№ 325
гр. Плевен, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. Г.А
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20234400500091 по описа за 2023
година
Производство по чл. 423 от ГПК.
Образувано е на основание възражение по чл.423,ал.1 от ГПК,
подадено от адвокат Л. А. Г. от САК, съдебен адрес в гр.София, *********- пълномощник
на Ц. Г. Ч., ЕГН-********** с адрес в гр.Плевен, ********* - длъжник по Заповед
№1463/31.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена от
Плевенски районен съд, Гражданско отделение ХІІ-ти гр.с-в по ч.гр.д.№2347/2017г, с
която е постановено да заплати на заявителя „ Агенция за събиране на вземания“- ЕАД
следните суми: 1000.00лв.-главница; 153.62лв.-договорна лихва за периода от 21.07.2016г.
до 21.07.2016г; 150.00лв.- такса разходи за събиране на просрочени вземания; 783.00лв.-
неустойка за периода от 26.11.2015г. до 21.07.2016г.; 65.74лв.-лихва за забава за периода
22.07.2016г. до 30.03.20176г, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението -30.03.2017г до окончателното изплащане на вземането, разноски в размер
на 45.05лв. за държавна такса и 50лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Във възражението се твърди следното:
За издадената заповед длъжникът е узнал чрез пълномощника адв. Л.
Г., при извършена справка на 18.11.2022г. по изп.д.№711/2017г. по описа на ЧСИ Ц.Н.. На
29.11.2022г. по електронен път, на пълномощника е връчено постановление за прекратяване
на производството на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Налице е хипотезата на чл.423,ал.1,т.2 от ГПК: Заповедта за
изпълнение не е връчена лично на длъжника, а на неговата майка – А.Ч. на 07.04.2017. През
периода от 01.02.2017г.- до 31.12.2017г., длъжникът е пребивавал в Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, като е живял и работил в гр. Лондон.
Прави се искане да бъде прието на основание чл.423 от ГПК
възражението на длъжжника Ц. Г. Ч., срещу Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№1463/31.03.2017г., издадена по ч.гр.д.№2347/2017г. по описа на Плевенски районен съд, в
полза на заявителя Агенция за събиране на вземания“- ЕАД. Претендират се разноски, вкл. и
заплащане на адвокатско възнагжраждение на основание чл.38 от ЗА.
Към възражението са представени следните писмени доказателства:
1
Електронна кореспонденция между пълномощника на подателя на възражението и ЧСИ
Ц.Н. с рег.№***; постановление за прекратяване на изп.д.№71182017г. по описа на ЧСИ
Ц.Н. с рег.0***; Договор за наем от 01.02.2017г.с превод на български език; Трудов договор
с превод на български език; 8бр.извлечения за заплащане на трудово възнаграждение, ведно
с превод на български език; Писмо от електронната служба на Обединеното Кралство с
превод на български език; Адвокатско пълномощно.
Ответникът по възражението ( който е заявител в заповедното
производство) – „Агенция за събиране на вземания“-АД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, *********, чрез пълномощника юрк. Д. Н., е подал
Отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същото. Възразил е, че не са
налице предпоставките на чл.423 от ГПК за приемане на подаденото възражение от
длъжника.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти
въззивен граждански състав, като провери данните по делото, приема следното:
Възражението на длъжника Ц. Г. Ч., подадено чрез процесуалния
представител адв. Л. А. Г. от САК, е подадено от надлежно лице в срока по чл.423,ал.1 от
ГПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМО.
За да приеме, че възражението е подадено в срок, Окръжният съд
съобрази следното: Съгласно чл.423,ал.1 от ГПК длъжникът, лишен от възможност да
оспори вземането, може да подаде възражение в 1-месечен срок от узнаването на заповедта.
В случая, длъжникът твърди, че е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение,
на 18.11.2922г., когато пълномощникът му е извършил справка при ЧСИ Ц.Н.. Ответникът
не е направил възражение относно момента на узнаването и не е представил доказателства
за евентуално по-ранно узнаване. Възражението по чл.423 от ГПК е регистрирано в РС-
Плевен с входящ номер №262798 от 15.12.2022г., т.е. преди изтичането на 1-месечния срок
от узнаването.
Разгледано по същество възражението е ОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно чл.423,ал.1 от ГПК, в редакцията, действаща
понастоящем, „В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът,
който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до
въззивния съд, когато:
1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България;
3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства;
4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и
чл. 419, ал. 1 .
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Подаването на възражение пред
въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да
спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2.
(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Съдът приема възражението, когато
установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието,
изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието,
съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1.
Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т.
3 и 4 , съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
2
(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Разглеждането на делото от
първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1 . В това производство
съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2 .”
Какви са данните в процесния казус?
От материалите по делото се установява следното от фактическа
страна:
Заповедното производство по приложеното ч.гр.д.№234782017гг. по
описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание
Заявление , подадено от заявителя( понастоящем ответник по възражението) – „Агенция за
събиране на вземания“- ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 срещу длъжника Ц. Г. Ч., ЕГН-**********, с адрес в гр.Плевен, ********* (
понастоящем подател на възражение по чл.423 от ГПК)
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ХІІ-ти гр.с-в, е
уважил възражението, като е издал в полза на заявителя срещу длъжника Заповед
№1463/31.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за следните
суми: 1000.00лв.-главница; 153.62лв.-договорна лихва за периода от 21.07.2016г. до
21.07.2016г; 150.00лв.- такса разходи за събиране на просрочени вземания; 783.00лв.-
неустойка за периода от 26.11.2015г. до 21.07.2016г.; 65.74лв.-лихва за забава за периода
22.07.2016г. до 30.03.20176г, законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението -30.03.2017г до окончателното изплащане на вземането, разноски в размер
на 45.05лв. за държавна такса и 50лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на 07.04.2017г. на посочения в делото адрес, на
лицето А.Ч., представила се като майка на длъжника.
От съвкупната преценка на писмените доказателства, представени с
възражението ( Договор за наем от 01.02.2017г.с превод на български език; Трудов договор с
превод на български език; 8бр.извлечения за заплащане на трудово възнаграждение, ведно с
превод на български език; Писмо от електронната служба на Обединеното Кралство с превод
на български език), се установява, че през периода от 01.02.2017г. до 31.12.2017г.)
длъжникът Ц. Г. Ч. е живял и работил по трудов договор в Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия.
Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, заявителят се е
снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
71182017г. по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег.№*** на КЧСИ, с район на действие ОС-Плевен,
производството по което е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК-перемция.
При така установените фактически положения, съдът приема
следното от правна страна:
Съгласноразпоредбата на чл.411,ал.2,т.5 от ГПК( преди
изменението в ДВ бр.100/2019 – т.4), заповед за изпълнение не се издава, когато длъжникът
няма обичайно местопребиваване или място на действие на територията на Република
България. От представените писмени доказателства се установява, че подателят на
възражението Ц. Г. Ч., макар да има адресна регистрация в гр.Плевен, *********, през
периода от 01.02.2017г. до 31.12.2017г, когато е издадена заповедта за изпълнение
№1463/31.03.2017г. и е връчена на майка му на 07.04.2017г, същият не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България, тъй като е работил по трудов
договор в Обединеното Кралство. При това положение, заповед за изпълнение, не е
следвало да се издава, тъй като са налице пречките, визирани в разпоредбата на
чл.411,ал.2,т.5 от ГПК – длъжникът няма обичайно местопребиваване и место на дейност на
територията на Република България.
Следователно, възражението на длъжника по чл.423 от ГПК е
основателно и доказано, защото същият е бил лишен от възможността да оспори вземането,
тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не
е имал обичайно местопребиваване и място на дейност на територията на Република
3
България - основание по чл.423,ал.1,т.2 във вр. чл.411,ал.2,т.5 от ГПК.
Подаването на основателно възражение по чл.423,ал.1 от ГПК, води до
настъпване на правните последици, регламентирани в разпоредбата на чл.423,ал.3 от ГПК.-
Въззивният съд приема възражението. Тъй като основание за приемането му са
предпоставките на чл.411,ал.2,т.5 от ГПК (преди изменението в ДВ. бр.100/2019г.-т.4), би
следвало съдът служебно да обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист съгласно чл.423,ал.3. При изменението на ГПК (ДВ бр.100/2019г)
законодателят обаче е допуснал пропуск, като след изменението на чл.411,ал.2 от ГПК, чрез
включване на нова т.3, при която бившите т.3 и т.4, стават съответно т.4 и т.5, не е изменил
и разпоредбата на чл.423,ал.3, като посочи, че заповедта за изпълнение се обезсилва в
случаите на чл.411,ал.2,т.4 и 5, а е оставил старата редакция, сочеща т.3 и т.4. При това
положение, хипотезата на чл.411,ал.2,т.5 от ГПК, при която не следва да се издава заповед
за изпълнение, напълно алогично се изключва от приложното поле на чл.423,ал.3, изречение
последно от ГПК. Това несъответствие е отстранено с изменението на ГПК, обнародвано в
ДВ №11/02.02.2023г., съгласно което в чл.423,ал.3, изречение четвърто думите „т.3 и 4“ се
заменят с „т.4 и т.5, но посоченото изменение влиза в сила от 01.07.2024г.
Следователно, съдът съобразявайки действащия процесуален закон, който не позволява
разширително тълкуване, въпреки коментирания очевиден пропуск, след приемане на
възражението по чл.423 от ГПК, следва да спре изпълнението на заповедта за изпълнение и
разглеждането на делото да продължава пред първоинстанционния съд с указания към
заявителя по чл.415,ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на настоящето производство, ответникът по
възражението следва да бъде осъден да заплати на длъжника Ц. Г. Ч., разноски за
настоящето производство на основание чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 25.00лв. – държавна
такса, а на адвокат Л. А. Г. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер
на 400.00лв..
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд,
Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.423,ал.3 от
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ по чл.423,ал.1,т.2 от ГПК, подадено от
адвокат Л. А. Г. от САК, съдебен адрес в гр.София, *********- пълномощник на Ц. Г.
Ч., ЕГН-********** с адрес в гр.Плевен, ********* - длъжник по Заповед
№1463/31.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена от
Плевенски районен съд, Гражданско отделение ХІІ-ти гр.с-в по ч.гр.д.№2347/2017г, с
която е постановено да заплати на заявителя „ Агенция за събиране на вземания“-
ЕАД следните суми: 1000.00лв.-главница; 153.62лв.-договорна лихва за периода от
21.07.2016г. до 21.07.2016г; 150.00лв.- такса разходи за събиране на просрочени
вземания; 783.00лв.-неустойка за периода от 26.11.2015г. до 21.07.2016г.; 65.74лв.-лихва
за забава за периода 22.07.2016г. до 30.03.20176г, законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението -30.03.2017г до окончателното
изплащане на вземането, разноски в размер на 45.05лв. за държавна такса и 50лв.-
юрисконсултско възнаграждение
СПИРА изпълнението на Заповед №1463/31.03.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена от Плевенски районен
съд, Гражданско отделение ХІІ-ти гр.с-в по ч.гр.д.№2347/2017г.
4
ВРЪЩА делото на Районен съд-гр.Плевен, същия съдебен
състав, за изпращане на указания до заявителя по реда на чл.415,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“-АД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, *********, ДА ЗАПЛАТИ
на Ц. Г. Ч., ЕГН-********** с адрес в гр.Плевен, *********, РАЗНОСКИ на основание
чл.78 от ГПК в размер на 25.00лв.( двадесет и пет лв.) –държавна такса.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“-АД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, *********, ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Л. А. Г. от САК, ЕГН-**********,личен №**********, със съдебен адрес в
гр.София, *********, адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер на
400.00лв.(четиристотин лв.)
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5