Решение по дело №77/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт Н. срещу Решение № 200 от 13.11.2023 г., постановено по АНХД № 602/2023 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 41/08.08.2023г., издадено от Директора на ОДБХ – Бургас срещу И. Х. – 1 ЕООД с [ЕИК].

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като при изяснена в пълнота фактическа обстановка е направил неправилни правни изводи за допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на нарушителя.

Посочва се, че самата норма на чл.24, ал.1 ЗХ не вменява задължение за нарушителя, като се обяснява, че задължението на лицата осъществяващи регламентираната дейност е да извършат регистрация по реда на чл.26 ЗХ, което не е било сторено и нарушителят не е присъствал в регистъра по чл.24., Счита, че нарушението правилно е било санкционирано със санкцията по чл.128, ал.2 ЗХ.

В касационната жалба се твърди, че е неправилно решението на съда, че субектът на нарушението не е доказано да представлява "бизнес оператор" по смисъла на Закона за храните, като се сочи определението по чл. 9 от нормативния акт.

Моли съда за отмяна на въззивното съдебно решение, а процесното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът – И. Х. – 1 ЕООД с [ЕИК] в съдебно заседание се представлява от адв. С., която моли решението на НРС да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски по представения от нея списък.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас излага становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на НРС за правилно и обосновано.

Административен съд Бургас, XIХ касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди както наведените касационния основания, така и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство - съгласно препращащата норма на чл. 63в от ЗАНН касационната жалба е подадена пред надлежния съд, срещу решение от категорията на чл. 63 ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Съдът счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на И. Х. – 1 ЕООД с [ЕИК] срещу Наказателно постановление (НП) № 41/08.08.2023г., издадено от Директора на ОДБХ – Бургас, с което на основание чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗХ, на И. Х. – 1 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 4000 (четири хиляди) лева за това, че при извършена проверка на 13.07.2023 г. било установено, че И. Х. – 1 ЕООД извършва търговска дейност – предлага готова кулинарна продукция от кухня майка-кетъринг в обект: снек-бар, находящ се в [населено място], плаж Олимпийски надежди, позиция №20 без удостоверение за регистрация по реда и при условията на Закона за храните, с което била нарушена разпоредбата на чл.24, вр. чл.23, ал.1 от ЗХ.

С Решение № 200 от 13.11.2023 г., постановено по АНХД № 602/2023 г. по описа на РС - Несебър съдът е отменил наказателното постановление. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установена фактическата обстановка, описана в оспорения АУАН. Въз основа на така установеното въззивният съд е приел, че на И. Х. – 1 ЕООД е вменено нарушение на чл. 24, вр. чл.23 от ЗХ. При тълкуване на диспозицията на санкционната норма съдът е счел, че е нарушена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като АНО е приложил санкционна разпоредба, която е относима както към твърдяното нарушение по чл.24, вр. чл. 23, ал. 1 от ЗХ, така и към други адм. нарушения, а именно това по чл.24, ал.2, визиращо субекти, непритежаващи качеството „бизнес оператор“. В НП е посочена разпоредба на чл. 128, ал. 2 от ЗХ и е направена привръзка с чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ. Според въззивният съд нито в АУАН обаче, нито в НП са наведени факти или обстоятелства, с които да се аргументира извода, че дружеството се явява "бизнес оператор" и по отношение на него са налични предпоставките за това, посочени в разпоредбата на чл.9 ЗХ.

В обобщение е заключил, че всяко от горепосочените процесуални нарушения е съществено по своя характер и е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, доколкото наказаното дружество е поставено в невъзможност да разбере действителните параметри на предявеното му нарушение, точната правна квалификация и най-вече основанието за налагане на административно наказание, с което правото на защита е опорочено в съществена степен. В тази връзка съдът е отменил оспореното НП.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

На първо място приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление действително са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

От една страна на нарушителя е вменено особено качество, без да са ангажирани доказателства, от които да става ясно въз основа на какви факти ответникът по касацията е сред лицата, за които е следвало по закон задължението за подаване на заявление за регистрация като "бизнес оператор".

Определение за това понятие е дадено в чл. 9 от ЗХ, а именно: бизнес операторите произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна. Съгласно пар. 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗХ " Дейност по производство, преработка и/или дистрибуция" е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на един от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно по време или място, а "Дистрибуция на храни" е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. Следователно за пълно описание на нарушението е било необходимо да се посочат факти и обстоятелства, които да навеждат на извод, че жалбоподателят е бизнес оператор. Очевидно в ЗХ се прави разграничение между бизнес оператор и други лица, извършващи търговска дейност, тъй като в чл. 128, ал. 2 от ЗХ е предвидена специална санкция за бизнес операторите, която се различава от санкцията за останалите лица, извършващи дейност по ЗХ, които отговарят по чл.128, ал.1 от ЗХ. Съгласно чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ на наказание подлежи лице, което извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2 (от същия закон). Анализът на тези норми налага извод, че наказание се налага както на бизнес операторите, така и на други лица, извършващи дейност в нарушение на чл.128, ал.1, т.3 от ЗХ. Обстоятелството, че в обекта към момента на проверката се е предлагала и приготвяла храна не представлява описание на специфичното качество, което наказващият орган е вменил на жалбоподателя – бизнес оператор. Предлагането и приготвянето на храна безспорно попада в понятието "извършване на дейност" по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, но за наличие на качеството "бизнес оператор" е било необходимо да се посочат допълнителни, отличителни, факти и обстоятелства, които попадат в обхвата на чл. 9 от ЗХ вр. пар. 1, т. 5 и т 6 от ДР на ЗХ. След като такива факти и обстоятелства не са посочени в текста на АУАН и НП (респ. не са констатирани по време на проверката), то в хода на административното производство е допуснато непълно описание на нарушението, което води до съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя и възможността да разбере какво нарушение му се вменява.

С оглед изложеното, не се установяват наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

В този случай касаторът следва да понесе разноските за делото, които са в доказах размер от 500,00 лева, заплатени в брой.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, Б., XIX- ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение 200/13.11.2023г., постановено по АНД № 602/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - Бургас да заплати на И. Х. – 1 ЕООД с [ЕИК] направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 500,00 петстотин лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.