Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.07.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен съд
граждански състав
на осми юли две
хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Катя Кавръкова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 246/2018г. по описа на
РС-Харманли и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по
чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на далекосъобщителни услуги, по чл.92 от ЗЗД за
заплащане на неустойка и по чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД за заплащане на лизингови вноски.
Производството по делото
е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ………, седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. „Мл.” 4, Б. П. С., сграда …, действащ чрез
пълномощника адв.В.П.Г., против В.С.С., с ЕГН: **********
***, с която
първоначално е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД за
сумата в размер на 226 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
осъдителни искове по чл.79 от ЗЗД, вр. чл.92 от ЗЗД за сумата от 898.15 лв. –
неустойка и по чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2
от ЗЗД за сумата от 299.80 лв. –
лизингови вноски.
С уточнителна молба с вх.№8688 от 26.10.2018г. ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД чрез пълномощника си адв.Г. заявява, че представя поправена искова молба, с която предявява осъдителни искове
срещу ответника. По отношение на установителния иск за услуги сочи, че оттегля
същия и предявява осъдителен иск срещу ответника за сумата за незаплатени
услуги в размер на 226лв.
С оглед на така депозираната молба
съдът с влязло в сила Определение №699 от 30.10.2018г., на основание чл.232
от ГПК, е прекратил производството по делото в частта по предявения
установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД за сумата от 226 лв.-
незплатени далекосъобщителни услуги, поради оттегляне на иска, като е
постановено и обезсилване на издадената в полза на ищеца Заповед за изпълнение
№728 от 06.11.2017г. по ч.гр.д. №1085/2017г. по описа на ХРС в частта за сумата
от 226 лв.-главница.
С
новопредявената искова молба с вх. №8688/26.10.2018г. ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД предявява осъдителни искове против ответника В.С.С.,
с ЕГН: ********** ***, като сочи, че по силата на договор
за мобилни услуги от дата 14.12.2015 г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответникът В.С.С. бил абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги с абонатен номер №********* и титуляр по мобилен номер
0884/571193, както следва: мобилен номер 0884/571193 по програма Нон Стоп
29,99лв. за срок от 24 месеца, до 15.01.2018г, съгласно t.IV-2 от подписано между страните
Допълнително споразуемение от 15.01.2016г. за новиране условията за ползване на
мобиелн номер 0884/571193. Към абонамента за мобилен номер 0884/571193, при
новирането на отношенията, абонатът се възползвал от преференциална бонус-схема
на Оператора и взел на преференциални условия мобилно устройство марка НТС
модел Desire 620 Grey на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 13.99 лв. всяка, по силата на лизингов договор от същата дата
15.01.2016г. и уговорения погасителен план. При новирането на дата 15.01.2016г.
на договорните отношения по повод титулярния номер 0884/571193, абонатът се
възползвал от предоставени му преференциални условия да ползва втори мобилен
номер и сключил с Оператора договор за мобилни услуги с предпочетен номер 0894/359156
по програма Интернет 6500 19.99лв. Към абонамента с мобилния номер 0894/359156
бил сключен и лизингов договор за устройство Tablet модел Telenor Smart Tab
Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 1.00 лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз
основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като номер 0894/359156 бил „закачен" към титулярния номер
0884/571193, а потреблението било фактурирано като обща пакетна услуга под
абонатен номер № *********.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършвало въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по
договора бил уведомен за датата от месеца, на която щяла да му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождавала потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми. За потребените от
абоната-ответник услуги за мобилни номера 0884/571193 и 0894/359156 за периода
от 18.12.2015 г. до 17.05.2016 г. Теленор издал следните фактури с абонатен
номер № *********:
-
фактура №**********/18.01.2016г. за отчетения период на потребление
18.12.2015-17.01.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
70,95лв., от които 24.19лв./без ДС/ за пропорционален месечен абонамент Нон
Стоп за номер 0884/571193; Еднократна такса 4.17лв./без ДДС/ и лизингова вноска
13.99лв. За абонамент Интернет 6500 за номер 0894/359156: 18.27лв./без ДДС/,
пропорциолано изчислен за месеца и лизингова вноска 1.00лв. Дължимата сума в
размер на 70.95лв. била платима в срок 02.02.2016г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.
- фактура
№**********/18.02.2016г. за отчетения период на потребление
18.01.2016-17.02.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
91.21лв., от които за 24.99лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нон Стоп за номер
0884/571193; такса временно възстановяване на изходящия трафик 1.24лв./без ДДС/
и лизингова вноска 13.99лв. и 19.63лв./без ДДС/ за разходвано потребление извън
включеното в абонаментния пакет, генерирано за Гласова поща 0.10 лв./без ДДС/;
Кратки текстови съобщения (SMS) ОЛблв/без ДДС/; Международни разговори
19.35лв./без ДДС/; Разговори към „Грижа за клиента" 0.02лв./без ДДС/. За
абонамент Интернет 6500 за номер 0894/359156: 16.66лв./без ДДС/, и лизингова
вноска 1.00лв. Падежът за плащане на сумата по фактурата бил в срок
02.03.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера.
- фактура №**********/18.03.2016г. за отчетения
период на потребление 18.02.2016-17.03.2016г. с начислена за периода сума за
плащане в размер на 64.97лв., от които за 24.99лв./без ДДС/ за месечен
абонамент Нон Стоп за номер 0884/571193 и лизингова вноска 13.99лв. За
абонамент Интернет 6500 за номер 0894/359156: 16.66лв./без ДДС/, и лизингова
вноска 1.00лв. Падежът за плащане на сумата по фактурата бил в срок
02.04.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера.
Ищецът
твърди, че абонатът потребил и незаплатил мобилни услуги на обща стойност
227.13 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца
- за месец 01/2016г.; за месец 02/2016г. и за месец 03/2016г. Към всяка от
фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.
С
Кредитно известие №**********/18.04.2016г. била извършена корекция по дълга,
като била сторинирана сумата в размер на -16.12лв. за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонаментите такси, от които -8.06лв.
/без ДДС/ приспадната пропорционална такса за абонамент Нон Стоп за номер
0884/571193 и -5.37лв. /без ДДС/ приспадната пропорционална такса за абонамент
Интернет 6500 за номер 0894/359156; начислени били дължимите лизингови вноски в
общ размер на 14.99лв. и бил отразен незаплатения баланс в размер на 227.13лв.
за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлизало
на сума в размер на 226.00лв.
На
дата 18.05.2016г. била издадена Крайна фактура №********** с начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на сключените абонаменти в размер на 898,15лв.;
фактурирана била сумата, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски,
съгласно уговорените погасителни планове в общ размер на 299,80лв. и била
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни
периода в размер на 226.00 лв. В т.11, стр.2 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, била уговорена отговорността на абоната при прекратяване на
договора преди изтичането на първоначалния срок, за който бил сключен, по вина
или инициатива на абоната, като същият щял да дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните месечни абонаменти, оставащи до изтичането на този срок.
По
Крайната фактура в настоящото производство не претендирали в цялост начислената
сума за неустойка, а се търси неустойка при предсрочно прекратяване на
договорите в размер на три стандартни за съответната ползвана програма месечни
абонаментни такси на ползваната абонаментна програма, както следва: 3 х 29,99лв
/за програма Нон Стоп за номер 0884/571193/ + 3 х 19.99лв./ за програма
Интернет 6500 за номер 0894/359156/ = 149.94лв. /сто четиредесет и девет лева и
94ст/.
Поради
неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 226,00 лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 196,
в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалния
договор на В.С.С. за ползваните абонаменти, което ангажирало договорната
отговорност на абоната за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване
ползването на абонаментите.
Съгласно
чл.3(2) от договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилен номер
0884/571193 и за номер 0894/359156, „Месечните лизингови вноски се фактурират
от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията
и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България” ЕАД.
При
сключване на процесните договори за всеки от мобилните номера, била посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите 18-то число от месеца. Така,
падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за
заплащане на фактурираните услуги.
Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалните му абонаменти за ползваните мобилни номера, на основание чл.12,
ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за
мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно
тези договори плащания"/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 05/2016г., когато била издадена Крайната фактура
№**********, съгласно уговорения погасителен план, както следва: за устройство НТС
модел Desire 620 Grey, взето във връзка с абонамента за мобилен номер
0884/571193, се дължала цената в размер на 279.80лв. за периода след месец
05/2016г. до 12/2017г., съгласно погасителния план по договора за лизинг, а за
устройство НТС модел Desire 620 Grey, взето във връзка с абонамента за мобилен
номер 0894/359156, се дължала цената в размер на 20.00лв. за периода след месец
05/2016г. до 12/2017г, съгласно погасителния план по договора за лизинг.
С
оглед на изложеното моли да се осъди ответника В.С.С. да заплати на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД сумата в размер на 226.00лв. /двеста двадесет и
шест лева и нула ст./ за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от
18.12.2015г. до 17.05.2016г. за абонатен номер №*********, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата, сумата в размер на 299.80лв. /двеста
деветдесет и девет лева и осемдесет ст./, представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор с абонатен номер №*********, както и неустойка в размер,
редуциран до стойността 3 месечни абонаментни такси на ползваните абонаментни
програми, както следва: 3 х 29,99лв /за програма Нон Стоп за номер 0884/571193/
+ 3 х 19.99лв./ за програма Интернет 6500 за номер
0894/359156/ = 149.94лв./сто четиредесет и девет лева и 94ст/. Претендират се и
разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на адв.Ю.С.,
назначена за особен представител на ответника, в който заявява, че счита иска за
допустим, като подаден от активно легитимирана страна, за която е налице правен
интерес от предявяването му, в предвидения от закона срок. Оспорва изцяло
предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу Т. К.Ст.
обективно съединени искове по основание и по размер. Счита същите за
неоснователни и недоказани. Счита, че така изложените в обстоятелствената част
на исковата молба твърдения и приложените към исковата молба фактури, сами по себе
си не доказвали, че е налице неизпълнение от страна на ответника. С оглед
изложеното счита, че предявените обективно съединени искове са недоказани,
както по основание, така и по размер, поради което моли да се постанови
решение, с което да се отхвърлят изцяло.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Между ищеца „Теленор България”
ЕАД и ответника В.С. е сключен договор за мобилни услуги от 11.12.2015г. за
предпочетен номер 359884571193, със стандартен месечен абонамент 39.99 лв. и
дата на издаване на фактурата – 18-то число на всеки месец.
Между страните е сключено и
допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 15.01.2016г., по
силата на което месечният план е променен на 29.99 лв., като в споразумението
(раздел четвърти, точки втора и четвърта) е предвидено, че срокът на договора е
до 15.01.2018г., както и че при прекратяване на ползването на сулугите по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните месечени абонаментни такси за всички сим карти до края на периода
на договора.
Между ищеца и отвтеника е сключен
и договор за мобилни услуги от 15.01.2016г., за предпочетен номер 359894359156,
с месечен абонамент от 19.99 лв. и дата на издаване на фактурата – 18-то число
на всеки месец. В договора е предвидено, че срокът му е до 15.01.2018г., както
и че при прекратяване на ползването на услугите по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
месечени абонаментни такси за всички сим карти до края на периода на договора.
На същата дата 15.01.2016г. са
подписани и договори за лизинг за устройство HTC Desire 620 Grey
с уговорени дължими месечни лизингови вноски в размер на 13.99 лв. и обща
лизингова цена 321.77 лв. за срок от 23 месеца, и за таблет Telenor smart Tab black
с уговорени дължими месечни лизингови вноски в размер на 1.00 лв.
и обща лизингова цена 23 лв. за срок от 23 месеца. Съгласно договорите
устройствата са предадени на ответника.
Приети като доказателства са и
издадени 4 броя фактури от 18.01., 18.02., 18.03 и 18.05.2016г. за ползваните
от ответника услуги и съответно за дължимите от него суми – с обща сума за
плащане 1423.95 лв., от които 898.15 лв. за неустойки за предсрочно
прекратяване на договор за услуги, 299.80 лв. – вноски лизинг, 226 лв. –
задължения за предходен период.
Съгласно приложените декларации от
15.01.2015г. и от 15.01.2016г., отв.С. е получил екземпляр от Общите условия на
„Теленор България” ЕАД.
Приложени по делото са и Общи
условия на „Теленор България” ЕАД, в сила от 10.09.2010г., изм. на 30.04.2016г.
От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимите суми за мобилни
услуги за периода на процесните фактури от 18.12.2015г. до 17.05.2016г.,
предоставени на процесните мобилни номера възлизат на 226 лв., а размерът на
дължимите лизингови вноски за устройство HTC
Desire 620 Grey е 279.80 лв., за таблет
Telenor smart Tab black
– 20.00 лв. Вещото лице е изчислило дължима неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите в размер на 898.15 лв., като е посочило, че договорът на
ответника е прекратен преди сключването на спогодба с КЗП.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
В хода на производството по делото ищецът „Теленор България” ЕАД следва да докаже възникването на задължението на
ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и качеството си на изправна страна чрез установяване точно
изпълнение на задъженията си по договора. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване чрез установяване плащане в уговорения срок на дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или
правоизключващите си възражения.
От събраните по
делото доказателства - договор за
мобилни услуги от 11.12.2015г.,
допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 15.01.2016г., договор
за мобилни услуги от 15.01.2016г., договори за лизинг от 15.01.2016г., 4 броя
фактури от 18.01., 18.02., 18.03 и 18.05.2016г. и Общи Условия на „Теленор
България” ЕАД се установи и доказа наличието на основанието, въз
основа на което се претендират дължимите суми за мобилни услуги и лизингови
вноски. Т.е. съдът счита за доказана облигационната връзка между ищеца и ответника.
Въз основа на така сключените договори ответникът С. е ползвал мобилни услуги,
предоставени му от страна на ищеца „Теленор
България” ЕАД, както и е получил на лизинг устройство HTC Desire 620 Grey
е 279.80 лв. и таблет Telenor
smart Tab black, за което свидетелства
и отразеното в договорите за лизинг, а именно че устройствата са предадени на
лизингополучателя. От своя страна не се доказа по делото отв.С. да е изпълнил
своите насрещни задължения по така сключените договори, доколкото по делото
липсват доказателства за извършени от него плащания на дължимите суми за
ползвани мобилни услуги и на дължимите лизингови вноски за предоставените му
устройсва. Това се
потвърди и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, видно от което
липсват данни за плащания от страна на ответника, и съгласно което дължимите суми за мобилни услуги за
периода на процесните фактури от 18.12.2015г. до 17.05.2016г., предоставени на
процесните мобилни номера, възлизат на 226 лв., а размерът на дължимите
лизингови вноски са съответно за устройство HTC Desire 620 Grey
- 279.80 лв. и за таблет Telenor
smart Tab black – 20.00 лв., или общо лизингови
вноски – 299.80 лв.
С оглед неизпълнение
на задълженията на ответника и съгласно предвиденото в Общите Условия
на „Теленор
България” ЕАД, договорите за мобилни услиги са прекратени предсрочно
и едностранно от страна на ищеца и на основание клаузите на сключените договори
са начислени неустойки в размер на сумите от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаментни такси до края на първоначално уговорения
между страните срок на договорите за двата ползвани от ответника мобилни номера,
възлизащи общо на 898.15 лв., от които
ищецът претендира сума в размер на общо 149.94 лв., т.е.
редуцирана до размера на 3 месечни стандартни абонаментни такси по двата договора
(3 х 29,99 лв. за програма Нон Стоп за номер ********** и 3 х 19.99лв. за
програма Интернет 6500 за номер **********).
Гореизложеното
обосновава уважаването на исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
далекосъобщителни услуги в размер на 226 лв. и по чл.345, ал.1 от ТЗ, вр.
чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД за заплащане на лизингови вноски в общ размер на 299.80 лв. като доказани
по основание и размер.
По отношение на иска за неустойка по чл.92 от ЗЗД следва да се посочи, че принципно липсва нормативно ограничение и в рамките
на предоставената им договорна свобода на осн. чл.9 от ЗЗД страните по договор
за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди
изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена
от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите
от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата
за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване
на договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на
ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Т.е. уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл
константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015
на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I
т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Тук следва
да се посочи, че съдът следи служебно
за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е
свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича
пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в случая. В този
смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и
Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно
решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Следователно и доколкото в случая преценката
за нищожността на клаузата за неустойка следва да се направи към момента на
сключване на договора, а не към настоящия момент, то имайки предвид всичко изложено
до тук, следва да се приеме, че процесните неустойки по договори
за мобилни услуги от 11.12.2015г. и
от 15.01.2016г. са нищожни
поради противоречие с добрите нрави и не пораждат задължения за ответника. Претендираните
от ищеца „Теленор България” ЕАД по-ниски размери на неустойката (редуцирани до
размера на 3 месечни абонаментни такси) и представената спогодба с КЗП не могат
да доведат до изводи в противоположна насока, тъй като не могат да санират изначално
нищожните клаузи за неустойка. Това обуславя отхвърляне на иска за неустойка за
сумата от общо 149.94 лв. като неоснователен.
Предвид така изложеното съдът следва да уважи така предявените искове
с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на далекосъобщителни
услуги в размер на 226 лв. и по чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр.
чл.79 от ЗЗД за заплащане на лизингови вноски в
общ размер на 299.80 лв. и да
отвхърли като неоснователен иска по чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на общо 149.94 лв.
С оглед изхода на делото и съответно на
уважените искове в полза на ищеца съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се
присъдят и направените в настоящото исково производство разноски в размер на общо
609.93 лв. за държавна такса, възнаграждение
за вещи лица, за особен представител и адвокастко възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника В.С.С., с ЕГН:********** *** на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: …., със
седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл.” …, Б… Па.С., сграда…, действащ чрез
пълномощника адв.В.П.Г., сумата
от 226.00 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 18.12.2015г. до
17.05.2016г., дължима по договор за мобилни
услуги от 11.12.2015г.,
ведно с допълнително
споразумение към договора от 15.01.2016г., и договор за мобилни
услуги от 15.01.2016г., ведно със законната лихва
върху сумата,
считано от подаване на исковата молба на 08.03.2018г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника В.С.С., с ЕГН:********** ***,
на основание чл.345, ал.1 от ТЗ, вр.
чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД, да
заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: …., със
седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „М…” .., Б..Па..С.., сграда …, действащ чрез
пълномощника адв.В.П.Г., сумата
в общ размер на 299.80 лв., представляваща лизингови вноски, дължими по договори за лизинг от
15.01.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: …, със
седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, действащ чрез
пълномощника адв.В.П.Г., против ответника В.С.С., с ЕГН:********** ***
иск
по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
общо 149.94 лв., представляваща неустойка по договор за мобилни
услуги от 11.12.2015г.,
ведно с допълнително
споразумение към договора от 15.01.2016г., и договор за мобилни
услуги от 15.01.2016г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника В.С.С.,
с ЕГН:********** ***, на основание
чл.78, ал.1
от ГПК, да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: …., със
седалище и
адрес на управление: гр. С…, ж.к. „Мл…” …, Би…П… С…, сграда…, действащ чрез
пълномощника адв.В.П.Г., направените по делото разноски в размер на общо 609.93 лв. за държавна такса,
възнаграждение
за вещо
лице, за особен представител и за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
|
|