гражданин на Република Румъния, неосъждан
за това, че на 02.05.2015 г.
около 11.00 ч. на ПП Е-79 в района на участъка между разклона за гр. Бобошево и
с. Усойка (слатинското ханче), обл. Кюстендил, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил заблуждение у Л.Г.Ю. (че ще й продаде пръстен за
сумата от 200 лв., като всъщност и е продал пръстен от жълт метал, който не е
златен) и с това й е причинил имотна вреда в размер на 200 лв. - престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура гр. Дупница поддържа повдигнатото
обвинение, като счита същото за безспорно доказано от събраните по делото
доказателства. Пледира подсъдимият да
бъде признат за виновен и да му бъде наложено справедливо наказание.
Производството
е проведено в отсъствие на подсъдимия в хипотезата на чл. 269, ал. 3 от НПК.
Защитникът на
подсъдимия пледира за налагане минимално наказание, като при неговото
определяне съдът вземе предвид самопризнанието на подсъдимия, възстановяване на
щетата, оказаното пълно съдействие на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина, както и чистото му съдебно минало.
От събраните
по делото доказателства: показанията на свидетелите
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК, както и тези
на досъдебното производство, присъединени по надлежния процесуален ред приема
за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият О.Г.И.
е роден на *** в гр. Букурещ, Република Румъния, живущ в Sat.Mogosoaia /Com. Mogosoaia/ Jud, Lifov
str.Putul cu Brad nr.44, гражданин на Република Румъния, неосъждан.
На 02.05.2015
г. свидетелката Юрукова пътувала с автомобила си марка „Фолксваген Поло” с ДК №
Е 8423 от гр. Благоевград за гр. Дупница. С нея в автомобила пътувал и св.
Василев. В района на гр. Бобошево видели спрян лек автомобил с вдигнат капак с
румънски регистрационен номер, като пред автомобила стоял подсъдимия И.. По жестовете
му свидетелката Юрукова помислила, че И. търси помощ, поради което отбила
автомобила си и спряла пред автомобила с румънска регистрация. Подсъдимият И.
започнал да обяснява, включително и с жестове, че има проблем с горивото на
автомобила и нямали пари. Говорел на английски, руски и развален български
език. Подсъдимият И. обяснил, че няма пари, а се нуждае от гориво и предложил
пръстен, който бил на ръката му, обяснявайки, че е златен и струва 500 евро,
тъй като бил масивен, около 20 гр. Хванал ръката на св. Юрукова и пръстена й отрил
в страничното стъкло, при което останала следа. След това отрил и предлагания
пръстен в страничното стъкло, при което също останала следа. По този начин
искал да внуши на св. Юрукова, че и двата пръстена са златни. Отново настойчиво
обяснил, че предлагания от него пръстен е златен и настоявал пред св. Юрукова
да закупи предлагания от него пръстен за сумата от 200 лв., колкото му били
необходими да зареди гориво, за да се прибере до Република Румъния. Тъй като
подсъдимият И. бил много убедителен и настоятелен, успял да въведе в
заблуждение св. Юрукова относно обстоятелството, че пръстенът е златен. Св.
Юрукова му дала 200 лв. и взела пръстена.
След като
пристигнали в гр. Дупница свидетелите Юрукова и Василев отишли в златарско
ателие, представили пръстена за проба, при което им обяснили, че пръстенът е от
жълт метал. Св. Юрукова отишла в полицията, депозирала жалба и след оперативно
издирвателни действия от страна на полицията подсъдимият бил задържан, а при
извършеното разпознаване, съшият бил разпознат от св. Юрукова, като лицето
осъществило измамата.
Така описаната
фактическа обстановка се установи по безспорен начин в хода на проведеното
съдебно следствие, въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК, както и от гласните такива – свидетелски показания на Л.Г.Ю. и
Бойко Атанасов Василев. Показанията на същите са систематизирани и вътрешно
непротиворечиви, кореспондират с данните, съдържащи се в писмените
доказателствени източници, които ги подкрепят и допълват, поради което съдът
изцяло кредитира.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От изложената
и установена по безспорен начин в хода на съдебното следствие фактическа
обстановка е видно, че с горепосоченото деяние от обективна страна подсъдимият
О.Г.И. е осъществил състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК,
като на 02.05.2015 г. около 11.00 ч. на ПП Е-79 в района на участъка между
разклона за гр. Бобошево и с. Усойка (слатинското ханче), обл. Кюстендил, с цел
да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Л.Г.Ю. (че ще й
продаде пръстен за сумата от 200 лв., като всъщност и е продал пръстен от жълт
метал, който не е златен) и с това й е причинил имотна вреда в размер на 200 лв.
От обективна страна подсъдимият е въвел в заблуждение св. Юрукова относно
обстоятелството, че пръстенът който й продава е златен, а всъщност й е продал
пръстен от жълт метал, който не е златен.
От обективна
страна престъплението измама засяга обществените отношения свързани със
собствеността. Изпълнителното деяние се изразява в две форми - деецът да е
възбудил заблуждение (създал невярна представа у адресата) или поддържал
заблуждение (използвал вече създадена такава представа) в определено лице -
адресат на измамата. По делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е
осъществил от обективна страна първата форма на изпълнителното деяние - въвел е
в заблуждение свидетелката Лозенка Юрукова, че ще й продаде златен пръстен и я
е мотивирал да се разпореди със сумата от 200 лева, колкото му били необходими
да зареди гориво, за да се прибере в Република Румъния. Вследствие на
създадената невярна представа у адресата – свидетелката Юрукова, последната е заплатила
на подсъдимия поисканата от него сума. Подсъдимият е съзнавал, че с действията
си възбужда заблуждение у адресата, че пръстенът който му продава е златен. С
поведението си О.И. е целял да мотивира
Юрукова да се разпореди с поисканата сума, а подсъдимият да получи имотна
облага, която не му се следва. Измамливото действие на подсъдимия - създаване
на невярна представа у адресата, че ще му продаде златен пръстен е мотивирало
свидетелката Юрукова да извърши действие - да му плати сумата от 200 лв.
Вторият задължителен елемент от състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК е налице - заблуденото лице е извършило действие на разпореждане със своя
вещ - пари. Размерът им е установен по несъмнен начин от показанията на
свидетелите, обясненията на подсъдимия и представената разписка. Подсъдимият е
причинил имотна вреда на Юрукова, която вреда е пряка и непосредствена
последица от измамливите му действия и представлява престъпния резултат на
престъплението, за което е предаден на съд.
От субективна страна деянието по чл. 209
ал.1 от НК е извършен при пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Видно от
действията на подсъдимия, същият е съзнавал, че продавания от него пръстен е от
друг жълт метал, но не и от злато. Съдът намира, че по отношение на подсъдимия
е било налице специфичното за този вид престъпление намерение – да набави за
себе си имотна облага, чрез нанасяне на другиго на имотна вреда.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на престъпление
с правната квалификация, въведена с обвинителния акт чл. 209, ал. 1 от НК. Причини за извършване на престъплението от
страна на подсъдимия е незачитането на установения в страната правов ред и
ниско правосъзнание, както и целта за облагодетелстване по престъпен начин.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализация
на наказанието съдът прецени, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства:
чистото съдебно минало на подсъдимия, направеното самопризнание, възстановяване
на щетата на пострадалото лице, оказаното съдействие на досъдебното
производство, допринесло за разкриване на обективната истина. Предвид
гореизложеното съдът прие, че по отношение на подсъдимия са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства, при което съдът счита, че и най-лекото предвидено в
закона наказание за извършеното от него престъпление, би се оказало
несъразмерно тежко, поради което определи наказание при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК, а именно определи наказание за деянието по чл. 209, ал. 1 от НК
- ,,Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. Съдът прецени, че са
налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК,
тъй като наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият О.И.
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице
не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи
изпълнението на наказанието за срок от три години.
Съдът прие
така наложеното наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална
степен, както на обществената опасност на деянието и извършителя, така и на целите
и задачите на наказанието, с което ще бъдат постигнати целите на генералната и
специална превенция и ще даде възможност на подсъдимия да осмисли извършеното и
да се въздържа от подобни прояви, както и да въздейства предупредително и
възпитателно и на останалите членове на обществото.
РАЗНОСКИ:
След като
съдът намери подсъдимият за виновен, възложи в негова тежест направените по
делото разноски в размер на 210 лв. за превод на документи от български на
румънски език по сметка на Районен съд – Дупница.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК съдът
постанови да бъде отнето в полза на Държавата вещественото доказателство – 1 бр. мъжки пръстен от жълт метал с буквата Е от горе ръкописно с печат от
долната страна 585 и надпис 14к, записано под № 29/15 в
Книгата за веществени доказателства, намиращо се на съхранение при
Административен секретар на ДРС, което след влизане в сила на присъдата следва
да бъде унищожено.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: