№ 223
гр. Пазарджик, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20225220201903 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба от адв.И. Б., пълномощник на „К.“
ЕООД- с.Говедаре, обл.Пазарджик ЕИК ***, представлявано от управителя В.
Г. К., против Наказателно постановление №13-2200382/05.12.22г., издадено
от директор на Дирекция „Инспекция по труда"- гр.Пазарджик, с което на
дружеството жалбоподател, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ, за
нарушение на чл. 62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Твърди се, че деянието не е
извършено от обективна страна. С тези доводи се настоява НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез своя процесуален
представител- адв.И. Б., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата Д“ИТ“- Пазарджик, чрез упълномощения от
директора юрисконсулт Шотева, оспорва жалбата, като излага от своя страна
доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Настоява, че
1
нарушението е доказано чрез събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на
жалбоподателя.
Районният съд, след преценка основателността на релевираните в
жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирано
от друго такова с правен интерес лице, в законоустановения за това срок,
пред компетентния да я разгледа районен съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 29.08.2022г.,
св.В. Д. и св.С. А.- инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“-
гр.Пазарджик, при изпълнение на служебните си задължения по време на
съвместна акция с „Икономическа полиция“ при ОДМВР- Пазарджик и ТД на
НАП- Пловдив, извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в обект, находящ се в с.Говедари обл.Пазарджик,
представляващ пункт за изкупуване на черни и цветни метали, стопанисван
от „К.“ ЕООД. На място, в двора на базата, проверяващите установили
непълнолетния св.В. П. и св.М. Щ.. Двамата били заварени да се придвижват
в двора, качени на мотокар, управляван от св.М. Щ., след което- да
преместват метален шкаф, като за целта били с поставени предпазни
ръкавици. От извършена проверка на самоличността на лицата, било
установено, че св.М. Щ. работи на трудов договор при „К.“ ЕООД, за разлика
от св.В. П., за когото нямало данни за регистриран трудов договор в
регистрите, поддържани от ИА „ГИТ“. Приканен от контролните органи да
попълни Декларация на основание чл.399 вр. чл.402 ал.1 т.3 и чл.402 ал.2 от
КТ и чл.39 ал.1 и чл.40 ал.1 от АПК, св.В. П. посочил в същата, че е дошъл в
търговския обект, за да „взема неръждавейка“. Последното било потвърдено
и в обясненията на присъствалия по време на проверката представител на
дружеството жалбоподател- В. Г. К., който не представил издаден касов бон
за извършена продажба на въпросната неръждавейка.
2
За своите контролни действия инспекторите при Д“ИТ“- Пазарджик, в
лицето на св.Д. и св.А., съставили Протокол за извършена проверка №
ПР2228151/19.09.2022г., връчен лично на представителя на дружеството
жалбоподател.
Срещу „К.“ ЕООД, св.В. Д. съставил АУАН №13-2200382/07.10.2022г. за
нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 КТ, в който като възражение от страна
на представителя на дружеството отново било посочено същото обяснение
относно присъствието на непълнолетния В. П. на място в търговския обект,
стопанисван от фирмата. Актът бил съставен в присъствието на св.С. А. и
връчен лично на представляващия „К.“ ЕООД.
Въз основа на така съставения АУАН от директор на Дирекция
„Инспекция по труда"- гр.Пазарджик е издадено обжалваното НП№13-
2200382/05.12.22г., с което на дружеството жалбоподател, на основание
чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от
КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Съдът възприе за установена горната фактическа обстановка въз основа на
показанията на св.В. Д., св.С. А., св.В. П., св.М. Щ., от обясненията на
представителя на дружеството жалбоподател- В. К. и от приетите по делото
писмени доказателства, съдържащи се в материалите по АНП.
От процесуална страна АУАН и НП не страдат от неяснота или дефицит
на изложените обстоятелства, касаещи вмененото административно
нарушение. Ясно са посочени датата и мястото на извършването му.
Достатъчни, като яснота и обем, факти описват и вмененото бездействие,
изразяващо се в неуреждане на отношенията с посоченото /чрез
установяващите самоличността му три имена и ЕГН/ лице като трудови,
посредством сключване на трудов договор. При това описание на конкретно и
ясно посочените действия на завареното лице и възприетото бездействие от
страна на посоченото като работодател дружество, е приета и съответната на
случая правна квалификация на нарушението съгласно чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2
КТ. Отразените в акта фактически положения и правната рамка, в която са
поставени същите, са идентични в АУАН и издаденото въз основа на него
НП.
По-нататък, НП е издадено от териториално и материално компетентен
орган, предвид заповед на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ №3-
3
0693/15.08.2022г. /л.13 от делото/ и разпоредбите на чл.21 ал.4 т.4 вр. чл.12
т.3 от Устройствения правилник на ИА "Главна инспекция по труда".
Правилно в АУАН и НП са посочени и санкционните норми, а именно
чл.416 ал.5 КТ, създаващ компетентност за постановяване на санкционни
актове от процесния вид, и чл.414 ал.3 КТ, предвиждащ конкретна по вид и
размер административнонаказателна отговорност за нарушението по чл.62
ал.1 от КТ.
В този смисъл, в рамките на детайлната проверка за процесуална
изправност, съдът не откри отклонение от нормативните изисквания, нито в
процедурата по съставяне и връчване на АУАН, нито в съдържанието на
двата административни акта- констативен /АУАН/ и издаден въз основа на
последния санкционен /НП/.
По същество нарушението се оспорва от дружеството жалбоподател с
твърдение, че в случая изобщо не е възникнало трудово правоотношение, за
уреждане на каквото да е било необходимо сключване на трудов договор в
предписаната от закона писмена форма.
Съдът намира, че възражението в тази насока е основателно. То е
доказателствено обезпечено от показанията на св.В. Д., св.С. А., св.В. П.,
св.М. Щ., а също и от обясненията на представителя на дружеството
жалбоподател- В. К.. Според заявеното от св.В. Д.- инспектор при Д“ИТ“-
Пазарджик по време на проверката св.М. Щ. и св.В. П. били заварени да се
придвижват в двора на търговския обект, качени на мотокар, управляван от
св.М. Щ., след което- да преместват метален шкаф, като за целта и двамата
имали поставени предпазни ръкавици. Тези обстоятелства се потвърждават
изцяло от св.С. А.- също инспектор при Д“ИТ“- Пазарджик и частично от
показанията на свидетелите М. Щ. и В. П., които отричат да са се
придвижвали с мотокар. Съдът приема за достоверно по отношение този
подлежащ на доказване факт заявеното от двамата инспектори при „Д“ИТ“-
Пазарджик. Последното обаче е без съществено значение за предмета на
делото, доколкото използването на мотокар за придвижване в една голяма
дворна търговска база е принципно възможно както за трудово ангажираните
там лица, така и за клиентите на търговеца. Поради това релевантен в случая
се явява въпросът в какво конкретно са се изразявали действията на св.В. П.
на мястото на проверявания обект. От събраните по делото гласни
4
доказателства /в това число и тези на проверяващите/ безпротиворечиво и
еднозначно се установява, че непълнолетното лице е било заварено да мести
метален шкаф с поставени за целта предпазни ръкавици. Още по-
последователни и конкретни са св.М. Щ. и св.В. П., когато обясняват
причината за това, а именно- да се достигне до търсената от последния
неръждавейка, поръчана от неговия баща. Този факт, заявен от
непълнолетния в попълнената от него Декларация в хода проверката,
извършена от инспекторите при Д“ИТ“- Пазарджик, се потвърждава и от
обясненията на представителя на дружеството жалбоподател, дадени при
провеждането на съдебното следствие по делото.
Тук е мястото, където следва да бъде посочено, че за да е налице
трудово правоотношение следва да бъдат установени неговите три
необходими и задължителни елементи, без които то не може да възникне и
съответно да се приеме, че съществува. Същите са изрично посочени в чл.66
ал.1 КТ, а именно: характер на работата /в какви действия се изразява
полаганият труд/, място на работа /къде трябва да се предоставя дължимата
престация/ и трудово възнаграждение /насрещната престация, която
работодателят дължи срещу използването на работната сила/. С оглед
изложеното, за да се прецени дали отношенията, възникнали между две лица
са трудовоправни, е необходимо да бъде установено, че същите притежават
всички елементи, за да бъдат охарактеризирани като трудови.
В настоящия случай по делото не се събраха достатъчно убедителни
доказателства за това, че констатираните на място действия, извършени от
св.В. П., представляват такива по полагане на труд, а не просто оказано от
негова страна съдействие на работник към дружеството- св.М. Щ..
Съвместното преместване на шкаф от две лица, па макар и с предпазни
ръкавици, каквито може да получи всеки клиент в подобен обект при оглед на
изложените за продажба специфични метални предмети, не обуславя извод за
полагане на труд. Липсата на издаден касов бон за въпросната неръждавейка
също не е обстоятелство, което да променя този факт, доколкото от
обясненията на представителя на дружеството жалбоподател стана ясно, че
същият е искал да свърши дребна услуга на бащата на св.В. П..
Действително, мястото на възприетата като работа дейност е конкретно
посочено в обжалваното НП.
5
Не така стоят нещата по отношение установяване и конкретизиране на
възнаграждението, което соченият за работодател е следвало да престира на
лицето, за което се твърди, че липсва трудов договор. По делото не е налице
нито едно доказателство за това, че на св.В. Паразов е плащано от страна на
представителя на дружеството жалбоподател. В случая единствено безспорно
установено се явява, че св.В. Паразов е бил на посочените в НП дата и място,
където е заварен от проверяващите да се придвижва с мотокар, управляван от
св.М. Щ., след което- да премества заедно с последния метален шкаф, като за
целта и двамата били с поставени предпазни ръкавици.
При тези данни по делото, неправилно е прието в обжалваното НП, че
между В. З. П. и дружеството жалбоподател са възникнали трудовоправни
отношения, за уреждането на които не е бил сключен трудов договор в
предписаната от закона форма.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.405а ал.1 КТ, в случаите когато се установи, че работна
сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2 КТ / като е прието с обжалваното
НП/, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с
постановление, което се издава от контролните органи на инспекцията по
труда, които съгласно ал.4 дават и предписание на работодателя да предложи
на работника или служителя сключване на трудов договор. Посочените
правни норми са задължаващи, доколкото те не предвиждат права, а само
задължения за органите, явяващи се техни адресати. В случая контролните
органи са приели съществуването на трудово правоотношение, но не са
издали постановление за обявяването му, нито предписание за сключване на
трудов договор, за липсата на какъвто са ангажирали директно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с НП.
Изложено дотук е основание обжалваното НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63 ал.4 ЗАНН вр. чл.143 ал.1 и
чл.144 АПК, и чл.78 ал.1 ГПК в тежест на Д“ИТ“- Пазарджик следва да се
възложат сторените от жалбоподателя разноски за възнаграждение на един
адвокат. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.63д ал.2 ЗАНН. В случая заплатените, съгласно
6
договор за правна защита и съдействие, 150 лева адвокатски хонорар не
превишават минималния предвиден размер съгласно предписанието на чл.18
ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 и ал.2 т.1 ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №13-2200382/05.12.22г., издадено
от директор на Дирекция „Инспекция по труда"- гр.Пазарджик, с което на
„К.“ ЕООД- с.Говедаре, обл.Пазарджик ЕИК ***, представлявано от
управителя В. Г. К., на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ, за
нарушение на чл. 62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Пазарджик към
ИА“ГИТ“- гр.София да заплати на „К.“ ЕООД- с.Говедаре, обл.Пазарджик
ЕИК ***, представлявано от управителя В. Г. К., 150/сто и петдесет/ лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик
в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7