№ 54
гр. гр.Несебър , 19.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Частно наказателно дело №
20212150200546 по описа за 2021 година
СЪДЪТ, по направеното искане на РП- Несебър намира следното:
Производството е по реда на чл. 64 от НПК, образувано по внесено от
РП-Бургас искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража” по отношение на лицето Ж. Д. ДЖ. Б. като обвиняем по ДП № 304
ЗМ- 329/2021г. по описа на РУ- Несебър.
Представителят на РП- Бургас заявява, че поддържа искането, като
намира, че са налице всички кумулативно предвидени предпоставки в чл.63,
ал.1 от НПК, като излага становище, че от данните по делото може да се
направи обосновано предположение, че деянието е извършено именно от
обвиняемия. Счита също, че има опасност обвиняемият да извърши и друго
престъпление, като се позовава на други противообществени прояви,
извършени от него преди инкриминираната дата - 12 юли 2021г. Прокурорът
счита също, че освен да извърши ново престъпление, има опасност
обвиняемият и да се укрие, като се позовава на обстоятелството че няма
деклариран адрес в Република България, на който да бъде открит.
Защитата на обвиняемия намира искането за неоснователно за вземане
на най-тежката МНО „Задържане под стража“ с довода, че няма категорични
доказателства и дори не може да се предполага, че именно обвиняемият е
извършил деянието, за което е обвинен. Излага становище, че не следва да
бъде вземана най-тежката мярка за неотклонение, първо предвид, че има
1
постоянен адрес във Франция, на който да бъде намерен, но едновременно с
това, че е готов да остане в България и да посочи адрес, на който да бъде
призоваван.
Обвиняемият намира също искането за неоснователно, като заявява
готовност да съдейства на разследването, и да бъде на разположение с оглед
необходимостта от участие в конкретни процесуално следствени действия.
От данните по досъдебното производство съдът установява, че
наказателното производство е образувано на 12 юли 2021г. за престъпление
по чл.150 ал.1 от НК за това, че на същата дата около 06.25 часа в пресечена
местност до дискотека „Какао Бийч“ в к.к.Слънчев бряг, е извършил действия
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, като е
употребил за това сила по отношение на навършило 14-годишна възраст лице,
К.С.Г. от град Пловдив. За краткия период от образуване на наказателното
производство са извършени достатъчно много процесуално следствени
действия, като са разпитани свидетели, между които пострадалият и нейната
баба - също очевидец, както и на полицейски служители, пристигнали на
място, на което място е извършен и оглед на местопроизшествие. Вземани са
образци за сравнителни изследвания, извършени са разпознавания на лице.
Веществените доказателства са приобщени по надлежния ред. Извършена е и
видеотехническа експертиза. Ж. Д. ДЖ. Б. е привлечен като обвиняем за
посоченото престъпление на 18.07.2021г. Същият не е давал обяснения пред
разследващия орган в проведения му разпит в това му качество. С оглед
данните по делото, съдът намира, че може да се направи обосновано
предположение, че именно обвиняемият Ж. Д. ДЖ. Б. е извършител на
деянието, като този извод би могъл да се направи не само от разпознаванията
на пострадалата К.С.Г., но и на нейната баба- свидетеля Снежанка Георгиева
Яневска. Двете са видели извършителя на мястото и по време на
инкриминарното деяние, и впоследствие са посочили белезите и признаците,
по които са заявили, че могат да го разпознаят, и са разпознали именно
обвиняемия. Този извод се налага и от видеотехническата експертиза, макар
че кадрите от видеокамерите за видеонаблюдение не са годни за лицево
идентификационна експертиза, но все пак са годни за разпознаване на лица.
Относно събитията, които са се случили на инкриминираните място и време,
съдът следва да даде пълна вяра на пострадалата Катерина Гълева и в
2
частност за действията на обвиняемия. Като се абстрахира от повдигнатото
обвинение по чл.150 ал.1 от НК, съдът намира, че тези данни сочат желание
от страна на обвиняемия Берю Катерина Гълева да се съгласи на полово
сношение с него и употребената от обвиняемия сила е била насочена именно
постигане на съгласие от нейна страна. Обстоятелствата, които сочат, че
обвиняемият не е искал да се задоволи само с блудствени действия, се
изразяват в намеренията му за сломяване волята на пострадалото лице за
реализиране на полов акт. Целял е да елиминира възможността за съпротива.
Именно за това са били отправени от негова страна въпросите- „да“ или „не“.
За това е отложил, като не е предоставил веднага възможност, пострадалата
да си намери очилата, и именно по тази причина същият е извадил кондом.
Използването на сила от негова страна е преследването на тази цел, но в
крайна сметка чрез този вид принуда, той не е целял да бъде използвана за
полово сношение, а е целял пострадалата да се съгласи доброволно на полово
сношение с него. Съдът обаче не следва да оценя дали е правилна
квалификацията на деянието, а и при липса на данни, които да са в
категорична насока, че е имало опит за изнасилване, следва да приеме
правната квалификация вменена му от представителя на държавното
обвинение, като не е във функциите на съда нито да влошава процесуалното
положение на обвиняемия, нито да задължава прокурора да дава една или
друга правна квалификация. По този начин е налице първата от двете
кумулативно дадени предпоставки в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НК за
наличие на обосновано предположение не само, че деянието е извършено, но
и че негов автор е именно обвиняемият в настоящия процес. По отношение на
другата необходима предпоставка обвиняемият да извърши ново
престъпление, съдът не споделя позицията на прокурора, че има опасност
обвиняемият да извърши друго престъпление. Вярно е, че предстои да
постъпят изисканите справки от Франция за наличие на криминални прояви,
извършени от обвиняемия в неговата му страна, включително за това дали е
осъждан, кога и за какви престъпления, но от данните по делото не може да
се направи извод за висока степен на обществена опасност на обвиняемия.
Същият е с ниска степен на обществена опасност, като съдът не взема
предвид и представения по делото акт за констатиране на дребно хулиганство
от 17 юли 2021г. за деяние, извършено на 16 юли 2021г. Първо този акт е
подписан само от актосъставителя, но не и от свидетелите, посочени в него.
3
Няма данни този акт да е бил връчен на разбираемия от обвиняемия език или
поне да е запознат с неговото съдържание и да го е разбрал. По делото
липсват данни по този акт да е внесено предложение по УБДХ. Прокурорът е
имал възможност да представи такива данни, ако до 19 юли 2021г.
обвиняемият е бил наказван по посочения нормативен акт. При обиска на
обвиняемия у него не са открити забранени вещи и предмети.
Следва обаче да се спомене, че по отношение на извършеното от
обвиняемия, данни за което се съдържат достатъчно по делото, сочещи
именно обвиняемият като техен автор, от кадрите от видеотехническата
експертиза се установява, че обвиняемият и пострадалата не са се познавали,
пострадалата не се е съгласявала доброволно на някакъв полов акт или друг
вид сближаване с обвиняемия, най- малкото, защото е знаела, че нейната баба
е излязла да я посрещне, както действително се е случило, и която също се е
срещнала и е видяла обвиняемия и е възприела част от неговите действия.
Макар, че към настоящия момент липсват данни за получаване на някакви
телесни увреждания по пострадалата и в частност медицински документи,
съдът намира, че именно свидетелските показания на Снежанка Яневска и
Катерина Гълева, са основополагащи, за да се направи обосновано
предположение както за извършеното деяние, така и за неговия автор и
конкретните действия, извършени именно от обвиняемия, а не от трето лице.
Същият е проследил пострадалата като е взел предварително решение именно
да постигне целта да има полово сношение с лицето от женски пол, което
тогава не е познавал. Именно защото не е получил това доброволно, се е
принудил да използва сила, макар и да е бил готов да направи някакви
отстъпки, но е преследвал именно тази цел.
По отношение на въпроса дали има опасност обвиняемият да се укрие,
съдът намира, че тези данни са налице, първо защото не се установи
обвиняемият да е трудово ангажиран в Република България, и към настоящия
момент остава неясно конкретна цел на неговото пребиваване тук и неговото
намерение за бъдещо време на пребиваване. Остава и неясно посещението му
в к.к.Слънчев бряг. Може да се установи размерът на превежданите му през
периода на пребиваване в България парични средства, а от там и да се
прецени дали средствата му са достатъчни за неговата собствена издръжка
като място на пребиваване и подслон и задоволяване на други основни
4
потребности като дрехи, храна и други. От страна на разследващия орган и
към настоящия момент не е направено искане, за да се видят регистрациите на
обвиняемия в Република България и къде е пребивавал. От страна на
обвиняемия и защитата не се представиха доказателства за конкретно място
на пребиваване където може сравнително лесно да бъде открит, а
понастоящем за нуждите на разследването. Като цяло обаче понастоящем
може да се заключи, че тази мобилност на обвиняемия не предполага
осъществяване от негова страна на дейност, която да е в полза на обществото.
Не се установи и за няколко месечния период на пребиваване обвиняемият да
е създал някакви реални социални контакти. Всичко това налага извод за
наличие на реална опасност обвиняемият да се укрие, респективно хода на
разследването да бъде затруднен, заради обстоятелството, че не може да бъде
намерен за извършването на определени следствени действия, макар и
повечето от тях да са извършени в хода на досъдебното производство. Няма
къде да се изпълнява нито най-леката мярка за неотклонение „Подписка“. На
по-силно основание не може да се вземе и мярка „Домашен арест“. Липсата
на достатъчно средство дори и за собствената на обвиняемия издръжка в
Република България означава, че мярка за неотклонение „Парична гаранция“
се явява неизпълнима към настоящия момент, съответно не е в интерес на
разследването. Единствената възможна и подходяща мярка към настоящия
момент съдът намира, че е най-тежката мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, като за това решение допринасят и данните по делото, относно
обстоятелствата при извършване на конкретното деяние и в частност, че
обект на посегателство, макар и навършило 14-годишна възраст, е
непълнолетно лице- ненавършила 18-годишна възраст, както и мястото, което
обвиняемият е избрал да извърши неправомерните си действия. Въпреки, че
съдът намира, че е подходяща мярката „Задържане под стража“ понастоящем,
с оглед желанието за пореден опит на обвиняемия да се интегрира по
подходящ начин в определени среди в българското общество, да бъде полезен
за себе си и за околните, като осъществява дейности, които за него са
подходящи и които счита, че обществото би имало полза, има изгледи
разследването да приключи в рамките на законоустановения двумесечен срок,
с оглед, че са останали да бъдат извършвани не много на брой процесуално
следствени действия.
5
Предвид на това и на основание чл.64, ал.4, ал.5 и ал.6 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, по
отношение на Ж. Д. ДЖ. Б.- обвиняем по ДП № 304 ЗМ-329/2021г. по описа
на РУ- Несебър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред
Окръжен съд – Бургас в 3 – дневен срок, считано от днес.
В случай на жалба или протест, съдът НАСРОЧВА делото пред
Окръжен съд - Бургас за 23.07.2021г. от 14.00 часа, за която дата и час
страните се считат уведомени от съдебно заседание.
Съдът ОБЯВИ определението си в присъствието на представителя на
РП- Бургас, обвиняемия Берю, неговият защитник – адв.Н. и преводача Т. В.
В., като същото бе преведено в съдебно заседание от български на френски
език и бе разяснен реда и срока за неговото обжалване, което разяснение
също бе преведено на френски език.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6