Р Е Ш Е Н И Е
№ 796 13.05.2016 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На девети май две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: М.М.,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело
№ 799 по описа на БРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод искова молба от И.Р.Т., ЕГН – **********, чрез адвокат Д.П.,
против „ЕВРОТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ЕООД, ЕИК – *********.
Ищецът иска съда да осъди ответното дружество да му
заплати следните суми: 390,57 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. юли 2015 г., ведно с 18,91 лева лихва за забава върху тази
сума, считано от 26.08.2015 г. до предявяване на исковата молба, както и
законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното
й изплащане; 498,24 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа по
чл.222 от КТ, ведно с 23,15 лева лихва за забава върху тази сума, считано от
02.09.2015 г. до предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане;
216,63 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2015 г. в размер на
10 дни, ведно с 10,07 лева
лихва за забава върху тази сума, считано от 02.09.2015 г. до предявяване на
исковата молба, както и законната лихва върху главницата от предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че с трудов договор № ***
г. ищецът е назначен като „***” в ответното дружество с основно трудово
възнаграждение в размер на 414 лева. Т. твърди, че е работил в това дружество
година и половина до 01.08.2015 г. Считано от 01.01.2015 г. основното му
възнаграждение е увеличено на 431 лева, за което е подписал допълнително
споразумение. На 31.07.2015 г. му е връчена заповед за прекратяване на трудово
правоотношение № *** г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Считано от
01.08.2015 г. ищецът не е на работа в ответното дружество.
При прекратяване на трудовото му правоотношение не е
получил заплатата си за месец юли 2015 г. (бруто 498,24 лева, нето 390,57
лева), обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за 2015 г.
(216,63 лева) и обезщетение за оставане без работа по чл.222, ал.1 от КТ.
В законоустановения срок отговор на исковата молба не
е постъпил.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа така заявените
претенции, като ангажира доказателства. В пледоарията си моли за постановяване
на неприсъствено решение.
В
съдебно заседание представител на ответното дружество не се явява, като не е
направено искане делото да се гледа в отсъствие на негов представител.
От фактическа страна съдът
прие за установено следното:
С
безсрочен трудов договор № ***
г. ищецът е назначен на длъжността „***” в ответното дружество. Договореното месечно трудово
възнаграждение се формира от основно такова в размер на 414 лева и допълнително
за клас прослужено време – 0,6 % по КТ. Периодичността на изплащане на възнагражденията
е до 25 число на следващия месец. Според договора основният платен годишен
отпуск е в размер на 20 дни. Считано от 01.01.2015 г. основното трудово
възнаграждение на ищеца е увеличено на 431 лева, което е отразено в трудовата
му книжка, която е официален удостоверителен документ.
На
01.07.2015 г. на ищеца е връчено писмено предизвестие № *** от същата дата, подписано от управителя
на дружеството, с което уведомява Т., че на основание чл.326, ал.2, вр. чл.328,
ал.1, т.2 от КТ след изтичане на 30 дни ще прекрати трудовото му
правоотношение.
На
31.07.2015 г. на Т. е връчена заповед № *** от същата дата на управителя на
дружеството работодател, с която трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 01.08.2015 г. Със заповедта е
постановено да бъдат изплатени на работника обезщетения по чл.222 от КТ в
размер на една брутна работна заплата и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 10
дни неизползван платен годишен отпуск за 2015 г.
На
01.09.2015 г. Т. подава декларация до бившия си работодател, приета още същия
ден, с която декларира, че от датата на освобождаването му 01.08.2015 г. до
31.08.2015 г. не е започнал работа, поради което моли да му бъдат начислени и
изплатени дължимите обезщетения по чл.222 и чл.224 от КТ.
Видно
от трудовата му книжка, Т. за последно е полагал труд при ответното дружество.
Визираните обезщетения по чл.222 и чл.224 от КТ и трудовото възнаграждение за
месец юли 2015 г. не са му изплатени.
Според
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза:
брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец юли 2015 г. възлиза на 498,24
лева, а нетната сума за получаване е в размер на 240,57 лева; обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. е в
размер на 216,63 лева; обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ е в размер на 498,24
лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото
писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.128, т.2, чл.222, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претендира
се и законната лихва върху всяка една главница от завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата по нея.
Съдът
намира искането за постановяване на неприсъствено решение за неоснователно,
като мотивите за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение по
искане на ищеца при кумулативното наличие на две предпоставки: на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В
настоящия случай искът по чл.128, т.2 от КТ не е изцяло вероятно основателен.
Установи се от заключението на вещото лице, че нетната сума за месец юли, която
следва да получи ищецът като трудово възнаграждение, е в размер на 240,57 лева,
а не в размер на 390,57 лева, както твърди Т. в исковата си молба. Вследствие
на това различна е и сумата за мораторна лихва, която се дължи върху тази
главница, тъй като последната е по-ниска по размер.
Тук
се налага следното уточнение:
Когато
страна претендира лихва за забава до „датата на завеждане на исковата молба”,
следва да се има предвид, че това е датата, предхождаща датата на депозиране на
исковата молба. Това е така, защото от датата на входиране на исковата молба, в
случая от 16.02.2016 г., върху главницата се дължи законна лихва, поради което
е недопустимо за един и същ период, а именно за дата 16.02.2016 г., да се дължи
и мораторна, и законна лихва. В този смисъл крайната дата, до която се дължи
мораторна лихва, е 15.02.2016 г.
С
оглед изложеното съдът намира, че следва да се произнесе с решение, в което
изложи мотиви и което по общия ред подлежи на обжалване.
В
тежест на работодателя е да докаже, че е изплатил на ищеца трудово
възнаграждение за месец юли 2015 г., както и признатите от него за дължими
обезщетения по чл.222, ал.1 от КТ (в хипотеза на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, на
която се позовава работодателят, за да прекрати трудовото правоотношение с
предизвестие) и чл.224, ал.1 от КТ (за неизползван платен годишен отпуск за
2015 г.). Отправено искане за изплащане на тези обезщетения е налице, но
въпреки това няма доказателства сумите да са изплатени. В този смисъл бившият
работодател изпада в забава за тяхното изплащане, считано от 02.09.2015 г. –
датата, следваща датата на входиране в дружеството на декларацията на Т..
Ответното
дружество е в забава за изплащане на трудовото възнаграждение за месец юли 2015
г., считано от 26.08.2015 г., защото съгласно трудовия договор заплатата се
изплаща до 25 число на следващия месец – в случая до 25.08.2015 г. От
26.08.2015 г. дружеството дължи лихва за забава.
Предвид
изложеното всички искове се явяват доказани по основание и следва да бъдат
уважени.
Искът
по чл.128, т.2 от КТ следва да бъде уважен до размера от 240,57 лева, а над
тази сума до пълния претендиран размер от 390,57 лева – отхвърлен. Останалите
главни искове следва да бъдат уважени в претендирания размер.
Мораторна е лихвата, която се начислява върху главното
задължение при забава на длъжника. В този случай, по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, мораторната лихва е по правната си природа обезщетение за вредите от
забавата при неизпълнение на парично задължение. Неговият размер е съизмерим
със законната лихва и този размер е нормативно определен, както и обезщетение в
размер на законна лихва се дължи във всички случаи, без да е необходимо
кредиторът да доказва претърпени вреди
от
неизпълнението. Ищецът претендира мораторна лихва в размер на законната. Същата
може да бъде определена от съда и без назначаване на експертиза с помощта на
общодостъпен софтуер (например такъв на интернет страница http://balans.bg). Изчислена въз основа на посочения софтуер лихвата за
забава е в следните размери: за неизплатеното трудово възнаграждение за месец
юли 2015 г. – 11,65 лева за периода 26.08.2015 г. – 15.02.2016 г., в който
размер претенцията следва да бъде уважена, а над тази сума до пълния
претендиран размер от 18,91 лева отхвърлена; за неизплатеното обезщетение по
чл.222, ал.1 от КТ – 23,15 лева за периода от 02.09.2015 г. до 15.02.2016 г.;
за неизплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ – 10,07 лева за периода от
02.09.2015 г. до 15.02.2016 г.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Реално направени от него са такива в размер на 450 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение. Ответното дружество следва да бъде осъдено да му
заплати сума от 392,41 лева, представляваща дължими разноски съобразно
уважената част от исковете.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на БРС сумата от 360 лева, включваща дължими държавни такси
за предявените и уважени 6 иска (3 главни и 3 акцесорни) и разноски за
възнаграждение на вещото лице в размер на 60 лева.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВРОТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ЕООД,
ЕИК – *********, да
заплати на И.Р.Т., ЕГН – **********, сумата от 240,57 лева (двеста и
четиридесет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща неизплатено нетно
трудово възнаграждение за месец юли 2015 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба 16.02.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 390,57 лева
(триста и деветдесет лева и петдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА „ЕВРОТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА ИНТЕРНАЦИОНАЛ”
ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на И.Р.Т.,
ЕГН – **********,
сумата от 11,65 лева (единадесет лева и шестдесет и
пет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 26.08.2015 г. до
15.02.2016 г. върху присъдената сума 240,57 лева, неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец юли 2015 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва за разликата над присъдената сума от 11,65 лева до
пълния претендиран размер от 18,91 лева (осемнадесет лева и деветдесет и една
стотинки).
ОСЪЖДА „ЕВРОТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА ИНТЕРНАЦИОНАЛ”
ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на И.Р.Т.,
ЕГН – **********,
следните суми: 498,24 лева (четиристотин деветдесет и осем лева и двадесет и
четири стотинки), представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, ведно с
мораторна лихва в размер на 23,15 лева (двадесет и три лева и петнадесет
стотинки) за периода от 02.09.2015 г. до 15.02.2016 г. и със законна лихва от
16.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; 216,63 лева (двеста и
шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на
10 дни, ведно с мораторна лихва в размер на 10,07 лева (десет лева и седем
стотинки) за периода от 02.09.2015 г. до 15.02.2016 г. и със законна лихва от
16.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; 392,41 лева (триста деветдесет и два лева и четиридесет и една
стотинки), представляваща
дължими разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЕВРОТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА ИНТЕРНАЦИОНАЛ”
ЕООД, ЕИК – *********, да заплати по сметка на
Бургаския районен съд сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, дължими държавни такси и разноски по предявените и уважени искове.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно
с оригинала!
ММ