Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 5 31.01.2022 год.
град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание
на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов касационно АНД № 196 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. К. Х. от с. Б., чрез адв.
С. Б. от АК – Разград, срещу Решение № 29 от 04.08.2021 год., постановено
по АНД № 69/2021 год. по описа на Районен съд Кубрат. С него е
потвърдено НП № 290-15-27 от 15.03.2021 год. на директора на ОДМВР – Разград, с
което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на
т.I, подточка 7 от Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020 год.
на Министъра на здравеопазването. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Излагат се доводи, че в случая е налице маловажен случай
на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. На следващо място се
твърди, че в АУАН като нарушена е
посочена т.7/8 от Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020 год. на Министъра на
здравеопазването, а в НП е посочена т. I, подт. 7, поради което било нарушено правото му на
защита. Жалбоподателят иска от съда да отмени обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба – директорът на ОДМВР
– Разград, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт С. М., оспорва
жалбата като неоснователна и иска съдът да остави в сила въззивното решение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, и доказателствата
по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт,
подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
От фактическа страна
районният съд е приел, че служители на РУ - Кубрат съставили срещу
касационния жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение №
290-15-17 от 24.11.2020 год. за това, че на 20.11.2020 год. около 22:30 часа в
игрална зала „Лас Вегас”, находяща се в гр. Завет, играел хазартни игри, седнал
на стол пред игрален автомат, без поставена на лицето защитна маска за лице или
друго прикриваща носа и устата му средство. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 209а от ЗЗ във вр. с
т.7/8 от Заповед № РД-01-609 от
21.10.2020 год. на Министъра на здравеопазването. Актът бил предявен на
нарушителя, но той отказал да го подпише,
което било удостоверено с подпис на свидетел.
Материалите по
административната преписка били изпратени на районна прокуратура - Разград,
териториално поделение гр. Кубрат за
проверка, която приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 02.03.2021 год.
Прокурорът приел, че се касае до административно нарушение и изпратил
преписката на АНО.
Административнонаказващият
орган издал обжалваното НП, в което изцяло възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка и квалифицирал деянието като нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и т.I
подточка 7 от Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020 год. на Министъра на
здравеопазване.
При тези факти районният съд е приел от правна страна,
че НП
и АУАН, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание.
Съдът счел, че
в АУАН и в НП деянието от
фактическа страна е описано ясно, точно и конкретно. Посочено е коя заповед на министъра на здравеопазването
е нарушена, както и нарушената разпоредба
от Закона за здравето. Съдът е приел, че правната квалификация на деянието,
дадена от АНО е правилна и съответна на описаното от фактическа страна
деяние. Съдът е изложил подробни мотиви,
защо в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение по чл. 28 от ЗАНН.
Разградският административен съд
намира въззивното решение за валидно и правилно.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето в действащата редакция, който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв. С посочената в НП заповед на министъра на здравеопазването,
публикувана на официалната интернет страница на министерството /https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/10/21/zapoved_ob6ti_merki_21_10_20_1.pdf/ на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето са
въведени временни противоепидемични мерки, подборно описани в заповедта. Една
от мерките е тази по т. 7, съгласно която всички лица, когато се намират в
закрити обществени места и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата.
По делото безспорно е установено, че на посочените в
НП дата, час и игрална зала- закрито
обществено място по смисъла на §1а от ДР на ЗЗ жалбоподателят е бил без поставена защитна маска за лице или
друго средство, покриващо носа и устата. Тази противоепидемична мярка е
действала към датата, на която е извършено деянието. По този начин Х. е
осъществил състава на чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ. В обжалваното НП деянието е описано
кратко, точно и ясно по време, място, начин на извършване наказаното лице е
разбрало ясно какво нарушение му се вменява във вина и е упражнило правото си на защита в пълен
обем, поради което твърдението му че е нарушено правото му на защита е неоснователно и недоказано.
Районният съд правилно е приел, че деянието не е
маловажен случай на административно нарушение. Преценката дали е налице хипотезата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН
в приложимата редакция, се прави за всяко конкретно нарушение с оглед на това
дали то е с много по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид, предвид
обществената опасност на деянието и дееца,
вредните последици от него, обстоятелствата, при които деянието е
извършено и т.н. В случая описаното в НП деяние не съставлява маловажен случай
на административно нарушение, тъй като не се отличава със значително по-ниска
степен на обществена опасност от другите случаи на обичайно извършване на
нарушения от същия вид.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в
жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да
бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29 от 04.08.2021 год.,
постановено по АНД № 69/2021 год. по описа на Районен съд Кубрат.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/