МОТИВИ :
Обвинението против подсъдимия С.П.И. ***, ЕГН ********** е за това, че:
На неустановен ден през периода 05.04.2018г. до 09.04.2018г. в гр. Плевен,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, при условията на повторност, в немаловажен случай, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими
вещи – сумата от 75,00 лева и монетник /метална касичка/ от кафе автомат марка
„Спацио“, на стойност 20,00 лева, всичко вещи на обща стойност 95,00 лева,
собственост на „Т.0.“ ЕООД-гр.Плевен от владението на техен представителен
орган, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. чл.28,
ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият С.П.И. заявява, че прави пълни
самопризнания и не оспорва фактите приети за установени по обвинителния акт,
поради което дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия С.П.И..
Пледира за осъдителна присъда, с която подсъдимият И. да бъде признат за виновен.
Предлага наказанието на същия да бъде определено при условията на чл.54 от НК,
а именно 6 месеца лишаване от свобода, което след задължителната редукция по
чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3. Намира, че така определеното наказание
няма пречка да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок на основание чл.69,
ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия предвид направеното
самопризнание и проведеното по реда на глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.2
от НПК съдебно следствие иска да му бъде наложено наказание при условията чл.55
от НК, като наказанието лишаване от свобода бъде заменено с „Пробация” за срок
от 6 месеца. около
.Съдът, като съобрази и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.П.И. е роден на ***г***, с основно образование, ученик в
десети клас във ***, не е женен и е
осъждан, с ЕГН **********.
Непълнолетният подсъдим С.И. ***. Същият поддържа приятелски отношения с
малолетния свидетел А.Д.Б. по прякор „М“.
На неустановен ден през периода 05.04.2018г.-09.04.2018гг. И. и Б. се
намирали в гр. Плевен, ул. „Г. Кочев“. ***на същата улица, двамата забелязали
кафе-автомат марка „Спацио“, собственост на „Т.
0.“ ЕООД ***, с едноличен собственик и управител св. Ц.Х.. Поради
липсата на финансови средства подс. И. и св. Б. решили да извършат кражба на
монети от кафе-автомата. В изпълнение на намисленото двамата счупили
пластмасовата отцеждаща решетка на кафе-автомата, като през направения отвор
взели монетника с намиращата се в него сума от 75,00 лева. След което напуснали
мястото на кражбата. Още същия ден двамата се похвалили с извършената кражба
пред св. И.Н..
На 09.04.2018г. св. Ж.А., който се занимавал с поддръжка на машината,
установил извършената кражба. За случая били уведомени органите на полицията.
В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия било
установено, че извършители на престъплението са подс. И. и малолетния А. Б..
Пред полицейските служители двамата признали за извършената кражба, като
описали подробно механизма на осъществяването й.
По случая е образувано и проведено досъдебно производство.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от направените
самопризнания на подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното
производство, които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите Ц.А.Х., Ж.Г.
А., Л.Ц.Б., А.Д.Б. и И.К.Н..
Показанията на свидетелите Ц.А.Х., Ж.Г. А., Л.Ц.Б., А.Д.Б. и И.К.Н., дадени
на досъдебното производство са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред, поради
което, следва да се кредитират.
Обвинението се доказва и от писмените доказателствени средства, а именно,
от заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза на св. П.М., от което е видно, че стойността на вещите предмет
престъплението към момента на извършването му възлиза на 95,00 лева.
В подкрепа на обвинението са и писмените доказателства по делото, а именно характеристична
справка и свидетелство за съдимост по отношение на подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено
следното от правна страна:
С деянието си подсъдимият С.П.И. ***, ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.3 и т.7, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. чл.28, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на неустановен
ден през периода 05.04.2018г. до 09.04.2018г. в гр. Плевен, като непълнолетен,
но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, при условията на повторност, в немаловажен случай, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими
вещи – сумата от 75,00 лева и монетник /метална касичка/ от кафе автомат марка
„Спацио“, на стойност 20,00 лева, всичко вещи на обща стойност 95,00 лева,
собственост на „Т.0.“ ЕООД-гр.Плевен от владението на техен представителен
орган, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия С.П.И.. Извършено
е виновно, при форма на вината - пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал настъпването на тези последици, като наред с това е действал с
намерение противозаконно да присвои вещите предмет на престъплението. Деянието
съставлява престъпление според Наказателния закон на Република България и е
обхванато като съставомерно от нормата на чл.195, ал.1, т.3 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр.
чл.28, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Налице е квалифициращият признак повторност, тъй като подс. И. е извършил престъплението предмет на
обвинението по настоящето дело /н.о.х.д.№2159/2018г. на РС-Плевен/, след като е
бил осъден с Присъда от 10.10.2017г., постановена по н.о.х.д. №2402/2017г. на
РС-Плевен, с която му е наложено наказание „Обществено порицание“
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Деецът подлежи на съответно наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия, с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК следва да намери
приложението чл.58а, ал.1 от НК. За престъплението, в което е обвинен
подсъдимия С.П.И. е предвидено наказание от една до десет години лишаване от
свобода.
Тъй като към момента на извършване на деянието подсъдимия е бил
непълнолетен наказанието му трябва да се
редуцира по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК, съгласно който предвиденото в
Особената част наказание лишаване от свобода за повече от 5 години се заменя с
лишаване от свобода до 3 години.
Съдът прецени обществената опасност на деянието с оглед времето, мястото и
начина на извършването му.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчита, доброто процесуално поведение, съдействието,
което е оказал на разследващите органи
за разкриване на обективната истина и ниската стойност на предмета на
престъплението – 95,00 лева. Предишните осъждания, извън тези, които квалифицират деянието като по-
тежко, съдът приема за отегчаващо
отговорността обстоятелство.
При така анализираните обстоятелства съдът счита, че в случая наказанието
на подс. С.П.И. следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно 6 месеца лишаване от
свобода.
Предвид разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и проведеното съкратено съдебно
следствие, това наказание подлежи на редукция, като за окончателно изтърпяване
от подс. И. се определи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца.
Съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието на подс. И. не е
наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпява реално. Не
съществува законова пречка за условно осъждане и съдът като взе предвид
младостта на подсъдимия, обстоятелството, че в момента е ученик изразените съжаления за извършеното
деяние, прие, че на основание чл.69, ал.1, вр. с чл.66, ал.1 НК наложеното
наказание лишаване от свобода следва да се отложи за изпитателен срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С.П.И.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен направените по делото
разноски в размер на 46,92 лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: