ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…….
гр. Варна, ………….. 2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Трети касационен състав, в закрито
съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
като разгледа докладваното от съдията Д. Рачева частно к.а.д. № 894 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с чл. 63, ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по частна жалба от „Лоу Сий Шипинг Мениджмънт“ ООД – гр.
Варна, ЕИК *********, срещу Определение № 260536/16.03.2021 г. на Варненски
районен съд, ХХVІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 660 по описа на съда за
2021 г., с което е върната въззивната жалба на дружеството срещу Наказателно
постановление № 03-012445/12.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна и производството е прекратено.
В частната жалба се твърди, че определението на районния съд е
незаконосъобразно. Дружеството твърди, че е представлявано от управителите К. и
Ла Пира заедно и поотделно, К. е упълномощил адвокат и подадената от последния
жалба е редовна към момента на подаването. Оспорва изводите на районния съд за
просроченост на жалбата, като твърди, че същата е подадена чрез куриерска фирма
на 09.03.2020 г. в гр. София и доставена в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна на следващия ден. Моли определението за прекратяване на производството да
бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по съществото на спора.
Ответникът по частната жалба, Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна не изразява становище по нея.
Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обсъди
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалвания съдебен акт,
намира за установено следното:
Частната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок от
лицето, по чиято въззивна жалба е образувано първоинстанционното производство и
за което съдебният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по жалба от „Лоу Сий Шипинг
Мениджмънт“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу седем наказателни
постановления, изрично изброени в нея, сред които Наказателно постановление №
03-012445/12.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
Съгласно поставения върху жалбата печат с вх. № на дирекцията, жалбата е
заведена на 10.03.2020 г. В преписката липсва плик, от който да се установява
изпращането й по пощата или с куриер.
С разпореждане от 17.02.2021 г. ВРС е оставил без движение жалбата и е дал
възможност на подписалия жалбата адвокат Петров да представи доказателства за
представителната си власт да обжалва от името на дружеството към датата на
депозиране на жалбата, да представи доказателства за датата и начина на
връчване на наказателното постановление и датата и начина на депозиране на
жалбата в дирекцията. Указал е, че при неотстраняване на нередовностите,
жалбата ще бъде върната на подателя. Със същото разпореждане районният съд е
задължил дирекцията да представи доказателства за датата и начина на връчване
на наказателното постановление и датата и начина на депозиране на жалбата в
инспекцията.
Разпореждането е съобщено на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна на
26.02.2021 г., а на дружеството – на 12.03.2021 г.
Във връзка с разпореждането в съда е получено писмо от процесуален
представител на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, според което към жалбата
няма приложен плик, входящият номер е поставен в деловодството, тоест жалбата е
постъпила в деловодството на ръка на датата във входящия номер.
От страна на дружеството-въззивник с молба вх. № 278469/16.03.2021 г. е
представено адвокатско пълномощно.
На същата дата – 16.03.2021 г. е постановено обжалваното определение, в
което съдът констатира, че наказателното постановление е било връчено на
02.03.2020 г., а жалбата е подадена пред наказващия орган на 10.03.2020 г.,
като дружеството не е представило доказателства за датата на депозиране на
жалбата. Предвид това, съдът приема, че въззивната жалба е просрочена, тъй като
срокът за обжалване на наказателното постановление е изтекъл на 09.02.2020 г.
В делото се установява и молба от
дружеството с вх. № 279325/22.03.2021 г., изпратена с куриер на 19.03.2021 г. –
датата, на която изтича даденият на дружеството срок за отстраняване на
нередовностите на жалбата, към която е приложено съобщение за датата и начина
на връчване на наказателното постановление и копие от самата жалба. Приложеното
съобщение е писмо изх. № 12445/24.02.2020 г., с което на дружеството е
изпратено наказателното постановление и е дадено указание относно сметката, по
която следва да се внесе имуществената санкция.
След запознаване с доказателствата в
административнонаказателната преписка и въззивното дело, касационната инстанция
приема, че обжалваното определение е правилно като краен резултат.
Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в
редакцията към ДВ бр. 13 от 2020 г., действаща към момента на постановяване на
настоящото определение), наказателното постановление се обжалва в седмодневен
срок от връчването му. Според приложената в преписката разписка от връчване на
Наказателно постановление № 03-012445 от 12.02.2020 г., същото е връчено на
представляващия дружеството К. на 02.03.2020 г.
В молбата от 16.03.2021 г и в
молбата от 22.03.2021 г., постъпила след постановяване на обжалваното определение,
въззивното дружество не твърди конкретна дата на връчване и представя като
доказателство за датата и начина на подаване на жалбата единствено препис от
самата жалба с поставен входящ номер от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна с
дата 10.03.2020 г.
Едва в частната жалба срещу
прекратителното определение пред административния съд са изложени твърдения, че
жалбата е изпратена чрез куриерска фирма на 09.03.2020 г., и съответно, че е
спазен срокът за обжалване, но доказателства в подкрепа на тези твърдения не са
приложени.
Касационният състав счита, че доказването
на датата на подаване на жалбата на етапа на
въззивното производство е било в тежест на въззивника, който единствен може да
разполага с доказателства за приемането на документите от страна на куриерската
фирма.
Въззивният съд е указал изрично на
дружеството, че следва да посочи датата и начина на подаване на жалбата.
Въпреки тези указания, в двете изпратени от дружеството молби няма изрично
изявление за изпращане на жалбата чрез куриер, нито са приложени доказателства
за това. Не е оспорено и писменото изявление на ответника от 02.03.2021 г. за
приемане на жалбата „на ръка“ в дирекцията. Ето защо липсва твърдяното в частната
жалба противоречие в данните. Районният съд не е допуснал процесуални нарушения
или неправилна преценка на събраните доказателства относно датата на подаване
на жалбата, доколкото не само във въззивното, но и в настоящото производство,
въпреки твърденията за изпращане на жалбата чрез куриер, такива доказателства
липсват.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 235 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 2 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав
ОСТАВЯ в сила Определение
№ 260536/16.03.2021 г. на Варненски районен съд, ХХVІІ състав, постановено по
н.а.х.д. № 660 по описа на съда за 2021 година.
Определението не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.