№ 220
гр. Варна, 28.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Д.
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000036 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна
жалба на „Вида Груп“ ООД със седалище гр.Варна срещу определение №
1322 от 11.10.2021г. по търг.дело № 276/21г. по описа на Варненски ОС,
търговско отделение, в частта му, с която е оставено без уважението му
възражението за неподведомственост на спора по делото поради наличие на
арбитражна клауза в договор за строителство от 09.10.2014г.
В частната жалба се твърди, че определението в обжалваната му част е
неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва извода на съда, че включената в договора арбитражна клауза
има за предмет спорове във връзка с договорната отговорност на строителя,
докато гаранционната отговорност по ЗУТ има различно основание,
произтича от закона и може да бъде ангажирана от всеки, който търпи вреда,
а не само от страната по договора за строителство. Оспорва извода на съда, че
за страните не съществува възможност да променят подведомствеността на
споровете, свързани с този вид отговорност, поради което и макар формално
да не попада в изключенията от обхвата на арбитражните споразумения,
предвидени в чл.19 от ГПК, с оглед естеството и основанието на претенцията,
същата е подведомствена на сезирания съд.
Твърди на първо място че взаимоотношенията между страните са
1
възникнали по повод строителството на процесните сгради като ищецът е
възложител по договора за строителство, а ответникът – изпълнител. Твърди
че с подписването на договора за строителство изпълнителят е поел и
гаранционната отговорност в посочените в чл.15 от договора срокове
съобразно чл.160 ал.4 от ЗУТ, поради което и твърди че неправилно съдът е
приел че е била ангажираната гаранционната отговорност на строителя, а не
тази по договора.
Излага че промяната в твърденията на ищеца досежно качеството му, в
което претендира отговорността на ответника са защитна позиция срещу
въведеното от него възражение по делото.
Твърди че спорът между страните не попада в изключенията по чл.19
ал.1 от ГПК поради което и не може да бъде изключен от обхвата на
арбитражното споразумение по договора.
Твърди че договорът между страните не е изчерпал своето действие,
докато страните не изпълнят всички свои задължения по него, каквото е
задължението на изпълнителя да отстрани некачествено изпълнени СМР в
гаранционните срокове. Поради което и арбитражната клауза, уреждаща
процесуалния ред за разрешаване на възникнали между тях спорове
продължава да обвързва страните.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да се произнесе по
същество по направеното от него възражение за неповедомственост.
В срока по чл.276 от ГПК от насрещната страна по жалбата „Бор“
ЕООД със седалище гр.Варна е депозиран писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да потвърди
обжалваното определение.
Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е
допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 276/21г. по описа на ВОС е образувано
по искова молба на „Бор“ ЕООД срещу „Вида Груп“ ООД за сумата 35 000лв.,
претендирана по правилата на гаранционната отговорност като обезщетение
за имуществени вреди от некачествено извършени СМР в размер на
необходимите СМР за отстраняване на недостатъци при строителството на
2
жилищна сграда.
С отговора на исковата молба от ответника е направено възражение за
неподведомственост на спора на основание чл.19 от ГПК поради наличие на
арбитражна клауза в договора за строителство от 09.10.2014г. С обжалваното
определение първоинстанционният съд е оставил възражението за
неподведомственост без уважение.
По отвода за неподведомственост въззивният съд намира следното:
Между страните е сключен на 09.10.2014г. договор за строителство,
представен по делото, по силата на който „Вида Груп“ ООД е поело
задължение да изпълни довършително строително-монтажни работи, в
съответствие с оферта, в жилищни сгради в м.“Кабакум“. В чл.21.2 от
договора страните са уговорили, че в случай на невъзможност за постигане на
положително решение на споровете чрез преговори, спорът между тях да бъде
разрешен при АС при БТПП – гр.София.
Изрично в исковата молба и уточнителната молба ищецът претендира
исковата сума по реда на гаранционната отговорност на строителя.
Спорът пред настоящата инстанция е включен ли е спорът за
гаранционната отговорност на строителя в обхвата на сключеното между
страните арбитражно споразумение, съдържащо се в чл.21.2 от договора за
строителство от 09.04.2014г.
Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 88/84г. на
ОСГК на ВС, гаранционната отговорност включва задължението за определен
период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и
свойства на вещта, предмет на договора, през който период гарантът носи
материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са спазени
изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й употреба. От своя
страна разпоредбата на чл.163 ал.3 от ЗУТ предвижда, че строителят носи
имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои
виновни действия и бездействия, а разпоредбата на чл.21 от Наредба №
2/2003г. постановява, че когато през време на гаранционните срокове след
въвеждането в експлоатация на строителния обект се появят скрити дефекти,
споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен ред.
Посочените норми уреждат предпоставките и обхвата на гаранционната
отговорност на строителя за проявили се в гаранционните срокове дефекти
3
при строителството.
Гаранционната и общата отговорност за недостатъци възникват,
развиват се и се погасяват независимо една от друга и са различни по обем.
Гаранционната отговорност за недостатъци действа успоредно със законната,
но те не си влияят и не се изключват взаимно. При застъпване на
гаранционния случай, поръчващият може да избира възможността на единия
или другия режим. Той обаче не може да търси едновременно
удовлетворяване на правата си въз основа и на двете отговорности.
Арбитражната клауза в чл.21.2 от договора между страните е
действителна, посочена е конкретната арбитражна институция – Арбитражен
съд при БТПП, не се касае за спор, който е изключен по силата на чл.19 ал.1
от ГПК от разглеждането му от арбитраж. Възражението за
неподведомственост на спора на съда е направено от ответника по иска в
срока по чл.8 ал.1 от ЗМТА във връзка с чл.15 ал.1 от ГПК.
Така формулираната между страните клауза обхваща всички спорове
между страните свързани със сключения договор – с неговата действителност
или с неговото изпълнение. В настоящия случай макар и строителството да е
извършено по силата на сключения между страните договор за строителство,
исковата претенция е основана не на договорната отговорност на изпълнителя
за недостатъци на извършеното, а на гаранционната отговорност на строителя
за причинени щети от свои виновни действия и бездействия, регламентирана
в ЗУТ и Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
Поради това че се касае за различна отговорност, въззивният съд намира, че
спорът за гаранционната отговорност на строителя не е включен в
арбитражното споразумение между страните, поради което и възражението за
неподведомственост е неоснователно и спорът следва да бъде разгледат от
съда.
Поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1322 от 11.10.2021г. по търг.дело №
276/21г. по описа на ОС – Варна, с което е оставен без уважение отвод за
неподведомственост.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5