Р
Е Ш Е Н И Е
№394
Плевен,
31.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, първи състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
секретар Венера Мушакова изслуша докладваното от съдията Дилова адм. дело № 273 по описа на Административен съд -
Плевен за 2023 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда КТ).
Производството
по делото е образувано по жалба на П.С.П., представляващ „Агора Мийт“ ООД със
седалище и адрес на управление гр. Левски, ул.“Петрини“ № 2 против Предписания по чл. 405 а ал.1 от КТ №
ИЗХ23018531/23.03.2023г., издадено от П.Н.Н. Главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Ловеч. В жалбата се твърди, че издадените предписания са
незаконосъобразни поради нарушение на
материалния процесуален закон.
Излага доводи, че издадените предписания са издадени от Гл. инспектор П.Н., на длъжност в Дирекция ДИТ Ловеч, а
дружеството „Агора Мийт“ ООД е със седалище и адрес на управление гр.Левски ,
т.е. извън териториалната компетентност на ТД „Инспекция по труда“ гр.Ловеч. На
срледващо място жалбоподателят излага доводи, че дадените предписания не
отговарят на реалната фактическа обстановка и извършването им ще доведе до
документиране на отношения, които реално не са съществували. Твърди, че между
„Агора Мийт“ и С.К. е сключен договор, по силата на който, К. е следвало да извърши превоз на стоки, за
сметка и с транспортно средство на възложителя, страните са договорили заплащане
на всяка възложена поръчка, съгласно изминатите километри, което е установено
от изготвен и представен констативен
протокол за извършения транспорт, като изпълнителят се е задължил сам да декларира така получения доход,
съгласно изискванията на ЗДДФЛ. Твърди
се, че страните не са договорили работно място, продължителност на работното
време, почивки или отпуски, не е договорено и периодично плащане, поради което
не може да се приеме, че отношенията съществували между „Агора Мийт“ ООД и С.К.
са били трудови. Твърди се, че в тази насока органите на ДИТ не са събрали
доказателства, а представените доказателства свидетелстват за договорена
услуга, която лицето извършва на свой риск.Твърди се, че Сп.К. е дал съгласието
си да извършва тази услуга в случаите, когато в „Агора мийт“ ООД не са
достигали шофьорите за осъществяване на дейността, че извършваните от него
услуги да инцидентни и не могат да бъдат определени като извършвани по трудово
правоотношение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното предписание по чл. 405 а
ал..4 от КТ № ИЗХ23018531/28.03.2023г., като незаконосъобразно.В съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от
адв.- Б., която изразява становище,да се уважи жалбата. Претендира разноски .
Ответникът
Д„Инспекция по труда“ гр.Ловеч, в дадения срок не е представил писмен отговор.
В съдебно заседание се представлява от юрк. Д., който изразява становище, че
подадената жалба е неоснователна и недоказана. Прави искане да бъде отхвърлена.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Предмет
на настоящето съдебно производство е Предписание изх.№ 23018531/23.03.2023г по
чл. 405а, ал.4 от КТ, с което на „Агора Мийт“ ООД със седалище и адрес на
управление гр.Левски, Област Плевен представлявано от П.С.П. е предписано да
предложи сключване на трудов договор със С.А.К.от с.Изгрев като „шофьор,
лекотоварен автомобил“ приложено на стр.7 от делото.
Видно
от представения по делото протокол, в който са обективирани резултатите от
извършена на 14.02.2023г. проверка, съставен от П.Н. на длъжност главен инспектор при
ДИТ-Ловеч / стр. 10 от делото/, е че на 14.02.2023г. в т гр. Ловеч при
извършена проверка е заварено лицето С.А.К.
да управлява автомобил „*****“с рег. № ***. По делото е представена декларация
от С.К., в собственоръчно е попълнило декларация, в която
отразило, че работи в „Агора Мийт“ ООД на длъжност „Шофьор“ като превозва месо,
има почивни дни – събота и неделя, уговорило е възнаграждение и е получило
такова за м. януари в размер на 750 лв. По делото / стр. 12/ е представен договор за наем, сключен между „Агора Мийт“
ООД и „Авалон Върджин“ АД от който се
установява, че автомобила автомобил „*****“с рег. № *** е предоставен за
ползване на Агора Мийт“ ООД за срок до 01.10.2027г
По
делото е представен протокол от 23.03.2023г.,
от който е видно че в ДИТ – Ловеч е извършена проверка на изисканата
документация по спазване на трудовото законодателство, представена от Н.И.С. –
упълномощен представител на дружеството. При проверката е представен граждански
договор № 1/03.01.2023г. сключен между „Агора Мийт“ ООД и С.А.К., в който е
уговорено, че лицето приема да извършва превоз на стоки за сметка и с
транспортно средство на дружеството/ стр.34/. Представени са и пътни листове, с които е установено, че С.К.
е извършвал превоз с посоченото по-горе МПС, на посочените дати, както и
разписка за сумата 750 лв платена на 01.02.2023г. за 750 лв. и сумата 470,64
лв, платена на 01.03.2023г.
По
делото не е представен сключен трудов
договор със Сп. К. и по делото не се
спори, че за извършената от Сп.К. през 2023г. не е сключен трудов договор.
Видно от дадените при извършване на проверката обяснения от представляващия
„Агора мийт“ ЕООД е видно, „е С.К. е
бивш служител на „Агора Мийт“, като трудовото му правоотношение е прекратено на
31.01.2021г.
С
оглед на изложените констатации главният инспектор при ДИТ – Ловеч е приел за
безспорно, че се касае за извършвана от С.А.К. работа като „шофьор, лекотоварен
автомобил“ по трудово правоотношение – за лицето е установено работно място,
работи с предоставено от фирмата МПС, трудът се полага за „Агора Мийт“ ООД, за
извършваната работа е уговорено и изплатено възнаграждение, представител на
работодателя контролира работата, организацията на работа е създадена от „Агора
Мийт“ ООД – гр. Левски и рискът от извършваната дейност е за сметка на
дружеството. Констатациите са направени въз основа на събраните при проверката
писмени доказателства, съставляващи административната преписка, приложена по
делото – попълнена декларация от С.К., протоколи за представени документи в ДИТ
– Ловеч, граждански договор, трудови договори с А.Х. и Д.А., длъжностна
характеристика за длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“, книга за начален
инструктаж, служебни бележки за изплатени възнаграждения..
Видно от представеното по делото /стр.
8/ е, с Постановление издадено от П.Н. на длъжност главен инспектор
в Д“ИТ“ на осн. чл.405 а е обявено съществуването на трудово правоотношение между
„Агора Мийт” ЕООД гр.Левски и С.К. на длъжност шофьор лекотоварен автомобил,
считано от 05.01.2023г. В постановлението са посочени установените по-горе
факти и е направен извод, че за извършваната от К. работа са налице условията
за съществуване на трудово правоотношение – за лицето е установено работно
място, работи с предоставено от фирмата
МПС, труда се полага за „Агора мийт“ ООД, за извършената работа е уговорено и
изплатено трудово възнаграждение,
представител на работодателя контролира работата, организацията на
работа е създадена от „Агора Мийт“ ООД и рискът за извършената дейност е за сметка на дружеството.
Въз основа на горното Постановление по
чл.405а ал.1 от КТ, П.Н. на длъжност „главен инспектор” в ДИТ-Ловеч на
основание чл.405а ал.4 от КТ е издал Предписание изх.№23018531/23.03.2023г., с
което е дал предписание „Агора Мийт” ЕООД гр.Левски да предложи на С.К. сключване на трудов
договор за извършване на работа като шофьор
лекотоварен автомобил.. В постановлението е посочено, че на основание чл.405а
ал.6 от КТ ако трудов договор не бъде сключен Постановление изх.№23018528 от
23.03.2023г по чл.405а ал.1 от КТ замества трудовия договор и той се смята на
сключен за неопределено време при петдневна работна седмица и осемчасов работен
ден.
Предмет
на настоящето съдебно производство е Предписание
изх.№23018531/23.03.2023г. по чл. 405а, ал.4 от КТ, приложено на л. 5 от
делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспореното предписание е издадено от
длъжностно лице при ДИТ-Ловеч, видно от приложената на стр.49 от делото
служебна карта наП.Н.-главен инспектор в ДИТ-Ловеч, при спазване на
териториалния обхват на контролна дейност на служителите на ДИТ-Ловеч.
Проверката е извършена на територията на гр. Ловеч. Съгласно
чл. 21 ал.4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ служителите в териториалните дирекции „Инспекция по труда“
имат компетентност на контролен орган по спазване на трудовото законодателство
в териториалния обхват на съответната дирекция. Лицето е установено от
инспектори на ДИТ – Ловеч да извършва трудова дейност като шофьор на
територията на гр. Ловеч без сключен трудов договор. Нарушението на трудовото
законодателство е извършено на територията на гр. Ловеч и затова попада в
териториалния обхват на ДИТ – Ловеч, поради което съдът приема че оспореното
постановление е издадено от компетентен орган.
При
издаване на предписанието са спазени изискванията за писмена форма и реквизити
на административния акт, вкл. фактически и прани основания за неговото
издаване. Следователно не е налице порок във формата, обуславящ отмяна на
властническото волеизявление. Спазени са и административно-производствените
правила, вкл. по уведомяване на лицето за започване на производство по издаване
на индивидуален административен акт.
Съгласно
чл.405а ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в
нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се
обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по
труда, като в тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се
установява с всички доказателствени средства, а в постановлението се определя
началната дата на възникването на трудовото правоотношение.
Нормата
на чл.405а ал.4 от КТ, която е правното основание за издаване на процесното
предписание, регламентира, че въз основа на постановлението по ал. 1
контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да
предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, като трудовият
договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение,
определена в постановлението, а ако такава дата не е определена, трудовият
договор се сключва от датата на издаване на постановлението.
В
конкретния случай не се спори между страните, а и се установява от приложените
по делото доказателства, че на дата 14.02.2023г. лицето С.К. работи по договор
за „Агора Мийт“ като шофьор на лекотоварен автомобил от 05.01.2023г. Декларирал
е, че превозва месо.Представени са доказателства, че му е извършен му е начален
инструктаж на 03.01.2023г. преди започване на работа като шофьор в отдел
транспорт. Видно от представения пътен лист на 05.01.2023г.К. е извършил първия курс.
Видно от издадените пътни листове през м. януари е извършил общо 8 курса с
автомобила, който е установено да управлява при проверката на 14.02.2023г. За
извършената работа е получил възнаграждение срещу разписка в размер на 750 лв.
след изтичане на месеца на 01.02.2023г. До средата на м. февруари е осъществил
4 курса, за което е получил възнаграждение в размер на 470,64 лв. срещу
разписка. По делото е представен договор за наем, от който е видно че автомобилът
се ползва по договор за наем от „Агора Мийт“ ООД. Представен е граждански
договор, в който възнаграждението на К. е определено според изминатите
километри, като се заплаща по 0,60 лв./км. Декларирал е, че е договорил
минимално възнаграждение, за м. януари е получил 750 лв. Ползва седмична
почивка през почивните дни – събота и неделя.
Видно
от дадените от К. обяснения е, че е започнал работа на 01.01.2023г., когато е
била проверката е работил в „Агора мийт“ ООД.К. заявява, чу като техен служител
се е разбрал да ходи да им помага, тъй като не му стига пенсията. Заявява, че
му се плаща по 60 ст. на км.К. заявява, че до 14.02. 13 бил техен служител, а
след проверката вече не е. Твърди, че когато го викат отива във фирмата, бусът е натоварен,
ключовете са на буса, когато предава стоката от името на фирмата не подписва
нищо, като отиде на мястото на доставката му дават неговата фактура на името на
фирмата.
От
показанията на св.П.Н. и В.Ц. се
установява, че при извършената на 14.02.2023г. проверка лицето, което са заварили да работи в спрения за проверка
камион като шофьор е попълнило декларация, в която е отразило обстоятелствата
по полагане на труд. Заявява, че основание да считат че полага труд по трудово
правоотношение е освен представения граждански договор, представените
доказателства за проведен инструктаж на работното място от 05.01.2023г. Освен
това са били представени и трудови договори на други две лица, които са
шофирали същото МПС.
Това
е дало основание на проверяващите да направят извод, че извършваната работа от С.К.
не е самостоятелна и независима, а е
организирана под контрола, за сметка и на риск на дружеството, което стопанисва
предоставения и управляван от К. лекотоварен автомобил и което го е наело да
превозва стока на дружеството до негови клиенти. Работата не се отличава от
извършваната от другите наети по трудов договор лица на длъжност „шофьор“,
осъществявали курсове със същия автомобил. Според длъжностната характеристика
за длъжността „шофьор“ работното време е плаващо и в зависимост до мястото на
пътуване. Уговореното твърдо месечно възнаграждение по трудов договор е 780
лв., считано от 03.01.2023г. Приблизително толкова е получил и К. за м. януари.
По
делото е представен граждански договор сключен между „Агора мийт“ ООД и С.К., всъщност разкрива белезите на трудов
договор. Страните по договора не са равнопоставени и независими предвид
уговорките в него, касаещи условията на труд, заплащането му, невъзможност
самостоятелно да се извършва дейността и непоемане на икономическия риск от
работата. В договорът индиректно е определено и мястото на работа – извършване
на превод на стоки за сметка и с транспортно средство на възложителя, като ще
му бъде заплатена сумата 0,60ст на км.Следователно по силата на договора
сключен между "Агора мийт"ООД от една страна и С.К. от друга страна е било уговорено
престиране на работна сила, а не постигане на определен резултат. Касае се за
предоставяне на работната сила в условията на продължителност, непрекъснатост и
повторяемост на функциите и задълженията за определяем от жалбоподателя период
от време, на определено място на работа, с оръдия на труда-собственост на
жалбоподателя.
Изводът
се потвърждава и от част от събраните гласни доказателства, а именно
показанията на разпитаните по делото свидетели, които напълно съответстват на
събраните писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по
делото свидетели като достоверни, пълни и обективни и съответстващи на
писмените доказателства.Въз основа на показанията на свидетелите и
представената декларация в която са
обективирани отговорите на въпросите от заинтересованата страна дадени на
проверяващите.
По
силата на чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения. Приложението на разпоредбата на чл.
405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на
работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. Видно от нормата на чл.
405а, ал. 1, изречение второ от КТ, съществуването на трудовото правоотношение
може да се установява с всички доказателствени средства. Административният
орган е кредитирал декларацията на Сп.К., , в която той посочва, че работи в
дружеството от 05.01.2023 г., почива в събота и неделя, както и последно
получено трудово възнаграждение в размер на 750 лева. В декларацията е посочено
каква длъжност деклараторът сочи да е изпълнявал.Поради изложеното
административният орган правилно е приел, че са осъществени материалноправните
предпоставки, визирани в приложимата правна норма, за обявяване съществуването
на трудовото правоотношение между "Агора Мийт” ООД и С.К. и е издал оспореното предписание.
Последно е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Според
чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал
административния акт, както и всички заинтересовани лица, като съдът
конституира страните служебно, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК.
Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби (ДР) на
АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на
изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия,
овластен въз основа на закон. Нормата на чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ) предвижда, че цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната
политика. Тя е орган за специализиран вътрешноведомствен контрол по спазване на
трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани
териториални контролни органи - дирекции "Инспекция по труда" с щатно
обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите
контролни правомощия. Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които
изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни
функции. Затова дори когато оформят актове по чл. 404, ал. 1 от КТ или по чл.
405а, ал. 1 от КТ (от категорията на които е и процесният), те не действат като
административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Тези актове се
считат за актове на дирекциите "Инспекция по труда", а не на
длъжностно лице (инспектор) при съответната дирекция, което физически е
изготвило и подписало оспореният акт. Ето защо производството по делото по
отношение на конституирания ответник Главен инспектор в ДИТ Ловеч, който е осъществил
фактически контролната дейност следва да бъде прекратено.
При
този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата 100 лв представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
подадената от Агора Мийт“ ООД - Левски, представлявано от П.С.П., чрез адв. Б. ***
жалба срещу ПРЕДПИСАНИЕ № ИЗХ23018531/23.03.2023г. издадено от Дирекция Инспекция по труда – Ловеч, с което е
предписано на „Агора мийт“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Левски да
предложи на С.А.К. да сключи трудов договор като Шофьор , лекотоварен
автомобил, считано от 05.01.2023г.
ОСЪЖДА
„Агора Мийт“ ООД - Левски, представлявано от П.С.П. ЕИК203575321 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО по отношение на ответника Главен инспектор в ДИТ Ловеч.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО,
в частта в която е прекратено производството по делото има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред ВАС.
СЪДИЯ
: