Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 324 29.01.2018 година град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на десети януари
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при
участието на секретаря Павлина Попова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13696 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Т.В.В.,
ЕГН **********,***, против С.А.Б., ЕГН **********,*** с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 15 000 лева–
главница и 3056.10 лева –
обезщетение за забава за периода 11.08.2015 г. – 11.08.2017 г.
В исковата молба се твърди, че на 11.08.2015
г. в гр. Монтана, в складовата база на бившето държавно предприятие „А.“, част
от която се стопанисва от „Агроес“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Велико
Търново, ищецът договорил с ответницата продажба на селскостопанска машина
трактор Беларус „МТЗ“ *със сериен номер ********, двигател № ******. Твърди, че
ответницата към онзи момент работила като продавач-консултант към посочената
фирма, в чийто склад се намирали и други селскостопански машини, поради което
за ищеца не съществувало колебание, че сключва редовна сделка за покупката на
посочения трактор. За покупката била издадена фактура № ********** от
11.08.2015 г. за сумата от 14 352 лева от името на „Агроес“, касова
бележка към нея за същата сума и разписка, подписана на място от ответницата за
платени в брой 15 000 лева – действителната договорена цена за покупката
на машината при плащане в брой от страна на ищеца. Ищецът вдигнал машината и
предприел стъпки за регистрация на трактора в КТИ към МЗХ, за което му било
издадено свидетелство за регистрация, сключил и застраховка „гражданска
отговорност“. Сделката, обаче, не породила желания резултат – придобиване
собствеността върху посоченото МПС, тъй като същото било иззето с протокол за
доброволно предаване от 02.09.2015 г. на V РУП на ОД на МВР - гр. Пловдив на
основание чл. 109, чл. 110 и чл. 159 от НПК и впоследствие върнато на
неизвестно до тогова на ищеца лице – „ВИП Сервиз“ ООД – гр. Варна. Във връзка с
изложеното, ищецът предявил иск за връщане на продажната цена от фирмата
„Агроес“ ЕООД за закупения трактор поради неосъществено основание, като преди
това отправил нотариална покана за доброволно връщане на сумата. Поради
мълчаливото бездействие на дружеството – продавач, ищецът завел иск пред
Районен съд – Велико Търново, въз основа на който било образувано гр. д. № ****/2016
г., по което дело „Агроес“ ЕООД било осъдено да заплати на ищеца сумата от
14 352 лева на отпаднало основание, лихва за забава и законна лихва върху
главницата, като решението било постановено при участието на третото лице
помагач /привлечено в процеса на страната на ответника/ С.А.Б.. При обжалване
на съдебното решение от страна на осъденото дружество пред Окръжен съд – Велико
Търново, било представено споразумение по чл. 382, ал. 7 от НПК между С.Б. ***,
с което ответницата се признава за виновна в извършване на деяние, изразяващо
се в присвояване на чужда движима вещ – описания по-горе трактор, продавайки го
на ищеца. Това писмено доказателство, както и приетата в първата инстанция
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установявало, че фактурата от
продажбата на трактора не е осчетоводена и не отговаря на счетоводните
записвания на „Агроес“ ЕООД, мотивирало въззивния съд, явяващ се и последна
инстанция по делото да постанови решение по в. гр. д. № ***/2017 г., с което
отменил решението на Районния съд и отхвърлил предявените искове. В мотивите на
въззивното решение, било изтъкнато, че ответницата не е действала в качеството
си на търговски помощник на дружеството от чието име е изготвила процесната фактура,
която не била осчетоводена и сумата по същата не била представена в касата на
търговеца.
С оглед гореизложеното се моли за
уважаване на претенцията. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.А.Б., не
е депозирала писмен отговор на исковата молба.
В отговор, депозиран извън срока по
чл. 131 ГПК, ответникът С.Б., чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените искове като неоснователни. Възразява, че продажбата на чужда
движима вещ не е нищожна сделка и след нейното разваляне вещта се връща при
своя собственик – „ВИП – Сервиз“ ООД, гр. Варна. Възразява също, че няма данни
тя да е получила сумата в размер на 15 000 лева. Искането е да се отхвърлят
предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен
предявения главен иск е необходимо по делото да бъде установено наличието на
определените в закона предпоставки, а именно: ищецът, при условията на пълно и главно доказване, следва да докаже фактите, които
сочи да обуславят исковата му претенция – в т.ч. наличие на определено
имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил
имуществено благо, без да има основание за това. В доказателствена тежест на
ищеца е да докаже и размера на претенцията си.
В тежест на ответника е да докаже
положителните факти, които погасяват, изключват или унищожават спорното право,
вкл., че полученото от нея имуществено благо не е лишено от основание, т.е. че
съществува правно призната причина за разместването на благата, което й дава
право да задържи полученото.
На
първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на подаден
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника С.А.Б.,
последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с
признание на иска или на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не
лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно
заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по
свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства
по искане на противната страна или да съобрази служебно известните му факти,
когато те са от значение за решаването на делото. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС - Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № ****/2010
г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о.. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК
се считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в
смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на
ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и
да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост.
Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен,
или че освобождава ищеца от
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ето защо и съдът намира, че въпреки
липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, съдът
следва да обсъди възраженията по съществото на спора, направените от ответника С.А.Б.,
преди окончателния доклад по чл. 146 ГПК.
Установява се, че с Фактура № **********/11.08.2015 г.
/л.10/ „Агроес“ ЕООД е продало на ищеца Т.В.В., трактор „Беларус“ МТЗ *№ ********
за сумата от 14 352 лева с вкл. ДДС, която е била внесена в брой и е бил
издаден фискален бон от 11.08.2015 г. от продавача „Агроес“ ЕООД.
Установява се също, че след извършването на
продажбата, ищецът е вдигнал машината от складовата база на „Агроес“ ЕООД, след
което е извършил регистрация на свое име и е застраховал закупения трактор със
задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, видно от
приетите по делото Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника
от 12.08.2015 г. /л.12/ и Застрахователна полица № ВG/30/115002084629 от 12.08.2015 г.
/л.14/.
Видно от Протокол за доброволно предаване от
02.09.2015 г. на Пето РПУ – ОД– гр. Пловдив /л.16/, тракторът е бил иззет от
купувача – ищец Т.В. на основание чл. 109, 110 и чл. 159 НПК и впоследствие
върнат на неговия собственик „ВИП - Сервиз“ ООД, гр. Варна.
От приетото по делото заверено копие от Протокол /л.17-20/
от 15.09.2016 г. по НОХД № ****/2016 г. на РС – Монтана, се установява, че по
делото е одобрено постигнато между Районна Прокуратура – Монтана и С.А.Б.,
споразумение, с което подсъдимата С.А.Б. е призната за виновна в това, че на
11.08.2015 г. в гр. Монтана противозаконно е присвоила чужда движима вещ –
колесен трактор „Беларус“ МТЗ *№ ********, собственост на „ВИП - Сервиз“ ООД,
гр. Варна, на стойност към момента на извършване на деянието– 46 000 лева,
който владеела и пазела, като служител на „Агроес“ ЕООД, гр. Велико Търново,
база гр. Монтана, продавайки го на Т.В.В., като стойността на обсебеното имущество
е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. първо във вр. чл.
206, ал. 1 НК, за което е било наложено съответно наказание.
По делото е установено, че след като от ищеца е бил
иззет процесния трактор, доколкото се установило, че същият не е бил
собственост на продавача, ищецът е поискал от „Агроес“ ЕООД да му върне
заплатената по фактурата сума от 14 352 лева, за което му изпратил Нотариална
покана /л.15/.
Установява се от изисканото за послужване гр. д. № ****/2016
г. по описа на РС– Велико Търново, че след като сумата от продажбата на
трактора не му била върната, ищецът е поискал връщането й по съдебен ред, чрез
предявяване на иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу продавача „Агроес“ ЕООД, по който
е било образувано посоченото дело. С влязло в законна сила решение, искът е бил
отхвърлен, което е обусловило и правният интерес от предявяването на настоящия
иск срещу ответницата С.Б..
Предвид така
установените по делото факти, съдът намира следното:
Тъй като от одобреното
по НОХД № ****/2016 г. по описа на РС – Монтана, споразумение се установява, че
ответницата С.Б. се е разпоредила от името на дружеството, в което е била
служител – „Агроес“ ЕООД с чужда движима вещ, която й е била предадена за
владение и пазене, продавайки я на ищеца Т.В., то същата не е страна по
сключения между „Агроес“ ЕООД и Т.В. договор за покупко – продажба на процесния
трактор, съответно процесната сделка не е породила за нея каквито и да е било
права и задължения. Следователно, в случай, че същата е получила цената на
продадената вещ – колесния трактор, то действително би я получила при начална
липса на основание.
Ищецът
основава иска си на твърденията, че сумата от 15 000 лева представлява
действително заплатената цена на трактора, като същата била предадена в деня на
покупко – продажбата - 11.08.2015 г. на ответницата С.Б..
Съдът
намира, че тези твърдения са недоказани по делото, поради следното:
От приетите
по делото - Фактура и фискален бон - във връзка с извършената продажба на
трактора се установява, че уговорената между ищеца и продавача „Агроес“ ЕООД
цена възлиза на 14 352 лева, за чието плащане е издаден фискален бон от
фискалното устройство на „Агроес“ ЕООД. Представената по делото разписка /на л.
11/ за 15 000 лева от 11.08.2015 г. не установява различни обстоятелства
от установените във фактурата и фискалния бон относно уговорената и платена
цена на трактора, както и че получателят на продажната цена е различен от
посочения във фактурата – „Агроес“ ЕООД. В разписката не се съдържат имената на
издателя, както и лицето, подписало тази разписка, т.е. не се установява
авторството на този частен свидетелстващ документ. Освен това не е посочено и
лицето, от което е получена тази сума, както и основанието за предаването й. От
изложеното следва, че процесната разписка не установява получаването на сумата
от 15 000 лева от ответницата Б., съответно предаването й от ищеца, както
и връзката между получаването на сумата с продажбата на чуждия трактор от името
и за сметка на „Агроес“ ЕООД. Нещо повече, от съдържанието на представената от
ищеца и приета по делото Нотариална покана от него до „Агроес“ ЕООД, е видно,
че самият ищец сочи като издател на тази разписка управителят на дружеството Х.
Д..
Изводи в
подкрепа на твърденията на ищеца не следват и от одобреното по НОХД № ****/2016
г. на РС-Монтана споразумение, доколкото изпълнителното деяние е свързано с
извършеното от ответницата разпореждане с чужда движима вещ – трактора, но не и
с получаване на процесната сума от 15 000 лева.
Действително,
видно от изисканото за послужване гр.д .№ ****/2016г. по описана РС – Велико
Търново, предявения от ищеца Т.В. против продавача „Агроес“ ЕООД иск за връщане
на заплатената цена на процесния трактор – 14 352 лева, на отпаднало
основание, е отхвърлен, с влязло в законна сила решение. От този съдебен акт,
обаче, не следва автоматично отговорността на ответника по настоящото дело за
връщане на продажната цена на същата вещ. На първо място, мотивите на
постановените съдебни решения не се ползват със сила на пресъдено нещо,
съответно нямат установително действие. Същите не обвързват ответницата, макар тя
да е била конституирана като трето лице - помагач на страната на „Агроес“ ЕООД,
доколкото искът срещу последното е бил отхвърлен. Различен е и предметът на
предявения иск по двете дела, както и основанието на исковете – по гр. д. № ****/2016
г. по описа на РС – Велико Търново, се претендира връщане на заплатената цена
по издадената фактура и фискалния бон – 14 352 лева, а по настоящия –
15 000 лева, на основание издадена Разписка. Ето защо, релевираните в
подкрепа на настоящия иск срещу ответницата С.Б., твърдения подлежат на
самостоятелно пълно и главно доказване в настоящото производство. Тъй като,
както бе посочено по – горе ищецът не проведе такова доказване, главният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради
неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и предявения акцесорен
иск за мораторни лихви.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има
право на разноски. Ответницата претендира разноски в размер на 600 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, в брой, видно от приложения /л.37/ Договор
за правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Т.В.В., ЕГН **********,***, против С.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да
му заплати следните суми: сумата от 15 000 лева /петнадесет
хиляди лева/ - главница, представляваща получена при начална липса на
основание, продажна цена на трактор „Беларус“ МТЗ *, със сериен № ********,
двигател № ******, както и сумата от 3 056.10
лева /три хиляда петдесет и шест лева и десет стотинки/ - обезщетение за
забава за периода от 11.08.2015 г. до 11.08.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.08.2017
г.
ОСЪЖДА Т.В.В., ЕГН **********,***,
да заплати на Т.В.В., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 600 лева /шестстотин
лева/, представляваща съдебно – деловодни
разноски за настоящото производство по гр.д. № 13696/2017 г. по описа на ПРС,
ІХ гр.с..
Решението
може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: П.П.