№ 46
гр. Бургас, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120203135 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. В. П., ЕГН ********** чрез адв. Р. П. против Наказателно
постановление № 23-0769-001021/11.07.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР
Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание заедно с адв. П. като се излагат
съображения за неправилност на НП като жалбоподателят сочи, че е дал урина за анализ с
цел по-бързо излизане на резултат и заради това да не бъде лишен дълго време от право на
управлява МПС. Адв. П. възразява относно компетентността на органа, издал обжалваното
НП, сочи, че била дадена проба за анализ – урина, както и твърди за нарушение на правото
на защита като било налице разминаване в правната квалификация. В своя лична защита
жалбоподателят подробно излага съображения защо не е дал кръв за анализ и че работата на
същия била свързана с материали, които според него можело да дадат неправилен резултат и
дълго време да е лишен от право да управлява МПС докато излезе резултатът от кръвната
проба. Претендират се разноски.
Административно - наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. Ж.,
която оспорва жалбата и счита, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна приема, следното:
На 25.01.2023г. около 11:35 ч. свидетелите П. Я. и К. И. – служители във 02 РУ ОД
МВР Бургас изпълнявали служебни задължения на КПП „Дигата“ като във връзка със СПО
1
„трафик на мигранти” извършвали проверка на МПС. Именно поради това спрели за
проверка МПС с рег. № *** ***, управлявало от жалбоподателя К. П. като задно с него бил
и св. Д. Н. като пътник в МПС. Полицейските служители извършили справка в ОДЧ и
решили да бъде извършена проверка на водача и да бъде тестван за употреба за наркотични
вещества, за което бил повикан екип на сектор „Пътна полиция“. На място се явил св. Х. Х.
мл.автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Бургас, който изпробвал водача П.
за алкохол, който тест бил отрицателен, но П. отказал да бъде тестван с Дрегер Дръг тест
5000 за употреба на наркотични вещества.
Св. Х. издал талон за изследване № ***, като посочил, че водачът П. отказва да бъде
тестван с Дрегер Дръг тест 5000 с фабр. номер ARLB 0021 и вписал, че желае да даде урина
като е указано в талона, че трябва да се яви в Спешен център на УМБАЛ Бургас до 45 мин.
от връчване на талона, който бил връчен срещу подпис. В указания в талона срок П. се явил
в Спешен център на УМБАЛ Бургас, където били и св. Г. и Х. като св. Д. Г. придружил П.
до тоалетната, за да се увери, че е дал проба за урина.
Водачът дал за проба урина, но не дал кръв като обяснил, че кръвната проба се бавела.
В протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество
П. вписал, че отказва да даде кръв за анализ за наркотични вещества. Съгласно изготвената
експертна справка в представената за изследване проба урина не се установило и доказало
наличие на наркотични вещества.
На 25.01.2023г. бил съставен АУАН на жалбоподателя за това, че отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство Дрегер дръг тест 5000 с фабр. № ARLB 0021 за
употреба на наркотични вещества и техни аналози и е посочено, че е връчен талон за
медицинско изследване и холограмни стикери– нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
На 11.07.2023г. от Началник Група ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ е
издадено и обжалваното НП, с което наказващия орган е намерил, че П. управлява МПС в
гр. Бургас като отказва да му бъде извършена проба с техническо средство Дрегер дръг тест
5000 с фабр. № ARLB 0021 за употреба на наркотични вещества и техни аналози, връчен
талон за медицинско изследване и стикери и отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно нарушил чл. 174,
ал. 3 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите, както и с оглед приложените
писмени доказателства. Съдебният състав намира, че доказателствата установяват по
безпротиворечив начин горната фактическа обстановка като съдът счита, че е изолирана
защитната теза на жалбоподателя, че му е било разяснено, че може да даде само урина за
анализ като в тази насока версията се опровергава от писмените доказателства по делото. От
събраните писмени доказателства се установява, че на жалбоподателя е било разяснено, че
следва да даде не само проба урина, но и кръвна проба като изрично е отказал да даде
кръвна проба. В случай, че не му е била разяснена необходимостта да даде кръв за анализ, то
той не би вписвал отказа си за това в протокола за медицинско изследване. Издаден му е
надлежно талон за изследване, в който е посочено, че трябва да се яви в УМБАЛ Бургас и
изрично в талона е посочено какви са последиците ако не изпълни указанията за вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Въпреки, че е било
разяснено, че трябва да даде кръвна проба, П. саморъчно е вписал в протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, че отказва да даде кръв за
анализ, с което не е изпълнил точно необходимостта да даде биологични проби.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването и е срещу акт, който подлежи на обжалване. Съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП
определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на
правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и
обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за
целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин,
осигурявайки необходимата видимост като съгласно ал. 2 на чл. 165 ЗДвП при изпълнение
на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби не
допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на
алкохол в горните дихателни пътища, или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по
ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон и
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а съгласно ал. 12 наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съдът не споделя съображенията, че НП е издадено от некомпетентен орган.
Наказателното постановление е издадено от началник група към ОДМВР Бургас, Сектор ПП
Бургас, оправомощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министър на МВР.
Промяната на конкретното лице, заемащо длъжността, не води до оттегляне на
правомощията. Всяко физическо лице, щом заема съответната длъжност, разполага с
правомощието да оправомощава длъжностни лица, които заемат съответната длъжност, да
съставят АУАН и НП като липсва възлагане на конкретно физическо лице, а се възлага на
органа/службата да съставя АУАН или да издава НП. След като заповедта за
оправомощаване не е отменена, органът посочен в нея, разполага с материалната
компетентност да съставя АУАН и НП за нарушения по ЗДвП. С представената по делото
заповед Министъра на МВР е определил да осъществяват контрол по ЗДвП основни
структури на МВР като за дейностите по чл. 165 ЗДвП е определил полицейски органи от
ОПП при СДВР и секторите „Пътна полиция“ (ПП) в ОД МВР, а началниците на СПП при
ОДМВР и началниците на групи в СПП ОД МВР да издават НП по ЗДвП като не е обвързан
със съответни лица, които в конкретен момент заемат длъжността, а се касае за
оправомощаване, делегиране на правомощия на съответния орган. Кое е конкретното
физическо лице, което заема длъжността, не е от значение. Съдът приема, че НП е издадено
от компетентен орган и в рамките на неговата компетентност.
С оглед горното актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентно лице - младши автоконтрольор при Сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас, а НП е
издадено от компетентно лице – Началник група в ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
В настоящото дело не е спорно, че жалбоподателят е имал качеството на „водач“ на
процесното МПС. Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и
3
от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от
ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца.
Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57 от ЗАНН. Предвид
посоченото този състав на Бургаски районен съд намира, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не се споделя възражението за
неяснота относно правната квалификация на нарушението като с предл. 2 на чл. 174, ал. 3
ЗДвП наказващия орган е уточнил правилно, че се касае за отказ да се даде проба за анализ
на употреба на наркотични вещества и техни аналози.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.“
В случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в себе
си санкцията за неизпълнение на задължението. Административното нарушение е описано
ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка за
установяване употреба на наркотично вещество, както с техническо средство, така и
посредством медицинско изследване.
Проверка за установяване употреба на наркотични вещества се извършва по
посочените методи - чрез тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП регламентира състава на административно нарушение, което съдържа в себе си две
форми на изпълнително деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на
административнонаказателната отговорност да бъде извършен тест, а втората форма – с
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в
медицински талон, съставен от същия орган. Независимо чрез коя от формите на
изпълнително деяние - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на
предписание за медицинско изследване (осъществени едновременно в
конкретната хипотеза), се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП (така Решение № 635 от 12.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 870 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Бургас ; Решение № 346 от 04.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 89 /
2020 г. на XIX състав на Административен съд - Бургас).
Начинът на установяване на употреба на наркотични вещества от водачите на МПС е
регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017г. като е предвидено, че се установява с тест или с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на
техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява
извършване на проверка с техническо средство или тест. Т.е. законодателят предвижда
методи, начини, предоставя възможност на лицето да избере как да се тества – чрез
техническо средство или химико-токсикологично лабораторно изследване.
4
В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с Дрегер Дръг тест 5000 и е издаден талон за медицинско изследване. Ясно в чл. 15,
ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017г. е предвидено, че за изследване
за употреба на наркотични вещества или техни аналози се вземат две проби кръв, всяка от
които с обем не по-малък от 7 мл, и една проба урина с препоръчителен обем не по-малък от
20 мл. За осигуряване на необходимото количество кръв се допуска използване на няколко
вакуумни епруветки от същия тип по отношение на обем, антикоагулант и производител.
Едната от кръвните проби се съхранява като контролна, а другите кръвни проби и пробата
урина се използват за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване. От
събраните по делото доказателства се установява безспорно, че жалбоподателят е отказал да
се даде кръв за анализ. Очевидно, че в случая жалбоподателят не е изпълнил дадените му
предписания и не е дал кръв за анализ, каквато е задължителна съгласно законодателната
регламентация, изрично е вписал отказа за това в протокола за медицинско изследване,
поради което и правилно е ангажирана отговорността му.
Този състав не споделя становището, застъпено в жалбата, че е налице несъответствие
в НП и АУАН относно квалификацията и описанието на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и описанието на самото нарушение. Настоящият състав счита, че
АНО правилно е възпроизвел обстоятелствата при извършване на нарушението, така както
са отразени в АУАН. След това, при описанието на нарушението, правилно е отчел, че
жалбоподателят не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употреба на наркотични вещества. Това обстоятелство
правилно е съобразено от АНО, а не от актосъставителя, тъй като последният е удостоверил
отказа да се извърши тест с техническо средство и е предоставил възможност на П. чрез
издаване на талон за изследване да избере другия метод за изследване.
Безспорно е за настоящия състав, че деянието е извършено виновно – служителите са
разяснили на водача правата и възможностите, които той има във връзка с извършването на
тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози и за изпълнението на
предписанието за медицинско изследване, както и тези обстоятелства са му били разяснени
и в медицинския център и въпреки това жалбоподателят категорично, е отказал да даде кръв
за анализ, а е дал само проба урина.
Законодателят не отчита причините, поради които водачът е отказал да му бъде
извършен тест за употреба на наркотични вещества или не е изпълнил предписанието за
изследване, поради което отчитайки значимостта на обществените отношения, които
нарушената норма защитава и другите обстоятелства, при които е извършено нарушението,
настоящият състав не може да приеме, че се касае за хипотезата на маловажен случай по чл.
28 ЗАНН.
По отношение на размера на наложеното на жалбоподателя наказание, същият е във
фиксиран от закона размер и правилно е приложен от АНО.
По тези съображения този състав намира, че наказателното постановление като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Съгласно чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В конкретния
случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
5
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените
действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80
лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-001021/11.07.2023г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на К. В. П., ЕГН ********** е наложена „глоба“ в
размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР БУРГАС разноски в
размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6