О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260158 24.08.2020година град Бургас
Окръжен съд
- Бургас
Трети състав
На двадесет
и четвърти август
година 2020
В закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Йорданка
Майска
въззивно частно
гражданско дело № 1980 по описа за 2020г.,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.278,въврона вр. с
чл.413,ал.2 от ГПК.
Образувано е
по подадена частна въззивна жалба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с ЕИК-*********, представлявано от управителя Ивелиа Кавурска,
заявена чрез пълномощника юрисконсулт И.Терзиев против Разпореждане № 11133/01.07.2020г.,
по ч.гр.д. № 3326/20г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 141,73лв-договорна
лихва за периода от 09.03.2018г. до 04.11.2018г. разглеждане на документи и
сумата от 377,28лв.-неустойка за неизпалнение на задължението по договора за
кредит.
Като релевира
доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, жалбоподателят моли за
отмяната му и решаване спора по същество,като бъде постановено издаване на
заповед за изпълнение за претендираните суми.
Въззивният
съд,като взе предвид доводите в частната жалба и изложеното в подаденото от
жалбоподателя заявление,намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок по чл.275,ал.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Заявителят по ч.гр.д.№ 3326/2020г.по описа на БРС е сезирал съда с
искане за издаване срещу длъжника И.Д.А. от гр.Камено с ЕГН-********** на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парични суми,посочени в т.9 от
заявлението,сред които и сумата от 141,73лв-договорна лихва за периода от
09.03.2018г. до 04.11.2018г., сумата от 347,19лв. - такса за разглеждане на
документи и сумата от 377,28лв.-неустойка за неизпалнение на задължението по
договора за кредит.
Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК за сумите от 902,99лв.-главница, ведно
със законната лихва, 55,24-обезщетение за забавено плащане и разноски.
За да
постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлено искането за издаване на
заповед за изпълнение за процесните суми,заповедният съд е приел, че е длъжен и
без да е налице възражение от длъжника
по чл.414 от ГПК да извърши служебно проверка за това дали предявеното със
заявлението вземане не произтича от неравноправна клауза и ако констатира
такава,да отхвърли заявлението. При извършване на тази проверка в случая, БРС е
констатирал, че договорените клаузи за неустойка и разходи и такси за експресно разглеждане на документи
са нищожни на осн.чл.411, ал.2, т.3 ГПК, а договорената възнаградителна лихва е нищожна на осн.чл.411, ал.2, т.2 ГПК - поради противоречие с добрите нрави поради това, че уговореният ГЛП от
40,30% надвишава трикратния размер на законната лихва.
Настоящият състав споделя изцяло изложените от заповедния съд мотиви за
отхвърляне на заявлението в частта му относно неустойката от 377,28лв. и
посочената такса от 347,19лв. за експресно разглеждане на документи. Претендираната със заявлението неустойка противоречи
на Директива 2008/48 и по този начин заобикаля закона,а клаузата за разходи
и такси за извънсъдебно събиране на задължението преследва забранена от закона
цел.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в
случая заповедният съд е излязъл от своята юрисдикция.
В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави,което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2
от ГПК. В този смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по ч.т.д.№
797/2010г.,ВКС,II т.о.
Извън изложените от заповедния съд мотиви,настоящият състав на съда
намира,че клаузата за неустойка по договора е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави-чл.26 ал.1 от ЗЗД.Съгласно
задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№
1/2009 г. на ОСТК на ВКС,нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,уговорена извън присъщите й
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.
Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на
обезпечение на кредита чрез поръчителство или банкова гаранция в размер на
цялото задължение по кредита, като е въведен изключително кратък срок за представяне на това обезпечение - 3-дневен след падежа на текущо задължение. Налице е противоречие с принципа на
добросъвестността, тъй като осигуряването на поръчител в договорения срок е
практически неизпълнимо. Освен това, обезпечението
чрез поръчителство не е уговорено предварително,а едва след сключване на договора.Би следвало кредитодателят
предварително да се убеди относно
кредитоспособността на кредотополучателя
и ако преценката му е лоша –да не предостави искания кредит. Горното
обосновава извод,че уговорената неустойка излиза
извън присъщите й функции и следователно е нищожна,поради противоречие с
добрите нрави.
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит,нормите му следва да
бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставяне на
потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на
чл.10а,ал.4 от ЗПК,видът,размерът и действието,за което ще се събират
таксите,следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Нормата на
чл.10а,ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за
дейности,свързани с усвояване и управление на
кредита.
В случая, клаузата относно разходи и
такси за експресно разглеждане на документи противоречи на горепосочените
правни норми, поради което не поражда права и задължения за страните.
Заявителят претендира сумата от 347,19
лв. за експресно разглеждане на
документи. Не става ясно как точно е определен размера на това задължение.От
една страна в т.12 от заявлението не са изложени никакви обстоятелства какви
конкретни действия фактически са били предприети от заявителя за извършването
на този разход и как е определен този размер. За да се търси възстановяване на
разход следва да е обосновано и реалното му извършване. Твърдения в този смисъл
заявителят също не е изложил.
Предвид гореизложеното, БОС намира,
че изложените в частната жалба възражения досежно претендираните неустойка от
377,28лв. и такса за експресно разглеждане на документи от 347,19лв. са
неоснователни, като в тази част БРС е постановил в обжалваната част правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази му част.
Този съдебен състав не споделя
становището на заповедния съд досежно възнаградителната лихва и счита, че
заявлението в тази му част е неоснователно отхвърлено по следните съображения:
Договорената между страните лихва представлява печалба за кредитодателя за
това, че кредитополучателят ползва неговите парични средства, т.е тази лихва
има възнаградителен характер, поради което се дължи така, както е уговорена.
Видно от представения договор общият размер на същата е 141,73лв-договорна лихва за периода
от 09.03.2018г. до 04.11.2018г.. Договореният процент на разходите се равнява на
49,97 % и не надвишава посочения в
нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК такъв- до пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Следователно размерът на
възнаградителната лихва не надхърля посочения в цитираната норма размер, поради
което съдът счита, че не е нищожна клаузата, установяваща размера на
възнаградителната лихва.
По изложените по
съображения и несъвпадение на крайните изводи следва да бъде издадена заповед
по чл.410 ГПК досежно претендираната със заявлението сума от 141,73лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 09.03.2018г. до 04.11.2018г..
Съобразно изхода по делото и направеното
искане за разноски, такива следва да бъдат присъдени на въззивника както следва
50лв. за юк.възнаграждение и д.т.15лв. за въззивното производство, и д.т. в
размер на още 2,83лв. за заповедното производство, съобразно уважената част от
търсените със заявлението суми.
Воден от гореизложеното, БОС
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 11133/01.07.20г., постановено по ч.гр.д. № 3326/20г. на Районен съд – Бургас и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с
ЕИК-*********, заповед за
изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, против длъжника И.Д.А.
с ЕГН-********** от гр.К., ул.Д. № **, обл.Бургас, за суми, дължими на основание
договор за паричен заем № 5415514/07.02.2018г. сключен
между длъжника и „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от 01.12.2016г. и Приложение № 1/02.09.2019г.
към него № 1005521/05.01.2018г. на заявителя, както следва:
сумата от 141,73лв./сто четиридесет
и един лева и седемдесет и три ст./-договорна лихва за периода от 09.03.2018г.
до 04.11.2018г., сумата от 2,83лв. за заповедното производство, съобразно
уважената част от търсените със заявлението суми;
15лв./петнадесет/лева дължавна такса за въззивното производство и 50/петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 11133/01.07.20г., постановено по ч.гр.д. № 3326/20г. на Районен съд – Бургас в останалата му обжалвана част.
Връща делото
на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
съобразно настоящото определение.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: