Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Троян, 22.07.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти
състав, в публичното заседание на втори юли две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при
секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа
докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 1155 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе -
съобрази:
Производство с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
Настоящето дело е образувано по предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД – гр. София, представлявано от *****, против М.Н.М. *** на посоченото правно основание. Претендира се установяване
съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 814/2020
г. по описа на Районен съд - гр.Троян.
Ищецът се легитимира като цесионер, като твърди, че претендираните
вземания се основават на Договор за паричен заем № 5471998, сключен на 28.09.2018 г. между „Вива кредит” ООД и М.Н.М., като впоследствие вземането
по договора е прехвърлено от страна на „Вива кредит”
ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД по силата на
Приложение № 1 от 02.03.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
вземания /цесия/ от 01.12.2016 г.
В молбата се
твърди, че по силата на посочения договор „Вива кредит”
ООД е предоставило на ответницата паричен заем в размер на 1 100
лева главница, който
е усвоен чрез „Изипей“ АД, с който заем е рефинансиран предишен такъв, отпуснат
по договор от 2018 г. между същите страни .
В ИМ се твърди, че ответницата е извършила плащания по договора в общ размер на 390 лева.
Ищецът прави
искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за
установено по отношение на М., наличието
на вземане на „АКПЗ“ ЕООД, за сумата 993,29 лева, представляваща дължима главница по Договор за
паричен заем № 5471998 от 28.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 06.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, сумата 155,91 лева,
представляваща договорна лихва за периода 28.10.2018 г. – 25.06.2019 г.; сумата 18,58 лева,
представляваща законна лихва за периода от 26.06.2019 г. до 25.09.2020 г., сумата 400,72 лева – неустойка, сумата 399,55 лева за експерсно
обработване на документите и сумата 100 лева за извънсъдебно събиране на
вземането.
С влязло в сила разпореждане от 09.10.2020 г. заповедния съд е отхвърлил частично предявеното заявление по чл. 410 ГПК
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с което
се иска издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата М.М., в
частта за сумата 400,72 лева -
неустойка за неизпълнение на задължение; за сумата 399,55 лева - такса за експресно разглеждане на документи и
сумата 100,00 лева - разходи и такси за извънсъдебно
събиране, поради противоречие със закона и добрите нрави. За това обстоятелство съда
изрично е обърнал внимание на ищеца в определението си по чл. 140 от ГПК, но
въпреки това, необяснимо и за настоящия състав, „АКПЗ“ ЕООД е продължило да
развива тезата си в тази насока с подробни теоретични постановки в молба от
05.05.2021 г.
Претендират се направените в настоящото производство разноски,
както и разноските в заповедното производство.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е представила отговор в указания едномесечен
срок чрез пълномощника си адв. В.Г. от ЛАК, който е взел становище за неоснователност
на предявения иск.
Адв. Г. е посочил, че в
ИМ не се твърди, нито са представени доказателства, че ответницата е уведомена
за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Релевирал
е възражение за нищожност на клаузи на договора за кредит и е поискал от съда
да прогласи нищожността на клаузите за размера на договорната лихва и
уговорената неустойка и такси поради противоречието им със закона, поради
заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави.
Направено е искане предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен, а на ответницата да бъдат присъдени
направените разноски.
В
съдебно заседание за ищцовото дружество,
редовно призовано,
не се явява представител.
За
ответницата М.Н.М. в съдебно заседание се явява пълномощникът й адв. В.Г. от ЛАК, който прави искане да бъде
отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, като на ответницата
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и в
исковото производство. В с. з. адв. Г. е развил подробни
доводи и правни аргументи в подкрепа на възраженията си.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235,
ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
От приложеното ч. гр. д.
№ 814/2020 г. по описа на Районен съд гр. Троян се установява, че ищцовото дружество е подало
заявление до Районен съд - гр. Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
С разпореждане от 09.10.2020 г. заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта на
претендираната неустойка в размер на 400,72 лева, такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 399,55 лева и за
сумата 100 лева -
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
След като заповедният съд е уважил частично
заявлението, е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 260036 от 09.10.2020 г., с
която е разпоредено на М.Н.М. да заплати на кредитора „АКПЗ” ЕООД, за сумата 993,29 лева, представляваща дължима главница по Договор за
паричен заем № 5471998 от 28.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.10.2020 г. /датата
на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 155,91 лева, представляваща договорна лихва за периода
28.10.2018г. – 25.06.2019г.; сумата 18,58 лева, представляваща законна лихва за периода от
26.06.2019 г. до 25.09.2020 г. и съответно разноските по делото.
В предвидения законов срок е постъпило
възражение срещу издадената заповед за изпълнение от длъжника М., поради което
съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване
съществуване на вземането си.
Видно е от представения договор за
паричен заем, сключен на 28.09.2018
г. между „Вива кредит” ООД, в качеството на заемодател и М.М., в качеството на
заемател, на ответницата е бил предоставен паричен заем в размер на 1 100
лева. Подписвайки договора за заем ответницата е
удостоверила, че е получила и е запозната предварително с всички условия на
индивидуалния договор и общите условия приложими към него, както и че е
получила стандартен европейски формуляр.
По силата на сключен рамков договор за прехвърляне
на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
02.03.2020 г. между „Вива кредит" ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, вземането е било прехвърлено в полза на ищцовото дружество
изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Отпуснатият
заем се усвоява в търговски обект от
клоновата мрежа на „Изипей" АД. С подписването на договора, М.М.
удостоверила, че е получил от заемодателя заемната сума от 1100 лева, като договорът има силата на
разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят М. се е задължила да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 1292,85 лева, ведно с договорната лихва на 9
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 143,65 лева /включваща първоначална
главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане/. В процесния
договор страните са се договорили, че със сключването на същия ще се
рефинансира текущият заем на ответника по договор за паричен заем № 5432888 от
18.04.2018 г. в размер на 821,68 лева. Страните са направили изрично изявление
за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният
договор има сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на
заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната
сума по договора.
Установява
се, че по процесния договор за заем,
М.М. е извършвала плащания в общ размер на 390 лева.
Предмет на заповедното производство по ч. гр. дело №
814/2020 г. е главница е в размер на 993,29 лева.
За ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем № 5471998 от 28.09.2018 г. между
страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай ищеца претендира начислената договорна лихва в размер на 155,91 лева
за периода от 28.10.2018 г. -датата на първата
вноска до 25.06.2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
По искане на страните, съда е допуснал
съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р.. След изслушване на
заключението съдът е допуснал
допълнителни задачи.
От заключението на вещото лице, се
установява, че по партидата на процесния кредит са регистрирани две плащания:
на 19.12.2018 г. – 330 лева и на 30.09.2019 г. – 60 лева вещото лице Р. е посочила
с посочените заплатени суми каква част от кредита е погасен. Установява се с
експертизата, че задължението на М. възлиза общо на 2 068,05 лева, от
които 992,12 лева – главница, 155,91 лева – договорна лихва, 400,72 лева –
неустойка, 400,72 лева – експресно разглеждане на документи, 100 лева - и 18,58 лева – лихва за забава.
По делото са представени от
заемодателя „Вива кредит“ ООД доказателства, които са били предмет на
изследване в допълнителното заключение на СИЕ. Вещото лице Р. е констатирала,
че цялото задължение по първоначално отпуснатия заем е в размер на
1 743,66 лева. Не са били налице данни, от които да се установи, че М. в
тридневен срок да е предоставила обезпечение, поради което автоматично
дължимата сума вече е нараснала на 2 194,47 лева и е начислена неустойка в
размер на 450,81 лева.
Към датата на предсрочното
погасяване на кредита – 28.09.2018 г. общия размер на задължението е бил
2 044,68 лева. Общия размер на внесените от заемодателя суми за периода
18.04.2018 г. до 28.09.2018 г. е 2 044,68 лева. Р. посочва кои суми по
пера са погасени.
При така установеното от фактическа страна, съдът от
правна страна намира следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е положителен установителен иск на кредитора
за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена
съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в
посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим.
По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е
достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. В хипотезата на иск за
съществуване на вземането на основание чл. 422 от ГПК, специалните положителни предпоставки за
допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/
подадено в срок възражение от длъжника; 3/ спазване на срока за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Възражението срещу
заповедта е пречка за влизането й в сила, като претендираното вземане следва да
бъде установено по исков ред. Искът по чл.422 от ГПК е
специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.
Искът е предявен в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и е допустим.
Съществуването на процесното притезателно
материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени
от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно
доказване факти относно
съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума,
както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.
/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на
насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за потребителски кредит е формален,
писмен, двустранен, консенсуален и реален. Договорът за потребителски кредит
поражда правна връзка едва с предаване в собственост на заемателя на
уговорената в договора заемна сума.
Предмет на казуса е рефинансиране на вече усвоен
кредит от ответницата, с Договор за паричен заем „Вивакредит план" №
5471998- 27.09.2018, сключен на 28.09.2018 г.
Съда
споделя изложеното от пълномощника на ответницата – адв. Г.. Съгласно чл. 103
от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си. Прихващането се допуска и след като вземането е погасено
по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
Съгласно чл. 104 от ЗЗД, прихващането се извършва
чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Прихващането не може да бъде
направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд
вземане ще бъде уважено, като двете
насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в
който прихващането е могло да се извърши.
Фактическият състав на правото да се извърши
прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД включва: съществуването на две действителни
вземания (задължения); вземанията да са
насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими
вещи; вземането на страната, която прихваща (активното вземане)
да е изискуемо и ликвидно.
Настоящият състав приема за доказано в процеса, че
на 18.04.2018 г. „Вива кредит" ООД и ответницата са сключили Договор за
паричен заем „Вивакредит план" № 5432888 - 18.04.2018 г., по силата на
който М. е получила паричен заем в
размер на 1100.00 лева, за срок от 9 месеца при 9 броя погасителни вноски в
размер на 193,74 лв., като във всяка от тях са включени част от дължимите
главница, лихва и такса за експресно разглеждане, при фиксиран годишен лихвен
процент по заема в размер на 40.30 % и годишен процент на разходите в размер на
49.47 %.
Съда не следва да обсъжда претенцията за неустойка в
размер 400,72 лева, такса за експресно разглеждане на документи в размер на
399,55 лева и разходи за извънсъдебно събиране в размер на 100,00 лева, тъй
като, както беше описано и горе, заповедния съд с разпореждане от 09.10.2020 г.
по ч. гр. дело № 814/2020 г. е отхвърлил подаденото заявление точно в тази
част, като подробно е изложил мотивите си за това. Разпореждането не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
От допълнителното заключение на СИЕ, се установи, че
общият размер на внесените от ответницата М.М. суми през периода от 18.04.2018
г. до 28.09.2018 г.- /с включена сума в размер на 821,68 лв.- прихванатата сума
от страна на „Вива кредит" ООД/ е 2044,68 лева. Тъй като сумата 821,68
лева не е платена от ответницата, то действително платените от нея суми по
договора са в размер на 1223,00 лева.
Следователно, ответницата е
платила по договора 1223,00 лева.
Това се потвърждава и от представената по делото от
„Вива кредит" ООД подробна справка погасителен план по договор за паричен
заем № 5432888/18.04.2018 г. Справката съдържа подробна информация за размера
на платените суми, какво е погасено с тях и датите, на които са извършени
плащанията от ответницата. В справката е посочено, че на 28.09.2018 г. е заплатена
сума в размер на 821,68 лева, като със сума от 241,15 лева е изцяло погасена
пета погасителна вноска, а със сума от 580,53 лева са платени: главница- 529,41
лева; договорна лихва- 7,70 лева; неустойка за неосигурен поръчител- 21,71 лева
и такса за експресно разглеждане- 21,71 лева. В справката е посочено, че с тези
суми на 28.09.2018 г. е предсрочно погасено изцяло задължението и кредита е
приключен. Посоченото в справката съвпада и със заключението на вещото лице.
Доказа се, че ответницата на 28.09.2018 г. с
разходен касов ордер № 41 от 28.09.2018 г. е получила в брой 278,32 лева от
уговорения размер за заем от 1100,00 лева в договор за паричен заем „Вивакредит
план" № 5471998 от 28.09.2018 г.
Доказа се, че ответницата е платила по договор за
паричен заем „Вивакредит план" № 5471998 от 28.09.2018 г. общо 390,00
лева. Ищецът в исковата си молба твърди също, че ответницата е извършвала
плащания по договора в общ размер на 390.00 лева
Следователно
сумата, с която се е рефинансирало несъществуващо задължение произтичащо от
Договор за паричен заем № 5432888/18.04.2018 г., уговорено в Договор за паричен
заем № 5471998 от 28.09.2018 г., в размер на 821,68 лева, не е получавана от
ответницата и тя не дължи връщане на сума в такъв размер.
Следователно, за М.Н.М. не е възникнало задължение
за връщане на заем, ведно с договорна лихва, неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, такса за експресно разглеждане на документи, разходи и
такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата към „АКПЗ" ЕООД, на основание
Договор за паричен заем „Вивакредит план" № 5471998- 27.09.2018 г.,
сключен на 28.09.2018 г. между ответницата М.Н.М. и „Вива Кредит" ООД.
Предвид
изложеното съдът счита, че претенциите за главница и договорна лихва са
неоснователни и недоказани. Неоснователността на иска в частта на главното
вземане за главница обуславя неоснователност и на акцесорната претенция за
лихва за забава.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответницата. По делото е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ще следва на М. да бъдат
присъдени разноски в размер на 1 150 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235
от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******,
представители ********* иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
- да бъде признато за установено по отношение
на М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
наличието на вземане на ищеца, за сумата 993,29
лева, представляваща
дължима главница по Договор за паричен заем № 5471998 от 28.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.10.2020 г. /датата
на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане, сумата 155,90 лева,
представляваща договорна лихва за периода 28.10.2018 г. – 25.06.2019 г.; сумата 18,58 лева, представляваща законна лихва за периода от 26.06.2019 г. до 25.09.2020 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от ******,
да заплати на М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1 150 – хиляда сто и петдесет лева, сторени
съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд - гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия: