Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.09.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 5398 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на „Ю.Б.“ АД *** с предявени против Й.Б.Г., С.Х.М.-Г., Б.Й.Г. и Д.М.Б. обективно съединени осъдителни искове при условията на солидарност с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 110 000 евро, частично от 131 356.24 евро, представляваща главница по договор за кредит № HL23174/06.06.2007г., сумата 233.57 евро, частично от 567.98 евро, представляваща неплатени такси по договор за кредит и сумата 40.61 евро, частично от 122.07 евро, представляваща неплатени застраховки по договор за кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията на ищеца са за сключен с ответниците, в качеството на кредитополучатели, договор за кредит №  HL23174/06.06.2007г., по силата на който предоставил сумата 119 700 евро за покупка на недвижим имот срещу задължението за връщане на месечни вноски за срок от 240 месеца заедно с възнаградителна лихва, съгласно погасителен план. Впоследствие отношенията между страните били предоговаряни с допълнителни споразумения и анекси от 14.04.2009г., 21.04.2010г., 03.06.2010г., 29.12.2010г., 28.09.2011г. и 24.08.2012г., с които към редовната и с ненастъпил падеж главница, към датата на сключването им са прибавени суми по просрочени задължения, предвидени са месечни периоди за погасяване при облекчени условия при фиксирана месечна лихва след изтичането на които главницата се олихвява с възнаградителна лихва формирана като сбор от базов лихвен процент  и надбавка. С договор за цесия от 06.12.2007г. прехвърлил вземанията си по договора на „Б.Р.С.“ АД гр.София, което дружество впоследствие с друг договор за цесия от 28.03.2013г. му прехвърлило обратно вземанията, за което ответниците били уведомени. Твърди да са в неизпълнение поетото задължение за погасяване на кредита, считано от 10.10.2012г., поради което обявил неговата предсрочна изискуемст с връчване на съобщения за това, съответно на 05.10.2014г. по отношение първите двама ответници и на 22.10.2014г. на останалите. В резултат обявяването на кредита за предсрочно изискуем и към 17.04.2018г. задължението за главница възлиза на сумата 131 356.24 евро, от която претендира частично 110 000 евро. С договора за кредит било уговорено и плащането на годишна такса за управление, платима в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка-13.06.2007г. възлизаща на 0.1% и начислявана върху остатъчната непогасена главница към 13-то число на месец юни. В тази връзка твърди ответниците да дължат ежегодна такса за управление за 2015г. и 2016г. с настъпил падеж съответно 13.06.2015г.- и 13.06.2016г. в общ размер на 358.68 евро, от която с исковата молба претендира 233.57 евро. Съгласно чл.14, ал.1 вр. чл.10, т.5 от договора кредитополучателите се задължили да направят и поддържат застраховка на недвижимият имот, служещ за обезпечение на кредита в полза на банката за целия срок на договора. В случай, че са в неизпълнение на това задължение дължимите застрахователни премии се заплащат от банката на застрахователя, като разходите за това са за сметка на кредитополучателите. Твърди ответниците да не са изпълнили това задължение, считано от 12.07.2012г., представляващо неплатени премии по имуществената застраховка общо от 122.07 евро, като с исковата молба претендира 40.61 евро-втора вноска от премията по имуществената застраховка. Претендира законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, както и разноските по делото.

Ответниците не са подали писмен отговор, не се явяват или представляват в съдебно заседание и не изразяват становище.

Съдът, след като разгледа исковата молба и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Представен е договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL23174/06.06.2007г., с който „Б.П.Б.“ АД /с правоприемник „Ю.Б.“ АД/ се задължил да предостави кредит в размер на 119 700 евро, а ответниците, в качеството на кредитополучатели, се задължили солидарно за неговото връщане на 240 равни анюитетни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, всяка с размер 857.57 евро на 13-то число от съответния месец. Крайния срок за издължаване е 13.06.2027г., а уговорената в чл.3, ал.1 от договора възнаградителна лихва е 6% годишно.

В чл.4 е предвидено плащането на такса за управление /т.1/ от 0.75% върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване; годишна такса за управление /т.2/ в размер на 0.1% върху размера на непогасената главница, дължима в началото на всяка следваща година към деня на откриването на заемната сметка и административна такса /т.3/ за обработка на документи от 10лв. еднократно, платима при подаване на молба за кредит.

С чл.10 кредитополучателите поели задължението да направят и поддържат имуществена застраховка на недвижимия имот, служещ за обезпечение на кредита, в полза на банката покриваща целия период на издължаването му, като я подновяват всяка година до окончателното изпълнение. Съгласно чл.13, ал.3 от договора в случай, че кредитополучателите откажат или забавят плащането на годишната застрахователна премия повече от 30 дни,банката задължава служебно разплащателната им сметка при превеждане на средства за погасяване на поредната погасителна вноска и превежда на застрахователя необходимата премия за подновяване на полицата. При просрочие на дължимите погасителни вноски и неплащане на застрахователната премия повече от 90 дни банката превежда премията на застрахователя и с размера на тази сума се увеличава задължението  на кредитополучателите по договора за кредит.

В чл.18, ал.1 и ал.2 е предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а в случай на неплащане на три последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.

Видно от представеното приложение към договора за кредит от 06.06.2007г. /стр.20/ на 13.06.2007г. заемната сметка е открита на името на Й.Г. и на същата дата заверена със сумата 119 700 евро /заключението на вещото лице по ССч.Е/, с оглед на което е налице изпълнение на поетото от ищеца задължение.

След възникване на кредитното правоотношение били сключени няколко допълнителни споразумения и анекси към договора на 14.04.2009г,. 21.04.2010г., 03.06.2010г.29.12.2010г., 28.09.2011г. и 24.08.2012г.

С чл.25 от договора кредитополучателите дали съгласието си банката да прехвърли вземанията по него на дружества или институции от групата на „И Еф Д.Ю.“, включително на „Б.Р.С.“ АД гр.София, или на други финансови или нефинансови институции или дружества. Така с договор за цесия от 06.12.2007г. /стр.47-50/ ищецът прехвърлил вземанията си по договора към ответниците на „Б.Р.С.“ АД, а с договор за цесия от 28.03.2013г./стр.54-58/ „Б.Р.С.“ АД ги прехвърлило обратно на ищеца. 

Съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Според ал.4 прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то им бъде съобщено от предишния кредитор. По делото е представено уведомление от 06.12.2013г. /стр.66-69/, изпратено във формата на нотариална покана, с което съвместно ищеца и посоченото дружество известяват ответниците за двете цесии. Уведомлението е получено на 09.01.2014г. от Й.Г. лично и за съпругата си С.Г., а на 08.12.2013г. от Б.Г. лично и за ответницата Д.Б..  При тези данни съдът намира, че и двете цесии са произвели действие по отношение ответниците съобразно чл.99, ал.4 ЗЗД. Първата по време е била съобщена едва след втората, но доколкото предшестващите допълнителни споразумения са договаряни между и подписани от тях и праводателя на ищеца „Б.Р.С.“ АД без да възразят, означава да са знаели за прехвърлянето.

Видно от представените по делото допълнителни споразумения /стр.21-46/ към датата на сключването им ответниците били в просрочие на различни задължения по кредита-главница, лихви, такси и др. с постигнато съгласие да се капитализират /прибавят/ към стойността на редовната главница и по този начин така увеличения й размер се определя като общ дълг, който подлежи на плащане в облекчен период от 6 или 12 месеца на равни месечни вноски при фиксирана лихва също в различен размер и на падеж по погасителни планове, а след изтичането на тези периоди се прилага първоначално уговорената с договора лихва. Така към последното сключено споразумение от 24.08.2012г. длъжниците са били в просрочие на 1668.34 евро-главница, 1878.38 евро-лихва, 187.18 евро-такси, 190.07 евро-премии по застраховка и редовна главница от 124 122.03 евро.

Видно от заключението на вещото лице по ССч.Е по описания начин са били капитализирани общо 19 597.23 евро, от които само лихви, такси и застраховки от 17 116.86 евро.

Последното изпълнение от ответниците по договора за кредит е на 24.08.2012г., към която дата са били погасени задълженията в общ размер на 32 705.58 евро, от които 5460.62 евро-главница-26 764.07 евро лихви и 480.89 евро-такси. След това плащания не е имало, поради което и съобразно съобразно предвиденото в чл.18 от договора ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, волеизявлението за което обективирано в представената нотариална покана от 29.09.2014г. /стр.84-86/, връчена на Й.Г. и С.Г., съответно на Б.Г. и Д.Б. при условията на чл.47 ГПК. В уведомлението е посочено, че към 19.05.2014г. задълженията възлизат на 150016.42 евро, от които непогасена главница от 131 546.24 евро за периода 10.10.2012г.-19.05.2014г., договорна лихва от 18 369.42 евро за периода 10.09.2012г.-19.05.2014г.  и такси от 290.76 евро дължими за периода 12.09.2012г.-19.05.2014г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Между страните е налице облигационно правоотношение по договор за кредит по чл.430 ТЗ, по който с оглед изпълнение задължението на ищеца да предостави уговорената сума 119 700 евро на 13.06.2007г., за ответниците-кредитополучатели е възникнало задължението за връщането му при уговорените условия.

Поради неизпълнение на това задължение банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Според трайно установената съдебна практика за вземания произтичащи от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да ги събере без да уведоми длъжника, вземанията стават изискуеми с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако  е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване исковата молба. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Прието е, че исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчване на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника, ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти са се осъществили към деня на подаване на исковата молба /арг. от т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС, Решение № 77/10.05.2016г. по т.д.№ 3247/2014г., ВКС, ІІ т.о. и др./.

По делото се установи, че ответниците са преустановили плащанията по кредита след 24.08.2012г. и към деня на отравяне изявлението за предсрочна изискуемост /2014г./ са били налице предвидените в чл.18 от договора предпоставки-неизпълнение на три поредни вноски.  Изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост е връчено на ответниците Й.Г. и С.Г. преди подаване на исковата молба, а доколкото не е било връчено на останалите двама Б.Г. и Д.Б. извънсъдебно, то е налице узнаване с връчване препис от исковата молба, поради което съдът приема да е произвело правно действие спрямо всички. Това означава, че ответниците дължат заплащането на както на изискуемите вземания, така и на тези с ненастъпил падеж.

Претендираните с исковата молба са за главница, такси по кредита и застрахователна премия.

Искът за главница съдът намира за основателен, но по отношение размера му приема следното:

С посочените по-горе допълнителни споразумения на няколко пъти  към редовната главница са били прибавяни /капитализирани/ просрочени към деня на сключването на всяко едно от тях задължения за лихви, такси, главница и застрахователна премия с настъпил падеж, като по този начин е бил увеличен нейния размер и върху този увеличен размер са били начислявани лихви. Капитализирането на лихвите води до анатоцизъм, изразяващ се в олихвяването на изтекли лихви. Съгласно 10, ал. 3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ.  Институтът на капитализация на лихвите е уреден последователно в няколко наредби на БНБ, действали в периода 31.05.1993г.- 11.04.2008г., а именно Наредба № 9/31.05.1993 г. за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви /законови провизии/ от банките, отменена с Наредба № 9/15.07.1997г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, отменена с Наредба № 9/19.12.2002г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка. С разпоредбите съответно на чл. 15, чл. 17 и чл. 16 от тях в периода 31.05.1993г.-11.04.2008г. капитализиране на лихвите е било разрешено при спазване на нормативно установените изисквания, като на банките изрично е забранено да капитализират просрочени лихви. В периода след това и до настоящия момент капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове на БНБ, поради което по аргумент от чл.10, ал.3 ЗЗД е забранена. По напълно сходен с настоящия случай ВКС се е произнесъл с решение по чл.290 ГПК /Решение № 66/29.07.2019г. по т.д.№ 1504/2018г., ІІ т.о./ като е постановил, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД., който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изеткли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Олихвяването на просрочено задължение за такси, включително прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по чл.10, ал.3 ЗЗД. Процесният договор за ипотечен кредит е търговска сделка, но кредитополучателите не са търговци, респ. кредитът е ползван за закупуване на недвижим имот, т.е. е предназначен за търговска или друга професионална дейност, поради което разпоредбата на чл.294 ТЗ не е приложима и уговорките за капитализирането на лихвите в отделните допълнителни споразумения са нищожни по чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречащи но чл.10, ал.3 ЗЗД. В останалата част прибавените такси и застрахователни премии, доколкото нямат правното естество на лихви,  не се обхващат от забраната по чл.10, ал.3 ЗЗД.

Предвид това и съобразно заключението на вещото лице по ССч.Е дължимата от ответниците главница по договора за кредит без капитализацията възлиза на 108 887.60 евро, до който размер предявения иск с правно основание чл.430 ТЗ се явява основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен 110 000 евро подлежи на отхвърляне.

Според предвиденото в договора за кредит ответниците-кредитополучатели дължат заплащането на такси на банката, както и застрахователни премии по имуществена застраховка на закупения с кредита и ипотекиран в полза на банката недвижим имот. От експертното заключение се установява, че непогасените суми за начислени такси възлизат на 567.98 евро, от които са капитализирани 226.39 евро.  За периода 13.06.2015г. до предявяване на иска начислените и непогасени такси възлизат на 358.68 евро. От тази сума ищецът претендира 233.57 евро, представляваща дължими такси за управление за 2015г. и 2016г., която следва да се уважи в пълния предявен размер. също от заключението на вещото лице се установява, че незаплатените премии за имуществена застраховка възлизат на 312.14 евро, от които капитализирана премия от 190.07 евро. Така останали непогасени суми за застраховки са останали 122.07 евро. Ищецът претендира 40.61 евро, представляваща втора вноска за застрахователна премия по годишна имуществена застраховка, която следва да се уважи в пълния предявен размер.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца направените по делото разноски от 10 381.73лв. съобразно уважената част от исковете.

Ответниците не са поискали разноски, както и такива в производството не са направили, поради което такива в тяхна полза на следва да се присъждат.

Водим от горното съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА Й.Б.Г., ЕГН **********, С.Х.М.-Г., ЕГН **********, двамата с адрес ***, Б.Й.Г., ЕГН **********, и Д.М.Б., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, при условията на солидарност на основание чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 108 887.60 евро-главница по договор за кредит № HL23174/06.06.2007г., сумата 233.57 евро- такса управление по договора за кредит за 2015г. и 2016г. и сумата 40.61 евро-втора вноска от застрахователна премия по имуществена застраховка отнасяща се за периода 13.12.2017г.-12.06.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-23.04.2018г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за главница за разликата до пълния предявен размер 110 000 евро.

ОСЪЖДА Й.Б.Г., ЕГН **********, С.Х.М.-Г., ЕГН **********, двамата с адрес ***, Б.Й.Г., ЕГН **********, и Д.М.Б., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, солидарно направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК от 10 381.73лв.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: