Р Е Ш Е Н
И Е
№2221/6.12.2023г.
гр. Пловдив, 06.12.2023год
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXV състав в публично заседание на седми ноември, през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от
Председателя, адм. дело № 1561 по
описа за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Х от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателката П.М.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адв. Н.П., съдебен адрес: ***, оспорва Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №23-0432-000226 от
07.06.2023 г. на Началник Първо РУ към ОДМВР – Пловдив по реда на ЗДвП, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП
- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката твърди, че заповедта е незаконосъобразна и постановена в
противоречие със закона. Възразява, че не е описано ясно какво точно е
извършеното нарушение. Оспорва, че не е било установено по безспорен начин, че
автомобилът се е управлявал от неправоспособен водач, поради което сочи
незаконосъобразност на мярката. Излагат
се доводи, че описаните НП в обжалваната заповед за прилагане на ПАМ не са
влезли в законна сила, тъй като същите не са били подписани от нарушителя. Иска
се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира разноски.
Ответникът Началник Първо РУ към
ОД МВР Пловдив, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Солаков, оспорва
жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери
за установено следното:
Жалбата е
подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта. Заповедта е връчена лично
на адресата на 08.06.2023г. (видно от направеното в нея отбелязване), а жалбата
е подадена на 20.06.2023г. в рамките на преклузивния 14-дневен срок. Поради
това същата е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
С оспорваната заповед е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство за срок от шест месеца“ на П.М.Д., в качеството й на
собственик на моторно превозно средство (МПС) Опел „Вектра“ с регистрационен №
РА 0328 КВ, затова че същата е допуснала управлението на собственият си
автомобил от неправоспособно лице - А.К.А., по път отворен за обществено
ползване в гр.Пловдив. Като правно основание за издаването оспорваната заповед,
административният орган е посочил разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП.
За да приложи тази принудителна
административна мярка, ответният орган е констатирал, че на 06.06.2023 в 22:05 ч.,
в гр. Пловдив, по път отворен за обществено ползване, на ул. „Димитър Талев“ до
номер 132, А.К.А. управлява лек автомобил Опел Вектра с регистрационен номер ***,
собственост на П.М.Д., след употреба на алкохол от 0.56 на хиляда при извършена
проба на 06.06.23г в 22.14 ч., с техническо средство дрегер Алкотест 7510+, с
фабричен номер ARPM-0728 годно за използване до 08 месец 2023г.
По същото административно
наказателно производство е постъпила докладна записка с регистрационен номер
432р-12263/07.06.23г., в която е описано, че след извършена справка в АИС АНД -
МВР, водачът А.***е управлявал посоченото МПС след като е загубил
правоспособност поради отнемане на всички контролни точки.
Описано в процесната заповед е,
че във връзка със съставени актове за извършени нарушения по ЗДвП през 2020 г.;
2021г.; 2022г.; 2023г. и издадени въз основа на тях влезнали в сила наказателни
постановления, са отнети на лицето А.К.А. общо 48 бр. контролни точки, с посочени
общо 8 броя НП.
Формиран е извод, че А.К.А. управлява
горепосоченото МПС, след като е загубил правоспособност, поради отнемане на
всички контролни точки, установено след справка в АИС АНД.
За нарушението е бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA №789139/
07.06.2023 г. от Стоян Георгиев Стефанов, мл. полицейски инспектор при ОДМВР Пловдив,
РУ 01, с който са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели ***на МПС. В
АУАН е посочено, че водача на МПС е нарушил разпоредбите на чл.150 от ЗДвП.
По делото и адм. преписка са
представени НП №23-1030-001542/18.04.2023 г.; НП №22-6207-000256/08.07.2022 г.;
НП №21-1030-001964/15.03.2021г.; НП №18-1030-007785/01.10.2018г.; Заповед за
прилагане на ПАМ № 23-0432-000225 от 06.06.2023г.; Заповед за прилагане на ПАМ
№ 23-0432-000224 от 06.06.2023 г.; докладна записка; справка за нарушител/водач
на П.Д.; справка за нарушител/водач на А.А.; Заповед № 317з –3162
от 15.04.2022г. на Директора на ОД на МВР – гр. Пловдив относно оправомощаване
на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5,
б. „а“ и т. 6 и т.7 от ЗДвП.
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК,
законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички
основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването
му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорената заповед за прилагане
на принудителната административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган
– Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ 01 гр. Пловдив, съобразно нормата на
чл. 172, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 317з –3162 от 15.04.2022г. на
Директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи, с която началниците на РУ в ОД на МВР -
Пловдив са оправомощени да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни марки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 и т.7 от ЗДвП.
Заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по
аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК.
Приложеният по делото АУАН № GA
789139/07.06.2023 г. е съставен от длъжностно лице – инспектор при ОД
МВР-Пловдив, РУ 01, Пловдив, който акт съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното, а по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК е официален удостоверителен документ.
Като основание за издаване на
процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
административният орган е посочил, че на А.К.А. са отнети всички 39 контролни
точки, към момента е с нула налични контролни точки и съгласно разпоредбата на
чл. 157, ал.4 от ЗДвП, същият губи придобитата правоспособност за управление на
МПС, поради което е прието, че ***е управлявал горепосоченото МПС като
неправоспособен водач, с което е нарушил разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл. 171,
т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се
прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен
от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както и на
собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства.
Законодателя изрично в нормата на
чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на
собственика на автомобила. По делото не се спори, че ППС, на което е прекратена
регистрацията, е собственост на П.Д. и правилно същата е определена като
нарушител и адресат на заповедта.
В случая от събраните по делото доказателства
се установява също, че МПС е било управлявано от А.А., за който в заповедта се
сочи, че е неправоспособен.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват
с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената
разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на
административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни
нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ,
предвид незадоволителната уредба на материята в чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването
на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
От данните по преписката се
установява още, че според посочената справка, на А.***е издадено СУМПС с №
********* от 31.08.2022 г., но същото му е иззето при съставянето на АУАН,
серия АА, № 614537 от 06.06.2023 г, въз основа на който АУАН е издадена ЗППАМ с
№ 23-0432-000225 от 06.06.2023 г., с която е наложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Посочената Заповед за прилагане на
ПАМ няма данни да е влязла в законна сила.
Според чл. 150 от ЗДвП, всяко
ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач. А според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС,
да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и
да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Съответно според чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се налага като принудителна административна
мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда
задължение за водач, на когото са отнети всички контролни точки, да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи
придобитата правоспособност.
Тоест изземването на
свидетелството за управление на МПС, на основание чл. 171, т. 4, във вр. с чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП, може да се приложи при установяване, че за допуснати нарушения
на правилата за движение на водача са отнети всички контролни точки и свидетелството за правоуправление не е
върнато в съответната служба на МВР.
При преценка законосъобразността
на обжалвания акт съдът намира, че към момента на издаването му не са били
налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при
издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой
контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две
трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни
точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно
превозно средство. В националния регистър за водачите и техните нарушения и
наказания по чл. 165, ал. 1, т. 6 се съхранява информация за контролните точки
за отчет на извършените нарушения. Ал. 2 постановява, че, когато водач с право
да управлява моторни превозни средства от една категория получи право да
управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на
притежаваните от него контролни точки не се променя, а ал. 3 - Министърът на
вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
Съгласно чл. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, максималният размер на
контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по
пътищата е 39.
Според чл. 3 от цитираната
наредба контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. При налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази
наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят
на оставащите контролни точки.
Както се посочи издаването в
случая на обжалваната ЗППАМ се обосновава от фактическа страна с отнемането на
всички контролни точки на водача, извършено с посочени в заповедта за прилагане
на ПАМ общо осем броя наказателни постановления, като общият сбор на отнетите с
тях контролни точки е равен на 48.
В конкретния случай обаче видно
от представеното по делото НП № 23-1030-001542 от 18.04.2023г., посочено и в процесната
Заповед за прилагане на ПАМ, на водача А.А.се отнемат 6 контролни точки и към
18.04.2023 г. на водача остават още 3 контролни точки.
Видно от представената справка за нарушител,
издаденото НП от 18.04.2023г. е влязло в законна сила на 26.05.2023г. Видно от
същата тази справка след издаване на горепосоченото НП, е издадено НП от
29.06.2023г., което няма данни да е влязло в законна сила. Или според
последното влязло в сила на НП, издадено на А.А., на съшият водач остават още 3
контролни точки.
Така също и издадените фишове,
посочени в справката за нарушител са за административни нарушения по ЗДвП,
които не попадат в хипотезата на чл. 6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г, за
което на водачите на МПС да се отнемат контролни точки.
Или така констатираните
обстоятелства се явяват несъответни на изводите на административния орган, че
на ***са отнети всички 39 контролни точки и към момента на проверката е с нула
налични контролни точки.
Съответно следва да се приеме, че
с представените по делото наказателни постановления се удостоверява отнемане от
***на само 36 контролни точки
Според регламентираната в чл.
170, ал. 1 от АПК тежест на доказване в процеса, административният орган е
този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в издадения от него административен акт, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му.
В тази връзка съдът приема, че в
случая ответникът не доказва по несъмнен начин обстоятелството относно
отнемането на всички 39 контролни точки на водача А.К.А., а с това и наличието
на фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ.
След като към момента на
издаването на акта не са били налице предпоставките на чл. 171, т.4 от ЗДвП във
вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, издадената на това основание заповед следва да
бъде отменена като материално незаконосъобразна и постановена при съществено
нарушаване на административно-производствените правила.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция от процесуалния
представител на П.Д., на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за
държавна такса в размер на 10 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 1000
лева. Направеното възражение за прекомерност на разноските е неоснователно, тъй
като на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следващото се минимално
възнаграждение е в размер равен на претендирания.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0432-000226 от 07.06.2023 г. по чл. 171, т. 2А, б. „А“ от ЗДвП, издадена от
Началник Първо РУ към ОДМВР – Пловдив, с която на П.М.Д., е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закон за
движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати
на П.М.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 1 010 (хиляда и
десет) лева разноски.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: