Р Е Ш Е Н И Е № 260136
гр. Пловдив, 11.05.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на единадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Розалия
Тодорова разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1605
по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.61 ЗС и чл.108 ЗС.
Ищците Д.С.С.,
ЕГН **********, и М.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, са предявили
против ответниците М.С.П., ЕГН **********, и Б.П.П., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес ***, искове за прекратяване на правото на ползване върху
апартамент, находящ се в ***, и за предаване владението върху същия.
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищците са
собственици в режим на СИО на недвижим имот: апартамент № ***на ***в сградата на ***, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор №56784.506.493.1.20 по одобрените
кадастрална карта и кадастрални регистри на ***, намиращ се в сграда №***,
разположена в поземлени имоти с идентификатори 56784.506.493 и 56784.506.9651 и
принадлежи към поземлен имот 56784.506.493 с предназначение на самостоятелен обект-
жилище,брой нива на обекта-1, с площ от 70.66 кв.м.,ведно с изба № *** ,с площ
от 6.46 кв.м. и 5.24% ид.части от общите части на сградата. Твърдят, че
ответниците са носители в режим на СИО на ограничено вещно право на ползване
върху същия недвижим имот, което им е признато по силата на влязло в сила
решение № 11/ 13.07.2018г., постановено по гр. д. № 1451/ 2017г. по описа на
ВКС. Твърдят, че ответниците не изпълняват задълженията си на ползвалите да
плащат дължимите за имота данъци и такси, не са застраховали същия, както и че
не поддържат имота в състоянието, в което са го приели, тъй като са извършили
подобрения в имота, подробно описани в исковата молба, с които съществено са
изменели вещта. Твърдят, че за имота има непогасени данъчни задължения за
предходни години. Твърдят, че ответниците не са застраховали имота в полза на
собственика по рисковете пожар, умишлен пожар, вандализъм, буря, проливен дъжд,
изтичане на вода и пара, земетресение, гражданска отговорност на имота, удар от
летателно тяло или останки от него и т.н. Твърдят, че извършените в имота
подобрения са по твърдения на ответниците, които са образували гражданско дело
срещу ищците за заплащане на стойността на последните. Твърдят, че с нотариални
покани, са уведомили ответниците, че следва да изпълняват задълженията си за
заплащане на данъците и таксите за имота, както и да застраховат имота, като са
посочили застрахователните рискове, които искат да бъдат включени в
застрахователната полица, и са изискали ответниците да им предоставят документи
и книжа, удостоверяващи изпълнението на тези им задължения, както и са заявили,
че желаят ответниците да премахнат извършените от тях подобрения и жилището да
се преведе в състоянието, в което се е намирало към момента на предаването му.
Въз основа на изложените обстоятелства е
формулирано искане да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде прекратено ограниченото вещно
право на ползване на ответниците върху процесното жилище и ответниците да бъдат
осъдени да предадат владението върху същото на ищците. Претендират се разноски
за настоящото производство.
В срока за
отговор по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да се
разгледат по същество.
По
основателността на исковете.
По делото не е
спорно, че ищците са собственици на процесното жилище. Не е спорно и
обстоятелството, че по силата на влязло в сила съдебно решение е признато, че ответниците
са носители на ограничено право на ползване върху процесното жилище, което
обстоятелство се установява и от представения по делото препис от Решение № 11/
13.07.2018г., постановено по гр. д. № 1451/ 2017г. по описа на ВКС /л.10-
л.18/. Не се спори между страните, че ответниците упражняват фактическа власт
върху процесното жилище.
С разпоредбата на чл.61 от ЗС е уредена възможността
собственикът на един недвижим имот да поиска от съда прекратяване на доброволно
учредено право на ползване на имота му, ако ползвателят, въпреки отправено му
предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава
същата от разрушаване или със значително увреждане, ако нарушава своите
съществени задължения или ако съществено променя вещта. За да се прекрати
доброволно учреденото право на ползване, законодателят изисква установяването
на действия или бездействия от страна на
ползвателя на недвижим имот, с които застрашава физическата цялост на вещта,
предмет на вещното право на ползване или нарушава своите съществени задължения.
Съществените задължения на ползвателя са уредени в чл.57 ЗС и са свързани: 1/
със заплащане на разноските, свързани с ползването, в това число данъци и
такси; 2/ с изискването вещта да бъде поддържана в състояние, в което е била
получена от собственика, т.е без промяна на субстанцията и касаеща
преустройства или преработка, които биха се отразили на самата собственост
/арг. чл.97 ЗС/, поемане на разноските по съхранението и поддържането на
годното за ползване състояние на вещта /аварийни или текущи ремонти/; 3/ да
застрахова вещта в полза на собственика и да плаща застрахователните премии,
доколкото не е установено или договорено друго.
В настоящия случай, независимо, че правото на ползване
не е учредено на договорно основание, а признато със съдебно решение, като
придобито на основание давностно владение, разпоредбата на чл.57 ЗС е приложима
и ответниците, като носители на вещното право на ползване, имат вмените им от
закона комплекс от задължения, гарантиращи запазване на собствеността,
покриване на разходите по поддръжката и в състояние годно за ползване.
Не се установява от събраните по делото доказателства,
че ответниците си служат с вещта по начин, по който застраша същата с
разрушаване или със значително повреждане или че съществено променят вещта.
Процесното жилище е във владение на ответниците от неговото построяване,
ответниците са извършили необходимите довършителни работи и са се нанесли да
живеят в него. Посочените обстоятелства не са спорни между страните и същите са
коментирани в съдебното решение, по силата на които на ответниците е признато
право на ползване върху жилището на основание давностно владение. От това
следва, че когато ответниците са установили фактическа власт върху жилището,
същото не е било годно за живее, същите са извършили необходимите довършителни
работи, както и впоследствие са го обзавели с необходимото за едно домакинство
оборудване /кухненско обзавеждане и ел. уреди, вкл. климатици и бойлер/,
поставени са външни ролетни щори и комарници на прозорците. Така извършените
подобрения в жилището и монтаж на ел. уреди, външни ролетни щори и комарници не
увреждат жилището, същото се ползва по предназначение – за живеене, поддържано
е в добро състояние. Тези изводи на съда са направени въз основа на
заключението на вещото лице по СТЕ, което заключение съдът кредитира напълно,
същото е обосновано и почива на специалните знания на вещото лице в областта на
строителството, както и на неговия практически опит. Съгласно заключението
монтирането на различни ел. уреди и вещи има своята технология, която се
изпълнява от всички и навсякъде, тя не зависи конкретно от ползвателя или
собственика, това е технология на монтажа. При техния монтаж е необходимо те да
бъдат добре закрепени и замонолитени в стените на сградата, но това не уврежда
технически носещата конструкция на сградата, ако се налага в един по- късен
момент подмяна на уред или вещ или промяна на неговото място, това няма да бъде
проблем, защото ще се реши със съответните материали и технология на
изпълнение. В о.с.з. вещото лице пояснява, че например при демонтаж на
климатик, тръбите, свързващи външното и вътрешното тяло, се вадят, като
отворът, през който са минавали е възстановим, със съответните материали
дупките се затварят, стената се шпаклова и боядисва и т.н. В обобщение вещото
лице заявява, че дупките при монтаж на бойлер, климатик, кухненско обзавеждане
по никакъв начин не нарушават конструкцията на сградата и нейната цялост, монтажът
на климатици, бойлер, кухненско обзавеждани са вътрешни дейности, които се
извършват при всяко едно жилище при неговата експлоатация. Аналогично е
заключението на вещото лице и по отношение на монтажа на външни щори и
комарници, същите не нарушават целостта и здравината на елементите на
дограмата. Така, с оглед на изложеното, от събраните по делото доказателства не
се установи имотът да се стопанисва по начин, който го застрашава от
разрушаване или от значително увреждане. Напротив, установи се, че имотът се
ползва изцяло по предназначение и се стопанисва с грижата на добрия стопанин,
извършените от ответниците довършителни работи и дейности по обзавеждането му , са такива, които са направили
жилището годно за неговото ползване по предназначение, същите са обичайни
действия по експлоатацията на едно жилище.
От събраните по делото писмени доказателства – данъчна
оценка, удостоверения за наличие или липса на задължения /л.100-л.101 и
л.111-л.112/, квитанции за платени данъци /л.102-л.103, л.108-л.110, л.124-л.125/,
вносна бележка /л.183/, Справка за задължения от Община Пловдив, се установява,
че данъчните задължения на ответниците, като ползватели на жилището, са
погасени. Дължимите по партидата на ответника Б.П. задължения за данък недвижим
имоти и такса битови отпадъци са платени от него на 10.02.2020г. Същите
възлизат на сумата от 910,88 лв. и включват данъчен период 2014г. - 2020г. За
данъчната година 2021г. задълженията и на двамата ответници са платени на
26.04.2021г. Към 09.09.2020г. и към 12.10.2021г. ответниците нямат задължения
за местни данъци и такса битови отпадъци за процесното жилище. Установява се,
че към 12.08.2020г. е имало непогасени задължения, дължими по партидата на
ответницата П. за процесното жилище, в размер на 826,81 лв., за данъчния период
2014г. – първата половина на 2019г., които задължения са заплатени от ищеца С.
на 12.08.2020г. Задълженията данък недвижими имоти и ТБО за втората половина на
2019г. по партидата на ответницата П., в размер на 52,58 лв. са заплатени от
ответниците на 28.08.2020г. От изложеното се мотивира извод, че след
отправеното предупреждение от ищците, ответниците са изпълнявали задълженията
да заплащат данъци и такси за имота, което продължава и към настоящия момент и
е обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от съда на основание
чл.235, ал.3 от ГПК. Фактът, че задълженията по партидата на ответницата П. са
били платени от ищеца не е от значение за крайния извод на съда, тъй като се
касае за единичен случай, като следва да се вземе предвид и фактът, че на
20.01.2022г. платената от ищеца сума му е възстановена, внесена е от ответника П.
по банковата сметка на ищеца.
От приетите по делото писмени доказателства –
застрахователни полици с № ***/ ***г. и ***/***г. /л.104-л.107 и л.113-л.114/ и
застрахователна полица № ***/ ***г. /л.196-л.197/ се установява, че ответниците
са изпълнявали задължението си да застраховат процесното жилище. От последно сключената
застрахователна полица от ***г. се установява, че жилището е застраховано по
всички покривани от застрахователя застрахователни рискове, както и е
застраховано на действителната пазарна цена на жилището. Съгласно заключението
на вещото лице по СТЕ пазарната стойност на процесното жилище възлиза на сумата
от 104 600 лв., с оглед на което са неоснователни възраженията на ищеца,
че е имотът е застрахован много под пазарната му стойност и е налице
подзастраховане. Неоснователни са възраженията на ищеца, че в застрахователната
сума следва да бъдат включени трайно прикрепеното обзавеждане и оборудване, тъй
като установеното задължение за сключване на имуществена застраховка в полза на
собственика цели имуществена компенсация при евентуалното настъпване на
застрахователно събитие, засягащо неговото имущество, т.е.вещта, обект на
правото на ползване, а в случая обзавеждането и оборудването са собственост на
ответниците. Неоснователно е възражението на ищците, че е нисък лимита по
„гражданска отговорност към трети лица“, тъй като ответниците в качеството на
ползватели на имота нямат задължение да застраховат по този риск, тъй като той
не касае имуществена компенсация на собственика при увреждане на неговата вещ. В
обобщение следва да се посочи, че последната направена от ответниците
застраховка на процесното жилище от ***г. покрива всички рискове до действителната
стойност на имота, с оглед и на което се явява неоснователно несъгласието на
ищеца с направената застраховка и полаганите от него усилия да анулира същата
сочат на недобросъвестно поведение, което има за цел да постави ответниците в
неблагоприятно за тях положение, с оглед воденото съдебно производство, без да
са засегнати реално интересите му на собственик.
Разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК задължава съдът да
вземе предвид изпълнението на законовите облигационни задължения на ползвателя,
направено и след предявяването на иска по чл.61 ЗС, като в настоящия случай
съдът приема, че изпълнението удовлетворява интереса на собствениците, защото
дължимите данъци и такси по ЗМДТ са платени, а жилището е застраховано в полза
на ищците и застрахователната премия е платена.
Гореизложеното мотивира извод за неоснователност на
иска за прекратяване на правото на ползване, което от своя страна мотивира извод
за неоснователност и на иска за предаване владението на процесното жилище, тъй
като ответниците го държат на правно основание.
С оглед изхода от делото – неоснователност на
исковете, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и
представените доказателства за направени такава /договор за правна защита и
съдействие, л.116/, в полза на ответнците, на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3500 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от Д.С.С., ЕГН **********, и М.Н.С., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, против М.С.П., ЕГН **********, и Б.П.П.,
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***,
за прекратяване на правото на ползване върху следния недвижим имот: апартамент
№ ***на ***в сградата на ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №56784.506.493.1.20 по одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри на ***, намиращ се в сграда №***, разположена в поземлени имоти с
идентификатори 56784.506.493 и 56784.506.9651 и принадлежаща към поземлен имот
56784.506.493, с предназначение на самостоятелен обект- жилище,брой нива на
обекта-1, с площ от 70.66 кв.м., ведно с изба № *** ,с площ от 6.46 кв.м. и
5.24% ид.части от общите части на сградата, и за осъждане на ответниците да
предадат владението върху имота, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.С.С.,
ЕГН **********, и М.Н.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на М.С.П., ЕГН **********, и Б.П.П., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес ***, сумата от
3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, разноски за производството по гр. д.
№ 1605/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: